Димитър Греков – министър на земеделието и храните, в интервю за предаването „Тази сутрин“ на БТВ

Има ли заплаха за хляба ни и каква част от реколтата беше удавена, след потопа в Североизточна България? Затова ще си говорим сега с министъра на земеделието Димитър Греков, който е наш гост. Добро утро, първо ви казвам.

Добро утро.

По ваши данни, доколкото си спомням, 250 хиляди декара са потопени в пороите. Казвате, че около 20 – 25 процента от реколтата ще бъде загубена. Има ли риск от зърнена криза в страната?

За съжаление, това, което споменахте са данни от петък, от 20 юни. Вчерашните данни са, че засегнатите площи са над 357 хиляди декара. Обаче, отбелязвам, засегнатите площи, не толкова всички, които са под вода са загубени и които са наводнени. Голяма част от продукцията, както беше споменато и във вашия репортаж, са полегнали. Това не означава, че от тях няма да се получи добив. За съжаление обаче, нараснал е и процента на пропадналите изцяло площи. Те са вече около 59 хиляди декара, 100 процента са пропаднали. Точно от тях няма да се получи никаква…

Нека да ви попитам така, понеже днес имаме информационен повод да си говорим с вас, това е спешно свиквате Консултативния съвет по зърно. Знаем, че зърното е от национална сигурност и от национално значение, важно е. Какъв е зърненият баланс на страната? Има ли райони, в които имаме унищожена 80 – 90 процента реколта?

За радост, нямаме такива райони, където да бъде унищожена около 80 – 85 процента от продукцията. Повтарям, че има райони, където е полегнала пшеницата, около 80 - 85 процента. В отделни случаи има загуба на цялата продукция, но те са, както споменах, в рамките на около 60 хиляди декара.

Ви казвате „полегнала“, но всъщност това означава лошо качество, министър Греков. Ето и хората от репортажа на Петромира в Добрич, казват: категорично реколтата няма да бъде качествена тази година. Тоест ще ядем ли хляб с лошо качество?

Не бива да се спекулира с тази тема, защото все още полегналата пшеница не означава, че качеството е лошо. Да, означава, че добивите ще бъдат по-ниски. Да, означава, че ще се вложат повече разходи. Да, ще продължи периодът на прибиране на реколтата по-дълго време. Всичко това ще окаже влияние върху продължителността на прибирането на реколтата, до известна степен – да, и върху качеството. Но върху цената на хляба не би значило, че трябва да се увеличи.

Изпреварихте малко въпроса ми. Знам, че министрите не обичат да коментират цените, особено на хляба. Но все пак, наистина конкретен въпрос. Ще ядем ли хляб с по-лоша качество и в същото време с по-висока цена?

Вие знаете, че поне до новата реколта, два – три месеца след прибирането на новата реколта, се използва пшеница от старата реколта, която е с много добри качества. Но искам да повторя, че не означава, че нашата пшеница, която ще се добие през това лято е с лошо качество. Не означава, че ще ядем хляб с по-лошо качество. Бих призовал, че тези, които купуват пшеница за нуждите на хлебопроизводството, да подберат и да вземат тази пшеница, която е хубава, а не да бъде изнесена навън.

Знаем обаче, че спекулантите не спят, особено в такава ситуация, в която има основание да се спекулира на пазара с цените, го правят. Тоест ще се пробва ли пазарът и ще бъдат ли направени опити да се вдигат цените по цялата верига на производство на хляба? Как мислите?

Не бива да се получава това, въпреки това, бих искал да кажа, че все пак, земеделските производители вложиха много средства и усилия за добиването на тази продукция. Очакваше се един рекорден добив от пшеница тази година.

Казахте 5 милиона тона.

Да, 4,5 – 5 милиона тона.

А сега?

За съжаление, сега след тези интензивни валежи, естествено добивът ще спадне.

Доколко?

По наши експерти, това е от 18 до 25 процента, ако средно може да приемем около 20 процента, може би, ще падне добивът от пшеница, който очаквахме допреди една седмица.

Това са актуалните числа, които ще изнесете и днес на Консултативния съвет по зърно, така че информацията е абсолютно прясна и актуална. Но да ви попитам нещо важно, всички тези земеделски стопани, които са вложили много средства в реколтата и в отглеждането на зърното, ще трябва да се спасяват по някакъв начин. Държавата ще им помогне ли? Могат ли да разчитат на обезщетения?

Това са много важни въпроси. Естествено, че държавата гледа с лице към земеделските производители. Тази година, както знаете, за първи път, още в края на януари субсидиите, които се полагаха на декар, те ги получиха. Европейските субсидии, които трябва да дойдат, започват с началото на стопанската година. Аз гледах внимателно вашия репортаж. Хората са изключително прави и точни, че те трябва да получават в началото, преди сеитбата, самите средства. Но по европейските закони това започва след началото на стопанската година.

Да излезем обаче от темата за европейските субсидии. Аз ви питам за национални средства, за държавни пари, които можем да изкараме, за да им помогнем на тези хора. Има ли ресурс?

Да, има такъв ресурс. След установяване и издаване на констативните протоколи, които ще бъдат направени от общинските служби, за 100 процента пропадналите площи, се дават до 80 процента от направените разходи за декар. За миналата година е нотифицирана помощ в рамките на 4,3 милиона лева и с моя заповед от 17 март, всички тези пропаднали площи, които са от миналата година, ще бъдат изплатени. Сега след констатирането на пълните загуби до 1 септември, след като се направят констативните протоколи, при наличие на средства ще бъдат подпомогнати земеделските производители.

Тоест не може да поемете ангажимент, че такива обезщетения ще има, така ли, при наличие на средства, казвате?

При наличие на средства, ще има такава помощ за земеделските производители.

Това не успокоява обаче стопаните и все пак да кажем, какво трябва да направят те, за да могат да разчитат на подобни обезщетения? Трябва ли да декларират щетите, загубите и т.н?

Това е най-важното, което след като приключат дъждовете, те да се обърнат към общинските земеделски служби, да направят оглед на посевите, да се констатира какъв е процентът на загуба и при 100 процента пропадналост, нашите общински служби правят такива протоколи. След което се анализират от Агенцията по зърното и всички тези пропаднали площи ще бъдат обезвъзмездени със средства.

Министър Греков, последен въпрос по темата хляба и ще говорим за незаконната сеч, след това. Но да ни кажете, има ли опасност да ядем хляб от фуражно брашно? Защото знаем, че има сериозен износ на зърно и то на качествено зърно, на качествена пшеница.

Не, в никакъв случай няма такава опасност. Ще си ядем хубав хляб. Имаме достатъчно хубава пшеница. Знаете, че регионът, особено Северна България, Североизточна, произвеждат едни от най-качествените… с най-качествени показатели, пшеница. А също така и Южна България. така че България има и качествена пшеница, която ще даде основания да ядем хубав, качествен хляб.

Обещавате ни качествен хляб, обаче какво се случва с горите? Тук, през последните дни, коментираме темата за незаконната сеч, особено след потопите в Североизточна България и след водния ад се оказа, че голяма част от хората подозират незаконна сеч. Има ли такива данни? Получавани ли са сигнали във вашето министерство? Направихте ли проверка?

Ако говорите за „Аспарухово“…

Конкретно за Варна, да.

Да, за Варна имаме такива сведения. През периода 2010г. – 2014г. са добити около 1 500 кубични метра горска дървесна маса от този регион. Това представлява обаче, само 2 процента от дървесината, която се добива в този регион или са засегнати само 3 процента от площите.

3 процента незаконна сеч, казвате.

Не, законна сеч.

А колко е незаконната?

Незаконната сеч представлява около 500 кубични метра.

Колко процента е това от общия горски фонд?

Това представлява около 30 процента.

Това е страшно много.

Това е страшно много за този регион.

Може ли в този смисъл, тези 30 процента незаконна сеч, да са причина за този потоп, който се изсипа там?

Не, в никакъв случай не може да се прави такова твърдение, защото пак повтарям, това за един дълъг период 2010г. – 2014г. и процентът, който е само около 3 процента то площта, където е най-вече санитарна сеч, не може да окаже такова влияние върху както релефа, така и ситуацията, която се получи.

Имате ли обаче, по-конкретни данни за кв. „Аспарухово“? Точно този район на Варна, който беше най-засегнат. Там какъв е процентът на незаконната сеч?

Тези данни, които ги цитирах, бях точно именно върху…

Само за „Аспарухово“?

Само за „Аспарухово“.

Не за Варненска област или само за Варна?

Само за този регион са издадени над 260 постановления за…

Кой сече незаконно?

Не могат да се определят хората, които секат, но в крайна сметка има получени наказателни постановления. Има осъдени. Има взети, само през миналата година, са задържани над 560 автомобила, заради крадене. Над 1 000 каруци и т.н, които са… даже много интересно, над 200 коня, които са…

Това роми ли са основно?

Не може да се твърди, че са само роми, похитителите на гората. Естествено, различни са хората, които секат незаконно. Но процесът за незаконната сеч върви надолу. Намаля се, тъй като този процес се следи много строго.

30 процента звучи като безсилие от страна на държавата.

30 процента – това е за региона на придобитата дървесина в „Аспарухово“. Защото ви споменах…

Но това е най-пострадалият район от наводненията. „Аспарухово“ беше потопен буквално. Само да ви попитам, ако тези дървета бяха там, дали размерът и мащабът на този потоп, щеше да бъде по-малък?

Пак повтарям, това е за един по-дълъг период около 5 години. През този период…

Няма значение. Тях ги няма, тези дървета ги няма. Няма какво да спре водата там.

Има прораснала дървесина. В никакъв случай не може да се твърди, че проблемът е в горската сеч. Това е санитарна сеч, която се налага да се извърши на такива горски площи.

Да не смесваме обаче санитарната с незаконната сеч. Това са две различни неща. Последно само да ви попитам, на финала на разговора, тъй като Министерство на земеделието отговаря за „Напоителни системи“ или по-скоро това дружество е под вашата шапка, а „Напоителни системи“ отговарят за държавните големи язовири. Има ли проблем там?

 „Напоителни системи“ отговарят за 190 язовира в цялата страна, от които 21 са стратегически важни не само за напояването на страната, но и за добиването на електроенергия.

Има ли опасност някъде от преливане, от наводнения?

Не. Само един язовир в момента, към вчерашна дата, язовир „Пчелина“ прелива, поради ремонт на съоръженията там. Общо в цялата страна водоемите са запълнени около 70 процента, като цяло в страната. Има 30 процента свободен обем на язовирите. Обработва се водата от водноелектрически централи, изпуска се контрулируемо и „Напоителни системи“ ежечасно, особено в дните на валежи, следяха тези процеси. От тези язовири, които споменах към „Напоителни системи“, естествено има и други, които са от към НЕК, има към екологията, а също така и към общините. В момента МВР извършва пълна регистрация на всички такива водоеми и струва ми се и съм убеден, че до края на годината ще има пълне контрол върху водоемите.

Това е за държавните язовири. Да кажем обаче, че при общинските има проблем. Там ситуацията е малко по-различна, но това е тема на друг разговор. Благодаря ви за това участие в ефира на „Тази сутрин“ и за актуалната информация, която ни предоставихте.