Нужни са целеви средства за модернизация на армията, казва министърът на отбраната пред информационния сайт „Всеки ден”

Г-н министър, когато бяхте гост на финалната права на регатата „Тол шипс" във Варна преди дни, замисляхте ли се, че само на 400 км по море се водят тежки сражения в Украйна?

Не съм спирал да се замислям от момента, в който възникна кризата. Още повече, че ежедневно получавам информация за развитието на ситуацията. Няма как поне едно кътче в съзнанието ми да не е отделено на това, което се случва. Пък и маршрутът на регатата включва и Новоросийск, и Сочи, и Констанца. Самото присъствие на руски и на украински ветроходи също е знак за замисляне. Няма как човек да пренебрегне и дори за минута да забрави и ескалацията на напрежението, и безпокойството. На позицията, на която аз съм в момента, няма как да не го изпитвам.

Всъщност, мислейки върху ситуацията, няколко думи ми се струват подходящи за нейната характеристика. Това са на първо място думите „разочарование”, „съжаление”, „тревога” и „тъга”. Разочарованието идва оттам, че резултатите от Женевската конвенция, които бяха толкова натоварени с очаквания, не се реализират или няма видим ефект от тях. Съжалението е за жертвите - и загинали, и ранени. Без да звучи тривиално, мисля, че имаме всички основания да изразим съпричастност и съболезнования към семействата им. Тревогата идва от ескалацията на напрежението и липсата на достатъчно видими знаци за усилия, които да се положат с цел намирането на политическо решение на проблема.

Все още ли вярвате, че такова е възможно?

Да, то все още е възможно. Мисля, че независимо от стълкновенията, използваното оръжие и насилието, мирното решение все още има шанс. Нека да кажа защо казах и че изпитвам тъга. Виждате колко много страдат хората, които дори не са изкушени от непосредствено участие в този конфликт, но стават жертва на сблъсъците между крайни субекти и от двете страни.

Има ли от какво да се плаши България на този етап?

Няма опасност или заплаха за нас, нито за сигурността ни. Това е основание да кажа, че все още не виждаме необходимост да търсим присъствие на партньорски сили, личен състав или средства на наша територия. Това обаче не означава, че няма опасност за българите, живеещи в Украйна. Безспорно такова усещане спрямо малцинството от нашенци там усилва общата ни тревога.

Само преди 2 дни заместник-главният секретар на НАТО Алекзандър Вършбау определи Русия по-скоро като враг на Алианса. България как разглежда федерацията?

На фона на разгарящите се в момента страсти у нас, разделящи хората на -фили и -фоби, позволете ми да не правя подобен коментар, нито да използвам подобна реторика. Мнението на Вършбау няма как да ангажира като цяло НАТО. Ясно е как се взимат решенията в Алианса и нямам спомен някой да е взел такова, че да дефинира Русия като враг. Какви са аргументите на един или друг представител на секретариата и на командните структури, е отделна тема.

Настроенията, които споменавате, няма ли да повлияят на резултатите и на самия европейски избор само след няколко седмици у нас?

Силно се надявам това да не се случи - да не повлияят по начин, по който да се изкриви резултатът от европейските избори. А че сегашната ситуация и съответно, този изблик на чувства, няма как да не оказва влияние. Всички добре знаем каква повишена чувствителност има у хората по време на предизборната кампания и колко деликатна е ситуацията. Отношението към Русия у нас никога не е било изолирано или пренебрегвано. И връщайки се назад, десетки години, тази тема присъства в разделението в обществото и противопоставянето още от времето на Освобождението. От друга страна, е повод за сближаване между различни характери или политически разбирания. Казах, че се надявам да не повлияе, изкривявайки резултатите от изборите, защото това наистина би било жалко. Аз самият често в последните седмици ставам жертва на тези крайни разбирания, но ще ги оставя без коментар.

Чувам от ваши съпартийци в страната, че вие и ваши колеги в правителството работите срещу БСП, въздържайки се от русофилски позиции и изразявайки по-прозападни мнения в контекста на кризата в Украйна.

Тъкмо тях ми се ще да оставя настрана. Имам достатъчно много срещи и лесно може да се види, че имам доста по-добра представа за случващото се, от много хора, които говорят от името на партията или от името на отделни организации. Виждам дори такива, които сякаш са си присвоили правото да изразяват позиции в полза на Русия, но и други, правещи нещо подобно спрямо запада и НАТО.

Досега се говореше, че изборите у нас се приемат като референдум „за" или „против" правителството. Не смятате ли, че с русофилските и русофобските настрония се прокрадва и идеята за допитване „за" или „против" НАТО?

Това е интересна хипотеза. Тя заслужава внимание, но се надявам ситуацията в Украйна да не повлияе на европейските избори у нас. Да не се превърне в своеобразен опит за преразглеждане на една или друга национална позиция.

За първи път организирате парада за Гергьовден като министър на отбраната. Вълнувате ли се?

Няма човек, който да питае уважение към армията и който да не се вълнува от наближаването на празника на Българската армия. Не е ставало често дума за това, но аз съм израснал в семейство на военнослужещи и познавам тези емоции, свързани с празника. В момента те се усилват от факта, че съм натоварен с отговорността и с подготовката и организацията на честванията. Имах и имам амбицията да възстановя и традицията за ротация при повишаването в звание на висшия команден състав, а това допълнително създава фон на празника. Желанието ми беше, а дано и времето да позволи, да покажем на парада и бойна техника, а не само блоковете от военнослужещи, за да демонстрираме един от резултатите от усилията ни в последните месеци. Това донякъде е удовлетворение и за самите армейци - да видят във въздуха самолетите и хеликоптерите, чиято летателна годност успяхме да възстановим.

Няма ли да им е тъжно обаче, че само преди десетилетие състоянието на техниката в авиацията и пехотата бе на доста по-добро ниво?

Виждаме днес онова, с което разполага Българската армия и което само допреди 1 година бе на земята. Сега ще го видим във въздуха. Не искам да влизам в иронията на мнозина, които коментираха, че само с това разполагаме и само това ще видим на парада. Намирам тази ирония за абсолютно неуместна. Видях и по отношение на броя летателни средства, с които разполагаме, и по отношение на техните способности. Това е продукт не на моята амбиция или решение да имаме еди колко си изтребителя или хеликоптера. Ако ме питате, искам да имаме много повече и много по-съвременна техника не само в авиацията, но и в пехотата. Искам да имаме и много нови бойни кораби, както и индивидуално въоръжение. Въпросът е готово ли е обществото да задели необходимите за това средства. Видях и коментари, които намирам за изненадващи - в посока: дотам ли сме опрели, че да търсим пари за придобиването на боен самолет и изобщо за какво ни е, когато трябва да се справяме с проблемите в съдебната система и с битовата престъпност. Сигурно има аргументи и за такъв тип разсъждения.

А как отговаряте на критиките, че парадът днес гълта огромен ресурс от и без това скромния бюджет на военното министерство?

Не съм чул за държава, която уважава армията си и въоръжените си сили, да се ръководи единствено от сметките. В този смисъл ще кажа, че счетоводството не може да се прилага в сектор „сигурност", а още по-малко за парад, посветен на Деня на храбростта.

Колко харчите за него?

700 000 лева и не мисля, че те драматично ще нарушат бюджета на министерството. Ако щете, това е свързано и с достойнството и респекта на армията, а освен това провокира и интереса към нея. Младите хора имат нужда да видят такъв парад. Той е част от атракцията и атмосферата, която трябва да съпровожда празника на армията.

Вчера се върнахте от „Дондуков" 2, където президентът започна ударно да говори за парите за армията - тема, която той дълго отбягваше. Има ли държавата възможност да задели ресурс за модернизирането на въоръжените ни сили?

Има различни възможности, които всяка държава може и трябва да използва, ако реши. България според мен трябва да реши, че е необходимо да модернизира армията си или поне да преодолее тази технологична и вече техническа пропаст в сравнение с другите страни-членки на НАТО. Да, има и други в нашата ситуация, но това не бива да ни успокоява. Има и други страни с крути съкращения в разходите за отбрана. Като пример мога да дам Словения, която заема първо място по процент съкратени разходи. Втора е България с 40% по-малко финансови ресурси в началото на управлението на ГЕРБ. Затова и до голяма степен сега сме на този хал.

Когато България се озовава на 70-о място в световна класация за капацитета и ресурса на армията, след държави като Етиопия, положението никак не изглежда розово.

Не звучи нито респектиращо, нито ласкаво. Но в рамките на НАТО има и други държави, освен България, с процент, заделен за отбрана, равен на нашия - около 1,3 - 1,4 %. Има страни и с дори по-малък бюджет за отбрана, но реално сумите са далеч по-големи, предвид несравнимо по-високия брутен вътрешен продукт. Проблемът, от една страна, наистина е в размера на бюджета. Тук България търпи критика заради трайната тенденция за намаляване на военните разходи. От друга страна обаче, харчим неефективно и малкото средства.

Т.е. даваме твърде много за заплати?

Да. Но това не значи, че няма предел за съкращаването на личния състав. В края на 2014 г. ще го стигнем и след него няма накъде повече. Продължаването на тази тенденция би имало пряко и силно негативно въздействие върху боеготовността и капацитета на армията. Истината обаче е, че трябва да насочим повече средства в реализирането на капиталови разходи, чрез целеви средства. Така ще можем да вървим към модернизация. Целевите средства се осигуряват от държавния бюджет, но да е ясно, че 100-150 млн. лева на година отиват конкретно в дълго отлаганите проекти.

Да разбирам, че по този въпрос имате консенсус с президента Росен Плевнелиев?

Да, установих, че имаме немалко сходства в разбиранията ни за модернизация на армията.

На какво ниво е комуникацията помежду ви?

Имаме добра работна комуникация и намираме начин, по който да стигнем до общи позиции. Пример е и разстановката на кадрите в армията. Факт е, че тръгнахме с различия за номинацията, но стигнахме до общо решение накрая.

Доволен ли сте от него?

Имам, разбира се, своите различни схващания за един или друг от командирите, но като цяло съм доволен.

Може ли България да разчита на дарения от НАТО? 

Да, възможно е. Винаги има предел. Просията не е поведение, което се толерира и не бива да стигаме до там. Безвъзмездното предоставяне на техника е нещо съвсем различно като резултат от съвместни усилия. Получаваме дарения по линия на международната финансова помощ от САЩ. Това са достатъчно средства за модернизиране на комуникационно-информационните системи и навигационните средства за Военновъздушните и Военноморските сили. Като обща сума на проектите, даренията не са чак толкова много годишно. Иначе сме получили над 100 милиона долара за около 19-20 години. Същевременно видях, че се коментира дарението на танкове от САЩ за Гърция. Ние също получихме бронирани машини, така че не сме някъде встрани от вниманието на партньорите ни.

Не се ли опасявате, че ако се стигне до решение за отпускане на целеви средства за армията, няма да ви завидят другите сектори?

Вижте, нееднократно съм казвал, че годишно се нуждаем от не по-малко от 150 млн. лева за реализиране на проектите за превъоръжаване и модернизация. В момента разполагаме с 50 млн. лева за всичко, включително и за възстановяване и поддържане на техниката. Дали ще ни завидят, сигурно ще се случи. Давам си сметка за това, че има немалко други сектори, изпитващи сериозна потребност от средства. Нека обаче имаме предвид, че за целия период от 24 години на реформи в Българската армия, те са се свеждали основно до съкращаването на личен състав и техника, като средствата от това не са се връщали в армията.

Къде са отивали тогава?

Тъкмо в онези сектори, които биха ни завидели.

Превръща ли се армията в социална хранилка за безработни с политиката, която провеждате?

Не. Не се и опасявам, защото става въпрос за политика, забравена в предишните 4 години. Говорим за професионална армия. Трябва да има редица предпоставки военната кариера да се реализира и част от тях са възнагражденията, социалните придобивки и условията за пенсиониране. Често се сещаме за армията само тогава, когато възникне проблем - наводнение или пожар. Малцина знаят, че при последните наводнения в Северозападна България, реагирахме веднага след разговор с председателя на Народното събрание Михаил Миков, който пък бе на посещение в региона в този момент. Веднага наредих изпращането на военни части, от поделението в Белене, което доказа и необходимостта от възстановяването на формированието във Враца.

Ражда ли големият прилив към редиците на Въоръжените сили напоследък корупционни практики?

Не мога да изключа корупционни практики. Но искам да вярвам, че те не са присъщи на достойните офицери. Бих бил безкомпромисен към хора, които са допуснали подобни случаи. Не само ситуацията на пазара на труда обаче е единствено решаваща да се избере служба в армията. Има куп други предизвикателства, мотивиращи избора на младите хора. Бихте се изненадали колко много от тях искат да служат от чист патриотизъм.

Храбър ли е още българският войник?

Да. Виждам го основно в контингентите ни зад граница. Военнослужещите и цивилните заслужават да изживеят празника днес, както и да получат необходимия респект за работата си.