Интервю на Зинаида Златанова, вицепремиер по управление на средствата от ЕС и министър на правосъдието за в. „24 часа“

- Г-жо Златанова, кога се очаква да бъдат възстановени спрените от Европейската комисия плащания по програмите „Околна среда" и „Регионално развитие"?

- В момента, в който уверим Европейската комисия, че системите за управление и контрол по двете оперативни програми са приведени в съответствие с изискванията. Нещо, за което комисията е настоявала да се случи, специално по „Околна среда", още през 2011 г., през 2012-а, за да се стигне накрая до замразяването им в края на миналата година. По „Регионално развитие" трябва да се извършат повторни проверки на договори, които представляват 10% от сертифицираните разходи за 2012 и 2013 г. Надявам се, че колегите ще извършат анализите бързо, ще коригират системите, за да може плащанията да бъдат възстановени до 2-3 месеца.

- Каква бе причината те да бъдат замразени?

- Причините трябва да бъдат търсени в цялата верига, но ми се струва, че в голяма степен това се дължи на нежелание от страна на управляващите системите в периода 20102013 г. да приемат аргументите на комисията. Неслучайно в края на миналата година ние първи сигнализирахме за опасността за замразяване на плащанията по „Околна среда", без да замитаме истината и да прикриваме фактите.

- Какви са най-честите нарушения при обществените поръчки?

- Едва ли ще ви изненадам с отговора си. В голямата част от случаите се отнася за неправилно проведени обществени поръчки - незаконосъобразно смесване на критерии за подбор с показатели за оценка, намаляване или удължаване на срокове за обжалване или неравно третиране на участници в процедурите, както и налагане на дискриминационни условия на част от кандидатите.

Анализ за причините за налагане на финансови корекции по европейските фондове за периода 2007-2013 г., който наскоро бе изготвен от международна одиторска компания, показа, че 74% от тях се дължат именно на неправилно проведени обществени поръчки.

- Тези нарушения се дължат на незнанието на общините как да подготвят процедурите или има други причини?

- Не бих казала, че именно общините носят отговорността, но, за съжаление, те, като основни бенефициенти по големите оперативни програми, невинаги имат нужния административен капацитет и допускат грешки. Системите за управление и контрол в „Регионално развитие", които са въведени преди около 4 години, очевидно не са били достатъчно адекватни, след като се стига до идентифициране на съществени недостатъци сега при проверка от страна на одитните органи на Еврокомисията.

Опозицията много настоява едва ли не да се започне политическо лобиране пред комисията. Този подход не е добре приет в Брюксел, нека бъдем наясно, че при нарушения на правилата партийният лобизъм не може да помогне.

- Появиха се твърдения, че могат да бъдат спрени пари по други програми - „Транспорт", „Конкурентоспособност" и за земеделие. Има ли такива индикации от Брюксел?

- Това са твърдения, позволявам си да добавя, злонамерени. От една година призовавам опозицията да се въздържа от политизиране на темата за европейските фондове. За съжаление, се стигна дотам този призив да дойде и от Еврокомисията преди дни. Одити на оперативните програми се извършват непрестанно и няма друга страна-членка на ЕС, която да превръща темата с европейската солидарност в обект на партийна пропаганда. Когато се установят нарушения и плащанията бъдат спрени, комисията не се интересува кои е управлявал, такаче чуваемостта на твърдението

„на тях им ги спряха" няма шанс отвъд границата

Ако има санкция, тя е за всички, без значение дали е изпълнителната власт, или общините, от това страдат всички граждани.

От първия си ден като вицепремиер напълно ясно и открито обявих, че ако има нарушения на правилата и интересите на ЕС, това значи налагане на санкции. Скоро ще станат известни и резултатите от проверките на физическото изпълнение на проекти по оперативна програма „Транспорт" и „Регионално развитие", това са най-често пътища, както и облагородените градски пространства.

Същото се отнася и за опасността България да не успее да усвои 100% от средствата си от програмния период 2007-2013 г. Твърдението, че в периода 2009-2013 г. България се е справяла отлично, а, видиш ли, днес - не, наймалкото е невярно. Фактите са такива, че България е на 26-о-27-о място от страните членки по ниво на усвояемост през целия програмен период.

- На какъв етап са преговорите но споразумението за следващия програмен период 2014-2020 г.?

- До края на месеца ще отговорим на последните бележки на Еврокомисията по споразумението за партньорство. Бих казала, че

България е в златната среда спрямо останалите страни членки и се надявам, че още есента то ще може да бъде финализирано.

Междувременно седемте оперативни програми бяха изпратени до комисията месец преди крайния срок. Очакват се коментарите и по тях. Процесът е максимално ускорен, с ясната цел до края на годината да има приети поне 2 програми. Добре е, разбира се, скоростта да не е за сметка на качеството.

Какви забележки имат от Брюксел, с които споразумението бе върнато?

- Няма изненада в препоръките на комисията. Дебатът по финализиране на споразумението за партньорство е дълъг и в коментарите няма нищо извънредно. Ако мога да обобщя с една дума препоръките, то тя ще е - реформи. Сами разбирате, че за едната година от началото на мандата бе доста трудно да успеем, на фона на липсата на реформаторски подход в предходния мандат. Последната версия на споразумението има ясна визия, каквато очевидно липсваше преди малко повече от година. За броени месеци бяха изготвени и приети редица стратегии, които всъщност трябваше да са готови още 2012 г. Очакванията и нуждите са големи, но трябва да сме наясно, че комисията настоява за по-голяма концентрация на инвестициите и за осезаем ефект от тях. За година време извършихме немалко, но определено има нужда от още реформи в областта на здравеопазването, водния сектор, администрацията и обществените поръчки.

По повод обществените поръчки - въпрос на дни е да бъде представена цялостно нова визия за реформа в тази сфера. Обект на преговори ще бъдат инвестициите в 67 града. Добре знаете, че подходихме с дух на приемственост и продължихме да отстояваме заложеното от предишния кабинет конкретно по този въпрос. - Ще успее ли България да договори повече средства от Еврокомисията за следващия програмен период в сравнение със сегашния?

- Финансовата рамка на програмния период 2014-2020 г. бе договорена преди мандата на настоящото правителство. България ще получи право на достъп до общо 15 млрд. евро, но при наличие на ясна визия за реформи, с цел изпълнение на т.нар. предварителни условия.

Уви, за разлика от Румъния, която ще има възможност да усвоява средства от предходния програмен период до края на 2016 г., нещо, което не бе договорено от предишния екип по управление на европейските фондове, България ще трябва да се вмъкне в оставащата година и половина, което пък поставя под поголям риск изпълнението на програмите.

Шанс за повече средства има по механизма за свързана Европа.

- Защо според Еврокомисията реформите в съдебната система не напредват? Какво трябва да се направи? Само законодателни мерки достатъчни ли са?

- Съдебната система се реформира значително през последните десетина години. Вероятно недостатъчно, но това е необратим процес. В този смисъл членството на България в ЕС има своето положително отражение. Преди година казах, че качеството и доверието в съдебната система зависят в голяма степен от съвестта на магистратите, заедно и поотделно. С всеки съдебен акт, във всеки съд и прокуратура в страната магистратите трябва да затвърждават доверието във върховенството на закона и справедливостта. Дали е така, го виждат най-добре гражданите, няма нужда някой да им го казва.

Законодателните промени не биха могли да решат нищо, ако я няма вътрешната потребност в системата за повишаване на доверието.

Съдебната система няма как да е встрани от реалностите

Ако имаме разделение в обществото, напрежение между основните политически субекти, между институциите, то това противостоене логично ще се прехвърли и сред магистратите в зависимост от положението, което заемат. Нужно е изграждане на доверие между отделните органи в съдебната система.

- Ще номинирате ли кандидат за шеф на ВКС? По закон имате право. Редно ли е съдиите от ВКС, ВАС и висшите прокурори също да могат да предлагат тримата големи в Те ми да?

- Самата процедура още не е стартирала. По закон министърът на правосъдието има това право, но в същото време, когато говорим за независимост и за ненамеса на властите, смятате ли, че ще е редно!

Тук бих искала да подчертая нещо важно - добре е, че днес вече няма и помен от атаките, на които съдийската общност бе подложена от страна на част от изпълнителната власт в предишните години.

Що се отнася до предложението съдии и прокурори да предлагат ръководителите си, ще ми се да не издигаме точно тези идеи конюнктурно, когато остават броени дни до един важен избор. Не казвам, че не е приемливо, но дали не е удачно да бъде достатъчно добре обсъдено, за да не остане усещането, че се прави за един или друг определен кандидат.

- Защо се стигна до проблема със сградата на Софийския районен съд на бул. „Цар Борис Трети"?

- Проблем със сградата на Софийския районен съд има, но не с тази на бившето ГУСВ, а с тази на Римската стена. От началото на мандата два пъти се виждах със съдиите и администрацията на най-големия съд у нас. За по-малко от година правителството отпусна допълнително над 5 млн. лв. за обзавеждане, довършване на обекта, закупуване на нова техника. Ако погледнем, това е сериозна сума на фона на вложените 10 млн. лв. в ремонта на строената преди повече от 50 г. сграда. Строителят ще отстрани дефектите, а ДНСК е институцията в държавата, която казва дали една сграда е годна за ползване, не е министърът на правосъдието.

Ако административното ръководство на СРС има претенции за вложените материали в ремонта, то щеше да е добре да бе реагирало толкова шумно преди 15 март 2013 г., когато всъщност ремонтните дейности са приключени. С други думи, състоянието на сградата във вида, в който е сега, заварих в момента на встъпването си като министър на правосъдието. В този смисъл въпреки проявеното излишно напрежение от страна на ръководството на СРС, уверена съм, че магистратите, служителите и гражданите до края на годината ще могат да ползват сградата на бул. „Цар Борис Трети".