Проф. Димитър Греков - министър на земеделието и храните, в интервю за предаването "Неделя 150" на БНР

Професор Греков по същите теми, които разискваме от тази сутрин. Става дума за вашите наблюдения, за вашия анализ за състоянието на реколтата заради особеностите на тази пролет, началото на лятото, заради градушките и наводненията. Днес вестник „Стандарт“ алармира, че зърното е под вода. Може би, е рано да се говори за това, но вие бихте могли да кажете най-точно.

Добър ден, г-жо Маринкова. Добър ден и на вашите слушатели.

Добър ден.

Действително, реколтата не е до такава степен застрашена, но голяма част от нея, около 250 000 декара, са пропадналите площи следствие на последните интензивни валежи, които предполагат, че от тези площи, които споменах няма да се вземе и зърно от тях. Това представлява около, това, което очакваме като загуби и намаляването на добивите, около 20-25% , което не от важно значение за изхранването на населението на България от тези пет милиона тона, които очакваме, но все пак, това е загуба за българските земеделски производители. В крайна сметка, най-важното, за което няма възвръщаемост – това са човешките животи, които бяха загубени в „Аспарухово“, за което аз изказвам истинско съжаление за това, което се е случило. Естествено, хронологията на събитията, които вие, във вашето предаване от сутринта анализирате, важно е, че животът продължава и ние трябва да се грижим за това, което остава и като продукция, която трябва да се прибере своевременно. За съжаление, и прогнозата, която се очаква в следващата седмина не е благоприятна и затова е необходима пълна мобилизация на около 8 500 комбайни, който да приберат в кратък срок реколтата. За съжаление, голяма част от площите и земята до такава степен е наситена с вода, че може би, около седмица нямат да могат да влязат комбайните вътре, за да могат да прибират тази реколта. Очаквахме, действително, една много, много добра реколта, защото земеделските производители вложиха много усилия, много средства. Получиха се навреме субсидии, грижиха се за посевите, но това показва, че природата трудно човек може да се пребори.

Вие на каква прогноза се уповавате? За по-дългосрочна прогноза ли говорим, че е подходящият период за жътва?

Вижте, не бих искал да се обвързвам с една дългосрочна прогноза, защото аз само преди няколко дни при откриването на жътвата в Долна Оряховица споменах, че очакваме една много добра реколта и виждате, че в петък съсипващи бяха валежите, които действително, намаляват значително добивите, които очакваме от земеделските посеви. Очаквам за около седмица при нормална температура да може да се влезне в посевите и да може да се прибира. Всичко това, обаче, което напоследък се получи ще оскъпи продукцията, себестойността, защото те трябва да се прибере в съвършено кратък период. Ще бъде, сигурно, необходимо доизсушаване, защото, ако не се доизсуши качествата и се влошават. Така че е необходима бърза организация за прибирането на зърното.

Асоциацията на зърнопроизводителите в Генерал Тошево призовават да свикате Консултативен съвет по зърното към вашето министерство. Какви мерки биха могли да бъдат разисквани там и кога може да стане това?

Вече съм насрочил такъв Консултативен съвет, той ще бъде във вторник, ще заседаваме. Защо във вторник? Защото е необходимо да получим още допълнителни данни за пропадналите площи. Вие преди малко зададохте въпрос на кмета на град Добрич за площите, които са по предварителна информация знаем, около 5 хил. дка са пропаднали в този регион. Но това не е всичко и не е точна информацията и за основните региони.

Около 5 хил. около Добрич?

Да. От тях за пропадналите площи са получени само около 48 протокола. Тоест нашите служби, не само областните земеделски служби, но и горските работят във връзка с изготвянето на такива протоколи. Така че ни е необходим още един ден в понеделник, за да можем да получим пълната информация и за да направим конкретни действия на този Консултативен съвет по зърното, който ще бъде във вторник.

Около тази многострадална тема с язовирите и поставеният въпрос от госпожа Николова, че това вероятно трябва да бъде решавано и в бъдещата програма на селскостопанските райони заради злощастния язовир в Бисер, но той беше пък нает от военните. Вие какви действия бихте могли да извършите? В неща, които ние в годините само по инциденти, по конфликтни поводи ги споменаваме?

Действително за съжаление е така. От 2011 година нашето предприятие, което се занимава с язовирите „Напоителни системи“ беше оставено почти без никакви средства, а правителството на господин Орешарски отпусна около 12 млн., за да изплатим само заплатите на тези хора. И днес, и вчера в тези трудни моменти те работят отново без заплати, защото то е необходимо да бъде преструктурирано. Това преструктуриране е свързано именно с това, за което питате. Това предприятие изпълнява и защитата на населението от вредното въздействие на водите. А от 2011 година то не е получило нито лев за тази си дейност. Да не казвам подробно какви фирми колко имат за получаване. В крайна сметка хората и днес, и вчера си изпълняват задълженията и продължават контролираното изпускане на вода от тези язовири, които са от национално значение. Но на въпроса ви – язовирите в страната са на няколко групи. Тези, най-големите, които са с национално значение са към „Напоителни системи“. Има язовири, които са към общините, които за съжаление също не биват контролирани. Част от язовирите са дадени на концесия за рибарство и за други дейности. Ние от 4-5 месеца правим пълен анализ на всички тези съоръжения, които са в страната и сме предприели действия, с които да се определят, да се организират и да отговарят онези фирми, лица за тези язовири, така че да няма такива въздействия каквито са били в село Бисер.

Не разбрах ясно, защо хората нямат заплати? Във фалит ли е предприятието?

Както знаете предприятието от 2011година не получава средства от държавата за тази дейност, която е за вредното въздействие от водите. То изпълнява две функции. Едната е тази, другата е напояването на земеделските култури. И ако от втората той получава някакви субсидии и средства за извършената дейност, от първата той не получава никакви средства през този период. Ето защо то е доведено до такова състояние.

Това не му е задължение един вид, ако не се плаща – не му е задължение отводняването.

Да. Не е било. Но хората са си изпълнявали тези задължения и не са получавали средства. Предстои, ако не се вземе решение и ние ще го поставим съвсем скоро в Министерския съвет, да бъдат блокирани както сметките, така използването на горива за машините, които обслужват тази дейност. Така че това предприятие не само в такъв момент когато сме в криза трябва да обръщаме внимание, а трябва да сме с лице постоянно, защото той изпълнява функции, които са от националната сигурност на страната.

Вчера се коментираха възможните компенсации и действия от страна на българското правителство, разбира се и действия на еврокомисар Кристалина Георгиева. Но вие в областта, в която трябва да заседавате във вторник на този Консултативен съвет ще искате ли някакви средства допълнително за обезщетяване на хората, които са пострадали? На производителите?

Наредили сме на всички Областни земеделски служби, където има засегнати площи да направят пълен списък, а земеделските производители да подадат заявления, за да могат да се изготвят протоколи за тези площи. Използвам националният ефир и там, където е необходимо ще изпратим също от други Областни земеделски служби, да се извърши своевременно описване и получаването на протоколи, за да можем да анализирам, да обобщим и да искаме съответната помощ за пропадналите площи в страната.

Една друга тема, свързана с градушките. Тъй като в околностите на София тук в селата Чавдар, Мирково през седмицата имаше много голяма градушка, която унищожи 100% от реколтата. Тази ваша система за оповестяване при градушки или пък мерките, които се взимат по нея – какво представлява?

Това е една много ефективна система, която за съжаление от 1989 година досега не е направила крачка напред. Обхваната е една малка част от страната, която може да бъде освободена или да бъде опазена селскостопанската реколта и затова при този план, който се правеше за развитието на страната ние поискахме около 11 млн. допълнителни средства да се създадат допълнителни площадки, които да /…/ регионите като Хасково, Ямбол. Също така и Русе и Североизточна България, така че страната да има пълна защита от градоносни облаци. За съжаление ние не получихме такива средства и това, което бих искал да кажа е, че през последната година ние сме изстреляли над 9 300 ракети само през април и май месец при условие, че друга година започваше от 1 май сезонът. За сравнение бих искал да кажа, че през цялата 2012 година са изразходвани и са изстреляни само 2800 ракети. Годината е необичайно трудна и за нас всичко това струва средства и държавата отделя необходимите средства за опазването на реколтата. За съжаление пак казвам, че цялата страна не е покрита с необходимите такива служби за борба с градушките.

По отношение на еврофондовете върху хлъзгавата почва на спекулациите да кажем – имате ли спрени еврофондове? И също така какво планирате за следващия период, тъй като това е ваша грижа нали – да посочите какво трябва да се предприеме от управлението?

Старата програма от 2007 завършва и последно всички мерки, които са започнали ще приключат следващата година до 30 юни 2015 година. Важен е обаче периодът, в който започваме оттук нататък да работим, защото той очертава един дълъг период. За съжаление това, което заварихме през миналата година по това време програмата не беше разработена и нашата Дирекция по развитие на селските райони направи всичко възможно да осъществи онази политика, която е необходима за България и да /…/ в новата програма, която последното обсъждане беше само преди седмица. И ни предстои тази програма да влезе в Министерския съвет и до края на юли месец тя да бъде представена в Европейската комисия по земеделие. Тук са засегнати основните проблеми, които са направени като анализ от предишния период. Отрасли, които са традиционни за нашето земеделие като животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството – да бъдат включени. Не малък дял е отделен и на малките земеделски ферми, които в крайна сметка осигуряват доходност на голяма част от населението, а по същия начин и една голяма заетост от това население. Също сме отделили внимание в тази програма и за преработвателната промишленост като част от цялостната земеделска политика. Защото, ако в един такъв момент, в който се намираме сега зърното не се изнася като суровина, той може да се превърне в животинска продукция, може да се превърне в млечни продукти и тогава загубите, които споменахме като проценти биха били много по-малко от това, което сега ще се получи. Така че програмата е с лице към традициите на българското земеделие, които са били в миналото и имаме възможности да развиваме тези подотрасли на селското стопанство в България.

Общо какви средства бихте очаквали? Какво ще поискате?

Програмата е за 2 млрд. 338 млн. за следващия програмен период. Да, действително има известно намаление, но при рационално, точно, прозрачно провеждане на тази програма аз съм убеден, че тя ще донесе изключително голяма полза за развитието на българското земеделие.

Това окончателното число ли е? Не би могло да бъде още.

Да. Това е което са отделени като средства засега.

Благодаря на проф. Греков. Разбира се, имахме желание да коментираме и други въпроси, но това при подходящ повод например за бъдещото на Селскостопанска академия. Това ще стане при следваща наша среща.