Министърът на външните работи в интервю за в. „24 часа“

Господин Вигенин, основната тема на разговора ви с външния министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер е била Украйна. Какво очаква Германия от България?

Аз изразих нашата подкрепа за усилията на федералната република да се търси активно решение на проблема, включително идеята за създаване на международна контактна група, която да осигури преки разговори между руските и украинските власти. За съжаление, на този етап не виждаме някакъв пробив. Като че ли ситуацията се затяга и въпреки това усилията трябва да продължат, защото не виждаме друго решение освен дипломатическото

Ако някой очаква военни действия срещу Русия, това не е сериозно. Но стъпките за разрешаване на кризата могат да бъдат различни. Първо, продължаване на усилията, които се водеха до момента, очертаване на план за действие, който да има предвид руския интерес, но да гарантира териториалната цялост и суверенитета на Украйна. И да се опитаме да избегнем следващата стъпка - налагане на икономически санкции срещу Русия. Те биха се отразили тежко на Русия, но те ще засегнат и страните-членки на ЕС, особено България, която има активни търговски отношения с Русия и сме зависими от енергийните ѝ ресурси. Не бива да отиваме в крайности, които да предотвратят възможността за диалог и търсене на дипломатически решения. Това е посланието на България, а то се споделя и от Германия.

Посетихте Украйна, за да защитите правата на българското малцинство там. В резултат Волен Сидеров ви поиска оставката...

Нормално е да има различни мнения. Макар че тези реакции дойдоха от партия, която се счита за националистическа, патриотична и се учудих, че точно тя критикува факта, че съм отишъл да защитя българите в Украйна. Тяхна преценка е в края на краищата чий интерес защитават. За нас е важно да защитим правата на българското малцинство в Украйна, да гарантираме, че те ще могат свободно да използват своя език. Особено там, където са по-голяма част от населението. Но използвах случая да отправя и по-глобално послание - че не само българското, а и всички малцинства в Украйна трябва да бъдат привлечени от политиката, която се води, че не трябва да има разграничаване, отхвърляне, чертане на разделителни линии. Украйна в момента е в положение, в което трябва всяко едно малцинство, всеки един регион да се чувстват ангажирани, да им се подаде ръка, защото това е начинът да се върви към нормализация на политическия процес и връщане на стабилността. Струва ми се, че има такова разбиране в украинското правителство. Те самите оценяват, че ходът с отмяна на закона за употреба на регионалните езици е изиграл негативна роля и неслучайно и.д. президентът заяви, че няма да подпише това решение и законът остава в сила. Вече се работи по нов закон, който да отчете слабостите на сегашния, и за изготвянето му са поканени български експерти, които да дадат мнение.

Обвиниха ви, че прибързано легитимирате новото правителство в Украйна.

Аз лично нямам колебания по отношение на неговата легитимност, защото то бе избрано, след като предишното подаде оставка. Това правителство е избрано от демократично избран през 2012 г. парламент. В момента няма друга власт в Украйна, така че ако искаме нещо да се промени, ако искаме да се успокоява ситуацията, трябва да работим с това правителство. Естествено, фокусът оттук нататък трябва да бъде и върху предстоящите президентски избори. Надявам се, че обстановката в Украйна ще осигури тяхното нормално провеждане, за да има Украйна един легитимно избран от хората президент в края на май. Дали това ще стане, зависи много и от отношението на Русия. Моите впечатления са, че нещата можеха да вървят към бързо нормализиране, но заплахата от руска намеса във вътрешните работи на Украйна засилва точно националистическите партии и групи в украинското общество. Това, срещу което възразява Русия в публичните си позиции, със своите действия само го засилва.

Каква е позицията на България по отношение на желанието на управляващите в Крим да присъединят полуострова към Русия с референдум?

Аз смятам, че провеждането на такъв референдум в такава ситуация със силно военно присъствие в самия Крим при несъгласието и конфронтация с централната власт в Киев не би могъл да породи международно признати правни последици. Въпросът за правото на самоопределение е един от важните принципи в международното право, но той не може да бъде приложен по начина, по който това се прави сега. Нито централната власт, нито международната общност биха могли да го признаят. Има случаи, когато автономни области са решавали да бъдат самостоятелни или да минат към друга държава, но това не може да стане в условията на конфронтация и военна заплаха. Пример за това е Шотландия, която предстои да гласува дали да се отдели от Обединеното кралство и да стане самостоятелна държава. Това става обаче със съгласието и подкрепата на централната власт и предварително уверение от нея, че тя ще признае този референдум. А бързането в Крим сега ще бъде само контрапродуктивно. Но такава е преценката на местната власт в Крим, такива са намеренията очевидно и на руското ръководство - да признае този референдум...

Казано в пряк текст, България няма да признае този референдум?

Нямаме основания. Този казус ще бъде обсъден в понеделник на Съвета на външните министри от ЕС. Неколкократно България вече обяви, че подкрепяме суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Другата голяма тема сега е зависимостта на България от руските енергийни доставки. Днес (вчера - б.а.) ЕС спря проекта “Южен поток”. България, и по-точно вие доста променихте позицията си по този проект. В началото търсехте начин той да се осъществи и въпреки забележките на ЕС към него, а наскоро казахте, че той трябва да се обмисли наново.

Не, аз казах, че е нужно да се направи пауза по този проект, за да се изясни ситуацията.

Аз не мисля, че “Южен поток” е под заплаха

Не тълкувам така изявлението на г-н Йотингер. Той каза, че няма намерение да ускори преговорите по “Южен поток”, което не значи, че се отказваме от него. Той е важен за България. Но паралелно с това ние трябва да диверсифицираме източниците и да се опитаме да бъдем колкото се може по-малко зависими от един източник на природен газ. Това е политика на няколко правителства, но изисква инвестиции. Затова сме притеснени от ситуацията с Украйна.

Особено ако се стигне до икономически санкции, България ще бъде силно засегната. Не знаем какъв би бил руският отговор на такива санкции. Затова полагаме усилия да се върнем на полето на дипломацията.

Какво ви каза Щайнмайер - България не е единствената страна, изцяло зависима от руските доставки. Има ли план какво ще се случи с нас, ако наложат санкции?

Да бъдем реалисти. Германия не може да ни помогне. Има трасета, по които минава газът. Германия няма как да ни подаде газ, още повече че една трета от нейните доставки също идват от Русия. Но има разбиране за нашия проблем. Затова и ЕС не бърза да налага санкции, защото е наясно с последиците.

България има ли план Б, ако се стигне все пак до санкции?

Зависи от това какъв тип санкции ще бъдат наложени. Ние като страна-член на ЕС, ще преценим какви и дали изобщо бихме подкрепили санкции. Това е въпрос на решение, което на този етап не сме взели. Ще се опитаме да вземем необходимите мерки. План Б по отношение на газовите доставки няма - там има една възможност. Но трябва да се опитаме да омекотим евентуален удар. Има щаб към премиера, който обмисля това. Например да се увеличи резервът в Чирен, евентуално мерки, свързани с възможни проблеми с туристическия сезон, тъй като основната група туристи на Черноморието са украинци и руснаци. Мерки, свързани с търговията.

България би ли потърсила подкрепа от ЕС? След като са готови да подкрепят Украйна, би трябвало да са готови да подкрепят и собствените си членки.

Не искам да спекулирам по темата, но да, ако се прецени, че сме силно засегнати и можем да го докажем, ще поискаме солидарна помощ от нашите партньори.

Украйна затъмни някои от другите важни теми напоследък, като европейските избори. БСП загуби някои от водещите си политици с отцепването на АБВ. Има ли разпад в БСП и това намалява ли шансовете ви на вота?

Създаването на АБВ не прокарва разделителни линии вътре в БСП, така че няма процес на разпадане, но това ще ни затрудни, неизбежно е. Макар и малка част, но е възможно една част от избирателите да гласуват за АБВ, ако се асоциират с Георги Първанов. Въпреки това мисля, че имаме всички шансове да спечелим предстоящите избори. На АБВ не предсказвам блестящо бъдеще. Аз все още се затруднявам да се ориентирам в идеологическата основа на това движение. Ляво ли е, дясно ли е, центристко ли е. От една страна, имаме проевропейски фигури като Ивайло Калфин, от друга страна, има и фигури със съвсем различна политическа биография и поведение. Тепърва ще видим какво ще бъде АБВ и тази неяснота ще повлияе на избирателите, които вероятно ще се въздържат да гласуват за него.

В началото на мандата ви имахте спор с президента Плевнелиев за намерението ви да назначавате посланици, принадлежали към ДС. Той заяви, че няма да подписва такива агремани.

Не е имало конфликт. Президентът ясно заяви намерението си да не подписва укази на посланици с картончета. Аз приех неговите аргументи и подчертах, че няма да предлагам такива посланици. В същото време част от тези хора сега са на ръководни позиции в МВнР и играят определено положителна роля в министерството. По този въпрос също нямаме различия с президента, доколкото законът за досиетата не позволява дискриминация по този признак. Аз оценявам хората по това какво могат да допринесат. Темата досиета вече е затворена в МВнР.

Предстои ви среща с българи, живеещи в Германия. Една от основните теми за българите в чужбина е новият Изборен кодекс и невъзможността отново да се гласува в интернет. Каква е вашата позиция за новия кодекс?

Аз като млад човек съм за това да се търси облекчаване на изборния процес и даване на възможност младите да участват по-масово в избори. Но, от друга страна, за мен основна ценност е доверието в изборния процес. Доколкото в момента няма пълни гаранции, че не може да бъде проследен начинът на гласуване в интернет, второ, една голяма част от българските граждани живеят с убежденията, че гласуването в интернет е предпоставка за манипулации на изборния резултат, то на този етап е рано да преминем към такова гласуване.

Но аз самият подкрепям машинното гласуване в секциите. Тоест да се намалява човешкият фактор в броенето на крайния резултат. Като един от координаторите на паралелното преброяване на изборните резултати съм бил свидетел колко много човешки грешки стават. Според мен машинното гласува може да намали тези грешки и паралелно с това да се мисли и за гласуване онлайн. Впрочем, тази възможност неслучайно не е въведена в повечето европейски страни. Така че не бива да се търси политическа оценка по този въпрос, той е свързан с доверието в изборния процес. Такова на този етап за интернет няма.

Да, но няма голямо доверие и към класическото гласуване. Особено на последните избори манипулациите бяха темата, която реши изхода им.

Тогава да не вкарваме още един елемент на недоверие. Нека да работим по този въпрос, но стъпка по стъпка. Да се въведе пробно на местни избори или на референдум, за да се види дали работи.

Голямата тема за българите са визите със САЩ. Имаше срок, който изтече през февруари, в който България трябваше да помоли Брюксел да се застъпи за отпадането им, тъй като сме член на ЕС, а ЕС и САЩ са в безвизов режим. Има ли развитие?

Точно така. Процедурата всъщност е следната - след влизане в сила на регламента, който изисква реципрочност със страни от ЕС, се оказа, че има три страни с такъв проблем - САЩ, Канада и Австралия. С Канада само България и Румъния имат визи, със САЩ пет членки на ЕС все още пътуват с визи. Ние се координираме с всички засегнати държави. Има един срок от 2 г., в който, ако САЩ не махнат визите, ЕС трябва да въведе визи за американски граждани. Аз смятам, че този въпрос ще бъде решен и по-рано. Миналата седмица коментирахме това с Джон Кери. Той каза, че се работи по него. Първо, от наша страна има нещо, което ще приключим вероятно още този месец. Това е подписване на последното споразумение в тази връзка – то е за скрийнинг на терористи. Единствената пречка пред премахването на визовия режим ще остане броят на отказите за визи. В момента този праг е 3%, а България е много над него. Има предложение в американския Конгрес този праг да се промени от 3 на 10%. Кога това ще стане, не е ясно, но във всички случаи можем да търсим гъвкавост от американска страна, тъй като това условие не е в наша власт за изпълнение. Мисля, че въпросът ще се реши, защото е абсурдно да се стига до ситуация ЕС да въвежда визи за американци.

Тоест във вашия мандат ще паднат?

Да, срокът е от две години и половина, но смятам, че ще е по-рано.

Да разбирам, че ще изкарате мандата си докрай въпреки протестите и очакванията, че след европейските избори ще има промяна?

Едни очакват оставка, други очакват стабилизация след европейските избори. Правителството работи дългосрочно и докато има необходимата подкрепа в парламента, ще работим. Имаме желание да изкараме пълния мандат, но както показа близката история, няма гаранция. Това е демокрацията. Работим в интерес на гражданите, постигаме резултати, но при демокрацията нищо в политиката не е 100% гарантирано.