Министърът на здравеопазването в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

Министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева. Добре дошли.

Добро утро, благодаря.

Директно към въпросите и с големия проблем в спешната помощ. През почивните дни наши зрители ни изпратиха любителски кадри – 8 часа на опашка пред спешен кабинет в Пловдив. Очаквам от вас да ни кажете кога това ще се промени.

Вие знаете, че всъщност, едно от първите неща, с които се ангажира и кабинетът „Орешарски” като политика, и Министерството на здравеопазването, беше именно спешната помощ, защото всичко, което и вие сте показвали, и много често сигнализират и зрители, в голяма част от случаите се доказа и при анализа на работата на „Спешна помощ”, доказа се и при обследването на всички центрове за „Спешна медицинска помощ“, филиали и т.н.

В случая става въпрос за липса на лекари…

Условията са ужасни. Тук обаче трябва да направим две разграничения - центрове за „Спешна медицинска помощ“, които са на подчинение на Министерството на здравеопазването, и спешните кабинети и спешните отделения, които са на разпореждане и управления от директорите на лечебните заведения, на чиято територия се намират.

Но проблемът – желаещите лекари да работят в тези две институции е един.

Да, това е най-големият проблем. Първо - условията на труд, и второ – заплащане. Именно поради тази причина ние практически и двете неща… С увеличаване заплатите започнахме още от тази година. Те са увеличени между 5 и 15%, в зависимост от категорията на труд.

Което, без да подценявам усилията ви, е нищо, на фона на много ниските заплати.

Така е, разбира се, че е така, но от друга страна се съгласете, че по принцип, заплатите в сектора са оставени. В последните 10 години е имало едно-единствено увеличение на заплатите в спешната помощ, и то след протест от страна на колегите. Същото е положението и в психиатричните клиники, същото е положението в домовете за медико-социални грижи. Така че в рамките на бюджета, който има Министерството на здравеопазването, поетапно ще вървим всяка година с увеличение на заплатите в тези лечебни заведения.

С колко?

Пак казвам – в зависимост от това с колко имаме възможност, защото трябва всички тези лечебни заведения, за които говорих, да се обхванат, но поне по 10% всяка година ще бъдат повишавани заплатите.

Но пациентите, които чакат по осем часа, как да проявят разбиране в тази ситуация? Какво да си мислят, когато им се наложи, не дай си Боже, да отидат в спешния кабинет и си спомнят думите на здравния министър, който каза: „Ами, това е положението, няма пари”? Какво им казвате на тези хора?

Разбира се, че не всичко е въпрос на пари. Аз затова пак казвам, че цялата, нека да я наречем нова организация, модернизация на спешната помощ, с която вече започнахме - до края на годината ще се видят първите резултати и в центровете в „Спешна медицинска помощ“, и в отделенията, и в изграждането на първите поне два-три национални болнични комплекса от типа на оборудване и организация на работа като „Пирогов“. Така че до една година ние ще имаме реален резултат и хората ще го усетят. За съжаление, на мен ми се иска в рамките на три месеца да оправя всички злини сторени през последните десет-петнайсет години, но ми е трудно, признавам си.

Но ще намерите ли лекари, които да работят в тези „пироговчета”, станали известни на територията на страната? На фона на отлива на български лекари, които…

Аз мисля, че малко се спекулира с това. В България работят 29 000 лекари. На глава на населението ние отговаряме на европейските стандарти. И по-миналата седмица имаше среща на министрите в Атина, на която всички тези проблеми бяха поставени. Знаете ли, дори в една Германия им предстои реформа в болничната форма, реформа в спешната помощ, връзката между спешната и болничната. Така че тези проблеми са почти навсякъде.

В Германия ще си я правят, ние не си я правим още.

Разбира се, при нас те са се задълбочили, защото година наред нищо не е правено, но аз пак казвам: ние започнахме. Миналата седмица и в Бургас беше представено това, което до края на година ще бъде факт, т.е. първият национален болничен комплекс.

Като казахте Бургас, само да Ви кажа какво е написал преди малко наш зрител – Николай Иванов, на „Фейсбук” страницата ни: „Попитайте д-р Андреева какво се е променило в ТЕЛК - Бургас след препоръката на омбудсмана на Република България към нея”. Запозната ли сте с този казус, помните ли?

Да, това е казус, който е във всички специализирани ТЕЛК-ове в Бургас…

Месеци наред едни хора чакаха да получат документите си за ТЕЛК, не могат да работят, живеят без пари - трагедия.

Да, това е във връзка, пак казвам, с организацията в ТЕЛК-овете. Вие знаете, че има внесени промени, т.е. предложения за промени в закона. Те са в Народното събрание, чакаме да мине на първо четене в пленарна зала.

Какво ще се промени на кратно да ни кажете, след като народните избраници променят закона, което няма да е скоро, между другото – излизат в дълга ваканция заради изборите?

Това, което ще се промени… За съжаление, има неща, които не зависят от министрите. Отделните министерства са органи на изпълнителната власт…

Но в три изречения – какво ще се промени, когато се промени законът?

Това е проблемът в технологичните процеси. Когато се промени законът, ще се осигурят три неща. Първо – ТЕЛК ще работи като един ТЕЛК, т.е. няма да има общ и специализиран. Ще има възможност специалисти от болничната и извънболничната помощ да работят в тези комисии, т.е. няма да има само лекари в ТЕЛК. Това е основният проблем, защото те са лекари по документи и се деквалифицират във времето. Ще има възможност и други колеги да работят - разбира се, срещу допълнително заплащане, и реално ще има възможност по този начин да има повече комисии, така, че да се гледат по-бързо досиетата на пациентите и по-бързо да се издават документите и вече групите от ТЕЛК.

Бързам към следващите въпроси. Едно разследване на Марин Николов в предаването „Разследване“ показа как по метадонова програма наркомани всъщност вземат метадон - дали от частна, държавна или общинска болница, не знам дали има значение след малко ще кажете - и продават този метадон на други наркомани. Изцяло нередна дейност. Да видим много малък отказ, за да припомним на зрителите, какво разказва Марин Николов в предаването „Разследване“ и след това ще Ви питам.

Излъчва се репортаж.

Ето я реакцията от здравния министър – ще признаете ли, че метадонът на черно е проблем?

Това, което мога да кажа, е, че страната има 30 метадонови програми, по които има около 5000 наркозависими, които са на лечение. 19 от тях са към Министерство на здравеопазването. Останалите са частни програми.

Т.е. с бюджетни средства?

С бюджетни средства от държавата, изцяло под контрола на Министерството на здравеопазването. Останалите са програми със собствено финансиране, частни програми. Ние проверихме този случай след излъчения от вас репортаж. Оказа се, че това е частна програма, изцяло финансирана от съответното лечебно заведение, и съответно дава метадона на наркозависимите.

Т.е. какво – на морала на лекарите ли в момента се опира проблемът? Става дума за частна програма?

В момента по стандарт това изцяло опира до наблюдаващия програмата, до експертите, които ръководят програмата, и до лекарите.

Може би и до полицията, защото все пак това е разпространение…

Полицията също. Ние направихме проверка, от която единственото, което се установи, е, че в медицинската документация няма ясно разписано по каква причина е увеличена дозата на метадона на пациента, за когото става въпрос, и в момента ще направим промени, разбира се, съвместно и с МВР, за да могат и частните програми изцяло да бъдат контролирани.

Проблеми такива с държавните програми – наркомани, които не желаят да се лекуват, но само, защото им е по-евтино с държавни пари се друсат?

Метадонът не е легално раздаван наркотик, за да може някой да овладява абстиненцията си или другите странични ефекти от приема на наркотици. Това е лечебно средство в цял свят. Ние нямаме засега сигнали, че в програмите на Министерство на здравеопазването някой влиза, така да се каже, само и само за да получава по легален начин дрога, която след това да разпространява. Още повече, че контролът - поне на нашите програми, е доста сериозен. Пак казвам: тук става въпрос за частна програма, по която ние съответно ще предприемем мерки, за да може и тези програми да бъдат строго контролирани от държавата.

Имате ли информация какви пари от държавния бюджет отиват за метадонови програми в тези 19 центъра, в които държавата контролира процеса?

В момента не мога да бъда точна в цифрата, но поне 1-2 милиона отиват годишно, за около 3000 пациента.

По държавните, говорим само за държавните?

Говоря за държавните. В частните нямам информация какъв ресурс…

Добре, много Ви благодаря за това, че отговорихте на въпросите ни.