Министърът на отбраната в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

Започваме разговора с военния министър Ангел Найденов. Добро утро. Да започнем с равносметка – 10 години откакто сме член на НАТО. Ролята и, всъщност образът на какъв съюзник успя да изгради България за тези 10 години?

Добро утро. Една серия от въпроси, които ми дават основание, вероятно, да започна с това, че всъщност, един реализиран стратегически приоритет, който без съмнение е един от най-големите успехи на външната ни политика, на дипломацията и като цяло на политиката за отбрана и за сигурност. Приоритет, който беше реализиран с усилията на много правителства, на много държавни институции и ведомства. Приоритет, който среща много широко одобрение, убеден съм в това, в българското общество. той, разбира се, има не само привърженици – ние трябва да бъдем откровени, за да кажем и това. Стратегически приоритет, който определя положението и стратегическата ориентация на България. И нека да кажем, че резултатите от реализацията на нашето членство в НАТО можем да търсим в различни посоки. Всъщност, казвайки НАТО, нека да кажем, че той запазва своето място за ключов фактор за гарантиране на международната сигурност и стабилност. И от тази гледна точка, неговата стратегическа роля няма алтернатива. Всъщност, най-мощният стратегически съюз, който на първо място, увеличава гаранциите за сигурността и стабилността на България.

Да погледнем, обаче, към ролята на България днес в НАТО, в така, можем да кажем, поизменящата се картина между Русия и САЩ, България като съюзник на НАТО къде стои в този конфликт? Може ли България да стане пряк участник във военен конфликт?

Преди да стигнем до подобен коментар, нека да кажем, че военният конфликт стои някъде много назад, ако изобщо стои като алтернатива в решенията на сегашната криза. Защото това, което се наблюдава в последно време – все по-малката ефективност на военните средства като търсене и намиране на решения на политически въпроси. В случая нека да кажем, че всички участници в кризата и съответно, всички, които са ангажиране в търсене на решение, залагат на дипломатическото решение, на един много широкообхватен политически процес и, разбира се, усилията са насочени в тази посока. Затова не бих искал в момента да разсъждавам върху военния конфликт. Да, вярно е, нека да кажем, че имаме едно струпване на личен състав, въоръжение, на техника по границата между Русия и Украйна. Но същевременно, всички участници, не само Русия и Украйна, и НАТО и Европейския съюз, хората, които са ангажирани в директните разговори изключват военната агресия и военното решение на този конфликт. Така че, в случая, едва ли е необходимо да коментираме темата, свързана с участие на България в преки бойни действия. Аз изключвам подобни действия, независимо от струпването на толкова войски по границата, и толкова техника. Разбира се, ако бъдем откровени, не можем да изключим отделни стълкновения като резултат на провокации, но слава Богу, до този момент и двете страни проявяват достатъчно въздържание, достатъчно мъдрост, за да не се стига дотам.

Това е така. Засега, обаче, няма как военните стратези да не разглеждат такава хипотеза. Ето, виждаме днес в новините – НАТО провежда военно обучение в небето над Литва. Затова, може би е важно да кажем, каква е готовността на българската армия като съюзник на НАТО? Каква е готовността ни да се включим и да участваме? По какъв начин биха ни поискали помощ при евентуални действия?

Е, карате ме да разсъждавам върху опции, които едва ли трябва да разискваме в едно телевизионно студио. Нека да кажа, че ние като участници в разискванията и в Европейския съвет, в различните структури и различните формати на НАТО, залагаме на политическите решения.

Какви очаквания има към нас?

И не случайно коментираме двата пакета от политически мерки, който бяха до този момент предприети. Същевременно изразяваме своите резерви в прилагането на 3-ти пакет от икономически санкции, които очевидно биха предизвикали реципрочна реакция, нещо, което ще се отрази крайно негативно на България. Ние имаме своите анализи и тогава, когато представяме нашата позиция, ние искаме да видим най-напред оценка на въздействието на каквито и да са санкции, които се прилагат по отношение на един или друг участник в конфликта и същевременно да видим някакъв компенсационен механизъм по отношение на страните, които са засегнати от ответни действия. Нека все пак да кажем за зрителите, че България е една от 6-те държави, които са между 50 и 100% зависими от енергийни доставки от Русия. И тук въпросът не е да правим някакви дребни сметка, защото когато става въпрос за хляба на българина, образно казано, т.е. тогава, когато става дума за социално-икономическото ни развитие няма дребни сметки. Затова много внимателно трябва да подхождаме. Което не означава обаче, че това трябва да бъде единствената гледна точка, която трябва да доминира, тогава, когато определяме своето отношение, своето поведение.

За очакванията към България ще продължим след малко с военния министър Ангел Найденов. Аз предлагам сега обаче да видим откъс от това, което каза вчера по повод икономическите санкции и тезата на България помощник-главния секретар на САЩ Виктория Нюланд, която се срещна с български държавници. Всъщност, в единственото си интервю пред българска медия, пред БНТ и пред Поли Златарева Виктория Нюланд коментира икономическите санкции срещу Русия и ефекта от тях върху България.

Времето ще трябва да се подели от европейските страни, защото са различни интересите на отделните държави по отношение на санкциите. Ние, обаче, вярваме, че ако сме достатъчно умни, ние можем да формулираме санкциите по такъв начин, че те да имат по-силен ефект върху Русия, отколкото върху нас. Но трябва да има солидарност.

Г-жо Нюланд, това е първото ви посещение в България. Защо сте тук? И какво, всъщност, Америка очаква от България – подкрепа за Украйна или подкрепа за американските енергийни интереси у нас?

Първо, аз съм на тази позиция от около 6 месеца. Мисля, че знаете, че моята позиция в Държавния департамент отговаря за 50 държави от Атлантика до Владивосток. Аз се надявах да дойда – опитвам се да посетя всички държави, за които отговарям. Аз се надявах да дойда в България преди месец, но се наложи да отида в Киев с държавния секретар Кери. Но смятам, че това посещение в момента, е в един по-добър момент отчасти, защото е в деня, в който България празнува 10-гщодишнината си от членството в НАТО. Искам да поздрава вас и българския народ по този повод. Но освен това съм тук в един много, много важен момент за това, което правим заедно – да защитаваме мира, сигурността, демокрацията, трансатлантическата общност при наличието на такива заплахи. Освен това САЩ и България работим изключително усилено да развиваме бизнеса, търговията и инвестициите. Нивата на търговски обмен между нашите две държави се увеличава. Ние работим заедно, както казахте, и в областта на енергетиката – с инвестицията на „Уестингхаус” и други. Ситуацията в момента, освен това ни напомня, че диверсификацията на енергийните доставки е също част от националната сигурност, така че се гордеем да работим с България по тези въпроси. Освен това, отправих още едно послание към правителството и българския народ днес – сега, когато полагаме усилие да защитим нашия начин на живот и да осигурим добри възможности за всички наши граждани, както и да защитим суверенитета си, ние ставаме свидетели на още една заплаха, която защитава демокрациите по света – и това е корупцията. Ние искаме да сме сигурни, че онези, които ни управляват, наистина представляват интересите на хората. Ние, в САЩ казваме: Правителство от народа, за народа, в името на народа. Затова ние трябва да бъдем нащрек и правителствата трябва да бъдат нащрек, за да сме сигурни, че олигархични интереси не контролират икономиката, не контролират политиката, не контролират медиите. Ние, всички трябва да бъдем нащрек сега, когато се възстановяваме от тази икономическа рецесия и икономиката на нашите държави отново започват да бележат растеж. Така че, не само високия ешелон от обществото да извлече ползи, но и хората, особено в държави като България, в която има големи разлики в доходите. Ние искаме България да расте и просперира в чиста и здрава среда, която ние смятаме, че заслужавате и ние през последните 10 години сме работили по тези въпроси заедно. Така че имаме още работа да вършим заедно. Затова аз дойдох да изразя нашата подкрепа за вашата работа в България за изкореняване на този потенциален тумор на корупцията.

Виждаме, засега Америка няма конкретни очаквания по отношение на ролята на България като съюзник в НАТО. Има, обаче, както виждаме, преразглеждане, преосмисляне на позициите в Европа. Означава ли това, че България може да се окаже в ситуация, в която да реши дали да позволи изграждането на нови американски бази или пък разполагането на нови американски части тук на наша територия? Има ли, въобще, такива разговори?

Нека да започнем оттам, че всъщност, присъединяването на Крим към Русия по същество е едно красноречиво доказателство, че и в съвремието е възможно прекрояване на граници и нарушаване на териториална цялост. Т.е. това няма как да не предизвика във всеки един, който се занимава с планиране на способности, с отбранителни стратегии, с военни стратегии, както вие се изразихте, размисъл върху това къде се намираме, какви са нашите планове, какви способности притежаваме и как трябва да префокусираме своето внимание върху гаранции за сигурност и стабилност. В този смисъл нека да кажа, че помощник-главният секретар и всички ние си даваме сметка, че сегашната криза не е просто изпитание към една или друга държава, особено към държавите, които са в съседство с региона на Черно море, на Украйна, на Русия, на Крим, ако щете от гледна точка на Алианса, това е стратегическо предизвикателство за ролята на Алианса в съвременното, споменах вече в началото, като гарант на международния мир и сигурност. Следователно, ние се нуждаем, без да променяме стратегическата концепция и задачите на Алианса от префокусирането на вниманието върху приоритизирането на задачите, които се реализират от НАТО. Т.е. ако трябва да дам пример, това е от гледна точка, да кажем, на преразглеждането или изработването на нови планове за реакции при кризи от военен характер.

Правите ли такива планове вече?

Разбира се.

И ако от НАТО почукат на вратата и поискат американски бази, ние ще ги позволим ли?

Разглеждаме целия комплекс от мерки и съответно, способности, които трябва да съответстват на тези мерки, които притежава българската армия. Това, впрочем, се прави непрекъснато. Ние, разбира се, много често сме увлечени от някакви дребни теми и въпроси, които засягат ежедневието и ангажиментите на Министерството на отбраната някъде встрани от вниманието ни остават тъкмо въпросите за изграждането на отбранителни способности, по участието ни в съвместното планиране, по начина, по който ние участваме в усилията на Алианса да гарантира мира и сигурността. Ако щете, дори от гледна точка на реализацията на целите пред въоръжените сили, модернизацията, превъоръжаването – способностите, изграждани чрез съвместни военни учения. Нека да кажем, че и в момента се провежда едно от най-големите учения на територията на България с участието на „Сухопътни войски” и формирования от 12 държави, 6 от които са страни-членки и 6, от които са страни-партньори. Всъщност, увеличаването на ученията непряко свързани с кризата в Черно море, е една от задачите и приоритетните намерения, които ние самите споделяме. Т.е. нека да не ни учудва фактът, че би имало тук сили и средства на нашите партньори, включително и на САЩ. Това, без да е свързано пряко с напрежението между Русия и Украйна е, всъщност, една задача, която стои на нашето внимание. В този смисъл, нека да кажа, че от 8 години съществува възможността за разполагане на сили и средства на САЩ на територията на страната.

Т.е. ако от НАТО поискат, в една кризисна ситуация, България е готова да отвори врати?

От 8 години и, всъщност, от тогава, когато е подписано съвместното споразумение за създаването на военните съоръжения в Ново село, а от 10 години, откакто сме членове на НАТО, съществува възможността за разполагане на сили, на средства на съюзниците и съответно, на НАТО на територията на България. И не виждам защо трябва в този момент да се учудваме и пряко да го свързваме с това, което се случва между Русия и Украйна.

Понеже говорите за това, че трябва по някакъв начин да се пресече възможността на българските военновъздушни сили от Русия, означава ли това, че вместо модернизация на „МиГ-27” можем да говорим за покупка на американски самолети?

Нали няма да започнете и вие с бомбастичното заглавие: „Русия ни шпионира” ?

Шпионира ли ни Русия, всъщност?

Сигурно ви харесва това ефектно заглавие, но то не е продукт на онова, което аз съм казал. Това, което казах е, че имаме полети, които не са просто на транспортни самолети. Което, естествено, от своя страна предизвиква реакцията на Командния център за въздушния суверенитет на НАТО, от който получаваме заповеди да преведем в по-висока готовност нашите военновъздушни сили, респективно дежурните двойки изтребители. Зачестяват в последно време тези полети, но онова, което мога да кажа е, че ние си изпълняваме своите задачи по охрана на въздушното пространство. Нямаме нарушаване на българското въздушно пространство. Това са полети, които се осъществяват на границата на въздушното пространство, но така или иначе предизвикват реакцията на командния център.

Нужно ли е, обаче, да се мисли за ускорено решение, по-бързо да придобием такива самолети?

Дили е необходимо да заделим средства за поддържане и модернизация на самолетите, с които разполагаме или трябва да отидем на варианта – нов тип боен самолет? Моето мнение е категорично – трябва да отидем на нов тип военен самолет.

Какво означава това – „F-16” или?

Разбира се, трябва да си дадем сметка, че има няколко опции между които можем да избираме. Това са и американските „F-16”, за които стана дума, това са и самолети, които са европейско производство, това са и, разбира се и нови, това са и употребявани. Въпрос на предлагане условия като финансов пакет, условия за разплащане, за поддръжка, за съответно изграждане на необходимата инфраструктура. Защото имайте предвид, че цената на самолетите е само 30-40% от общия разход. Даваме си сметка, че имаме разходи, които трябва да бъдат правени за обучение на пилотите, разходи, които трябва да бъдат правени за превъоръжаване, съответно за доставка на боеприпаси, за логистичната поддръжка, за модернизацията на радио-навигационните системи.

Мислили се обаче, за ускорено решение? ситуацията изисква ли да действате по-бързо?

Това, което казваме е, че не можем едновременно да си позволим да заделяме огромните средства, които са нужни за поддържане на самолетите, с които разполагаме и придобиването на нов тип боен самолет.

Със сигурност тази тема ще продължи. Да поговорим, обаче, и за това, което се случи в Катар – всъщност, договорихте едно сътрудничество. Как България и Катар ще могат да си сътрудничат в областта на военната медицина и военното обучение? Това бяха двете основни посоки.

Нека да кажа, че аз съм изключително доволен от това посещение и мога да го определя не като протоколно, не просто като протоколно, а като посещение, изпъстрено със сериозно съдържание. Имаме много активни контакти, много активен диалог и най-важното е, че наистина имаме конкретно съдържание. Подписваме меморандуми за сътрудничество, които ни позволяват, от една страна, да изпратим наши медицински специалисти, които да окажат помощ, съответно да работят в структури на военното здравеопазване.

Колко военни медици планираме да изпратим?

На първо време планираме до 10 специалисти с висши и полувисше образование, нека така да го кажем.

В рамките на тази година?

В рамките на тази година. Вече са сертифицирани 5 от специалистите, които ще заминат в Катар. Същевременно не се изчерпва само с това нашата помощ. Те проявяват интерес към една подобна структура, каквато е Военномедицинска академия. Друг е въпросът в колко време като срок може да бъде реализирана тази изключително амбициозна цел. От друга страна, подписваме меморандум за обучение на катарски курсанти във Висшето военноморско училище.

Кога ще започне това обучение? И колко души ще могат да дойдат да се обучават у нас?

Трябва в рамките на 1 седмица да пристигне катарска военна делегация, която на място да се запознае с условията, които предлага Висшето военноморско училище, които, смея да кажа от собствен опит, са достатъчно добри като специалисти и като материална база, и разбира се, като програми и качество на обучението. И не на последно място, нека да отбележим възможността да бъдат изпращани, ето, говорим за обучение, катарски военнослужещи, които съвместно с други страни да се подготвят, да се обучават, да тренират на полигоните, с които разполага България.

А либийците кога чакаме?

А отделно от това, ние постигнахме споразумение за езиково обучение на наши офицери в Катар на арабски език. Това са само част на тези форми на сътрудничество, които развиваме с Катар. Естествено, там имаме съвсем други интереси, които са свързани с икономическото развитие – нека да кажем доставката на втечнен газ. Съответно ползване на възможностите или изграждане на нов LNG терминал в Гърция. Това е, да кажем, създаването на фонд за подпомагането на малки и средни предприятия в България с катарски капитали. Това са, включително и възможностите за разработване на базата на концесия на находища с природни ресурси от катарски фирми в България. Т.е. много широк спектър на това партньорство.

Нещо, което пак няма да можем да видим в рамките на тази година.

Попитахте ме за либийските военнослужещи – напредваме с договарянето на условията по споразумението. Ако всичко приключи достатъчно бързо и в сроковете, които сме предвидили, в средата на годината можем да започнем обучението на либийски военнослужещи в базата в Ново село.

Крие ли някакви рискове за България? Защото в крайна сметка, тази размяна, това обучение по някакъв начин крие ли някакви рискове за България?

Не, не мисля, че крие рискове за България. Разбира се, има някой неща, които трябва да бъдат много внимателно преценени, включително, от гледна точка на начина, по който се регламентират въпросите за достъпа на либийски граждани на българска територия, т.е право ние да имаме своеобразно вето по отношение на един или друг от либийските военнослужещи, които ще се обучават тук. въпроси, които са свързани с юрисдикцията, въпроси, които са свързани с контрола на предвижването. Съответно начинът, по който ще бъде осъществявано обучението. Имаме своите очаквания свързани с по-засилено участие на български инструктори в процеса на подготовка и обучение. Естествено, регламентирането на въпросите, свързани със заплащането на всички услуги, които се предлагат в Ново село и ползването, между впрочем, на въоръжение, на боеприпаси, които ние ще предоставим на либийските военнослужещи.

Отвъд добрите намерения, да ви върна в системата, към прокурорската проверка, която прави главният прокурор в момента. Каква е информацията, с която разполагате и, всъщност, до вас стигали ли са сигнали, става въпрос за съмнение за корупционна схема при назначаването на нови кадрови военнослужещи?

Част от тези сигнали, които са послужили като основание за постановлението на Военно окръжната прокуратура в Пловдив са изпратени тъкмо от Министерството на отбраната. Т.е. които ас постъпвали при нас.

Т.е. вие имате информация?

В момента има разследване. Там, с изясняването и проверката е натоварена „Военна полиция”, съответно има наблюдаващ прокурор и аз не бих си позволил, присвоил правото да говоря по тази проверка. Силно се надявам, че ще бъдат опровергани сигналите и наистина армията няма да бъде свързана с корупционни практика и поведения. Разбира се, не можем да го изключим от отделни представители.

Какви са вашите съмнения?

Аз наистина вярвам по скоро в почтеността и обективността на комисиите, които правят подбора и съответно приемането на военна служба. Вярно е, че има един повишен интерес, което вероятно усилва, нека да кажем, изкушението в някой да търси други начини да постъпи в армията, не особено почтени, разбира се, ползвайки, включително и подкупи и рушвети, но искам да го изключа това и силно се надявам, че военнослужещи няма да бъдат свързвани с подобни практики.

Вие, обаче, вашите съмнения да ни кажете, без да нарушаваме, разбира се, прокурорската проверка и това, което е подадено като информация към прокуратурата – най общо?

Към този момент не мога нищо друго да кажа освен, че вярвам на българските офицери и военнослужещи.

Благодаря ви много за този разговор.