Министърът на отбраната Ангел Найденов, в интервю за предаването „Нека говорят“ на бТВ

Министърът на отбраната Ангел Найденов вече е в студиото. Прав ли е Христо Гърбов или греши, че вие, политиците, реагирате интересчийски в такива ситуации, търсите някакъв дивидент, някаква полза?

Тежки думи и много, много нелицеприятни заключения, включително и от Владо Пенев. Не, в този случай те не са прави. Имам много основания, за да направя подобно твърдение от моя страна.

Какви са те?

Първо, не виждам защо трябва да бъде отнасяна кризата на духовните ценности, по принцип девалвацията на ценностите, към действията на държавните институции в този случай. Аз, разбира се, мога да говоря в този случай най-вече за действията на Министерството на отбраната…

Да, кажете вие конкретно, стъпка по стъпка какво направихте?

 … Респективно за тази степен на координация, която съществува още от първия момент на възникване на наводнението не само в района на Варна и на „Аспарухово“.

Кажете какво направихте вие?

Нека да не забравяме, макар и за пореден път, нека да кажа още веднъж – моите искрени съболезнования и съпричастност към мъката на жертвите и на пострадалите от наводненията и в квартал „Аспарухово“, и в района на Добрич. Разбира се, нека да не забравяме, че много тежки бяха последиците от наводненията във Великотърновско.

Какво направи армията конкретно, ден по ден, час по час?

Ние на практика започнахме действията си още в четвъртък. В 19.28 часа беше първото обаждане на кмета на Велико Търново. Не съм се интересувал и не ме интересува сега към коя партия принадлежи и не виждам защо трябва да бъде отнасяно…

От партията ГЕРБ, но той каза, че чудесно работи с централната власт.

Твърдението за интересчийство в този случай очевидно е безпочвено. Тогава веднага бяха мобилизирани екипи на Националния военен университет. Впрочем, видяхте вероятно кадри тъкмо от действията на екипите в района на Килифарево, на Дебелец, в района на Асенова махала на Велико Търново. Всъщност техните действия помогнаха да бъдат спасени 19 човека, включително хора с физически увреждания, включително майки с деца, включително възрастни и самотни хора. Веднага същата вечер, всъщност от 20.00 часа нататък са и действията на командването на Военноморските сили във Варна. След 21.00 часа на място беше вече командващият на флота, включително министърът на транспорта. От 22.36 часа датира искането към мен за увеличаване на техниката и наличния състав в помощ на пострадалите в „Аспарухово“. Същата вечер в 23.00 часа излетя самолет оттук – „Спартан“, от транспортната авиация.

Ако защо всичко това е направено, както трябва, по план, както се казва, по устав – защо хората непрестанно – виждате ги на телевизионните екрани, вероятно и на живо сте ги видели – защо хората питат ежеминутно, ежечасно „Къде е държавата? Къде е държавата, която би трябвало да ни помогне в една такава трудна ситуация?“. Доброволците видяхме къде са.

Няма как да отговоря вместо хората или вместо всички държавни институции. До този момент 257 са военнослужещите, които са се включили от четвъртък пряко в спасителните и в аварийно-възстановителните работи. Отделно от това, извинявайте, но няма да отречете всичко онова, което се вижда по ваши репортажи включително – участват самолети на транспортната авиация, участват хеликоптери, с чиято помощ, с екипажите на които бяха евакуирани туристи в Албена, участва специализирана техника, участват катери, участват водолази, участват хора с помощна техника за разчистване на тези тапи, които се бяха образували в „Аспарухово“. Впрочем в същия момент, в който кметът на Варна коментираше, че я няма държавата в четвъртък вечерта, някъде около 00.30 часа, аз бях вече в Министерството на отбраната, а в същия район, на същата улица бяха командващият на флота заедно с министъра на транспорта, с екипи на Военноморските сили. Така че виждате в някои случаи, че вероятно под влияние на емоциите, много често се отрича онова, което се прави. Трябва да кажа, че от първия момент държавата в този случай действа на много висока степен на координация, мобилизирайки всичките си сили и усилия, които може. Никой няма да отрече, че до този момент имаме много активни действия на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, т.е. „Гражданска защита“. Имаме действия на военнослужещите. Впрочем, нека да кажа, че днес от мен бяха изпратени специалисти от сапьорните части…

Къде?

В района на Килифаревския манастир. И направиха оглед…

Който може да се срути, защото 20 градуса са се наклонили стените.

Направиха оглед и тъй като той е паметник на културата, там вероятно ще трябва да действат много бързо екипи и на общината, и съответно на регионалното министерство, и на Министерството на културата, за да започнат възстановителни работи. Но онова, което искам да кажа, е, че съм разпоредил и през седмицата ще започне изграждането на един временен понтонен мост, който да компенсира отнесения дървен мост, който е за Килифаревския манастир. От друга страна, военнослужещи ще помогнат за разчистването на манастира „Света Богородица“ в „Меден рудник“ в Бургас. Вероятно вече се е свързал командирът на базата с майка Серафима, игуменката на манастира.

Добре, т.е. да разбирам, че можете да сложите ръка на сърцето и да кажете: „Аз, министър Ангел Найденов, направих всичко, което е по силите ми, за да мога да помогна на хората, които бедстват“?

Е, не съм сигурен, че има човек, който да сложи ръка на сърцето и да каже „Направих всичко“.

Защо?

Вероятно може да се направи и много повече, но съм направил онова, което се е очаквало от мен и онова, което в съответния момент е било в рамките на моите компетенции и моята отговорност. Г-жо Марчева, вие знаете, че по стечение на обстоятелствата аз имам достатъчно практика и опит и като кмет, и като областен управител. И смея да кажа, че това, което се случи, например, в „Аспарухово“, тъй като то много рязко контрастира с онова, което се случва във Велико Търново. Ние можем да направим една много ясна разграничителна линия между поведението на кметовете в този случай от една и съща политическа формация.

Искате да кажете, че единият кмет си е свършил работата, другият кмет не си е свършил работата.

Това, което искам да кажа е, че трябва да се познават съответните закони и нормативни документи кой в даден момент какво трябва да организира, кой какво да анализира и кой какво трябва да оценява. Има много ясни разпоредби на Закона за защита при бедствия, които разпореждат кметът на общината да анализира рисковете, съответно да разпише всички онези действия, които трябва да бъдат за предотвратяване на подобни рискове.

Сега хората ви слушат и ще кажат: „Да, ама той пък прехвърля отговорността надолу, защото кметовете не са си свършили работата.“

Няма защо… Няма защо да казват хората, защото има ясни текстове и тъкмо защото всеки се опитва по някакъв начин да прехвърли някому другиму тази отговорност затова стигаме и до тези трагедии.

Да не го разбирам като оправдание това, което казвате.

Не, не, това не е оправдание. Просто казвам, че имаме и затова говорим и за тази колективна памет – има ясни отговорности и всеки един на нивото, на което е, трябва да следва тези отговорности и съответно действията, които се очакват от него.

Тъй като сме към финала – Камен Воденичаров, Христо Гърбов, Тони Димитрова и Владо Пенев са тук.

Позволете ми само да завърша – да кажа, че в този случай по отношение и на Варна трябва да търсим причините, аз видях въпроса: „Кой?“ Въпросът е обаче… Отговорът на този въпрос вероятно ще го даде досъдебното разследване. По-важно е да търсим в този момент отговора: „Защо?“, и той трябва да бъде търсен в две посоки. Първата посока е безспорно, безспорно това, което се случи като природно бедствие, защото имате четири пъти по-голямо количество на квадратен метър…

Така, а втората?

Втората са причините, породени от човешка немарливост, нехайство, небрежност и ако щете престъпно поведение в някои случаи. За това става дума. Защото, когато имате един водосборен район…

Водещ: И тук се връщаме към изконния въпрос – „На кого?“ или „Кой?“ иначе казано.

…Един водосборен район, водите от който попадат в една улица като тунел, какво мислите, че ще се случи в крайна сметка.

Водещ: Въпроси… Въпроси от нашите коментатори към министъра на отбраната Ангел Найденов, Камене.

237 души, господин министър, което казахте, понеже аз съм ефрейтор, санитарен инструктор от запаса на Българската армия, и ми се струва, че са малко за възможностите дори на нашата намалена в момента като численост армия. Аз по-скоро имах въпроси към министъра на вътрешните работи, но, сигурно вие не може да отговорите, но взимам думите на едно момче от репортажа – „Къде са онези 12 хиляди жандармеристи, които пазеха парламента по време на протестите?“ Зная, че не е тяхна задача да действат в такива ситуации, но това са подготвени мъже, подготвени хора. Все пак Министерството на вътрешните работи дори е по-голямо като численост от вашето – 60 хиляди души работят там. На мен ми се струва, че… Предполагам, че армията е най-добрата организация, но и армията, особено и министерството на вътрешните работи с всичките си структури могат да бъдат много по-точни и да следват много по-коректно онези задължения, които имат, защото бях, съвсем наскоро бях в Испания и там просто попаднах на една случка – техните служби работят – ти разбираш веднага и бързо и за линейките, и за полицията, която дойде, предполагам, че ако се налага, както в тежки моменти и армията ще се включи, но ние говорим за това, което не е направено до този момент и затова отправяме обвинения към вас в качеството си на министри и на членовете за правителството, за да направите една година – онова, което е необходимо, за да става по-добре и във Варна, и в Търново, и в София, независимо дали е на ГЕРБ или на БСП.

Камене, разбрахте, просто 30 секунди има министър Найденов за това…

Основателен въпрос по отношение на армията, но нека да подчертаем, че ние сме фактически ангажирали толкова, колкото се очаква, колкото са поискали и за колкото има място да работят, защото онова, което видях в петък, рано сутринта, че имаше много личен състав, много хора, много техника – нямаше координация. Тази координация трябва да се създаде от Общинския координационен център, Кризисния щаб, който да знае къде какви сили насочва, защото сами разбирате, че когато има и прекалено много хора, които се струпват, те си пречат един на друг, а впрочем нека да кажа, че ако бъдат поискани допълнителни сили, ние сме в състояние да изпрати веднага сили и аз съм разпоредил и от четвъртък по същество всички модули, които са подготвени за действие в подобни ситуации като наводнения и природни бедствия, са в максимална степен на готовност. Но нека все пак да подчертаем – армията в случая не е водещата. Ние подпомагаме усилията на специално създадени структури в рамките на държавата. Естествено там, където разполагаме с необходимата техника, ние излизаме на преден план, но това не е основно задължение на тези /…/. Във всеки един момент…

Има ли такива структури, работещи?

Има и това е… Това е „Пожарна безопасност“ и „Гражданска защита“ на населението.

Това имате предвид, да.

Това е главна дирекция в рамките на Министерството на вътрешните работи и от наблюденията, които имам върху тяхната дейност до този момент мога да кажа, че те са справят много добре. Разбира се, всичко това, което казвам, на фона на жертвите си представям как звучи – затова и вие казвате в рамките на тази една година да направи държавата… Не съм сигурен, че ако влезем в този диалог, ще стигнем до някакъв съвместен отговор. Вярвайте ми – правим всичко онова, което е по силите ми.

Кажете ми как ви звучат думите на министър Найденов? Убедителните ли ви звучат, Тони?

Аз съм дъщеря на бивш военен и знам колко е тежка тази работа. Аз съм от тези, например, които са за това армията да е по-голяма в нашата държава. Както искайте, го приемайте. Тук съм, защото съм и певица и много често ние ви нападаме, защото вие сте на пангара, както се казва. Аз съм… Много често участвам в благотворителни концерти за болни хора, деца… Имате представа всички за какво става дума. Това е трагедия, която нас, засега нас не ни е докоснала. И пак там във всеки, във всички такива трагедии се опира всеки… Помагат хората и затова някак си настрана остават институциите и в един момент някак си народът остава сам в мъките си, както и изведнъж тези хора в „Аспарухово“. Аз имам близък човек там. И те остават сами без ток, без нищо и затова си казват: „Ами, господа политици, ми вие един ден ще останете без народ. Какво ще правите без нас?“ И това е причината да съм тук днес. Някак си се чувстваме голишарчета, ние народа, когато опрем до някаква трагедия. Затова така говорим.

Можете ли да обърнете, господин… Тони, благодаря ти, наистина можете ли да обърнете това усещане у хората, че са сами, че няма там при тях? Ето, изброихте десет неща, които армията е направила, 30 неща, които държавата и въпреки това хората нямат усещането, че живеят в някаква заедност с вас – властимащите, а напротив – имат усещането, че са сами.

Ангел Найденов: Първо… Първо, не се наемам да споря по отношение на това, което казва Тони Димитрова, много, много искрено и много вярно. Вижте, не от сега и не от този момент датира отношението на хората към държавата по начина, по който и сега се демонстрира и ще кажа веднага – за огромно съжаление. Това отношение на отрицание отдавна насадено и хората вероятно имат своите основания. Аз съм последния човек, който ще взема да привежда обратни аргументи. Опитваме се да доказваме не просто всеки ден, ежечасно да доказваме, че държавата стои зад хората, до хората, върши онова, което е необходимо, особено в тези моменти на едно върховно напрежение и изпитание за всички. Мисля, че едва ли е необходимо повече да добавям по отношение на действията на армията и на военнослужещите. Ако погледнете още веднъж всички кадри, които ги има, включително, включително, включително евакуацията с лодки от хотели – нещо, което се струва на хората вероятно…

Като от филм малко…

Звучащо като от филм, това е факт, но позволете ми накрая да завърша със следното – дарителката кампания…

Водещ: Задръжте. Нека вие да сложите точка, нека само да чуем Христо и Владо Пенев за 10 секунди, за да е ваш финалът. Христо, наистина по 10-15 секунди, Христо, Владо…

Да, вие като казахте за това, че специално за случая Варна говоря, да съм конкретен, как кметът от една страна обвинява, че държавата късно е взела мерки, вие пък от друга политическа сила отивате и пък някакви има, хвърчат искри политически в момента, в когато има едно общо страдание на всички български граждани. Затова ви казвам, че в този случай мен не ме интересува кой ще е на власт, честно ви казвам, дали е от ГЕРБ кмета на Варна, ако не си е свършил работата, да си понесе отговорността, дали е от БСП, въобще не ме интересува. В момента имаме едно общо страдание, много български граждани, цял квартал от един голям град си отива…

Владо, моля те 10 секунди, защото трябва да приключваме.

Сигурен съм, че това ще премине, ще го преболедуваме. Сигурен съм, че много от материалните щети ще бъдат възстановени, човешките няма как да ги възстановим, за съжаление. Много искам това да остане като полезен на трупан опит за всички ни – независимо от това кой ще бъде на власт.

Добре, господин Найденов, ще се случи ли това? Ще се получите ли, обещавате ли?

Първо, нека да кажа, че аз не съм влизал в този конфликт с обвинения. Мисля, че те са абсолютно неуместни и не представителите на правителството дадоха повод и не ние стартирахме тази, тази, нека да кажем, тази дискусия, да не използвам друга дума.

Моля ви, наистина 10 секунди имаме. Казахте нещо за инициативата.

Исках да отправя следния призив – дарителската кампания със SMS за Варна очевидно дава много добри резултати. Очевидно има хора, които са готови да помагат по този начин. Нека да разширим тази кампания по отношение на всички пострадали.

Добре съгласна съм. Това беше всичко за нас от днес. Няма да се сбогувам с вас отново, но само ще ви пожелая спокойна вечер, а на тези от вас, които изпитаха на гърба си водните и въобще природните стихии, пожелавам кураж, всичко добро.