На първо място сме в Европа по износ на билки, но въпросът е защо изнасяме суха маса, а не произвеждаме екстракти, масла и други продукти, казва министърът на околната среда и водите пред в. „Преса”

Г-жо Михайлова, на 22 март ще отбележим Световния ден на водата. Каква е ползата от тази кампания, която се провежда всяка година?

Нашето послание тази година е, че всяка капка си струва. И това наистина трябва да се разбере. Трябва да пестим водата, да я пазим, да я използваме ефективно. И да помним, че е дар от природата. Има изчисления, които показват, че само от едно капещо кранче се губят повече от 10 литра на ден, а на тоалетните казанчета се падат 30% от общия разход на вода в дома. Така, ако те се подменят с икономични, разходът ще се намали с 40%.

Казвате, че всяка капка си струва, а минералната ни вода изтича в реките.

Вярно е, че минералните води на България не се използват достатъчно. Нашите концесионери сключват договори за едно съоръжение и ползват не повече от 34% от предоставеното количество за бутилиране. За нас като министерство, което отговаря за ресурса, а не за марките, е важно това да се промени. Затова ще защитим всяко предложение, което води в тази посока.

Браншът обаче е против промяната в Закона за водите, която ще позволи на едно находище да има повече от една бутилираща компания. Казват, че това противоречи на европейските норми. Така ли е?

Европейската практика е доста пъстра. И ако се прочетат внимателно текстовете на директивата, никъде няма такова нещо. Казва се, че от едно находище трябва да излиза вода с едно и също описание. Ако пише, че съдържа 6 милиграма натрий на литър или 5 милиграма калций, това трябва да го има върху етикета на всяка бутилка. Нека си представим, че едно находище е като едно подземно море, на което има няколко сондажа. Нас като министерство ни интересува дали ефективно се използват всички сондажи. Сега. за съжаление, водата се излива. А това е скъп ресурс. Надявам се дискусиите да продължат и да се намери решение. Разбира се, всичко зависи и от възможностите на пазара, но мисля, че ако различните ведомства и бизнесът обединят усилията си, може да увеличим износа на минерална вода.

Как ще накарате хората да пестят? Имаше предложение цената за тези, които ползват до 3,5 кубика на човек на месец, да бъде по-ниска. Отхвърлена ли е тази идея напълно?

Има страни, в които има такива практики. Например в Израел, но там системата работи добре и тези, които я управляват, вече търсят начини да накарат крайния потребител да пести. Ние обаче имаме проблем и със загубите в мрежата, които достигат 60%, докато в развитите държави са 15%. Така че различните ценови тарифи са възможни, но трябва да обърнем внимание първо на загубите, а това става с инвестиции. Затова в бъдещата Оперативна програма „Околна среда" проектите във водния сектор трябва да включат и компонента водоснабдяване. Изпълнените проекти показват, че след подмяна на тръби, водонапорни станции и други съоръжения загубите се намаляват на 30%. Ако към това прибавим и икономиите, ще имаме общо намаляване на разхода. Тези мерки трябва да вървят едновременно.

Винаги се почва от една първа стъпка. Коя ще е тя?

Инвестициите в мрежата.

Колко пари са необходими?

Министерството на финансите в момента прави анализ на стратегията за ВиК сектора, но аз смятам, че сумата от 12-14 млрд. лв., за която се говореше, ще бъде значително по-малка. Първо, защото населението намалява. Второ, има друга култура на потребление, а освен това вече сме направили инвестиции, които намаляват загубите.

Откъде ще бъдат осигурени тези средства?

Една част ще дойдат от Оперативната програма „Околна среда". За нея според прогнозното разпределение в следващия програмен период са предвидени 1,457 млрд. евро, като не по-малко от 60% от тях ще бъдат в сектор „Води". Друга част от парите ще дойдат от бъдещите програми, финансирани от фонда за растеж. Тази година 78 млн. лв. са предвидени за екологична инфраструктура. Но ако имаме ясна стратегия за ВиК сектора, може да повишим този процент.

Практиката обаче показва, че най-много злоупотреби се правят с полагането на водопроводи, защото не може да се види какво е направено под земята.

Може да се провери. Пускат се сонди и се вижда. Така както се инспектира настилката на пътищата, се проверяват водопроводите и канализацията. Какви материали са вложени, какво е качеството. Така че по-добре да няма нарушения.

Какво показа проверката на обществените поръчки по програмата, заради които Брюксел ни спря плащанията?

От 230 обществени поръчки, които прегледахме, не се предвиждат финансови корекции само по 47. При останалите за някои са минимални, за други максимални и зависят от нарушенията. Но аз смятам, че беше важно да се направят такива проверки, защото ни предстои нов програмен период. Така допуснати грешки, за които вече сме наложили наказания, няма да се повтарят. Защото колкото по-дълго си затваряме очите, толкова повече негативи се трупат. Ако такъв вид корекции бяха налагани през 2010 или през 2011 г., нямаше да стигнем до такива мащабни проверки. Оказа се, че такъв преглед е правен само веднъж, през 2009 г., а след това са минавали само одити с извадки.

Какво ще се случи оттук нататък?

Цялата информация ще бъде предоставена на изпълнителната агенция „Одит на средствата от ЕС" към финансовото министерство. Те ще направят собствени проверки на нашите констатации и на предложенията ни за финансови корекции. Аз обаче готвя доклад, в който предлагам да бъде намерен механизъм за подпомагане на общините. Има общини, които са взели решения, без да се съобразят с никого, и ще бъдат наказани, но има други, чиято документация е била предварително проверявана от Агенцията за обществените поръчки, след това КЗК се е произнесла, после Върховният административен съд. С други думи, те не са взели еднолични решения и са спазили всички изисквания, затова трябва да им се помогне. Защото днес проблемите са в ОП „Околна среда", но утре може да бъдат във всяка една програма.

Говори се за нов живот на предприятия като „Кремиковци", „Химко" и т.н. Няма ли опасност държавата да потъне отново в пушеци?

Идеята на правителството не е просто да възстановим отново „Кремиковци" такъв, какъвто е бил. Това не може да стане. Ние не сме в 60-те години на миналия век. Идеята, която подкрепихме, беше да направим така, че България да започне да произвежда продукти с висока добавена стойност, за да сме конкурентни на европейския пазар. Ще ви дам пример от нашата сфера. Ние сме на първо място в Европа по износ на билки като суха маса. Нареждаме се след Китай. Но въпросът е защо изнасяме суха маса, а не произвеждаме екстракти, масла и други продукти. Изнасяме лечебните растения в Германия, там те се преработват и после купуваме скъпите хранителни добавки, вместо да ги произвеждаме. За мене е важно да се върнем към производството на стоки, които имат висока добавена стойност и са конкурентни на пазара. В такъв план няма да има проблеми, защото модерните производства и технологии навсякъде по света се съобразяват с околната среда. Така че, ако бъде пуснато някакво производство от „Кремиковци", то ще подлежи на всички задължителни оценки за въздействие на околната среда. С други думи, няма да се връщаме към онези картини на социалистическия реализъм - поле, завод и пушек от него.

Не мога да не Ви попитам и за предстоящите промени в Закона за управление на отпадъците. Защо се връща старата практика физически лица да могат да предават старо желязо в пунктовете? Нали това бе направено, за да спрат кражбите?

За съжаление, законът не постигна всичките си цели. Това, което се случи, е посивяване на бизнеса. Имаме сигнали от регионални екоинспекции, че фирми, чиято основна дейност не е събирането на метали, се занимават с това. Дори заложни къщи стават площадки за събиране на скрап, защото там може да се предаде всичко, без да се иска декларация за произход. А в интерес на всички е този бизнес да бъде чист и публичен. Нека излезе на светло, за да има контрол, защото това, което се случи с релсите между Мусачево и гара Яна, не е просто кражба, това е посегателство върху сигурността на хората и товарите. И такива случаи не може да се предотвратят само със Закона за управление на отпадъците. Министерството не може да извършва охранителни дейности. В борбата с кражбите трябва да се включи и полицията. Иначе оставаме сами и не можем да се преборим с това явление.

От 13 юли разплащането при предаване на метални отпадъци трябва да става само по банков път. Вярно ли е, че се предвижда отново да бъдат разрешени плащания до 200 лева в брой?

Това е само единият от вариантите. Но подробностите ще станат известни, като представим проекта за обществено обсъждане. Ние направихме поредици от срещи и с общините, и с рециклиращите организации. Събираме постъпилите предложения и сега искаме да чуем аргументите на всички страни. Но в този закон основният проблем не е скрапът. По-важното е с него да намалим количествата на депонираните отпадъци.

Говори се, че ще бъдете водач на евролистата на ДПС. Така ли е?

Все още няма решение. В момента вървят номинациите от териториалните структури. Но смятам, че всеки на мястото, което се реши да бъде, ще си върши добре работата.