Ангел Найденов, министър на отбраната, в интервю за предаването „Седмицата“ на Дарик радио

Министърът на отбраната Ангел Найденов в студиото на „Седмицата“. Добро утро, господин министър.

Добро да е.

Подкрепяте ли президента в искането му Консултативният съвет за национална сигурност да приеме решение, с което България да определи действията на Русия в Крим като анексиране?

Подкрепям действията на президента да свика Консултативен съвет по национална сигурност и да направи опит да потърси една консолидирана позиция. Каква ще бъде тази позиция, трудно ми е да кажа.

Вашата каква е?

Не знам какви са аргументите му, за да използва подобно определение, но надявам се все пак той да представи своите аргументи и обяснения, и съответно да чуем докладите на структурите за сигурност, които да дадат основание в крайна сметка да се определят и действията на Русия.

Трябва ли България да признае резултатите?

Това, което трябва да кажа и което мога да кажа е, че имаме действия на Русия, които представляват нарушаване на териториалната цялост и на независимостта на Украйна. И това е една позиция, която беше изразена, подкрепена, заявена, включително в рамките на различните международни форуми и на министри, в които участва България, в Европейския съюз и в НАТО.

Вие споделяте позицията, че България не трябва да признава резултатите от референдума в Крим и присъединяването на полуострова към Русия?

Ами няма как да се различаваме от една обща позиция, която беше заявена и подкрепена, включително от министър-председателя. И тя е, че не могат да се признаят резултати, които са в нарушение както на законодателството на Украйна, така и на международните норми. Още повече, че в случая имаме, нека все пак да не забравяме, договорености от 1994 година – тогава, когато се взема решението за отказ на Украйна от ядрените бойни глави и тяхното връщане на Русия. Тогава имаме международно признати граници с гаранции, включително и от Русия.

 Има как обаче да заемете друга позиция, например да се наредите сред социалистите, като Ваня Добрева – ваш колега, председател на парламентарната комисия, която осъди посещението на Кристиан Вигенин в Киев, срещите му с новата власт там, и определи позициите му като антируски, които не прилягат на един социалист.

Е, нали не мислите сега, че ще вляза в коментар на позициите и изявленията на мои колеги в парламентарната група на Коалиция за България? Това е тяхно право – да имат различни мнения. Но в случая, разбира се, аз не мога да се съглася с определението на действията на министър Вигенин. Не виждам нищо по-естествено от това министърът на външните работи да посети дори размирни райони, какъвто в случая беше районът на Украйна, да посети Киев, да проведе срещи с представители на едно управление, което е признато и прието от международната общност. Още повече, че неговият ангажимент беше не само по отношение на един непосредствен поглед върху развитието на ситуацията не само върху мнения и позиции, които могат да бъдат изразени от правителството на Украйна, а и опит да представи позицията на България по отношение на необходимостта да бъдат защитени правата на малцинствата, в този смисъл и правата на българското етническо малцинство.

Трябва ли България да наложи вето на санкции от Европейския съюз на Русия?

България до момента не е наложила вето. Както знаете, ние сме подкрепили политическите санкции. Друг е въпросът за търговско-икономически санкции. Тук при всички случаи трябва да видим какво е отражението на санкциите върху българските интереси, да направим една оценка на въздействието и съответно да представим нашата позиция за начина, по който може да бъде постигнат един компенсаторен механизъм. Аз в този смисъл няма как да се съглася с позицията, която снощи чух от президента, че това нямало значение, че, видите ли, това трябва да остане някъде на заден план, защото били дребни сметки. Няма дребни сметки тогава, когато могат да бъдат идентифицирани поне 10 области, в които може да се види негативното отражение на реципрочни действия от страна на Русия по отношение на България. Аз няма да влизам сега в коментар на тези области, нито на последиците от реципрочните действия, но е очевидно, че няма как да не направиш такава оценка и аз съм убеден, че подобни анализи ще присъстват на заседанието на Консултативния съвет.

 Във вашата област има ли, в областта на отбраната?

Да, има в сферата на отбраната, във военното и военно-техническото партньорство, което до момента имаме с Русия.

 В коя посока са?

 Ами много посоки са. Ако щете, дори от гледна точка на поддържането летателната годност, техническата изправност на нашите изтребители, изобщо на руските машини, с които разполагат ВВС. Второ, по отношение на военно-ремонтните заводи. Както знаете, те в една значителна степен са пригодени като мощности да работят с руска техника, да ремонтират руска техника, която е на въоръжение в Българската армия. И ето, стигаме до онзи момент, в който трябва да си дадем сметка тогава, когато поставяме въпроса за необходимостта от целеви средства за превъоръжаване и модернизация на Българската армия, в какво състояние се намираме в една подобна ситуация, в която се обсъждат санкции по отношение на Русия. Знаете ли, аз си мисля, че все пак има потребност да кажем няколко думи за предстоящия Консултативен съвет. Най-малкото заради това, че аз лично намирам свикването на този Консултативен съвет за национална сигурност като оправдан и като своевременно свикан, за разлика от много други ситуации, проблемни в това число, в които не се е свиквал Консултативен съвет по национална сигурност. Аз мисля, че съвсем оправдано на него трябва да бъдат положени усилия да се изработи тази консолидирана национална позиция, за която вече стана дума. Консултативен съвет, на който да бъдат обсъдени всички аспекти – политически, икономически, аспекти на сигурността и разбира се, съответно да бъде направен един пълен анализ на средата за сигурност и отражението върху България, в това число и действия, които могат или които биха били предприети по отношение на Русия и съвсем очаквано реципрочни действия от нейна страна по отношение на тези организации, включително и по отношение на членовете на тези организации, които предприемат подобни действия.

Трябва ли България да промени политиката си в отбраната след като Русия е в Крим, да засили отбраната на изток в Черно море като граница на НАТО? Ако е вярна справката ми, фрегатата „Смели“ е произведена 1976-та, курветите „Решителни“ и „Бодри“ са от 1983 година. Вие говорехте за нуждата да се купи, но не е ясно кога във времето, нова морска техника, три нови партрулни кораба, които щели да струват 360 милиона лева. Това става ли сега приоритет?

 Последните образци въоръжение и бойна техника, приети в Българската армия, са от периода на 80-те години, по-скоро от средата на 80-те години. Това, което сме придобили през последните години, се измерва с хеликоптерите „Кугър“, с транспортните самолети „Спартан“ и с около стотина бронирани автомобила „Мерцедес“, които са за нуждите на Сухопътни войски. Не е толкова голямо количеството, което сме придобили за тези повече от 20 години след 1989 година или за тези 10 години, откакто сме членове на НАТО. Впрочем аз няколко пъти коментирам темите, свързани с плана за цели на въоръжените сили, който е свързан със заделяне на средства – два милиарда и триста милиона, които трябва да бъдат реализирани до 2028 година, в рамките на който трябва да бъдат постигнати 55 цели, в това число, разбира се, придобиването на нови платформи и на въоръжение.

 Въпросът ми е стават ли корабите по-важни от друго сега, заради тази несигурност в Черно море?

Не, не мога да кажа, че стават по-важни, защото паралелно с това виждате, че непрекъснато имаме разпореждания от щаба на НАТО по отношение на въздушния суверенитет и сигурност, охраната на въздушното пространство и почти всеки ден имаме излитания на дежурните двойки изтребители, с които се охранява българското въздушно пространство заради полети на руски самолети в близост до нашата въздушна граница. Следователно тук въпросът не стои кой в този момент проект става приоритетен.

 Само да поясните, НАТО вече е променила поведението си и е настояла заради в момента обтегнатите отношения с Русия, включително и България да засили охраната на въздушното си пространство при полети на руски самолети?

 Не, не казвам това. Това е част от ежедневната дейност и отговорности на ВВС.

Нищо не се е променило напоследък?

 В последните месеци по-скоро имаме зачестяване на полети на руски самолети, което поражда необходимостта да бъдат вдигнати във въздуха и съответно да бъдат контролирани тези полети от страна на ВВС.

 За руски военни самолети?

Това са разпореждания, които България получава от Центъра за въздушен суверенитет на НАТО и съответно има различни ангажименти на страните членки на НАТО, включително и на България, по охрана на въздушното пространство.

 Това налага очевидно по-бързо да дадете отговор на въпроса каква политика избира България – да закупи нови изтребители – нещо, за което говорихте при посещението си в САЩ преди няколко седмици, или да продължи да поправя и поддържа руските МИГ?

 Това, което правим в момента, е да изпратим предложение за стартиране на проекта за закупуване на нов тип боен самолет. Това трябва да бъде решение, което да бъде разгледано и съответно взето от страна на Министерски съвет. И тъй като става въпрос за проект, който е на стойност повече от 500 милиона лева, очевидно, че трябва да имаме финалното решение на Народното събрание, според българското законодателство.

За колко самолети става дума?

 Става дума за 8 самолета, плюс един за учебни цели. Като в случая не бих влизал в детайлите дали става дума за самолети, които са с определен вече осъществен нальот или изчерпан ресурс, или става дума за нови бойни самолети. Говорим за нов тип бойни самолети.

 Това означава, че остават още от времето на Аню Ангелов, трите варианта – нови самолети, например „Грипен“ от Швеция, „Еврофайтер“, „Тайфун“, употребявани, от Италия, употребяван F-16 от Португалия. България продължава да не е наясно с избора, който ще направи?

 Нека да кажа така за вас и за слушателите на Дарик. Имаме две опции пред себе си. Едната опция е да продължим с поддържането и с необходимата дълбока модернизация на руските изтребители, основно МИГ-29, с които разполагаме в момента и с които носим бойно дежурство. Това е едно скъпоструващо усилие до края на жизнения цикъл на тези изтребители. Втората опция е…

 Той кога е /…/ само да изясним? В порядък пак във времето.

Нека да не коментираме този въпрос. Втората опция е, разбира се, да заделяме средства според възможностите за поддържане на тези изтребители, но да стартираме процедурата за закупуване на нов тип боен самолет. Очевидно, че не можем да си позволим едновременно да поддържаме и да модернизираме изтребителите и да придобием нов тип боен самолет. Това е едно огромно натоварване за България и аз не бих предложил подобен вариант.

 Колко самолета имаме, ако не е военна тайна?

 Да вървим нататък с разговора.

 А, военна тайна е, така, както и възрастта. Всъщност проблемът с възрастта не е само на самолетите. Проблемът е и с възрастта на пилотите, защото 38 години е възрастта.

 Все още нямаме този проблем с възрастта. Пред нас обаче стои въпросът за начина, по който продължава подготовката и обучението на летци, в това число, разбира се, пилоти за гражданската авиация. Предстои в рамките на месец април да проведем едно широко обсъждане, в това число с участието на неправителствени организации, на една идея на хората, които са свързани с образованието на пилоти, за възстановяване на самостоятелността на Висшето военно-въздушно училище. В това число, обаче, забележете – с много сериозно участие на частния сектор в издръжката на едно подобно самостоятелно учебно заведение.

 В Долна Митрополия?

 Да, в Долна Митрополия. Аз в случая не бих изразявал крайна позиция дали съм „за“ или „против“. Искам да чуя аргументите, защото това наистина е една инициатива на неправителствени организации, които се занимават в това число с обучението и подготовката на пилоти за гражданската авиация.

Вие не потвърждавате, че догодина само трима пилоти на бойни самолети няма да са навършили възрастта за пенсиониране – 38 години след 15 години стаж?

 Най-малкото, нямам така тревожно изглеждащ доклад, който да ме кара да изпитвам безпокойство от гледна точка на навършване на пределна възраст.

Трябва ли да се ускори изграждането на противоракетен щит на НАТО над България, по повод и на актуалните събития в Крим?

 България е включена в изграждането на противоракетния щит. Друг е въпросът, че на наша територия не се предвижда разполагането на компоненти на този противоракетен щит. На практика вече се реализират и първите стъпки по разполагането на ракети-прехващачи, включително и с морско базиране, но не в Черно море и не над територията на България.

А кога ще бъде покрита България от такива прехващачи, не от нейна територия?

Тя вече е покрита. Това, че няма компоненти на наша територия, не означава, че сме незащитени. Това, което се прави по отношение на югоизточния фланг на НАТО, е именно да бъдат покрити държавите, които до този момент оставаха извън противоракетната отбрана и защита на НАТО.

 И за България това вече е приключило, покрита е?

 Това вече се решава като проблем, ако го разглеждаме като проблем.

Така, използвахте едно интересно глаголно време – „решава“. Това означава в този момент покрита ли е или не, и кога ще бъде покрита?

 И в този момент е покрита. Но, вижте, става дума все пак за реализацията на един проект, който има няколко фази. Не случайно обръщам внимание върху разполагането на радари и ракети-прехващачи, включително и с морско базиране. Това са етапи от реализацията на проекта за изграждане на противоракетен щит.

 Кога ще бъде построена оградата по турската граница? В това студио помните ли, обещахте февруари. И това ви беше даже песимистичният вариант тогава.

Обещах февруари през месец октомври. И, ако сметнете, това са близо четири месеца.

Така е.

 Забавянето, искам да подчертая, не се дължи на Министерството на отбраната и съответно на действията на Сухопътни войски. Напротив, мога да кажа, че инженерните ни части, които са поели отговорността за изграждането на защитното съоръжение по българо-турската граница, работят с максимално натоварване, на предела на своите сили. Впрочем, нека все пак да кажем, че ние стартирахме реално работа по подготовката на терена и на трасетата за изграждане на това съоръжение в края на месец януари. 60 дни от момента на монтирането на първите модули от защитното съоръжение, което е достатъчно сложно. Не мога да отговоря защо е избрано точно в този вид, но очевидно това са решенията и съответно преценките на ГД „Гранична полиция“, за чиито потребности се изгражда това съоръжение.

 Кога ви казват, че ще сложат първия модул?

 Очаквам това да стане в началото на месец април.

 И 60 дни, значи до след изборите ограда ще има?

 Не ме карайте да се ангажирам със срокове. Виждате, че всичко това е достатъчно условно, така че не бих искал наистина в момента да говоря за срокове.

Колко последно ще струва?

 И нека да кажа, че вчера направих една смятам финална пресконференция, след която не смятам повече нито да се обяснявам, нито да коментирам темата, свързана с изграждането на съоръжението.

 Вие обявихте, че ще накажете генерали заради оградата. Какво точно са направили, че ще ги накажете?

 Факт е, че от двете проверки, които бяха направени от Инспектората на Министерски съвет, респективно от Инспектората на Министерството на отбраната, не бяха констатирани първо, закононарушения по отношение на процедурата, включително и по отношение на договарянето; и второ, не бяха констатирани сериозни отклонения от разчетите и съответно от стойността на проектанта, който е определен също от МВР, а не от Министерството на отбраната. Факт е обаче и друго – че има слабости, има допуснати нарушения в процеса на цялостната подготовка и съответно маркетингови проучвания; съответно има незащитени цени по някои от позициите, в резултат на което аз наистина ще наложа достатъчно сурови наказания по две причини. Първо, наистина се чувствам неудобно тогава, когато трябва да коментирам факта, че вместо да излезем с чест от цялата тази ситуация, в която бяхме натоварени наистина с една неприсъща задача за армията и за сухопътните войски, но да приемем, че това е в изпълнение на мисията за подкрепа на националната сигурност в мирно време. Вместо да излезем с чест, остават някакви съмнения за това какви са цените. Видях едни бомбастични заглавия как са надписани 4 милиона, как армията, видите ли, едва ли не прави далавера от една екстремна задача, което просто не е вярно.

 Двойно повече щели да бъдат платени.

 Двойно повече ще бъдат платени спрямо кое?

Спрямо първоначалния проект, който не бил обаче коректно вписан, ако разбрах обясненията ви.

 Вижте, не става дума за никакъв първоначален проект. Става дума за някаква индикативна стойност, която е предложена…

Около пет милиона, а по /…/ били над седем.

 …която е предложена и която не знам как е защитена от МВР. Аз нямам никаква представа, затова не ме карарйте да обяснявам какво представлява тази индикативна стойност от пет милиона и сто. Не знам какъв е проектът, не знам дали изобщо има проект, не знам какви материали са предвидени и не знам естествено какво количество на тези материали, за да ви кажа дали това е реално или не е реално. Онова, което беше предложено като реализация на Министерството на отбраната, е един от пет разработени варианта, който се оказва и най-сложният, и най-трудно изпълнимият, и най-скъпият. Но това е проект, който нито ние сме възлагали, нито ние сме одобрявали. Това е проект, който си е одобрен от ГД „Гранична полиция“ на МВР и очевидно отговаря на техните преценки и на техните потребности.

 Излиза, че това не са въпроси към вас.

В крайна сметка нека да кажа, че по начина, по който бяха реализирани част от процедурите, е останало съмнение в обществото, хвърля се сянка от съмнение върху Министерството на отбраната и върху Българската армия. И аз наистина тук ще бъда безпощаден оперативна програма отношение на наказанията – и дисциплинарни, и административни, които ще бъдат наложени.

Колко жилища за военнослужещи ще построите през тази година? 6300, от тях 450 цивилни били жилищата.

 Вижте, тук не бих казал неща, които ще изумят слушателите на Дарик.

 Строите в Асеновград, Пловдив и Стара Загора има планове.

Първо, нашите намерения са да ремонтираме около 200 жилища, които са в достатъчно лошо състояние и които не могат да бъдат предложени в този вид на военнослужещите, които имат нужда от жилища. Второ, да стартираме с поне 30 жилища, които да бъдат построени или закупени за нуждите на армията. Ние плащаме между 6 и 8 милиона компенсационни суми, така че всяко придобиване на жилище ще намалява тази сума, която се изплаща като компенсационни суми. Впрочем, това е част от онзи пакет от условия, които всяка една държава, която има професионална армия, предлага на желаещите да бъдат военнослужещи. Нека да си даваме сметка, че имаме професионална армия, че имаме няколко условия, които трябва да бъдат предложени, за да бъде привлекателна военната служба. Впрочем, аз се радвам в последните месеци на това, което виждам, а то е силно повишен интерес от страна на младите хора за постъпване на служба в Българската армия. Вижте само конкурсите, вижте само трудовите борси и ще намерите потвърждение на думите ми.

Колко се явяват за едно място?

Ами повече от 10 човека. На последния конкурс, който беше проведен в Казанлък, имаше по 14 кандидати за едно място, които след съответното пресяване бяха, разбира се, намалени. Но искам да кажа, че се усеща един значителен интерес. И аз се изкушавам да мисля, че част от този интерес се дължи, разбира се, на действията, които бяха предприети от политическото ръководство на Министерството на отбраната.

 Министърът на отбраната Ангел Найденов в „Седмицата“ на Дарик радио