Министърът на отбраната в предаването „12+3” на Българското национално радио

В навечерието на професионалния празник на Българската армия наш събеседник е министърът на отбраната Ангел Найденов. Добър ден, министър Найденов.

Добър ден.

В началото ще Ви помоля да коментирате темата Украйна.

Преди да започнем с темата Украйна, нека да кажем няколко думи за току що завършилият ритуал и церемония по повишаване в звание и по присвояване на първо генералско звание на висшия команден състав на българските въоръжени сили. Един ритуал, който беше при президента, разбира се, в качеството му на върховен главнокомандващ. Като тук си заслужава да отбележим поне три неща. Първото е, че за първи път имаме толкова мащабна разстановка и ротация на висшия команден състав. На практика от 35 позиции, които се ротират в Българската армия с висши офицерски звания - от бригаден генерал или комодор нагоре, 23 са позициите, които се променят. Имаме 17 нови висши офицерски звания, като за деветима от офицерите за първи път се присвоява званието „бригаден генерал”, съответно „комодор”. Второ, нека да отбележим, че за първи път от доста дълги години насам възстановяваме тази традиция в навечерието на празника на Българската армия и Деня на храбростта – деня на Свети Георги Победоносец – 6 май. И, разбира се, не на последно място нека да кажем, че за първи път в новата история на България, всъщност в историята на Третата българска държава, начело на Българската армия застава представител на военноморските сили и това е командващият на военноморския флот.

Използвахте ли това събитие в Президентството, за да говорите с президента и по темата Украйна? Обсъдихте ли я?

Не, не сме коментирали тази тема. Тя е предмет на обсъждания в други съвети, щабове, в случая към Министерски съвет. Има съответните оценки, внимателно се наблюдава развитието на ситуацията. Тъй като разбирам вашия интерес и фокуса на вашето внимание в днешния ден към темата Украйна…

Да, така е, защото знаете, че в Одеска област има голяма българска общност.

…нека да кажа, че има няколко думи, които според мен определят тази ситуация, поне от моя гледна точка. И това са определени думи като разочарование, тревога, съжаление и в някаква степен тъга. Разочарование, че не се реализират намеренията на Женевската конференция и съответно споразуменията, които бяха постигнати на тази конференция. Или, ако те се реализират, то това не е толкова видимо, нито толкова бързо, нито пък толкова ефективно, включително по отношение на разоръжаването на паравоенните групировки и въздържането от насилие. Съжаление за жертвите. И аз използвам тук това включване, за да изразя своята съпричастност и най-искрени съболезнования към всички пострадали в конфликта, независимо на чия страна са. Разбира се, нека да кажем, на трето място това е тревогата от ескалацията на напрежението, от липсата на видим напредък по отношение на намаляване на напрежението и, разбира се, влагане на повече усилия в търсенето на мирно, на политическо решение. И тъга, защото виждаме колко страдат хората, семействата, от тези изблици на насилие, които се виждат в една или друга точка в Югоизточна Украйна.

Казахте, че темата ще се обсъжда в съветите по сигурност към Министерски съвет. А трябва ли да се свика и Консултативният съвет по национална сигурност?

Тя се е обсъждала вече в щаба, който функционира и в който участват мои колеги министри, ръководители на специални служби. Така че това се прави ежедневно.

А трябва ли да се свика и Консултативният съвет по национална сигурност при президента? Как смятате?

О, в този случай не искам да давам някакви рецепти. Винаги е добре, когато се свиква Консултативният съвет по национална сигурност, но той вече имаше за предмет на разискване едно обсъждане по темата Украйна, съответно позицията на България. Разбира се, имаме ескалиране на напрежението, имаме развитие на тази ситуация. Пак казвам, няма видим напредък по отношение на политическите споразумения, които бяха предмет на Женевската конференция. Но не виждам в случая какво точно ще направи или какво точно ще анализира Консултативният съвет по национална сигурност при президента.

Има ли някакви заплахи за България. Защото Одеса е на 500-600 км от България.

Нашите оценки и анализи показват, че непосредствено заплаха и опасност за България няма, така че в този смисъл аз не еднократно съм повтарял, че ние не искаме увеличаване на военно присъствие или допълнително военно присъствие и техника на нашите партньори на наша територия.

Продължават ли провокациите, министър Найденов, от руска страна с полети на руски самолети над Черно море?

Нямам подобна информация от последните дни, което означава, че няма и такива полети. Но те са, нека да кажем, вече достатъчно редовни, приемете този евфемизъм, за да не представляват някаква изненада.

Под редовни какво разбирате – ежедневни полети ли над Черно море?

Ами вижте, вече имахме възможност да коментираме темата, така че не бих искал повече да се спирам на това и да се фиксирам върху този въпрос. Аз съм казал – между 10 и 15 месечно са полетите, които се извършват от месец ноември насам. Така че ето това имам предвид под редовни. И аз затова казах – приемете този евфемизъм.

Това идва ли да покаже, че страната ни има неотложна необходимост от нови изтребители? Преди време казахте, че бойната ни авиация едва смогва.

Новите изтребители и реализацията на проекта за придобиване на нов тип боен самолет, не е пряка последица от сегашната криза в Черно море, или съответно от кризата и напрежението между Русия и Украйна, или онова, което се случва в районите на Югоизточна Украйна. Това е един проект, който е достатъчно отдавна заложен в целите за придобиване на нови способности на въоръжените сили. Вашите слушатели със сигурност знаят намеренията още от преди четири години този проект да бъде реализиран. Той продължава да бъде в степента на проект, тоест нямаме някакво особено придвижване. Силно се надявам, че на базата на документите, които съм изпратил вече в Министерски съвет, до средата на тази година ще имаме съответно позиция и решение по какъв начин продължаваме с реализацията на този проект.

По финансови причини ли само не може да се реализира?

Става дума за това, че ние трябва да развиваме способности, трябва да придобиваме платформи, трябва да придобием нов тип боен самолет, който да бъде оперативно съвместим с нашите партньори. Такива в момента не са изтребителите, на които разчитаме. Така че имаме доста други предпоставки, които налагат реализацията на типовете проекти за превъоръжаване и модернизация на Българската армия, които не са продукт на сегашната криза.

Какво мислят премиерът и финансовият министър по този въпрос?

Сегашната криза само подсилва необходимостта и ни подсказва, че трябва да намерим друго решение, което да не зависи от волята на Русия, каквото в случая е решението за ремонтите и модернизацията на изтребителите, с които разполагаме.

Какво мислят премиерът и финансовият министър по този въпрос, дали ще отпуснат средства?

Ами силно се надявам, че ще споделят нашата тревога, очаквания и разбиране за необходимостта от реализация на този проект. Всъщност нека да кажем за слушателите – не е лесно решението, защото става дума за проект, който е на стойност от порядъка на около 800 милиона лева, като това са част от разходите. Нека да бъде ясно, че придобиването на самолети е свързано по-нататък с обучение, с развитие на инфраструктурата, тоест не се изчерпват разходите само с придобиването на новия тип боен самолет. Всъщност, когато говорим за цели на въоръжените сили, нека да знаем, че става дума за 55 цели, които са в периода от време до 2028 година и общата стойност на тези цели, това са на практика проектите за модернизация и превъоръжаване, са на стойност малко над 2 милиарда и 300 милиона лева. Така че тук наистина не става дума за някаква приумица или за каприз на ръководството на Министерството на отбраната, а от друга страна, не става дума за лесно решение, защото всички си даваме сметка за ограничените ресурсни възможности на страната и същевременно за потребностите на доста други бюджетни системи, ако щете, като цяло на социалната сфера. Аз освен като министър, като политик добре зная какви са очакванията и на моите колеги от. Министерски съвет, така че си давам сметка и от тази гледна точка.

Темата, която вълнува всички военни, е предвижда ли се увеличаване на заплатите.

Няма как да има увеличение на заплатите в средата на бюджетната година. Това винаги се прави в края на годината – тогава, когато се обсъжда бюджетът. Онова обаче, което мога да кажа в навечерието на празника, е, че се обмислят допълнителни мерки, които да подобрят условията за живот и работа на българските военнослужещи. Допълнителни мерки, включително чрез актуализация на различни плащания по допълнителни наредби за специфични условия на военната служба, чрез което, макар и индиректно, но можем да стигнем до повишаване на брутните възнаграждения на военнослужещите и на цивилните служители. Като казвам нови социални стъпки, имам предвид например изграждането на нови жилища или ремонта на съществуващи жилища, които се предоставят под наем на военнослужещите и на цивилните служители; актуализация на компенсационните суми, които се изплащат тогава, когато министерството не може да предостави жилища на семействата на военнослужещите; изграждане на нови детски градини, които са силно чакани от много млади семейства на военнослужещи. Разбира се, трябва да влезе в сила наредбата за допълнителните плащания, свързани с придобитата (не се разбира…) специалност. Тоест продължаваме онази социална политика, която е една от характерните черти, смея да кажа, на мен като министър на отбраната и съответно на ръководството на Министерството на отбраната. Но нека за слушателите да кажем, че с това не се изчерпват усилията. Това е само един от приоритетите. И безспорно на първо място стои приоритетът за поддържане на необходимата боеспособност и бойна готовност на българските въоръжени сили до степен, която да позволява те да си изпълняват конституционно възложените задачи и отговорности, които лежат върху българските военнослужещи; и от друга страна, да създават не само впечатлението, да създават усещането, да дават убеденост на българските граждани, че могат да разчитат на Българската армия и на българските въоръжени сили да защитят териториалната цялост, независимостта и суверенитета на страната. Всъщност може би това е подходящият момент да поздравя всички военнослужещи – мъже и жени, с предстоящия празник на Българската армия и Деня на храбростта. Да им пожелая много професионални успехи, по същия начин с достойнство и отговорно да изпълняват своите задължения. Да пожелая на всички здраве, късмет и много търпение и нерви на техните семейства, защото всички си даваме сметка какво е натоварването и каква е отговорността, която лежи върху военнослужещите и съответно върху цивилните служители в системата на отбраната.

И накрая последен въпрос – докъде стигна изграждането на оградата по българо-турската граница? Предвид лошите климатични условия, ще успеете ли да спазите срока – месец юни?

За съжаление времето не ни дава възможност да работим с темповете, с които искаме. Сами виждате, че близо три седмици вече продължават дъждовете. Това създава на практика невъзможни условия за работа по границата и съответно по изграждането на защитното съоръжение. Там в момента не може да влезе човек, камо ли тежка техника. Така че се забавяме, но това са затруднения, които не зависят от нас. Иначе имахме много високо натоварване на личния състав, пълна мобилизация. Хората работеха дори по Великденските празници без каквото и да е прекъсване. Имаме съответно график, който се изпълнява, за доставка на материалите. Но за съжаление се бавим с цялостното изграждане. Силно се надявам, че в рамките на месец юни можем да приключим с изграждането на съоръжението, но наистина не искам да се обвързвам със срок, защото времето ни играе лоша шега.

Каква ще бъде крайната цена на оградата? Знаете, че опозицията много ви критикува, следи каква ще бъде цената на тази ограда. Дори искаха оставката ви заради това, че двойно се е увеличила.

Това е, нека да кажа, обикновено заяждане. Темата за цената и за съответно стойността на проекта беше обект на толкова много проверки, че повече няма да се спирам наистина на тази тема и не искам изобщо да я коментирам. Няма нарушения, които да опорочават реализацията на проекта. Има слабости, разбира се, има пропуски, за което има и наказани. Но мисля, че тази тема сме я изчерпали като коментар.

Тоест над 9 милиона ще бъде цената на оградата, така ли?

Цената на оградата е малко над 7 милиона и 500 хиляди. 9 милиона е включително с издръжката на сухопътните войски. Тази издръжка в рамките на около 1,5 милиона, остава за сметка на Министерството на отбраната. Стойността на проекта, нека да кажа за пореден път и с това ще приключа, е стойност, която е разчетена не от Министерство на отбраната, а от проектанта, който е избран от МВР. Не случайно казвам, предмет на проверки на няколко инспектората.

Това са камъни в градината на вашия колега министър Цветлин Йовчев, така ли да разбирам?

Не, не, не. Никакви камъни. Просто поинтересувайте се кой точно прави стойността на проекта и защо е такава стойността на проекта. Това не е моя отговорност и аз не съм счетоводител, за да коментирам тази тема.

Благодаря Ви за това участие в „12 плюс 3”. Чухте министъра на отбраната Ангел Найденов.