Последните събития в Украйна дават допълнителни аргументи за нуждата от „Южен поток”, казва министърът на външните работи пред в. „Дума”

Г-н Вигенин, как се получи така, че позицията на правителството по украинската криза стана обект на остра критика както от опозицията, така и от привържениците на БСП?

В такава полярна ситуация е възможно политиката на правителството да не се хареса. Ние се съобразяваме с информацията, с която разполагаме, с това, че България е част от Европейския съюз и е член на НАТО. Давам си сметка, че понякога се налага да се взимат решения, които може да не са популярни, но са правилни за страната. Може би и от средите на опозицията, и от средите на хората, които подкрепят правителството, очакваха една покрайна позиция в едната или другата посока. Мисля, че в правителството, а и аз като министър на външните работи, се опитахме да заемем балансирана, конструктивна позиция, основана на националния интерес и която в същото време се вписва и в общата европейска позиция.

Опитахме се да обясним това и се надявам, че от дистанцията на времето ще бъде оценено, че именно правителството е имало балансиран, ясен и умерен подход, който отчита и спецификата на България - страна, която вече осма година показва категорично своята привързаност към ЕС и неговите ценности, но в същото време запазва близки отношения с Русия. Вярвам също, че ще бъде оценена и бързата ни реакция по проблема с употребата на малцинствените езици в Украйна, както и фактът, че в един ключов, да не кажа драматичен, момент демонстрирахме нашата твърда подкрепа за етническите българи в страната.

Не е тайна обаче, че много от избирателите на БСП казват през последните седмици: „Правителството зае ястребска позиция”. И дават за пример поведението на страни като Чехия, Кипър, Словакия. Какво ще им отговорите?

В такива напрегнати ситуации, особено в предизборен период, пропагандата често изкривява реалностите, разпространяват се много митове и легенди. Те са базирани на грешна информация, но пък започват да живеят собствен живот. Няма да коментирам отделни страни. Но не е вярно, че България има ястребска позиция. България не е и няма как да бъде сред ястребите. Напротив, отново ще кажа, че България има много умерена и конструктивна позиция. Ние например сме сред тези страни-членки на ЕС, които от самото начало заявиха, че гледат много скептично на идеята за налагането на икономически санкции на Русия. Без да обявяваме категоричната позиция, че ще наложим предварително вето на санкциите, с нашите действия и политика правим всичко възможно те да бъдат избегнати.

В Европейския парламент беше приета резолюция за спиране на изграждането на газопровода „Южен поток”. Тя може да се разглежда като подготовка за санкции срещу Русия. Резолюцията има препоръчителен характер, но каква е вероятността тя да бъде претворена в живота и така да се навреди на България?

Аз не бих отдавал прекалено голямо значение на тази резолюция, още повече че тя не показва единното отношение на Европейския парламент, макар мнозинството от гласовете да я подкрепиха. Специално за „Южен поток” в България имаме единодействие и единомислие между институциите, бих казал дори между управляващи и опозиция.

Последните събития в Украйна според мен ни дадоха допълнителни аргументи защо „Южен поток” ни е нужен. Винаги съм подкрепял тезата, че на първо място трябва да помислим за сигурността на доставките на газ за европейските граждани, в т.ч. и за българските граждани.

Украйна през последните години показа висока степен на нестабилност - икономическа, политическа, финансова. Имаме основания да смятаме, че тази нестабилност ще продължи още немалък период от време. България и другите страни-членки на ЕС не бива да стават заложник на ситуацията в транзитни страни. Ще направим всичко по силите ни да помогнем за стабилизацията на положението в Украйна, но в същото време за нас „Южен поток” има важно стратегическо значение и ще положим всички усилия той да бъде реализиран. В същото време трябва да работим, за да си гарантираме и други източници на природен газ, не бива да сме зависими само от един доставчик, това също е част от сигурността в тази сфера. Всичко това обаче изисква време. Ако трябва да обобщя - надяваме се въпреки сегашната неблагоприятна среда изграждането на „Южен поток” да не се забави, а в същото време трябва да ускорим работата по гарантиране на нови източници на газ, за което разчитаме на сериозната подкрепа на Европейския съюз. Трябва да е ясно, че целият ЕС е уязвим, докато има и една страна-членка, която не е енергийно сигурна.

Като заговорихме за сигурност, в последно време се надига вълна от коментари, че България се превръща едва ли не във фронтова зона срещу Русия. У нас пристигна американски помощник държавен секретар, зам.секретар на НАТО, самият генерален секретар, имаме и американски бази у нас. Тези обстоятелства подсилват коментарите, че искат да ни сблъскат с Русия. Почиват ли тези опасения на реални факти или става въпрос за истерия, която съпровожда подобни кризисни моменти?

Тук има комбинация от два фактора. Истерията, за която говорите, се дължи на това, че в критични моменти крайните оценки и коментари придобиват по-голяма популярност, и второ - предстоят избори. Злоупотребява се с тема, която е чувствителна за всички български граждани. В посещенията, които споменавате, няма нищо необичайно, извънредно или тайнствено, те са част от засиления политически диалог между партньорите, който позволява България да представя своя анализ на ситуацията, да отстоява своите виждания и предложения.

Първо – нашата задача като член на ЕС и НАТО е да не допуснем нова Студена война. България няма интерес от такова развитие. Затова полагаме усилия общият подход на партньорите към ситуацията да бъде умерен. Една спирала на конфронтацията между, условно казано, Запада и Русия няма да доведе до нищо добро за България. Затова разчитаме да се стигне до политически диалог, до дипломатически решения и работим в тази посока. Това, разбира се, в много голяма степен зависи и от подхода на Русия.

Второ – ако някой е пропуснал, тази година България отбеляза 10 години от членството си в НАТО. Ние участваме и в политическата, и във военната дейност на алианса, Българската армия е армия на НАТО. Военните учения, които предизвикаха въпроси и коментари, например са планирани много отдавна. И аз, и военният министър многократно казахме през последните седмици, че за разлика от прибалтийскте страни и Полша, България не се чувства пряко застрашена от обстановката около Украйна и затова не планира разполагане на допълнителни сили на алианса. Тук искам да подчертая, че ние и други страни от НАТО имаме различна история на отношенията ни с Русия. Когато прибалтийските страни и Полша се чувстват застрашени, ние трябва да проявим солидарност и затова подкрепяме мерките на НАТО, които карат гражданите на тези страни да се чувстват по-сигурни. Ние сме част от едно семейство и ако, не дай Боже, дойде момент, когато ние ще се почувстваме застрашени - тогава ние ще разчитаме на тяхната солидарност.

Относно придобилите такава популярност руски полети в Черно море, засега не се нуждаем от чужда помощ и можем сами да се справим с тази ситуация.

Може ли да разясните все пак каква е точно ситуацията с тези полети? От една страна, те не нарушават нашето въздушно пространство, от друга, ние реагираме все едно има заплаха. В тази тема бяха привнесени дори и комични моменти като твърдението, че целта е да бъде изтощена Българската армия.

Доколкото съм информиран, това са разузнавателни полети, които минават близо до въздушното пространство на страните от Черноморския регион, които са и страни от НАТО - Турция, България и Румъния. Когато тези самолети минават на определено разстояние от нашите граници, ние имаме задължение да проследяваме тези полети с помощта на изтребители. факт е, че такива полети преди са били много редки, зачестиха от края на миналата година и това е сериозно натоварване за българските военновъздушни сили. Не трябва да омаловажаваме този факт, но не бива и да го драматизираме. В същото време, като всяка уважаваща себе си държава, трябва да гарантираме способността на армията да изпълнява адекватно своите задължения. Ще добавя, че намаляването на интензивността на руските полети би бил добър сигнал от Русия в посока намаляване на общото напрежение в Черно море.

Украинската криза успя ли да измести фокуса на предизборната борба за Европейския парламент?

Все пак кампанията едва сега започва. Не мисля, че ситуацията в Украйна ще бъде във фокуса на тази предизборна кампания. Социологическите проучвания показват, че избирателите не избират партията, за която ще гласуват, според нейните позиции около кризата в Украйна. Има много по-важни въпроси, които засягат пряко и непосредствено всеки един български гражданин. От тази гледна точка програмата, която представя на тези избори Коалиция за България и съответно Партията на европейските социалисти, е много сериозна. Заедно с това листата е съставена от хора, които имат ясен ангажимент и знаят защо искат да участват в работата на Европейския парламент. Постепенно водещите заглавия в медиите ще се променят, ще се промени и фокусът на дебатите - как да се подобри животът на гражданите, как могат да бъдат подкрепени българските региони, какво предлагат европейските програми на младите хода за заетост, образование, мобилност, как да се създават нови възможности за българския бизнес и т.н.

Основните проблеми на българските граждани не са свързани с Украйна. Основните проблеми са тук, в България. А политическа промяна в Европейския съюз след няколко мандата, доминирани от десницата, ще даде нови и по-добри възможности за България и българските граждани.

Смятате ли, че е възможно скоро да се стигне до намаляване на напрежението около Украйна?

Мога да изразя надежда. Все пак срещата в Женева беше важна първа стъпка. САЩ, Русия, ЕС и Украйна достигнаха до конкретни решения, които сега е важно да бъдат прилагани в тяхната цялост. Това ще бъде труден процес, но аз разчитам, че постепенно ще се стигне до нормализация. Важно е да се проведат честни и демократични избори за президент на 25 май, едновременно трябва да се проведат сериозни разговори в каква посока ще върви конституционната реформа, никой не поставя под съмнение, че правомощията на регионите трябва да бъдат съществено разширени. Запазването на Украйна като единна, независима, суверенна държава е в интерес на България и заради близките връзки между нашите страни, и защото там се намира най-голямото българско малцинство близо 300 000 души по официални данни, а вероятно много повече. Засега напрежението и сблъсъците подминават Одеса и Одеска област, но икономическият спад неизбежно ще засегне тези хора. Имаме пряк интерес да се върви към стабилизация, защото носим като държава отговорност и за българите, които живеят в Украйна.

След около месец се навършва една година, откакто правителството, в което сте министър, работи. Каква беше тази година?

Една много сложна година за България и за правителството. Нашето управление започна с мащабни протести, след това възникна кризата с бежанците от Сирия, след това украинската криза. През цялото време бяхме в сложна вътрешно- и външнополитическа среда. Едновременно с това смятам, че в правителството има много мотивирани и подготвени хора, които успяха да създадат ред в своите сектори. Успяхме в значителна степен да преодолеем проблемите, останали от правителството на ГЕРБ. Много бомби ни изгърмяха в ръцете, много дупки се налагаше да запушваме. Това като че ли е към своя край. Оттук нататък ще се концентрираме върху стратегията за следващите три години. Очаквам още по-силен период за правителството и това като че ли е очакването и на гражданите. Като се срещам с хората, виждам надежда, оценяват нашето правителство като много по-добро от предишното, готови са да ни подкрепят, за да продължим напред.