Изумен съм от политическото мародерство по случая „Лясковец”, казва вицепремиерът и министър на вътрешните работи пред в. „Стандарт”

Г-н Йовчев, кога ще станат ясни резултатите от проверката по случая "Лясковец", която прави МВР?

До момента мога да кажа категорично, че незабавното провеждане на такава операция е било необходимо. От информацията, с която разполагаме и която се потвърждава от експерти, е имало реален риск този човек да започне да стреля по деца. Второ, по мнението на експерти операцията е трябвало да бъде проведена по този начин, а не посредством преговори. И през 2012 г. психолозите, както и сега, са изразили становище, че преговорите биха могли да отключат агресия в този човек и той да нарани някого или да направи нещо, което не бихме желали. На трето място всичко, извършено по тази операция, е съгласно изискванията на закона. Проверката ще установи дали са допуснати грешки в начина на провеждане на операцията.

Заради Лясковец обаче се чуха искания за оставката на главния секретар Светлозар Лазаров?

Не виждам нещо, което би могъл да свърши главният секретар и той да не го е свършил. Той е бил информиран по-малко от месец преди провеждането на операцията за наличието на такъв проблем. С негова резолюция са били предприети действия, чрез които да се търси разрешаването на ситуацията с други форми и средства. За жалост те не са дали резултат. Както и преди това многократно са правени такива опити. В момента, когато проблемът се е задълбочил, той е направил необходимото. Затова не може да му се търси вина. 
Изненадан съм, че хора, които нямат никакви знания и подготовка, започнаха да се изказват по този случай. Изненадан съм и от безскруполността, с която определени кръгове използват трагедията за политически цели. Това е политическо мародерство.

Бяхте на едноседмично работно посещение в САЩ. Какви бяха срещите Ви зад Океана и какви са резултатите от тях?

Когато готвехме това посещение, планирахме да постигнем конкретни резултати в три области - ефективното противодействие на международния тероризъм, мерки срещу организираната престъпност и въпроса за киберсигурността.

Лично аз съм доволен от постигнатото. По отношение на борбата с тероризма на първо място бих посочил подписването на споразумение с ФБР, което дава възможност да обменяме информация и да извършваме мониторинг на заподозрени лица в реално време. По време на срещите всички партньори подчертаха, че сътрудничеството ни е много добро и се развива възходящо през последните години. В тази връзка посетих националния контратерористичен център, както и терористичния скрининг център, където придобихме много сериозен опит как са организирани процесите.

От американска страна се ангажираха да проведат обучение на наши служители, както и да ни подпомогнат при изграждането на такава организация на работа, която ще позволи 24 часа в денонощието всеки сигнал, свързан с терористична дейност, да бъде своевременно отработен и да бъдат взети адекватни мерки. 
В най-скоро време ще изпратим група експерти, които на място да са запознаят с американския опит.

По отношение на борбата с организираната престъпност постигнахме добро сътрудничество с ФБР, ДЕА и Сикрет сървиз. От Сикрет сървиз предложиха една добра идея за създаване на съвместни екипи между МВР, ДАНС, ДЕА и Агенция "Митници". Ще започнем работа по нейното реализиране. Посетихме и техния национален център за борба с киберпрестъпността и нещата, които видяхме, са впечатляващи. Тук не става дума само за престъпления в интернет, а и за защита на информационните системи и мрежи на правителството, държавните организации и на частните компании. Това изисква един системен подход и целенасочени интегрирани усилия на повече от една организация и структура. Именно това възнамеряваме да изградим като модел.

Да разбираме ли, че МВР вече постоянно ще има достъп до базата данни на американските служби?

Може би няма да е МВР. Има подобен център, създаден в ДАНС, който засега няма тези функции. Съвсем спокойно можем да разширим възможностите му и в него да бъдат изпратени офицери за връзка от всички останали служби и от МВР, Гранична, Криминална, Охранителна полиция, които да могат да реагират заедно с дежурните екипи. Идеята е при сигнал, свързан с терористична заплаха, да има възможност да се събере допълнителна информация той да бъде проверен и своевременно да могат да бъдат информирани съответните организации.

Обсъдихте ли с американските си партньори и кризата с Украйна?

Да, разбира се. Обсъдихме развитието и евентуалните опасности както за глобалната, така и за регионалната сигурност. Запознах нашите партньори с българската позиция, която няколко дни по-късно в голяма степен беше потвърдена и на Консултативния съвет.

На посещение у нас е външният министър на Израел г-н Либерман. Какво обсъдихте с него?

Говорихме за близкоизточния мирен процес, иранската ядрена програма и за кризата в Сирия. Помолих г-н Либерман да даде своята оценка дали ситуацията в Украйна може да повлияе върху тези процеси в Близкия изток. И двамата сме на мнение, че евентуално разширяване на тази криза би могло трайно да влоши отношенията между някои от глобалните сили, което по един или друг начин ще засегне всички.

Какви заплахи за България създава в момента кризата в Украйна?

След анализа, който направихме в началото на кризата, бяха приети седем мерки, които ние трябва да изпълним. Оттогава имаме ескалация на напрежението в Украйна, но като цяло изводите ни остават в сила. В момента най-големи са заплахите в икономическата сфера. Първата е свързана с възможно нарушение на нормалното доставяне на газ и второто са икономически загуби в резултат на развитието на кризата. Това може да доведе и до намаляване на БВП, което е сериозна заплаха. В икономическото министерство още в първите дни бе разработен план, според който дори при спрени доставки на газ има готовност да гарантираме нормалното функциониране на страната в рамките на 45 дни. Има и възможности да се доставят съответните количества газ през Гърция, но това е въпрос на преговори и активно се работи по довършване на връзката с Румъния, която би могла от края на юни да се ползва. По отношение на другите рискове - те още не са отминали и ние в малка степен можем да им влияем.

В доклада си пред Съвета по сигурността споменахте и за евентуална бежанска вълна от Украйна.

На този етап не очакваме много етнически българи да търсят убежище при нас. При определено развитие на кризата в Украйна обаче това може да стане факт. Три възможни фактори може да анализират такъв процес. На първо място е въоръжен конфликт. На второ място е развитие на икономическата криза в такава степен, че много от хората да изпаднат в изключително тежко социално положение. Третият риск е да се развият ксенофобски настроения, които да засегнат правата и свободите на етническите българи там. Вече сме възложили на Държавната агенция за бежанците да представи визия как бихме могли в по кратки срокове да даваме гражданство на наши сънародници от Украйна, защото не можем да ги третираме както всички останали бежанци. Търсим и резерви по какъв начин ще им осигурим нормални условия за живот. Надявам се, че няма да се стигне дотам, защото това ще бъде тежко предизвикателство пред страната ни.

Какви са впечатленията на еврокомисаря Сесилия Малстрьом след нейните посещения по бежанските лагери у нас?

Аз съм благодарен, защото комисар Малстрьом оцени положените усилия от правителството. Разбира се, че има още какво да се направи и с помощта на Еврокомисията вървим в тази посока. Като цяло процесите вече са под контрол. Имаме и визия за пътя, който ни остава да извървим. Благодаря на г-жа Малстрьом за разбирането и на организациите, които ни подкрепиха, като например ЕАСО (Европейска служба за подкрепа в областта на убежището). Интеграцията на бежанците обаче остава като сериозно предизвикателство.

Прави се стратегия за интеграцията. Появиха се идеи за промени в закона за убежищата и миграцията.

На първо място имаме подготвени промени, които са свързани с приемането на бежанците. Ние ще отговорим на европейските директиви. Ще има места за настаняване от закрит тип. Те ще бъдат за хора с неясна самоличност и причина за пребиваване в България. Докато те не се изяснят ще бъдат държани в общежития от затворен тип. И тогава ще се избегнат такива инциденти, както беше с Бин Аладин, който наръга момичето в София.

По отношение на интеграцията има много държави, в които бежанците получават помощ и подкрепа при определени условия. И аз съм благодарен на унгарския си колега за това, че споделиха своя опит и ни предоставиха текстове от техния закон. Най-общо казано, получаването на помощ и подкрепа ще бъде при определени условия. Бежанците ще трябва да научат български, да получат професионална квалификация и когато им се предложи работа да не могат да я откажат. Децата пък ще трябва да посещават български училища. На второ място трябва да има  деконцентрация. Защото, ако оставим тези хора да бъдат на едно място, то ще продължат да прилагат своя модел на поведение и начин на живот. Възможността за зараждане на радикални екстремистки идеи в такива затворени групи също е доста по-висока.