Вицепремиерът и министър на вътрешните работи в интервю за в. „Труд“

Г-н Йовчев, заявихте, че има заплахи за България заради размириците в Украйна. Задава се газова криза, поток от бежанци, има и опасност от радиация. Освен да се надяваме, че Господ е българин, какво точно бихме могли да направим?

Първо искам да кажа, че това са заплахи с ниска степен на вероятност. Ние не очакваме при нормално развитие на процесите в Украйна и региона да настъпят такива вредни въздействия. Най-сериозна е заплахата, произтичаща от възможностите да бъдат нарушени нормалните газови доставки, както и тази при изостряне на обстановката наши фирми, физически и юридически лица да търпят икономически загуби. Съществува реална заплаха и за големи структуроопределящи проекти. Това е факт вече по отношение на Южен поток.

Какво предприемаме ние? В никакъв случай не може да се каже, че седим и наблюдаваме. Министерството на икономиката и енергетиката, държавният резерв и други организации, пряко ангажирани с осигуряването на ресурсите, необходими за да функционира обществото нормално в кризисна ситуация, са направили необходимото.

Какво по-точно?

Хранилището в Чирен се запълва.  Имаме ясни разчети какво трябва да се направи при евентуално прекратяване на доставките. С въвеждане на мерки за месец и половина ще успеем да се справим в случай на намаляване на газовите доставки. Имаме и готовност за незабавни преговори за доставки по връзката с Гърция. А и ще влезе в действие връзката ни с Румъния. В АЕЦ Козлодуй има достатъчно ядрено гориво, за продължително време няма да се наложи да извозваме, а има и алтернативни маршрути. Такива маршрути за доставка на нефт има и за "Лукойл Нефтохим".  Следим внимателно и складовете в Държавния резерв, които при кризисна ситуация би трябвало да бъдат използвани. Така че, имаме готовност да посрещнем предизвикателството.

Отделно България би трябвало да има активна външна политика.

Има я. Аз считам, че ние балансирано и правилно водим външната политика. Позволете да не се съглася с някои т.нар. анализатори, които очакваха, че страната ни ще бъде фронтмен и ще формира собствена политика, която да се опита да реализира. Първо, България не е от страните, подложени на остри заплахи и рискове така, че да е критично важно за тях да отстояват определени принципи. Второ, България няма ресурс и не може да има претенции, че е регионална сила поради което да преследва някакви регионални и глобални интереси. Ние защитаваме нашата сигурност като участваме в Северноатлантическия пакт и сме част от Европейския съюз. Трябва да имаме активна позиция, но до формиране на обща позиция на НАТО и ЕС, в чиито рамки би трябвало да бъдат нашите политики.

А ако ни залее бежанска вълна?

Възможно е, но аз не бих я нарекъл точно бежанска вълна, защото към тези хора не можем да се отнасяме като към всички бежанци. Те са българи. Можем да ги очакваме, ако възникне въоръжен конфликт или напрежението в украинското общество ескалира и се появят ксенофобски настроения, нарушаващи правата и свободите на българите там. В момента няма такива. Но ако се случи, ние сме възложили на агенцията по бежанците да разработи по-лека процедура за получаване на гражданство. А и да вземе мерки така, че при пристигане на по-голям брой от тези българи у нас да ги приемем и да им осигурим нормални условия за живот.

Следим внимателно всички процеси - в Украйна, в региона, в ЕС и между глобалните сили, отчитаме всички възможни нови рискове. Искам да успокоя вашите читатели, че ще се справим с предизвикателството.

Мина месец, откакто пратихте жандарми по селата и обявихте, че можете да ги отървете от апашката напаст. Каква е равносметката ви засега?

Положителна. Като сравним периода от началото на годината спрямо 2013-а виждаме над 17% намаление на битовата престъпност ( 16 500 вместо 20 000 престъпления) и повишена разкриваемост с 4%. Мерките няма да са моментни. Няма да приберем жандармерията в поделенията, тя ще остане по малките населени места. Впрочем, това не са първите мерки, които предприехме за справяне с престъпността, не са и последните. Ние променихме организацията на патрулно-постовата дейност така, че полицаят да бъде точно там, където има нужда от него - инструктиран за бърза реакция при сигнал за престъпление. Направихме това според интерактивната карта, отчитайки концентрацията, вида и времето на престъпленията. Променихме и организацията на оперативно-издирвателната работа - пренасочихме сили и средства в областите с най-голям проблем. Имаме план за наблюдение на криминалния контингент и на местата, където може да се реализира откраднатото.

Разработихме няколко програми. По програмата "Превенция" ще се изследват факторите в основата на криминалното явление, ще се определят рисковите групи и ще се осъществява наблюдението им. Ще се разработват активни политики за намаляване на рисковете. Друга програма е за "Сътрудничество с гражданското общество."

Залагате на доброволните сътрудници. Но каква точно ще е тяхната роля?

Ще се подбират хора по определени критерии - да нямат криминално минало и т.н. Ще бъдат обучени, макар и за кратко, Академията на МВР ще организира това. Ще се изгради по-стройна организация връзката им със структурите на МВР. Идеята е те в повечето случаи да патрулират с полицай, в редки случаи - самостоятелно. Главна дирекция "Криминална полиция" ще се заеме с методическите и контролните функции.

Ще бъдат ли въоръжени?

Идеята е да нямат оръжие. Ще е грешка, ако имат. Може би ще им бъдат дадени правомощия да проверяват документи. И да задържат съвместно с полицията.

Същевременно ще осигурим ефективно взаимодействие с местната власт, застрахователните компании и с частните охранителни фирми. Тримата зам.-министри са ангажирани да подпишат меморандуми с тях - за обмен на информация, подпомагане при набиране на персонал, използване на техния ресурс за сигурността на гражданите. Мислим с министерството на труда и социалната политика по малки и отдалечени населени места - където няма постоянно полицейско присъствие и трудно бихме могли да организираме извънщатни сътрудници, да бъдат наети по програмите за временна заетост охранители към кмета. След като бъдат обучени, те ще работят в тясно сътрудничество с полицията... Но, да не пропуснем и друга важна програма - за повишаване на доверието към полицията.

Тази програма е най-трудна.

Да. За нея трябва публичност и отчетност - хората да знаят какво правим. Това, което е добро за полицая, трябва да е добро и за гражданина. Трябва да изградим нова организационна култура в МВР - полицаят да е лоялен към закона и съпричастен към болката на гражданите. Трябва да намалим броя на нерегистрираните престъпления. При подаден сигнал да няма "това е маловажно, няма смисъл да се занимаваме..."

Не виждам как точно ще стане.

За да стане, трябва да въведем ефективен контрол над служителите. Включително с технически средства ще контролираме дежурните - дали връщат хора и т.н.

Камери при дежурните от полицията?

Камери и микрофони, изведени централно. Ще засичаме по-нататък и какво се случва с всеки подаден сигнал. Идеята ни е да изградим 4 паралелни контролни линии - проверки от шефовете на областните дирекции, от Главните дирекции, от ДКИАД по движението на документите, от инспектората, чиято структура променяме. Досега инспекторатът работеше само по сигнали, оттук нататък ще прави тематични проверки на полицаите - по спазване на нормативите в патрулно-постовата, оперативно-издирвателната дейност и т.н. Нашите мерки срещу престъпността още не са сработили напълно. Трябва много натиск, много контрол, за да получим желания резултат.

Повечето хора не вярват в успеха ви. Те разсъждават така: кражбите са следствие на безработицата, бедността и обичайното право на ромите да си вземат от другите, каквото си нямат.

Отчитаме тези фактори. При по-добра макроикономическа обстановка, по-висок социален статус на населението и по-добро регионално развитие, бихме имали по-добри резултати. Но моята работа като министър е да се стремя към подобряването им при условията, които имаме. А работата ми е само малка част от тази на жандармеристите по селата, на полицаите на улицата и по границата.

Предстои второ четене на новия Закон за МВР. Кажете ни три важни разлики между него и стария.

Ще ви кажа четири.

 1) Разграничаваме политическото от професионалното ръководство. Министърът на вътрешните работи трябва да е отговорен за политиките и контрола върху тях, а не да има правомощия да влияе на разследванията и оперативната дейност. По действащия закон аз мога да разпоредя на всеки директор: "Донеси ми това разследване" и после "Искам по него СРС"...По новия закон директорите се отчитат на министъра, но не са подчинени на него, а на главния секретар - главната професионална фигура в МВР. Така се избягват възможностите за политически контрол върху процесите.

 2) По-ефективно управление, заложено в структурата, функционалните задължения и взаимодествието. Залагаме на нов модел, при който главните дирекции няма да са изолирани, а главният секретар няма да може да бъде заобикалян. Сегашният модел е испански, той никъде не е приложен. По него има конкурс за постъпване на работа, който се запазва. Израстването в кариерата ще е на базата на принос, опит, квалификация. Оттам нататък ще дадем на всеки началник възможност да подбере екипа си. Сега това става с конкурс. Началникът на отдел в Пловдив например го обявява за началници на сектори, той трае няколко месеца и го печели човек от Хасково, който не може да се сработи с него. Този модел не работи добре.

3) Няма хаос в определянето на задачите и функциите, няма объркана терминология, както беше в старите текстове. Законът е променян 12 пъти за 4 години, което показва, че има явни несъвършенства.

4) Решаваме много от социалните проблеми на служителите, изпълняваме много от исканията на синдикатите.

Ето как опозицията вижда тези реформи: 1) Отнемат се конституционни правомощия на президента Плевнелиев да назначава с указ главния секретар. 2) Оперативните служби се връщат към тоталитарния модел като разчитат на агентурни сведения 3) ГДБОП е в кома, откакто се премести в ДАНС. Впрочем, последното беше отбелязано и в доклад на Държавния департамент на САЩ.

Аз никъде в конституцията не съм видял такива правомощия на президента. Но по-важно е друго. Като разграничим политическото от професионалното ръководство, министърът не може да се бърка в работата на оперативните и охранителните структури. Единственият механизъм да поправи нещата, ако не вървят, е да предложи промяна в професионалното ръководство. Ако по една или друга причина има разногласия с президентската институция, това може да блокира дейността на цялото министерство. Нито един главен секретар на друго ведомство не се назначава от президента, с изключение на назначенията в армията, тъй като той е главнокомандващ. Тази практика е от времето, когато МВР беше военизирана структура, а главният секретар - генерал. То беше в преходния период, когато имаше много съмнения дали вървим в правилната посока. И друго: когато се дават правомощия, се носи отговорност. Когато дадем правомощия на президента да назначава в МВР, каква отговорност носи той?

Не се сещам.

И аз. Относно "агентурните сведения" - очаквах малко повече професионализъм от хората, които се изказват по темата. Никъде по света няма успешно противодействие на престъпността без секретни сътрудници. Разбитият агентурен апарат е в голяма степен причина за нашите неуспехи. "Благодарение" на налагането на някаква концепция, в която на оперативните работници им беше забранено да се срещат с агенти, за по-малко от 2 години те са намалели драстично - с над 2000 души. В момента най-добри резултати дават тези дирекции, в които секретните сътрудници са най-много. Който твърди обратното, не е достатъчно подготвен. А относно "тоталитарния модел" - извинявайте, но какво беше МВР преди тези реформи? - със СДОТО, с ГДБОП, с пълен контрол на министъра върху подслушването и значителен контрол върху разследването и репресивните правомощия на системата. Тоталитарният модел беше именно такъв - всичко, включително и разузването, беше в рамките на Държавна сигурност, а тя - в МВР. А министърът на вътрешните работи беше член на политбюро на ЦК на БКП.

Е, предишният министър беше само зам.председател  на ГЕРБ.

Ние разграждаме този модел.

Но такова чудо като ДАНС нямало по света!

Напротив. Служба, в която са съчетани борба с организираната престъпност и контраразузнаване с полицейски правомощия има в доста страни - Дания, Испания, някои от прибалтийските държави, САЩ и Канада.

По отношение на доклада и ГДБОП - статистиката показва не бездействие, а съвсем друго нещо. Задържаните синтетична наркотици са 7 пъти повече - 77 кг през 2013 г.  срещу 11 през 2012-а. За марихуаната и канабиса това съотношение е 29 000 кг срещу 2300. Заловеният хероин е 3 пъти повече, а кокаинът - 2 пъти, без да броим последните операции. И това при положение, че МВР е с една четвърт по-малко оперативен състав. Да, има сравнително изоставане в ДАНС по отношение на наркотиците. Но то е поради субективни фактори, които скоро ще бъдат преодолени.

Усещам нещо като съпротива срещу разграждането на стария модел. Може би някои хора осъзнават, че независимо от това какво правителство ще дойде, кога и т.н., едва ли някой ще бъде вече в състояние да реализира контрол в сектор "Сигурност" в такава степен, каквато беше. Едва ли ще може да има чадър или натиск над някого.

Докъде стигнахте с проверката срещу Орлин Алексиев, финансиста на столичната община. Говори се, че е близък до Бойко  Борисов и ние се питаме: да не би да го набеждавате, че е свързан с наркоканала от рали "Дакар"?

Не го набеждавам. Никога не съм си позволявал публично да обвинявам някого. Но няколко пъти призовавам, ако има съмнения у опозицията, нека поставят въпроса във вътрешната комисия. Ще стане интересен дебат и всички членове на комисията ще бъдат убедени, че действията ни са правилни.

Очаквахме това да стане на заседанието на комисията миналата сряда.

Но никой не ме попита. И аз се изненадах. Като че има някакви притеснения от този въпрос. Да ми го зададат. Аз ще отговоря каква информация сме имали, ще стане ясно, че са били налице сериозни основания да предприемем определени действия и че не е работено по-рано по някои сигнали.

Зад закрити врати ли ще стане това?

Да, за жалост. Част от тази информация е класифицирана, а друга е в рамките на досъдебно производство и само наблюдаващият прокурор може да разреши огласяването й.

Защо трябваше по метода на Цветанов - униформени и въоръжени да правите обиски в Столична община? Защо не пратихте трима цивилни да вземат документите, които ви трябват?

Това не беше самостоятелна операция на МВР. Действахме по постановление на прокуратурата - така, както беше поискано от нас. Разследващите знаят на какво основание по досъдебното произдводство ни е разпоредено да го направим.