Меценатите за 2013 г. са едва петима, казва министърът на културата пред в. „Труд”

Г-н Стоянович, заявихте, че до края на годината очаквате министерството да внесе Закон за меценатството. Готов ли е проектът и какво предвижда?

Да, в законодателната ни програма до края на годината сме включили предложение за обсъждане и гласуване изменения и промени на съществуващия Закон за меценатството. Време му е! Ремонтираният закон ще постави ясни правила как ефективно да работи спомоществователството в духовната сфера. След бюджета и европейските програми меценатството е един от трите основни стълба за финансиране на българската култура. Мисля, че важността му е кристално ясна - необходимо е да имаме реални дарители, меценати, които ще подкрепят българските творци и култура - така, както е по света. След като завършим поправките в Закона за културното наследство, след средата на годината ще преминем от идейна в работна фаза и по този закон. Иска ми се меценатството да не е просто налично парче хартия, а работещ инструмент, каквото то днес не е.

Какво му е на сегашния закон, приет през 2005 г.? Колко са меценатите и в закона ли е проблемът меценатството да не е разпространено?

Реално меценатството не е разпространено в България, не са му създадени и подходящи условия. Трябва да помислим за най-адекватните стимули към лицата, готови да даряват пари за култура. От друга страна - да гарантираме, че този процес ще е напълно прозрачен и няма да опорочи добрите намерения. Трябва да намерим баланса между добронамереното меценатство и онзи негатив, който съществува в обществеността – с подозрения за обвързаност и парични зависимости. Но смятам, че когато всичко е сложено на масата прозрачно, няма да има проблем.

Що се отнася до броя на меценатите, съществува статистика за отчетен период 2013 г., което покрива, да кажем, времето на моето управление. По водения от Министерството на културата задължителен Регистър на организации, подпомагащи културата, който е публично достъпен, меценатите за предходната година са всичко на всичко 4 физически и 1 юридическо лице. Шокиращо, нали?

Къде сме в Европа по дарения за култура?

На опашката. Както казах, на меценатството у нас не се гледа като на нормална и ефективна форма за подкрепа на културата. Отдавам го на два фактора: липсата на традиция, историческа и времева, при утвърждаването на меценатството и създаването на благодатна среда то да бъде развито. И още - на лошия имидж, на обществената подозрителност към намерението „едни пари" да минат от един в друг джоб. При това едва ли не безвъзмездно. Преходът ни е научил, че безплатен обяд няма. А всъщност принципът е прост: държавата прави конкретни облекчения за лица, които са готови на инвестират сериозно в духовната сфера. Насърчава ги.

Споменахте и ремонт на Закона за културното наследство - по действащия има спорове от приемането му. Какви нови регламенти ще има, за да са доволни всички - граждани, колекционери, министерството?

След около месец ще предложим на обществено обсъждане измененията и допълненията в Закона за културното наследство. Работата по промените в него вече са в пиковата си фаза, предложенията са обобщени. Сега прецизираме отделни текстове. Между другото, промените в Закона за културното наследство предвиждат да има и определени преференции за собствениците на сгради, обявени за недвижими културни ценности, което ще им позволи и значително по-добре да ги поддържат и реставрират.

Създаването на фонд „Културно наследство” докъде стигна? Постоянно се говори за занемарени имоти и паметници на културата, само пари ли не стигат, за да няма такъв проблем?

В прозаично-административния контекст едно е ясно: реформа в сектора трябва да има. Актуализация на списъците на недвижимото културно наследство, структурна и административна реформа, регулиране на процесите по опазването са сред основните ангажименти на министерството. Очаквам в този процес да се включат както общините и собствениците на сгради - паметници на културата, така и Инспекторатът по културното наследство, който ще разшири дейността си. В случаите, в които държавата предоставя на община за стопанисване обекти, които са културно наследство, съвсем логично е тази община да има капацитет и мотивация да гарантира по правилния начин стопанисването им.

Част от реформата, която предстои, е регистърът с паметниците на културата, който не е актуализиран от десетилетия. Прогнозите са, че една сериозна част от тях ще отпаднат, защото са само декларирани, но актуалното им и фактическо състояние вече не отговарят на изискванията за придобиване на статут „културен паметник". Същевременно гарантираме, че нищо от вековното ни културно-историческо наследство няма вече да бъде пиляно с лека ръка.

ДАНС спаси съкровище, но не казахте подробности по акцията. Какво зависи от министерството за борба с иманярите?

Дъбенското съкровище е уникално! Беше спасено при успешна акция на ДАНС от продажба и вероятен нелегален износ. Находката датира от близо 3000 г. пр. Хр. и е от района на Централна България. Произходът на 15-те хиляди златни елемента с уникална изработка тепърва ще се установява, но е сигурно, че съкровището ни поставя в центъра на световното културно и историческо наследство.

За борбата с иманярството работим по създаването на ново звено, изпълняващо полицейски функции по опазването на културното наследство. Противодействието срещу незаконния трафик е приоритет. Работна група с представители на нашето ведомство, МВР, ДАНС и прокуратурата обсъждат конкретните стъпки как да бъде създадено това така важно звено. Ще черпим опит основно от Италия, където „културните карабинери” от десетилетия работят в тясна връзка, а отчасти и под шапката на Министерството на културата.

Какво става с прословутия „български Лувър”? Неотдавна предшественикът ви Вежди Рашидов каза, че „цяла година един пирон не е закован, само се правят проверки”, а вече върви слух, че проектът е спрян?

Ще напомня, че Лувърът е един и се намира във Франция. Няма балкански филиал. Определения като „прословут” и „български” дават отрицателен привкус. Мисля, че Националният музеен комплекс не заслужава подобно отношение.

Проверките са си проверки, изпълнението на проекта си е изпълнение. Проектът е във фаза на завършване. По думите на изпълнителя „Главболгарстрой” приключването и предаването на строителния обект ще е към края на май - началото на юни. Оттам започва същинската музейна подготвителна работа - обзавеждане и изграждане на постоянната експозиция. По този график през есента музеят ще има готовност да отвори врати. Засега не виждам непреодолима пречка, която да препъне усилията.

Що се отнася до проверките - те си заслужаваха времето и усилията: немалка част от материалите са вече в прокуратурата. Това, както виждате, не пречи работата по комплекса да продължава. Другата подробност: Националният музеен комплекс ще бъде открит с 3 крила, защото в рамките на изпълнявания досега строителен план южната част на сградата, откъм ул. „Оборище”, тепърва ще бъде ремонтирана. Защо е започнало строителство без финансово обезпечаване за това крило, е наследен проблем, на който нямам разумен отговор.

Чествания за Деня на Кирил и Методий планирате ли? Вие кога празнувате - по църковния календар на 11 май или на 24 май? Имаше и идея 24 май да стане националният празник.

По повод празника на Светите братя Кирил и Методий на 11 май 2014 г. искаме да възродим шествието на ученици и учители от училищата по изкуствата в София. Тази столетна традиция е позабравена днес, има и натрупан негатив заради задължителните манифестации в годините на тоталитаризма. Не знам друга нация, която да чества по подобен начин азбуката, буквите си! То си е национален празник, поне в сърцата ни със сигурност!

Месец до евровота след месеци протести - какъв е залогът?

Всичко на този свят е въпрос на избор, индивидуално решение. Ние гласуваме ката ден, посягайки към нещо или заемайки позиция. Не знам как човек може да се откаже от възможността да упражни волята си. Но, както виждаме, при всеки следващ национален или местен вот интересът на хората намалява. Лошо е това униние. При протестите е като на избори: смисъл има само когато знаеш не само срещу какво си, а какво предлагаш. Евроизборите на целия континент се израждат. Най-вече защото от десетилетия Европа отказва да търси консолидация и най-вече идентификация. Какво означава Европа за средностатистическия й жител - освен пазар, пътувания, свобода на движение. Означава все по-малко. След като официално по времето на Валери Жискар Д'Естен християнският корен на Европа беше практически отречен и не залегна във фундамента на конституцията, какво да ни обединява? Корекомите ли? Няма усещане за естествена съпричастност, сговор, общ духовен и културен произход. Националната държава и своеобразният изолационизъм дреме нетърпеливо дори в страни, които се възприемат за локомотиви на ЕС. На този фон къде да търсим възторг у нас, в европейската периферия.

За залога на изборите - предстои ни умалено издание на класически парламентарни избори, скрити под европейския флаг. Надявам се нашето правителство да получи достатъчната подкрепа, която едногодишните ни усилия заслужават. През 2009 г., цитирам по памет, в еврокампанията беше изведен слоган „Имате един глас. Използвайте го, за да получите Европа, която искате”. Нека сега го обърнем по-конкретно и с по-малко претенция: „Имаме един глас. Трябва да го използваме, за да получим България, която искаме”.