Проверяваме на всеки час язовирите, казва министърът на земеделието и храните пред в. „Стандарт”

Министър Греков, как се отразиха пороите върху зърното?

Около 250 000 декара са пропадналите площи. Изключително много са в област Враца - 122 000 дка. В област Видин - 63 хил. декара, във Варна – 31 800, в Добрич са около 3400 дка, но това е преди големите валежи, които станаха в петък и продължават и в момента в района. Има много засегнати площи и в Пазарджик, Силистра, Шумен, Ямбол, Русе. Това е състоянието до 20 юни, а в понеделник ще изискаме нови справки, които да бъдат по-актуални. За голяма част от тези площи са съставени протоколи. Службите ни продължават и в момента да работят по описване на щетите и най-вероятно това, което казах, няма да е окончателната н цифра.

Имаше прогноза за рекордна жътва от 5 млн. тона пшеница преди пороите. Към момента какво количество се очаква да бъде прибрано?

За съжаление едва около 10% от ечемика е ожънат и около 5 на сто от пшеницата. Това, което се случи след откриването на жътвата в Долна Оряховица, коренно промени нещата, затова избягвам да правя дългосрочни прогнози. Според мен пропадналите към момента 250 хил. декара значително ще променят първоначалните очаквания за добива. По данни на експертите полегналите и пропаднали площи могат да доведат от 18 до 25% намаляване на добива.

Казахте, че се очаква увеличение на цените на зърното.

Не, имах предвид, че в крайна сметка всичко това, което се получи, ще доведе до удължаване на периода на прибиране на реколтата и оскъпяване на самата продукция. Увеличаването на разходите и намаляването на добива, естествено ще увеличат себестойността на продукцията. Това имам предвид. Част от реколтата е в такава степен на зрялост и с такова съдържание на вода, което не позволява директно да влезе в складовете и се нуждае от допълнително изсушаване, което още повече вдига разходите.

Пазарните цени на житото обаче не се очаква да се увеличат особено. Предвиждате ли някакви компенсаторни плащания за фермерите заради тази ситуация?

Пазарът е механизъм, който ще регулира каква ще бъде цената и аз не мога да гадая какво ще покаже той. Това зависи от много фактори, но е факт, че нашите земеделски производители вложиха много усилия, всичко беше в идеално състояние буквално до сряда.

Очакваха рекордни добиви, за съжаление, природата ни попречи всичко това да бъде реализирано. В крайна сметка, ако престанат дъждовете и до една седмица в различните региони започне жътвата, все още очакваме да се получат добри добиви.

Каква е помощта, на която могат да разчитат земеделците, чиито ниви са наводнени?

 Това ще го установим след като извършим цялостната проверка и анализ на получените протоколи. Тогава вече ще се вземе решение за помощта, но съм убеден, че голяма част от земеделските производители са си направили застраховка. Това е най-сигурният начин за получаване на пропуснатото като добив и цена. Естествено, държавата няма да стои настрана и ще търси възможности за подпомагане. В същото време бих искал да кажа, че се очертава тези валежи, там където са спокойни и тихи, да се получи много добра реколта от пролетници - царевица и слънчоглед. Те са в много добро състояние досега.

Обмисля ли се възможност да се търси помощ от Европейския съюз?

Имаме нотификация за 4 млн. лв., която е от предишната година. Естествено, ще търсим възможности за повишаване на тази сума, но след като видим какви са щетите, нанесени в цялата страна.

Част от язовирите са грижа на земеделското министерство. Има ли такива, които към момента преливат и застрашават околните селища?

Този въпрос е свързан с трагедията в „Аспарухово”. Първо бих искал да кажа какви са данните на нашата Изпълнителна агенция по горите, защото бяха хвърлени обвинения за нерегламентирана сеч. По данни на ИАГ в района на кв. „Аспарухово” за периода 2010 - 2014 г. от 186 дка държавни горски територии са отсечени малко над 1400 кубически метра, или 2% от наличните дървета и 3% от площта. Пак за същия период служителите на предприятието във Варна са съставили 260 акта за незаконна сеч за 520 кубически метра дървесина. Тоест, една трета от това, което ние сме планирали и е регламентирано, се извършва от бракониери. Освен парични санкции има и ефективни присъди, влезли в сила за това, което се е извършило там. В Шумен за същия период са съставени 250 акта за нарушения на горското законодателство за 130 кубични метра дървесина. Относно язовирите -Тича, който е най-големият в района на Шумен, не прелива, няма констатирани проблеми и в другите съоръжения, които се наблюдават от „Напоителни системи”. Има преливане в някои язовири, но то е в рамките на нормалните количества и няма опасност за населението. Не е установена нерегламентирана сеч в районите на язовирите. По данни на нашите експерти съоръженията имат капацитет да поемат очакваните количества валежи без проблеми. Реките в село Дибич и Ветово са излезли от коритата си, но вече положението и там се е нормализирало. Язовирите, които са наша собственост, се наблюдават ежечасно от нашите служби. Но тук искам да кажа, че язовирите не са само собственост на земеделското министерство, има и общински, има частни, трети са отдадени под аренда.

Имаше идея за обединяване на всички язовири под една шапка, за да се упражнява по-добър контрол върху тях, стои ли още той на дневен ред?

Не, към момента не се обсъжда подобен въпрос. Пред нас стои въпроса за стабилизиране на предприятието "Напоителни системи" - знаете, че правителството даде 12 млн. лв., с което разплатихме част от дълговете. Но за съжаление отново те са в критично състояние, защото изпълняват нетипични функции. Това са дейности, които са им вменени като задължение, но за които не получават финансиране - функциите, които са свързани с вредното въздействие на водите. Тези функции са им вменени през 2011 г., но не се заплащат. Въпреки това хората съвестно изпълняват задълженията си и в този момент на криза около 200 служители работят в районите на Бургас и Варна.

Споменахте, че пролетниците се развиват добре заради дъждовете. Как се отразиха градушките и пороите на останалите култури - плодове, зеленчуци?

Пшеницата е много важна, но и при интензивните култури - плодове, зеленчуци, има изключително много проблеми. При овошките е малко по-лесно да преодолеят този период на преовлажняване, но зеленчуците има много площи, които са пропаднали и са описани от нашите служби.

Тоест производителите на зърно и зеленчуци ще се борят за 4 млн. лв. помощ за наводненията?

Да. Най-вероятно ще поискаме допълнителна нотификация, ако държавата има средства за това.

Кога могат да очакват евентуална допълнителна помощ?

Периодът е малко по-дълъг, защото поне за нотификацията е нужен срок от един - два месеца. След това трябва да се проучи възможността за разпределяне на такива средства от страна на държавата и едва тогава да бъдат разпределени с решение на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие".

Значи помощта може да се очаква до края на годината или може би през следващата?

Най-вероятно така ще се получи.

Вие самият бяхте ли във Варна, какво е личното ви отношение към трагедията там?

Не, лично не съм бил там. Нямам нищо против да отида. Предишната седмица бях там, но мисля, че е по-важно службите да си вършат добре работата. Струва ми се, че регулирането на процеса е по-важен за момента, но ако има нужда от моята помощ на място, разбира се, че съм готов да се отзова. Най-вероятно през седмицата ще отида в някой от проблемните райони, за да координирам на място работата на службите, но към момента нямаме оплакване от тяхната работа. Изразявам готовност, ако се налага, да изпратим допълнително хора, които могат да помагат.

Вие самият имате ли близки или познати във Варна, Добрич, Шумен?

Имам много колеги, които са от този регион колеги, студенти. Имам колеги, които са по на 75 години и казват, че не са виждали такова нещо от началото на своя живот. Защото това действително е природно бедствие и когото и да виним, мисля, че по-скоро трябва всички да си подадем ръка и да се борим с това, което предстои. Вина навярно имат много хора и обстоятелства, но в момента е важно не просто да се търси тя, а да се отстранят проблемите, които съществуват. В крайна сметка, когато се допускат грешки и нямаме взаимодействие, се стига до загуба на човешки живот.