Министърът на земеделието и храните в интервю за предаването „Тази сутрин” на БТВ

Проф. Димитър Греков, министър на земеделието и храните. Много и интересни теми към вас. Но да започнем от село Бисер и потенциалното замърсяване на почвите около него. Един репортаж, който алармира за това, че може да има изтичане от складове към почвите, което да ги замърсява.

До вас стигнала ли е някаква, преди да видим репортажа, който да коментираме, стига ли е някаква информация?

Досега нямаме такъв сигнал, който да е свързан с наличието на пестициди в този район. Но ако трябва да проследим развитие, съхранението на тези пестициди, особено след 1989 г., бих желал да кажа няколко думи. След 1989 г. всички тези стари пестициди, които са използвани в аграрно-промишлените комплекси, бяха обединени в т.нар. би-боксове, затрапени, в смисъл такъв, че това са кубове, съставени от бетон, затворени и се съхраняват и са приоритет на Министерството на околната среда и водите. А тези, които беше възможно да се използват от селскостопанските производители, се използваха, а останалите бяха по този начин съхранени. Част от тези складове, които се намират в страната в този момент, бяха предадени на ликвидационните съвети и след това съхранени в тези бетонни боксове.

Аз ви предлагам да видим историята. Дали от две години край село Бисер не цъка бомба, и след това да коментираме конкретния случай.

Село Бисер, 6 февруари 2012-а. Две години по-късно селото продължава да дава жертви. Казват, че тук хората умират заради стреса от преживяното. Има още една опасност за здравето им, алармират доброволци веднага след бедствието. На пресконференция тогава те разказват за страховете на пострадалите.

За почвата ни разказаха, че около две-три години трябва само да орат, тя да мръзне, да я пече слънце да се била пречистила. Те самите се притесняваха, че ако много говорят, да не започнат да им спират помощите.

Стар склад за пестициди бил залят от наводнението, сигнализира запознат, който не пожела да бъде сниман. Кметицата Златка Вълкова е категорична, че такъв склад с опасни отпадъци в селото няма.

Мъжете в центъра връщат спомени отпреди десетилетия. До мястото, където преди е имало склад, ни води човек от селото.

„Считайте, че това е разградено, над 20 години е разградено.”

А тук, като беше наводнението, стигала ли е дотук водата?

„Да.”

А защо мирише тука?

„Вижте какво ще ви кажа, тука ще мирише още 100 години предвид на това, че тия стени те са надъхани просто.”

Докато се върнем до центъра на Бисер кметицата също се е сетила за склада.

Възможно ли е да съществува някакъв склад за съхранение на такива отпадъци, за който вие не знаете?

Имало е преди сигурно 30 години в землището на бившето ТКЗС тогава.

Показваме картина от склада на директорката на предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда Галина Симеонова.

Вие, виждайки снимките, сами може да прецените, на 100 % съм убедена, че и кметицата на село Бисер знае за склада, както и кметът на общината, в която се намира селото също са информирани за този склад. Би ни се искало те наистина да разберат, че отговорностите все пак са на местно ниво.

Притеснително ли е това, че този много стар склад е бил заливан и се намира в центъра на обработваеми площи?

Много е притеснително, просто не знаем каква е възможността веднъж такъв препарат, като излезе в природата, къде той ще се напрупа, дали ще се пречисти природно или не и колко бързо ще попадне в хранителната мрежа.

След като доброволци вдигат шум около проблема в Бисер, властта казва на хората, че след изследвания почвата и водата са чисти.

Без да обявят резултатите и това е странно.

Ние бяхме там, хранихме се заедно с тях, пиехме от тяхната вода, изследванията бяха направени коректно, не се откри, слава Богу, абсолютно нищо.

Доброволци обаче казаха, че никой не е виждал резултатите от тези изследвания.

Не. Първо, резултатите ние не сме ги занесли на мегдана, грубо казано, резултатите бяха докладвани на нас, резултатите бяха докладвани на областен управител.

Тогавашният министър на земеделието казва, че след бедствието е направена дезинфекция заради умрелите животни. Контролът на складовете за опасни отпадъци е в ръцете на Агенцията за безопасност на храните към земеделското министерство. Преди наводнението проблем със складовете нямало. Идваме в Стойково, друго село в Хасковско, което също беше залято преди две години.

Складът пак не беше наводнен, мястото е по-високо и водата минаваше покрай него, но вътре в склада изобщо не влезе вода.

Версията на кметицата, че складът не е залят, се разминава с видяното от хората, които работят на метри от опасните отпадъци.

„Това всичко беше вода.”

Т.е. сградата с отровите е била залята?

„Да, да, всичко беше във вода.”

„Ето влагата се вижда, вижда се докъде е залято.”

„По-преди имаше стара сграда, даже без покрив, беше пак пълно с отрови, това всичко сняг, дъжд, всичко е отивало в земята.”

Тогава институциите не ни информират и за тези залети опасни отпадъци в Стойково. А че складът е бил окаяно състояние и че има опасност, свидетелства документ от тогава. Той е до екоминистърката Нона Караджова. В него се казва, че складът в Стойково трябва да бъде ремонтиран спешно.

Предприехме всички възможни мерки да минимализираме риска за гражданите при повторна вълна или някакъв друг разлив, който можеше да се получи.

Т.е. складът не е бил предпазен при първата вълна?

Но го обезопасихме при всякакви следващи действия, които се предприемаха в района с оттичането на водата.

Изследването на проби от земята и водите в независима лаборатория се оказват недостъпни. Затова хората тук са принудени да вярват на властите. Да пази живота и здравето си се бори и един мъж от Силистра. Вече 20 години безуспешно се опитва да се отърве от около 80 тона химикали. През 1994 г. Николай Сабанов купува този склад от държавното агрохимическо обслужване.

Складът е закупен с препарати, имаше годни препарати, но те не ми ги оставиха си ги взеха, пък тия, които са негодни, ги оставиха тука. Ние имаме /…/ от които се ползва вода, фактически се водоснабдява населението и не се знае дали няма да отиде и до тях.

Ако Николай докаже с документи, че опасните препарати не са негови, може и да се отърве от тях, предстои да се почистят и санират всички складове в лошо състояние. За здравето си се борят и в родопското село Търън. Тази тухлена постройка тук я наричат „Отровителя”.

„Детето ми е на четири години и получава алергия, лично аз също имам алергия от този прах, който особено през лятото, когато е топло, се разнася по въздуха, пречи на децата.”

Задушаване, кашлица, постоянно сълзене на очите

„ За съжаление течните препарати вследствие на ерозията, която се получава по варелите почти изтекоха. Освен това само на 50-60 метра под склада минава река.”

Днес никой не пази „Отровителя”. При евентуален опасен разлив хората в околните къщи ще разчитат единствено на късмета си.

Министър Греков, как ще коментирате видяното? Оказа се, че първата вълна от наводнението е преминала през складове, в които се предполага, че е имало ДДТ, изключително опасен пестицид, забранен от години за използване?

ДДТ-то е ликвидирано още през 50-те години. Може би това са спомени на хората, че в тези складове на бившето ТКЗС в Бисер се е съхранявал такъв пестицид. Вижда се и от хората, които са инициирали това предаване, че са хора, които имат опит и знание в областта на химическата защита при растенията и естествено остатъка, разграждането на тези пестициди става за десетки и бих казал стотици години. Така че трябва да се предприемат мерки за затрапването, в смисъл за съхраняването на тези остатъци. Най-вероятно това са само опаковките, които са останали от…

Мирише много лошо казват и от хората, изключително задушлива миризма в районите на тези складове.

Няма как да не мирише, защото това е напоено, и стените, и сградата, и материалите, които са в тази сграда, действително са поели тази миризма. Но аз малко бих искал да поуспокоя хората. Свързано е с това, че тези препарати, които имат силна миризма, те са с по-слабо действие. Защото това е начин хората да се предпазват от вредното въздействие на тези пестициди. Но това не оправдава обстоятелството, че трябва да се вземат конкретни мерки относно съхраняването на тези опаковки.

Видяхме също така, че единият от складовете край село Бисер е нареден ремонт на склада след наводнението. След като всичко вътре е отнесено, чак тогава е наредено самият склад да бъде укрепен.

Ако трябва отново да повторя това, че освен след 1989 г. част от тези складове за пестициди бяха предадени на съответните ликвидационни съвети и те трябваше да се грижат до съхраняването и до използването на онези пестициди, които са с действие, което може да се използва за момента. Вследствие на това част от тези складове останаха неохраняеми. Те бяха обект на набези на министър хора, които използват пестициди и част от пестицидите бяха разграбени. Но в повечето случаи те са съхранени и са предадени за унищожаване.

Изследвано ли е, проф. Греков, състоянието на почвите около тези складове и конкретно на тези складове в Бисер, тъй като разбрахме, че изследването е много скъпо и не е по силите на неправителствени организации или медии.

В Министерството на земеделието и храните не е направено сега през последните месеци такова изследване, аз ще наредя да се изследват почвите в близък периметър около склада. Но имам точно изследване за водите. Водоизточникът на село Бисер се намира далеч от тези складове, на около километри. А останалите водоизточници на Община Люлин също са на километри. Моите сведения са, че няма категорично наличие на пестициди във водите на двете селища.

За водите става дума, вие ще наредите и на почвите да има такива изследвания.

Да, да.

Последен въпрос, за да преминем към Стоян Георгиев и зеленчукопроизводителите. Чували ли сте, че е имало устно нареждане да бъдат потулени, заметени следите от наводнението в село Бисер точно поради опасения, че почвите са натровени, има отнесени пестициди?

И ще бъдат спрени помощи.

Категорично не, не съм чувал подобно нещо и няма как някой държавник да издаде такава заповед. Освен това и след този период, след наводнението това е едно от селищата, което произвежда ранни зеленчукови култури, произвежда различни селскостопански култури, така че не се е забелязал спад в производството на такава продукция през този период.

Добре, ще проследим пробите, когато излязат, какви са резултатите, защото е важно да разберем.

Вие заговорихте за зеленчуци, аз сега ще ви покажа един буркан с краставички, който за съжаление не е пълен с български краставички. Стоян Георгиев е в пловдивското Ново село…

Виетнамски са, само да кажем.

Става дума за краставички, които са произведени във Виетам по рецепта на българска фирма, която е и вносител на същите краставички. Наистина при положение, че имаме такива условия за земеделие, да внасяме виетнамски краставички е много странно. Аз съм сигурен, че вие знаете защо. Стоян Георгиев, нашият репортер, е в пловдивското Ново село със зеленчукопроизводители, които имат конкретни въпроси към вас. Така че предлагам да преминем направо, да им дадем думата.

Намирам се в една оранжерия в пловдивското село Ново село. Нека първо кажем някои факти за българското зеленчукопроизводство и изобщо за производството на плодове и зеленчуци. 80 % от плодовете и зеленчуците, които консумираме ние българите, са вносни, а България е най-големият вносител на турски домати на глава от населението в целия свят. Една страна като България, която има перфектни условия за отглеждане на плодове и зеленчуци, се оказва безпрецедентно, доколкото ми е известно от статистиката, която успях да намеря през вчерашния ден, нито една страна от ЕС не е по-голям вносител на плодове и зеленчуци от нашата страна. Аз се намирам в една оранжерия в Ново село и Ново село е различно село от типичните български села, защото тук се отглеждат много плодове и зеленчуци. 1,3 милиона стръка са само доматите в това село. Ето ги тук вече тези домати, които след няколко месеца надяваме се ще бъдат на нашия пазар и нашите трапези, а тук е пиперът. В това село, в което няколкостотин души, а може би няколко хиляди са ангажирани и се занимават със зеленчукопроизводство, няма кражби, въпреки че има и няколкостотин представители на малцинства и всякакви хора, но тук няма кражби, защото всички хора са ангажирани със зеленчуково производство. Нека още няколко факти да кажем, преди да стигнем до хората, които се занимават със зеленчукопроизводство тук в Ново село. За разлика от това село повечето български села почти вече са загубили тази земеделска продукция, производството на зеленчуци, изцяло са с култури, които са зърнени, за които е необходимо няколко машини и никаква заетост. Съответно липсата на такова зеленчукопроизводство води до голяма безработица и може би когато си говорим за кражбите по селата, ако стигнем по-далеч, може би причината ще се окаже точно тази, че поминъкът, който традиционно са имали българските села, вече е загубен. Но за щастие Ново село не е такова село. Тук хората продължават да се занимават със зеленчукопроизводство, но казват, че понякога са на път да се откажат заради дъмпинга и заради вносната продукция, която подбива техния пазар. Каква е ситуацията в Ново село?

Краставички от Виетнам, картофи от Франция и Германия, чесън от Китай, домати от Полша. Защо храни, за чието производство имаме перфектни природни условия, се внасят от хиляди километри и как е възможно една кисела краставичка, пропътувала 10 хиляди километра от Виетнам, да бъде по-изгодна и предпочитана за българския производител на консерви пред краставичките от Пазарджик например? Пловдивското село Ново село е най-големият производител на домати в България. В момента тук има 1,3 милиона стръкчета домати. Отглеждат се и краставици, спанак, гъби, марули и чесън. Дъмпингът на вносни плодове и зеленчуци всяка година поставя зеленчукопроизводителите в Ново село пред дилемата дали да не зарежат производството. Намират за несправедливо да се конкурират с гръцките производители, които дават стоката си почти без пари, защото получават по-големи субсидии от българските.

Венцислав Червенков, зеленчукопроизводител: 30-35 евроцента, за 50 евроцента на бройка ли е, на килограм ли е, примерно за краставици и за домати сме чували, че в някои региони взимат по 50 евроцента на килограм от субсидия. В Гърция. Ние има 80 стотинки домати, те в един момент докарват домати и ги пускат на 60 стотинки или на 50. И ние се принуждаваме и ние пускаме на 50, а на нас ни е толкова себестойността, та и повече

Атанас Ненков, зеленчукопроизводител: Няма нищо общо българският земеделски производител с гръцкия земеделски производител, да речем. Издава фактура, че продава домати на българина фирмата Х. Той с тази фактура отива примерно в земеделската камера там и получава дотациите, че е произвел да рече 25 тона домати, върху килограм. А на нас тука бяха някакви стотинки, жълти стотинки, където нищо, нищо не може, просто земеделеца и българското производство умира. Не е справедливо и ние искаме субсидии като гърците. И хората да ядат българска вкусна стока, не да ядат силаж.

В сезона на марулите производителите от Ново село отново ще изхвърлят качествена стока на боклука, а на трапезата отново ще режем вносни салати.

„Виждате, в момента се бере и няма продажби тази марула. В момента е най-много 20 стотинки на борсата, на тържищата в нашия район.”

„А за цветята да не говорим. От Еквадор, от Еквадор в момента има карамфил на 15 стотинки.”

Със самолет?

„Със самолет го докарват.”

Чуждата стока понякога се предлага на пазара като българска.

Ние сме били много пъти свидетели домати от каси, внос от Гърция, и си личи, че са внос от Гърция, се пресипват в кашони, защото всички прекупвачи знаят, че ние българите продаваме стоката в кашони.

Вносна стока по борсите се продава без фактура и касова бележка.

Вкарват се спанаци, марули и кой каквото иска, и никой нищо не плаща.

И спанакът от последната реколта в Ново село няма да стигне до българския пазар.

Сега в момента това пускам трактора и го оре. Ами какво да го правя? Това заминава зелено торене.

Големите вериги магазини и търговци искат стандартизация на продукцията, предвидимост и гарантирани количества. Българските производители работят всеки за себе си, без предварителна координация и така няма как да правят сделки с големи търговци.

„И в Македония има, в Гърция има кооперативи, които в този регион, както е Ново село, трябва да има един кооператив, който да изкупува продукцията. Уеднаквява се стоката, първо, второ качество. Казват тоя домат, те почват да го гледат, кооперативът си прави касетките, с името, с бранда на кооператива, имат си организация, изкупуват всичко, уеднаквява се продукцията и съответно си търсят пазар.”

Производителите на зеленчуци в България тепърва ще се организират в кооперативи, както конкурентите им в Европа.

Нова политика за субсидирането на земеделците, за такава се говори през последните няколко седмици. От Министерството на земеделието съобщиха, че малките производители ще бъдат субсидирани, особено производителите на плодове и зеленчуци със специални суми. По какъв начин ще се случва това, се надяваме да чуем от министъра на земеделието. А въпросите към него от тези производители, ето млади хора, които се занимават със земеделие, нека те да си ги зададат. Какво искате да попитате министъра във връзка с тези субсидии, какво очаквате от тези субсидии?

„Ние сме щастливи, че вие сте дошли при нас да ни уважите. Искаме да покажем не само на министъра, ние искаме да си защитим нашата традиция, да покажем на всички потребители откъде тръгваме ние. Може да ми покажете разсада, може да ми покажете производството, на нас ни липсва пласментът и крайната цел – потребителят. И когато искаме да застанем зад един етикет, зад него да има сертификат за качество и когато потребителят отиде във веригата да си купи, да знае, че ние всички стоим и носим отговорност за това нещо.”

Искате да се направи така, че дребните производители да могат да бъдат организирани и това да го направи държавата може би?

„Разбира се, ние много време искаме така, но всеки един поотделно не може да се справи. Засега ние имаме идея и цел за бъдеще да се организираме и да станем по-силни и така по-добре да усвоим европарите. Защото така виждаме, че много е трудно за нас да ги усвоим така.”

Какво очаквате от министерството и от държавата, какво да ви се помогне?

„От министерството и от държавата субсидии, тези субсидии да достигнат до дребните производители, не само до едрите, които имат възможността и ресурс за това да го осигурят за самите тях, да достигне до дребните производители и очакваме от министъра и от министерството да ни подкрепят и да се почувстваме по-сигурни за нашето бъдеще и за нашите поколения.”

Последно един въпрос към вас. Вие отглеждате марули, какво искате да попитате министъра? Разбрахме, че продукцията, част от нея ще изхвърлите сега.

„Искам вносът е толкова силен и на толкова евтина цена, като нямаме как да продаваме нашата под себестойност ни е нашата продукция, няма как. И искам да ви покажа нашето производство какво представлява. Ето показваме на кантара, това е над 500 грама една маруля и това на борсата се равнява на 30 стотинки максимум. Продава се на борсата бройка, а себестойността е примерно 20 да я произведеш.”

Благодаря ви. С тези въпроси и това, което вижда министъра, надявам се той да може да отговори на тези хора. Ние ще гледаме и има възможност да се включим отново, ако има реплика от страна на зеленчукопроизводителите.

Благодарим ти. Започваме с отговорите. Въпрос, който се поставя от години. На хората, които произвеждат и работят на полето, им се плащат стотинки, ние плащаме левчета в момента, в който отидем на пазара, и хората изнемогват, защото ги залива внос, който е хем не се фактурира, нелегален, хем на по-ниски цени.

Именно с това се опитваме да регулираме пазара, който е много труден за момента, защото в крайна сметка имаме пазарна икономика и особено вносните стоки, които са от ЕС, могат да влизат свободно. По същия начин е и с предишния въпрос, който е свързан с краставиците, т.нар. бейби корнишони, които годишно около 40-50 хиляди тона се внасят от Виетнам и Индия. Това са основните страни, които внасят в нашата страна, се предлагат на нашия пазар на изключително ниска цена.

И как става така?

Това се дължи на евтината работна ръка, която се ползва в тези страни, говоря за Индия и Виетнам. Естествено, това дава основание да се мисли, че и на тази цена, на която се предлага, на около 1040 евро на тона, явно има и субсидия за тези зеленчуци в отделните страни. В тази насока още в началото на правителството, когато започнахме работа, насочихме нашите усилия именно към това сдружаване, сближаване на сродните зеленчукопроизводители, за да могат да излязат на пазара. Не само на нашия пазар, и навън.Направихме много срещи с веригите, от които се установи и това, което констатираха и зеленчукопроизводителите, че те произвеждат действително много качествено, много хубава продукция, но е малко по обем. Второто, което е, тя не може да бъде във времето така разпространена, да бъде ситуирана, че да може през всяко време на годината…

… да се осигуряват тези доставки за веригите. Какво е решението?

Решението, както вече са усетили зеленчукопроизводителите, е, че трябва да се сдружават. Сдружаването не само за реализацията на селскостопанската продукция, реализацията е важен фактор, но в крайна сметка те могат да се сдружават за покупка на семена, за покупка на торове. Всичко това ще облекчи тяхната дейност. И в следващия програмен период, който е 22014-2020 г., по-скоро 2015-2020 г. ще има специални мерки, с които да се подпомага сдружаването. Това ще им подпомогне същевременно да купуват семена, препарати и торове, а също така да могат да работят за нови сдружения, които да си реализират продукцията, и за опаковане на тази продукция.

Другият въпрос на хората там, субсидиите за дребните производители. Как ще стигнат и кога ще стигнат до тях и дали могат да хванат сега сезона на това, което тепърва тръгва да излиза?

Тази мярка, която се предвижда за малките, дребните производители, ще стартира от 2015-2020 г. Т.е. от следващата година, за следващия програмен период. За този период още не са изготвени наредбите, но те са предназначени именно за малките производители на земеделска продукция. Освен че са предназначени за тях, тук има и друг елемент, това е доброволна мярка. В никакъв случай не означава, че те ще бъдат задължени по тази форма да работят. Освен това тук трябва да се знае, че ще излязат много голяма част от зеленчукопроизводителите, които са в сивия сектор. От тази част, която ще получат, те трябва да си платят осигуровките, пълния данъчен пакет. Но в крайна сметка ние сме убедени, че тази мярка, която се предвижда за дребните зеленчукопроизводители, въобще за земеделски производители, ще помогне именно на такива хора, които показахте във вашия репортаж.

Да ви върна пак към репортажа, където отново стана ясно, че по борсите не се издават фактури за стоките, които влизат от Турция, Гърция не се брои внос, от Македония и че на практика се продават на цени, които никой не знае. Това удря по българското производство.

От началото на 2014 г. по митниците и по борсите работят близо 500 данъчни и митнически инспектори, които проверяват именно това – наличието на финансов документ за вноса на всякакъв вид продукция.

Вие запознати ли сте с резултати от тяхната работа?

Все още нямаме пълен отчет, но особено в началото на годината се видя, че има такъв ефект, защото започнаха да търсят да се регистрират, да издават документи. Целта на тези митнически инспектори е да бъде проследена цялостната верига – от вноса до магазина, до купувача. Там ще установим и каква е печалбата, какво правят както в магазините, така и в борсите и тържищата. Ако разрешите, на още един въпрос да отговоря, който е свързан със зеленчукопроизводителите. През следващия програмен период ще се даде възможност на такива села, които са типично зеленчукопроизводителни, говорим за Ново село, ще могат да се сдобият с място в борсата или в тържищата, за да могат да продават собствената си продукция. Това е скъсяване на веригата между потребители и производители. Убеден съм, че по този начин ще се увеличи и ползата, и печалбата на зеленчукопроизводителите.

На финал само да ви попитаме. По време на вчерашното заседание на Министерски съвет във Видин на финала е взето едно решение да се обяви за приоритетен инвестиционен проект един проект за три хотелски комплекса в Община Бяла, една от тези местности е прословутото Карадере. Имаше ли обсъждане на тази точка между министрите?

За съжаление аз при последната точка излязох от заседанието, тъй като има среща с нашите структури, които са във Видин, и не мога да коментирам този въпрос.

И наистина последен въпрос, свързан със зеленчукопроизводителите. Сега понеже им излиза тяхната реколта, започва нашият сезон ще предприемете ли нещо конкретно тази година, за да ги защитите от трети страни. В случая говорим Турция, Йордания, Македония, за да може нашите зеленчукопроизводители наистина да имат глътка въздух.

Аз отново ги приканвам да се обединят, за да можем да търсим общите пазари, които са необходими за тях. Това, което предприемаме и като мярка в бъдеще, ще кажа и за това, което и засега е важно да предприемем, е да създадем външнотърговско дружество към Министерството на земеделието, което да търси възможности за реализирането на част от земеделската продукция. България е изнасяла изключително големи количества както плодове, така и зеленчуци. За съжаление сега малките фермерски стопанства не могат да се доберат до международния пазар. Относно това, което е необходимо да направим по вноса, ние ще насочим нашето усилие към границата, за да могат да се спазват всички законови разпоредби.

Добре. Благодарим ви. Ще проследим как ще се случи, ще очакваме и резултатите от проверката, която обявихте, че ще назначите за почвите в село Бисер да видим дали има наистина замърсявания с пестициди.