Оставам относително подредена къщичка, казва министърът на околната среда и водите и бъдещ евродепутат пред в. „Труд”

Очаквате ли Европейската комисия да размрази плащанията по оперативната програма „Околна среда” и кога?

Да, очаквам. Убедена съм, че българските власти направиха всичко необходимо. Изпратихме национално становище до ЕК какво сме направили по всяко едно от изискванията, които комисията ни изпрати. Подобрили сме системите, прегледали сме договорите, наложени са финансови корекции (намаляване на субсидията за проектите заради нарушения - б.а.). Очаквам добър завършек на тази многомесечна сага. Отново подчертавам, че спирането на парите не е нещо изключително. Това е форма на контрол и се прилага и в други страни от ЕС. Да, имало е пропуски, налагаме финансови корекции и това е нормално.

Защо първо бяха обявени едни финансови корекции за общини и ведомства, а след това част от тях, като най-голямата на община Костинброд, бяха отменени?

Много неща се изприказваха за мотивите за налагане на финансови корекции. Накрая всички разбраха, че най-разумният подход е да приемем факта, че има съмнения и да се предостави информация. Общината се е стегнала, предоставила е информация и в крайна сметка е решено, че няма основание за корекции. Това не се отнася само за Костинброд.

В крайна сметка каква е общата сума на глобите?

Информираме комисията за 81,86 млн. лв. по предложение на управляващия орган на програмата. При повторната проверка от одиторите от Министерството на финансите (МФ) има 8 случая, пропуснати от управляващия орган. Те са за още 12,8 млн. лв., или общо 94,7 млн. лв. Аз очаквах до 120 млн. лв. Това на фона на бюджета на програмата не е толкова много. За някои общини ще е тежко бреме, но се надявам, че ще намерим формата да се разплащаме с изпълнителите, за да вървят проектите. Оперативните програми работят от 2007 г. Нормално е в първия програмен период да се подобряват системите, фактът, че много други държави имат спрени програми по същите причини, показва, че това е постоянен процес.

В момента по програмата не се плаща нито от националния бюджет, нито от фонда за заеми ФЛАГ. Има ли замразени проекти заради това?

Проектите са със строги графици. Те се изпълняват в последния възможен момент. Почти 6 г. се правеха промени и се обсъждаха и одобряваха, сега се изпълняват 74 проекта. Ако спрем работата, ги губим. В непрекъснати разговори сме с Министерството на финансите. Надявам се, че ще платят една част от направените разходи от бюджета.

Очаквате плащане от бюджета преди размразяването на програмата?

Да. Надяваме се да успеем да убедим Министерството на финансите, че едно плащане от 145 млн. лв. ще е добър знак към изпълнителите и ще ни позволи да се разплатим за свършена работа, за да може фирмите по-спокойно да работят.

Има ли риск, ако финансовото министерство не се съгласи, проектите да спрат?

Рискове има непрекъснато. Ако нямаше фирми, които да работят по няколко проекта, проблем нямаше да има. Но сега не искам да говоря за всички тези проблеми. Минахме през много тежък период, поправихме, каквото трябваше. Сега чакаме решението на ЕК.

В Съда на ЕС има две дела срещу България - за работещите стари сметища и за строителство в защитената зона „Калиакра”. Каква е прогнозата Ви за изхода от тях?

За делото за „Калиакра” е доста оптимистична. Искът съдържа претенции, по които страната е предприела мерки.

За делото за депата не съм толкова голям оптимист. Ако едно предишно правителство беше спазило едно постановление, с което се отпускат пари за рекултивация на сметища, може би щяхме да сме в по-добро положение. Имам предвид постановлението, в което бяха определени депата, които трябва да бъдат рекултивирани, и сумите за това. Но министърът на финансите Симеон Дянков реши да не го изпълни. Днес (вчера - б.а.) информирах Министерския съвет какво правим по делото, предложихме и график за закриване на депата. Там има една въпросителна - отново изпълнението на оперативната програма. Ако новите депа не бъдат направени навреме, старите няма да бъдат закрити.

Депата ще бъдат ли закрити, докато приключи делото, и колко средства са нужни?

Това е записано в графика, той трябва да е изпълнен през 2016 г. Нужни са 127 млн. лв., за да рекултивираме всички депа, обект на процедурата. Единият вариант е парите да дойдат от националния бюджет. Част от сумата може да се осигури от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Предстои да станете евродепутат. За какво не Ви стигна 1 година в министерството?

Не ми стигна времето за промените в закона за отпадъците, за националния план за отпадъците, но по него много е работено и го оставям в ръцете на млад и амбициозен човек (предложеният от ДПС за нов министър Светослав Анастасов - б.а.), който ще го довърши бързо. Надявам се, че оставям една относително подредена къщичка с добър експертен състав и който и да дойде, ще се справи добре, защото има на кого да разчита.

Защо решихте да се кандидатирате за евродепутат и да напуснете поста на министър?

За първи път избирахме евродепутати през 2007 г. Тогава аз бях на 9-о място в листата на ДПС. Това беше първи знак и за мен, и за колегите, че проявявам интерес към работата в Европейския парламент. През 2009 г. пак бях на 5-о място в листата. Това е дългогодишен проект, който сега намери реализация.

Не е ли бягство от проблемите в министерството?

Хората, които го казват, ме познават по-слабо. Не си спомням през тази година да съм бягала от проблеми. ДПС въвежда нов стил, изпращайки действащ министър като евродепутат. Това дава възможност за връзка между изпълнителната власт и Европарламента. Ще се опитам там да продължа по същата линия.

Изненадахте ли се от решението на Делян Пеевски да се откаже от мястото в европарламента във ваша полза?

Предполагам, че съм изглеждала доста втрещена на пресконференцията, когато беше обявено. Обсъждали сме всякакви варианти с колегите, но не очаквах такава демонстрация на колегиалност и отношение от страна на г-н Пеевски.