Министърът на околната среда и водите в интервю за в. „Стандарт“

Г-жо Михайлова, какви са основните приоритети в одобрената от кабинета Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в България?

Стратегията е част от пакета документи, които страната ни е задължена да приеме в областта на управлението на водите. Това е амбициозен документ, който има за цел да регулира взаимоотношенията във ВиК сектора като собственост, като подобряване на услугата, като необходимост от инвестиции. Да регулира и взаимоотношенията между всички потребители, собственици и институции, които отговарят както за определяне на цената на водата, така и за инвестициите във ВиК сектора. Министерството ни е отговорно за управлението на водите в страната. Освен това ние управляваме и един от основните инструменти за инвестиции във ВиК сектора, а именно Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) с приоритетна Ос 1 - "Води", където са съсредоточени инвестициите във ВиК и пречистване на отпадните води.

Много негативни изводи от анализа на състоянието на ВиК сектора откриваме в стратегията, сякаш досега не се е инвестирало.

Да, голяма част от документа е констатация на ситуацията. Друга част разглежда възможни сценарии за развитие. Още докато обсъждахме стратегията в Министерски съвет , се разбрахме, че това трябва да бъде динамичен документ, а не нещо статично, което 10 г. да не се пипа. Защото в тази стратегия има няколко позиции, които са динамични сами по себе си. На първо място, стратегията се основава на потреблението на вода. Промяната в показателя "Потребление" съответно променя всички изводи и последващи действия. Ще дам пример: Ако успеем чрез ОПОС 2007-2013, чието изпълнение приключва до края на 2015 г., да подобрим системите за водоснабдяване в някои големи агломерации, където инвестираме, и намалим загубите на вода, то показателят "Потребление" ще се промени, а вследствие на това - и прогнозите за инвестиции. Така че стратегията е основа, без която не можем. Същевременно не можем да се отнасяме към нея като към свещена крава, а трябва активно и ефективно да я използваме.

Значи, намалявайки загубите, ние ще намалим крайните инвестиции, но за да намалим загубите, трябва да инвестираме в мрежата?

Разбира се, нещата във ВиК сектора са взаимосвързани. Затова е толкова важна тази стратегия като част от общата Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, която включва управлението на речните басейни, язовирите, на подземните води и т.н.

Наименованието "стратегия" някак си не се връзва с късия 10-годишен срок?

Да, така е на пръв поглед. Но ако имахме по-дълъг хоризонт, това би означавало да разтеглим постигането на целите разпределението на собствеността, намаляването на загубите и нормализиране на отношенията между потребител и доставчик. Точно затова тя има относително кратък срок. който е съкратен с още един срок, за който вече всички в България знаят че реформата във ВиК сектора трябва да се реализира до края на 2015 г. В противен случай не бихме могли да ползваме помощта от европейските структурни фондове. Имаме само 20 месеца, в които да се стабилизират водните асоциации, да се промени собствеността на мрежите, да се оптимизира броят на ВиК операторите.

Което означава окрупняване?

У нас има 53 ВиК оператора, част от които са общински. Проблемът е. че всяка по-голяма инвестиция във ВиК води до много по-високи амортизационни разходи и съответно - до повишаване стойността на услугата.

Това досега не се случваше, защото ползвахме подкрепата на европейските фондове - общините инвестират в инфраструктурата ия предоставят безвъзмездно на ВиК оператора. А това не е нормално, тъй като за някои проекти инвестициите са над 40 млн. лева, имаме проекти и за над 100 млн. Това взаимоотношение трябва да бъде изчистено. Единият подход, който се предлага и се е доказал в повечето страни от ЕС, е окрупняване на ВиК дружествата. Те ще работят на по-голяма територия и ще могат да подготвят интегрирани проекти, които включват и пречиствателни станции, и канализация, и водоснабдяване. Така ще избягаме от необходимостта да правим фрагментарни проектчета без ясен ефект. Ще правим териториално ориентирани проекти, в които участва ВиК операторът и които постигат сериозен ефект - намалили сме загубите с толкова, постигнали сме пречистване на отпадните води - толкова. Ефект, който се усеща от потребителите.

Реалистична ли е смяната на собствеността на ВиК дружествата до края на 2015 г.?

Тя би трябвало да е започнала, но имаме и сериозен стимул сега да засилим процеса. Имаме ясната перспектива как бихме могли да организираме проектите за финансиране в бъдеще, като се надявам, че това би било голям стимул и за ВиК операторите.

Говорим за опубличаване на собствеността?

Да - публична държавна и публична общинска.

Това означава ли обявяване на конкурси за отдаване на мрежите на концесия?

Съществува и такава възможност. У нас обаче имаме опит само с една концесия във ВиК - в София, и нямаме много добри обществени нагласи в тази посока. Но водните асоциации могат да сключат договори с досегашните оператори при нови условия.

А ако не успее реформата до края на 2015 г.?

Няма да имаме финансиране за ВиК сектора от европейските фондове, което е близо 1 млрд. евро.

Значи, ако не приключим реформата за помалко от 20 месеца, ще загубим 1 млрд. евро по новата ОПОС 2014-2020?

Да, срокът е категоричен.

Следователно 2/3 от средствата по новата ОПОС ще е само за ВиК сектора?

Около 70%. Инвестиции в сектор "Води" за населени места до 2000 е.ж. ще има и по "Селската програма".

Общественото мнение свързва реформа с покачване цената на водата. Така ли е?

Очакванията наистина са такива. Лично аз обаче съм убедена, че използването на всички механизми едновременно може да доведе до това да не правим скокообразни движения с цената на водата. Инвестициите във водния сектор в ОПОС 2007-2013 са от порядъка на 1.4 млрд. лева. Вече са изградени 10 пречиствателни станции, в процес на изграждане са още над 50, имаме стотици километри изграден нов водопровод, ще стигнем до 1500 км, а това намалява загубите. А като намалим загубите, намаляваме и потреблението, оттам и разходите и следователно - цената.

Но инвестициите също имат цена.

Така е, но и сега всички ние плащаме тези 60% вода, които губим по амортизираната водопроводна мрежа, а има и области, където загубите надхвърлят 60%. А има държави със загуби под 2%. Израел например. Благодаря на Н.Пр. посланика на Израел, който винаги дава възможност на български експерти да се запознаят с опита на неговата страна. Там използват всякакви източници на вода, докато ние не използваме дори дъждовната. Сега тя отива в канализацията и оттам - в пречиствателните станции. Защо трябва да пречистваме и дъждовната вода наравно с отпадната? Защо не я използваме за напояване? Преди няколко дни открихме пречиствателна станция с 95% пречистване на отпадни води. Къде отива от нея водата? В реката. А защо не направим системи за напояване? По света използват за напояване дори водите от наводненията - отвеждат се при високата вълна във временни резервоари и язовири. Самият риск от наводнения се планира и използва. Това е ефективният подход при управлението на водата! И когато и ние с новата стратегия започнем да работим така, няма как да не постигнем по-добри резултати.

От стратегията е видно, че сме в дъното на класацията по присъединяване към канализацията и пречистване на водите. Включването на останалите 50% от населението към канализация нямали да повиши цената?

Ако не пречистваме отпадните води, замърсяваме с тях подземните, т.е. питейните. Пречистването е необходимост, тъй като гарантира чистотата на питейните води. Да, включването в канализационна услуга или нейното подобряване неминуемо ще повиши цената. Но тук ще заявя, че ставаме все повече радетелите, включително и моя милост, на идеята да не строим огромни пречиствателни станции, до които да довеждаме по тръби, дълги десетки километри, отпадни води. Технологията на пречистването на водите е напреднала много. Има мобилни пречиствателни станции, има за еднофамилни къщи, за хотели, за малки населени места, за отделни квартали. Да. пречистването може да даде отражение на цената на водата, но неголямо, ако ефективно инвестираме. То е абсолютно задължително - не заради някаква директива, а заради самите нас.

Водата е благо Божие, благодарение на което съществуваме. Доставката и пречистването са много скъпи процеси. Затова трябва да се отнасяме отговорно към този ресурс и да използваме максимално ефективно всяка капка.