Министърът на икономиката и енергетиката в интервю за в. „Монитор“

Министър Стойнев, отразява ли се вече кризата в Украйна на българския бизнес?

Разбира се, всяка една криза ще има своите негативни ефекти върху бизнеса. Имаме няколко български инвеститори с бизнес в Украйна. Например „Приста ойл” започна да строи завод в Украйна, друга наша компания има работеща фармацевтична фабрика там. Всички са притеснени и никой не знае кога ще свърши кризата и какви ще бъдат последствията. На този етап считам, че нямаме някакви огромни проблеми. По-скоро имаме притеснения за бъдещето.

С Русия, от друга страна, стокообменът ни е огромен. Тя е вторият по големина външнотърговски партньор на България. За миналата година стокообменът възлиза на 5,350 млрд. На първо място е Германия с 5,5 млрд. За Германия искам да кажа нещо много важно – за първи път миналата година България отчете излишък в търговията си с Германия, тоест изнесли сме повече, отколкото сме внесли. Това не се е случвало никога досега. Но както знаете миналата година износът беше двигател на българската икономика, той отчете 7% ръст, а вносът нарасна с 1 на сто. Това ясно показва, че българската икономика работи. Всяка една работодателска организация у нас признава, че икономиката ни се отлепя от дъното. Фактите са следните – за третото тримесечие отчетохме 1,1% ръст на БВП, за четвъртото – 1,6%. Подобни данни не сме имали през последните години. Моето желание е този ръст да бъде ускорен.

Продължавате ли на фона на кризата в Украйна да сте оптимист за икономически ръст от 2% тази година?

Предвижданията на кабинета бяха за икономически ръст от 1,8%. Аз смятах, че той ще надвиши 2 на сто, ако „Южен поток“ реално стартира. Разбира се, никой не очакваше да се случи това с Украйна.

Освен големите проекти и големия бизнес обаче в България имаме и среден и малък бизнес и ние често го пропускаме. Затова искам да направя една група за инициативи за защита на малкия и средния бизнес. Тази група ще включва няколко депутати от бюджетната и от икономическата комисия, включително може да има депутатите от опозицията, експерти от Министерството на икономиката и енергетиката, работодателски организации, експерти от съюза „Произведено в България“. Първите три задачи, които поставям на тази група, са да анализираме можем ли да разрешим законодателно въпросът с делегирането на определени дейности на браншови организации. Също така може ли браншовите организации да се обединяват. Друг анализ ще е може ли да подкрепим българските производители, като поставим законови изисквания етикетите на стоките да бъдат на български език, така че хората да знаят какво купуват. Защото, забележете, ние в България сме изключително стриктни към българските производители, изключително много ги контролираме, но дали по същия начин контролираме и стоките, които внасяме от чужбина? Аз смятам, че не. Тази работна група може да излезе и с инициатива за голяма кампания в българските медии - “Изберете българското”. Когато купуваш българска стока, хората трябва да знаят, че създават производство, че създават работни места, че от всеки изхарчен 1 лв., 30 ст. се връщат при тях чрез различни дейности на държавата.

Разбира се, никой не очакваше тази криза. Тя ще даде негативно отражение върху всички европейски икономики. Конкретно за България 90% от вноса ни на енергийни ресурси е от Русия. Затова ние наистина трябва да следваме европейските политика и правила, но нашите партньори от Европа трябва да преценят как евентуални икономически санкции срещу Русия ще се отразят върху всички страни членки.

Как ще класирате от 1 до 10 опасността на нова газова криза?

Не вярвам, че ще се повтори ситуацията от 2009 г. Не бих желал да давам оценка. На този етап нямаме информация от „Газпром” дали смятат да прекъснат доставките, което означава, че не би трябвало да имаме проблеми със сигурността на доставките. Все пак не трябва да забравяме, че по мое разпореждане в момента в Чирен се нагнетява природен газ.

Кризата като че ли вече засегна един от ключовите проекти - „Южен поток”?

За „Южен поток” пак ще кажа, че разговорите за проекта на ниво ЕС не са замразени. Те могат да се забавят, но на политическо ниво. На експертно и техническо ниво разговорите продължават. Преди една седмица заедно с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер и енергийните министри от страните, които участват в проекта, се обединихме около тезата, че „Южен поток” е важен стратегически инфраструктурен проект, който е необходим за ЕС. Всички се разбрахме, че той трябва да се осъществи в съответствие с европейските правила. Именно поради тази причина бе създадена и работната група по инициатива на България, която да преговаря с Русия. На тази работна група мандат дадоха не само България, но и Италия, Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, Гърция, така че проектът като цяло да отговаря на Третия енергиен пакет. Това решение бе добре осмислено и считам, че е правилно. Ако бяхме останали на стария вариант – всяка държава да преговаря сама с руснаците, може би една страна щеше да получи нужните разрешения, друга – нямаше. И така щяхме да имаме решение на парче. С този ход ние искаме по най-бързия начин, това е становището и на Италия, да бъде осигурен регулаторният режим на „Южен поток” като цяло. Тази работна група е в постоянен контакт с отделните страни и тя се съобразява с тяхното мнение.

Както има „Северен поток” и богатите страни имат сигурност на доставките на природен газ, така ние искаме и по-бедните държави в ЕС да имат такава сигурност.

Как всичко това ще се отрази на проекта на наша територия? Сега чакаме избор на изпълнител.

Тръжната комисия разглежда документите и когато е готова, ще се произнесе. Именно това влиза в техническите процедури, които са необходими за изграждането на проекта. И аз не виждам нищо страшно в избора на изпълнител и той съответно да се подготвя за бъдещото изграждане на газопровода, когато ЕК се произнесе.

За морския участък вече са поръчани тръбите. За него никой не говори нищо, защото там участват европейски енергийни гиганти – френската ЕДФ, германската „Винтерсхал”, италианската ЕНИ. Те вече подготвят изграждането на морския участък, защото всички тези дейности не могат да станат от днес за утре.

Според мен все още не са изчерпани всички дипломатически възможности за разрешаване на конфликта. Желанието ми е това да стане колкото може по-скоро. Ние сме страна - членка на ЕС, и сме в един отбор, но богатите държави трябва да се съобразяват с мнението на по-бедните страни, защото ефектите при негативен сценарий ще бъдат усетени по-силно именно в по-бедните държави.

Подписахте ли за газовата връзка с Турция?

Работната група изчисти детайлите и подготви меморандум за започване на дейностите по уточняване на техническите и икономическите параметри на бъдещата връзка, която се предвижда да бъде двустранна. Това е една връзка, по която България от 6 г. има желание да започне преговори. Амбицията и на двете страни е до края на 2015 г. газовата връзка да бъде изградена.

За какви обеми се договаряме?

Капацитетът ще бъде между 3 и 5 млрд. кубични метра годишно. Той ще се използва 50 на 50. Считаме, че тази връзка е необходима за страната и е голям успех, че постигнахме договореност с Турция. И това е истинската диверсификация.

Според вас има ли накъде да поевтинява токът?

ДКЕВР трябва да вземе решение на база прогнозата на електроразпределителните компании дали може това да се случи и, разбира се, ако има законодателни инициативи, които да предполагат намаляването на цената на електроенергията. По-важното е политиката, която водим за либерализация на пазара от 2015 г. Това не означава, че ние ще забравим енергийно бедните семейства. В момента се работи по политика за тяхното подпомагане след пълната либерализация на пазара. Но дали ще има увеличение или намаление на цената на електроенергията, това изцяло зависи от ДКЕВР.

Заплашихте ЕРП-тата със сезирането на главния прокурор. Толкова ли е сериозен проблемът?

Ако до вторник електроразпределителните дружества не се разплатят към НЕК, аз съм принуден да сезирам главния прокурор за евентуално престъпление от тяхна страна, а също така ДКЕВР има право да започне процедура по отнемане на лицензите и на трите дружества. Доста притеснителен е фактът, че електроразпределителните компании дължат на НЕК 320 млн. лв., защото енергийната система е част от националната сигурност и когато чуждестранни инвеститори си позволяват да не спазват българското законодателство, България трябва да предприеме действия. Тези 320 млн. лв. са задържани неправомерно от електроразпределителните дружества против законодателството.

Ще задействате ли наредбата за парното, чието влизане в сила отложихте преди отоплителния сезон?

Считам, че трябва да влезе в сила, защото потребителите ще спечелят от тази наредба. Виждаме, че „Топлофикация София” не може да обоснове защо са толкова високи сметките в тази топла зима.

Вие на парно ли се отоплявате?

Да.

Вашите сметки високи ли са?

Да, високи са.

Колко високи?

Няма да влизам в конкретика, но при положение че тази зима е много по-топла, сметките са високи. Има оплаквания, но знаете, че това е общинско дружество и аз не мога да се бъркам в работата на община. Знаете и че „Топлофикация София” има огромни задължения към БЕХ. Желанието ни е колкото се може по-бързо да започне изплащането им. Засега имаме мълчание от страна на Столична община. Водят се разговори, но очаквам да ми се представи план за погасяване. Ясно ми е, че не може накуп да се платят 550 млн. лв., но в крайна сметка общината трябва да намери начин това дружество да започне да си плаща.

В края на мандата на миналото правителство се обсъждаше вариантът дълг срещу собственост за столичната топлофикация. Актуален ли е този вариант и сега?

„Топлофикация София” заедно с общината и кмета трябва да ми предложат план за погасяване на дълговете. Що се отнася до наредбата, за която питахте, тя трябва да се съгласува с абсолютно всички, защото тогава ми се обясни, че няма готовност, фирмите нямат необходимите софтуери. Но считам, че за следващия отоплителен сезон тази наредба ще действа. Тя между другото беше приета и от Столичния общински съвет.

Знаете ли какви са подготвяните от депутатите в енергийната комисия промени в Закона за енергетиката, които се отнасят до топлоснабдяването?

Не, все още не сме запознати. Чакаме техните законодателни инициатива да ни бъдат представени и да бъдат съгласувани с нас.

Подкрепяте ли искането на АЕЦ „Козлодуй“ държавата да й преотстъпи дивидента, за да финансира сама удължаването на живота на 5-и и 6-и блок?

Да, аз го подкрепям. Първо подкрепям да не се задържа 80% от дивидента, както бе идеята на г-н Дянков и ГЕРБ я изпълняваха. Това доведе до обезкървяване на всички дружества. От тази година дивидентът е 70% и всяка година да намалява с по 10%, докато стигне 50 на сто.

За АЕЦ „Козлодуй” е въпрос на изчисления колко ще струва модернизацията на 5-и и 6-и блок, защото има различни мнения. Очаквам от г-н Иван Генов (изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” - б.а.) точен план и разчети. След като ми бъде предоставен, ще търсим решение как АЕЦ „Козлодуй” да финансира това със собствени средства.

А с Министерството на финансите дали сте водили някакви разговори?

Водим разговори, но докато не видим крайната цена, все още не мога да дам конкретни данни.

Докъде стигнаха преговорите с „Уестингхаус” за 7-и блок в АЕЦ „Козлодуй” и кога очаквате да приключат?

Преговорите с „Уестингхаус” продължават. Ние сме си дали девет месеца, но се надявам още юни да имаме резултати.

Кога ще внесете в Министерския съвет всички доклади, които са нужни, за да се вземе решението за изграждане на новия блок по същество?

Това ще се случи след края на преговорите с “Уестингхаус”. Тогава всичко ще бъде оповестено, но трябва да е ясно, че това не е като да се строи къща. Това е проект, който ще се изгражда по една изцяло нова технология, така че всичко трябва да бъде изпипано детайлно.

Казахте, че сте заварили държавните дружества в енергетиката обезкървени. Подобрява ли се тяхното състояние, какво показват резултатите към края на годината?

Все още не са готови финансовите отчети. Но трябва да е ясно, че за 6 месеца аз не мога да оправя всички предприятия. За този кратък период може да се даде само посоката, в която те да вървят, но ще ни трябва малко търпение, за да им се подобри значително състоянието. Факт е обаче, че ние вече изнасяме много повече еленергия, миньорите работят, намалиха се разходите за студен резерв. Но задълженията за 3,5 г. управление на ГЕРБ са 2,5 млрд. лв. Те не могат да бъдат изчистени за 6 месеца за съжаление.