Ако се наложи, ще отправим към НАТО молба за помощ и със сигурност ще я получим, казва министърът на отбраната пред в. „24 часа”

Г-н Найденов, първата среща на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в петък бе с Вас. За какво си говорихте, какво Ви каза той?

Макар да прозвучаха оценки, че тази визита е прощална обиколка в края на неговия мандат, определено мога да кажа, че тя е знакова за България. Първо, защото се превърна в своеобразна кулминация на честването на 1()-годишнината от приемането ни в пакта. И второ, защото Расмусен дойде в момент, когато средата за сигурност в нашия регион рязко се промени. Буквално в рамките на 2 седмици в района на Черно море възникнаха трудно предвидими рискове. След анексията на Крим от Русия бе нарушен и балансът на силите. Другият извод от нашата среща е, че кризата между Русия и Украйна задава стратегически предизвикателства не само за тези две страни, а за алианса като цяло, към неговия възпиращ потенциал, от гледна точка на неговите способности, включително от гледна точка на способностите за колективна отбрана.

В този смисъл едно от посланията на генералния секретар засегна незадоволителното състояние на бюджета за отбрана. То е резултат от доста продължителната практика военните разходи да се свиват с мотива, че всичко е стабилно и спокойно. Расмусен изрази своето безпокойство и от темповете на реализация на пакета от отбранителни способности, които ставаха жертва на системно орязване на разходите. И от това, че нещата се прехвърляха от година на година, без да се обръща внимание на ефекта върху възможностите на въоръжените сили.

И както казват военните - вместо по-малка, но по-боеспособна армия получихме хем по-орязана, хем по-слаба откъм въоръжение и техника. Оттам и репликите, че България вече няма армия.

Затова основното послание на генералния секретар бе за необходимостта от повече инвестиции за модернизация и превъоръжаване.

Това обаче не влиза ли в противоречие с по-ярко изразената социална насоченост на политиката на правителството?

Като хора, които са пряко отговорни за реализирането на отбранителната политика, си даваме сметка за общото състояние на държавата и за необходимостта от средства и за други бюджетни системи. Няма как обаче да не отчитаме и новата реалност на нововъзникнали рискове за сигурността. Не може да се правим, че не забелязваме силната динамика на процесите в последно време, които ни изправят пред необходимостта да поставим въпроса пред всяка една институция, която има отношение за вземане на съответното решение за увеличаване на средствата за отбрана. Трябва да намерим баланса. Тук специално искам да кажа. че идеята не е просто да увеличаваме средствата за отбрана, а да правим реални инвестиции за модернизация и превъоръжаване, както и необходимоста от увеличаване на участията в съвместни военни учения, каквото неотдавна бе проведено на полигона „Ново село”, така и на маневрите с участието на ВВС и ВМС от други държави.

В този смисъл може ли да се очаква кабинетът най-сетне да вземе принципно решение за купуване на нов тип боен самолет?

Да. Аз продължавам да храня надеждата, че до средата на годината ще вземем това решение.

Какви са опциите?

Възможностите са две - поддръжка и модернизация на старите руски мигове или придобиване на съвременни многоцелеви изтребители.

Смятате ли, че Москва ще ни съдейства за обновлението на миговете? Като се имат предвид процедурните хватки, с които досега руснаците мотаеха изпълнението на договорите за ремонт. Всъщност ние и сега имаме в руската фирма производител РСК МиГ цели 8 двигателя на VI и Г29 за ремонт. Чуха се мнения, че може да не ги видим повече?

Не вярвам да се стигне до денонсиране на договори и споразумения, по които вече има плащания.

Освен това смятате ли, че кризата няма да повлияе на договорите, които Кораборемонтен завод „Флотски арсенал” има за ремонт на два руски кораба?

Надявам се, че не.

Да се върнем към двете опции за развитието на ВВС - поддръжка на руските мигове и купуване на съвременни западни самолети. Възможно ли е да движим и двете?

Не можем да си позволим и двете по чисто финансови причини.

И затова трябва да изберем?

Опцията според мен е да стартираме придобиването на нов тип боен самолет.

Какво Ви посъветва генералният секретар на НАТО?

Той бе прекрасно запознат със ситуацията у нас и посланието му бе същото - да стартираме проекта за нов тип изтребител.

Ако се стигне до решение за купуване на изтребители, ще има ли конкурс?

Моето мнение е, че трябва да има елемент на състезателност. Този елемент обаче не пречи да се реализира евентуална сделка между правителства. Тъй като техническите параметри в основни линии са близки, ще се гледа най-вече финансовият пакет – цена, начин на разплащане и т.н., включително и условията за индустриално и технологично сътрудничество.

За офсет ли става дума?

Не, за трансфер на технологии и развитие на индустриалното партньорство с държавата, която ще ни предостави самолетите. Офсетът вече не фигурира като възможност и като условия в рамките на ЕС.

Защо?

Защото държавите колективно стигнаха до извода, че в повечето случаи проектите по т.нар. офсет остават нереализирани. А в крайна сметка водят до допълнително оскъпяване на сделката.

Освен купуване разглежда ли се и вариант за лизинг на нови изтребители, който бе избран от Чехия например?

В интерес на истината имам информацията, че чехите не са във възторг от лизинга. Въпреки това ние изучаваме опита на всички държави, които наскоро придобиха нов тип изтребители по различни схеми. Тези дни наша делегация заминава за Унгария, която пък купи същите машини, каквито Чехия взе на лизинг. Анализираме и опита на Полша и Словакия, които модернизираха старите МиГ-29.

В контекста на заплахите, които биха възникнали пред Румъния при евентуално анексиране от Русия на Приднестровието, имаме ли готовност да й помогнем? Така гласи чл. 5 от Вашингтонския договор.

Разбирам интереса Ви, но не бих искал да влизам в коментар на хипотези.

Буквално преди дни САЩ обявиха, че даряват 400 бронетранспортьора на Гърция. Вярно, че не става дума за самолети, но като знам колко стари са нашите бронемашини, не заслужаваме ли и ние подобен подарък?

Заслужаваме, разбира се. Има различни опции, ние също храним надежди за бронирани машини, танкове, кораби.

А подводница? Историята помни как по време на Първата световна война единствената българска подводница е възпирала целия Руски черноморски флот.

Много ми се иска и нея да наредя сред тези опции, но поне засега не я виждам на хоризонта.

Чуха се критики за състоянието на корабите от военния ни флот. Имат ли основание?

Не. Корабите ни са в добро техническо състояние. Активно ги използваме в операции на НАТО в Средиземно море. Те са оборудвани с щатното въоръжение. Да, недостатъчно като вид и капацитет, но така или иначе притежават необходимите бойни способности.

Военни експерти поставиха много остро необходимостта от подмяна на системите за управление на армията, както и на ПВО, които са 100% руски.

Подмяната на системите за управление стартира още с т.нар. ПИКИС (Полева интегрирана комуникационно-информационна система). Тя има някаква степен на реализация, за съжаление, не е доведена до край, а там са вложени над 100млн. лв. В някаква степен е изградена и нова система за управление на ПВО. Неслучаино участваме в интегрираната система за въздушен суверенитет на НАТО, чийто център се намира в Испания. Всъщност именно от този център идват командите да повишаваме степента на готовност или направо да вдигаме дежурната двойка изтребители.

Продължават ли тези полети, г-н министър?

Да, продължават. Буквално всеки ден идват разпореждания от НАТО в зависимост от степента на заплаха.

Има ли резон в думите на Плевнелиев да споделяме с партньорите реакциите при тези полети?

България има споразумения за трансгранични въздушни операции с Румъния и Гърция. С Турция обаче нямаме такова споразумение.

След като тези полети не спират, а продължават, не е ли крайно време да повдигнем въпроса с нота пред Москва?

Това е едно непрекъснато присъствие, макар че руските самолети не навлизат в нашето въздушно пространство. Те са не само предизвикателство, но и провокация. Нали не си мислите, че летят над Черно море за безобидни разходки или за да помахат с криле на плаващите кораби и летуващите по плажовете туристи.

Въпреки призивите НАТО да разположи свои сили у нас, наскоро вие обявихте, че България няма нужда от това. Срещата с Расмусен не промени ли тази позиция?

Не. Искам обаче да заявя, че ние внимателно следим развитието на ситуацията и всеки момент можем да отправим молба към Брюксел за помощ. И съм сигурен, че ще получим необходимите сили и средства. Дотогава ще залагаме на съвместните учения, чието увеличаване, подчертавам, бе планирано още преди да избухне кризата между Русия и Украйна.

Което обаче не изключва евентуално увеличаване броя на американските войници, които ще тренират на полигона „Ново село”?

Не изключва. Такъв процес върви поне от 8 г.

Развитието на кризата няма ли да попречи на идеята за обучение на либийски военни у нас?

Не. Това също бе един от въпросите, към които Расмусен прояви интерес. Ние сме във висока степен на готовност за подписване на споразумение.

Но другите страни, към които също бе отправена такава молба, вече обучават либийци?

Забавянето не е от наша страна.

Чуха се и мнения, че напоследък армията ни е отвикнала да воюва, след като се специализира само в охранителни и антитерористични дейности?

Ще сбъркаме, ако мислим, че сме специализирали само в охранителни мисии и не сме развивали други способности. Смея да кажа, че армията ни притежава много висок потенциал, развит в резултат на участието ни в подобен вид операции. Вижте само високорисковите зони, в които бойците ни изпълняваха задачи - Ирак и Афганистан. При последната видеовръзка с командирите ни от тези мисии като че ли потъна в другите новини съобщението, че в дните на изборите в Афганистан снайперисти са обстрелвали международните контингентни части. Това са нови рискове за нашите войници. Досега бяха експлозиите с импровизирани взривни устройства, както самоубийствените атаки на камикадзета. Снайперистите са новост в тактиката на противника.