Сега е моментът да поискаме пари от Брюксел за газовите връзки, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

Господин министър, изказани бяха мнения, че България е малка страна и не трябва да бъде крайна в позицията си за Украйна. На срещата на външните министри от ЕС каква беше вашата позиция по отношение налагането на санкции на Русия?

България никога не е била нито ястреб, нито троянски кон, както някой постоянно се опитва да ни вменява тук, в България. Имаме много принципна и балансирана позиция, която е насочена към това да се постига консенсус в рамките на Съвета на външните министри по решения, които да подпомогнат разрешаването на кризата в и около Украйна. По отношение на санкциите беше добре известно, че Съветът ще обсъжда т.нар. второ равнище - забрана за пътуване в ЕС и замразяване на активи на определени лица от Крим и Русия. Беше постигнат консенсус около списък, който не включва най-високите политически равнища в Русия. Целта е да бъдат запазени възможностите за продължаване на политическия и дипломатическия диалог. Имаше и по-крайни позиции, но е важно това, което е решено с консенсус на Съвета.

Притеснявате ли се, че от собствената ви партия се чуха критики за действията ви по украинската криза и има ли разминавания между вашата и на правителството позиция и тази на БСП?

Нормално е всяка политическа сила да има позиция, нормално е да има нюанси. Ние, разбира се, се съобразяваме с позициите - както на БСП, така и на другите основни политически сили, които в голяма степен влизат в една обща рамка. От друга страна, правителството и в частност външният министър трябва да заемат държавническа позиция, която да отчита и ситуацията в ЕС, т.е. няма как да има изцяло повтаряне на тези позиции. Защото, когато участваме в този формат от 28 страни членки, трябва да се търсят и компромиси.

По отношение на тази криза ще съумее ли България едновременно да бъде част от европейската позиция и да не иска твърде тежки санкции срещу Москва?

Водещото при формирането на позицията ни за Украйна е националният интерес на България. Ние не сме единствената страна, която следи с голяма загриженост възможността да се стигне до някаква форма на икономически санкции. В рамките на ЕС страните имат различни по своята интензивност отношения с Русия. Санкции на европейско равнище биха засегнали по различен начин отделните членки. България би била една от най-засегнатите както при евентуално налагане на санкциите от ЕС, така и от евентуални реципрочни действия от страна на Русия. Нашата предпазлива позиция се споделя от немалко други страни членки, затова и на този етап в Съвета тази тема не е обсъждана. Предстои в следващите дни да видим как ще се развият събитията. Очакваме директни преговори между Русия и Украйна, включително и в многостранен формат, мерки за деескалация на напрежението. Ако това се случи, въпросът за икономическите санкции ще отпадне от само себе си и не бива да създаваме излишни притеснения у българските граждани.

Ако се стигне до икономически санкции, бихме ли възразили срещу тяхното налагане?

Санкциите не са самоцел. Трябва да се направи внимателна преценка дали биха довели до решението, което очакваме, или ще го отдалечат. Не искам да се създава впечатление, че налагането на санкции е някакъв неизбежен процес, до който непременно ще стигнем. Внимателно преценяваме ситуацията и не бих искал да разсъждавам над подобна хипотеза на този етап. Има смисъл от такива мерки само ако допринесат за намиране на решение на кризата. Второ, трябва да бъдат внимателно преценени, защото изглежда нелогично да се налагат мерки, които ще засегнат не само Русия, а и самия ЕС.

Казахте, че вече се прави анализ за това какви може да са евентуалните щети за българската икономика. Кои ще са най-засегнатите сектори?

Такъв анализ вече има, той е в резултат на решенията, които бяха взети от Оперативния щаб към министър-председателя. Много е трудно да се направи съвсем точна преценка, но при всички случаи най-критичният въпрос са енергийните доставки. Ние считаме, че е малко вероятно те да бъдат прекъснати, но при такава хипотеза също се изготвят планове за действие. Прекъсване на доставките би било възможно също, ако значително се влоши ситуацията в Украйна - тя не може да заплаща доставките на природен газ или при евентуална военна конфронтация, която може да засегне газовите трасета. Предприемат се мерки, но възможностите ни са ограничени. Бихме могли и трябва да поискаме ускоряване на работата и по-сериозен европейски ангажимент за изграждане на междусистемните връзки, за търсене в средносрочен план на алтернативни източници на енергоресурси. Това, така или иначе, трябва да стане, но сега е моментът да поискаме ускоряване на този процес, а защо не - и допълнително финансиране и ангажимент от страна на ЕК. Едно от нещата, които и преди влошаването на ситуацията около Украйна коментирахме с колегите от Вишеградската група, беше изграждането на нов коридор Юг-Север, който да е обвързан с доставки на природен газ от Гърция през междусистемните връзки към Централна Европа. Като развитие на тази идея може да се разсъждава и над изграждането на терминал за втечнен газ в Гърция, по който могат да достигат количества и от по-далечни източници.

Как сегашната ситуация се отразява на изграждането на проекта "Южен поток"? Казахте, че не сме се разколебали за проекта, комисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер говори за забавяне...

Не сме се разколебали. Позицията на Гюнтер Йотингер е, че временно ще бъдат преустановени контактите на политическо равнище, но създадената работна група продължава своята работа. С други думи, самата работа по "Южен поток" не страда от сегашната ситуация. Аз даже смятам, че изграждането на "Южен поток" получи допълнителни аргументи при тази криза, защото за ЕС като цяло и за нас като държава е важно да се гарантира сигурността на доставките за европейските граждани, включително за българските. Тази сигурност при преминаване на газа за България през транзитна страна, която през последните години показва висока степен на нестабилност, не е гарантирана. В същото време си даваме ясна сметка, че този проект гарантира сигурност на доставките, но от същия източник.

Възможно е значи проектът да се изгражда при замразени политически разговори ...

Към настоящия момент няма заплаха за самия проект. Разбира се, много зависи как ще се развият събитията в следващите седмици и месеци. В края на краищата, в интерес е и на ЕС, и на страните членки, които са част от този проект, той да не бъде замразяван, защото напоследък само доказа стратегическата си важност.

Как виждате бъдещето на Крим и съответно на Украйна, след като през XXI век е възможно един регион да се отцепи, една страна пък е на път да го анексира...

Само по себе си това създава сериозен прецедент, който потенциално би могъл да се използва като аргумент и от други части на Европа и не само там. Ето защо ние от самото начало, доколкото това засяга стратегически интереси на България, се обявихме против нарушаването на суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Нашата позиция не се е променила. Смятам, че след всичко, което се случи, сега основната задача е да се запази единството и стабилността на останалата част от Украйна. А по отношение на Крим - разчитаме да се даде шанс за преговори между Русия и Украйна, вероятно и в по-широк международен формат. И че статутът на Крим не е предрешен.

Смятате ли, че има опасност от нова Студена война?

Не можем да говорим за противопоставяне с характеристиките на Студената война, защото то беше противопоставяне на две абсолютно различни идеологически системи. Не мисля, че сме в подобна хипотеза. Но поне за известен период от време ще има охлаждане на отношенията. Това поставя самата Русия в сложна ситуация. Затова аз се надявам, че оттук нататък има шанс Русия и светът да се върнат отново на полето на дипломацията и да се търсят решения, които да позволят в близко бъдеще нормализиране на тези отношения. България няма интерес от влошаване, замразяване на отношенията между ЕС и Русия.

Мислите ли, че позицията ви за Украйна може да разколебае част от избирателите на БСП за предстоящия евровот? И че задълбочаването на разделението между русофили и русофоби може да се отрази на изборите?

Смятам, че по-скоро няма да се отрази, просто през последните дни много се разгорещиха страстите. От самото начало призовавам към това на първо място да бъдем българи и да оценяваме къде е нашият интерес, не да се делим на русофили и русофоби. Именно и от тази изходна позиция България поддържа една много ясна, балансирана позиция, съобразена с националния интерес. Може би немалко хора подхождат емоционално към тази тема, това е разбираемо. Но съм убеден, че в следващите дни и седмици позицията на България ще бъде оценена и това, което се случва няма да играе роля в предстоящата кампания за евроизбори.

Възможно ли е АБВ да разпилее гласовете на левите избиратели?

Неизбежно една част от избирателите на БСП биха гласували за листата на АБВ. Ако съдим по социологическите проучвания, това е една много малка част. Проблемът обаче идва от друго - че при този относителен паритет между БСП и ГЕРБ всеки глас, насочен встрани от листата на БСП, би могъл да доведе до лек превес на ГЕРБ. И затова наистина ние самите сме много разочаровани от това, което се случи и учудени, че хора, които бяха силно свързани с БСП, с действията си работят срещу нея и за ГЕРБ.