Министърът на околната среда и водите в интервю за в. „Труд“

Г-н Анастасов, как се чувства човек на 31 години, станал министър, ако не за един ден, то за и ма-няма месец? Знаете ли всъщност колко дълго ще сте на поста?

Чувствам се като министър, който има задачата да се справи, а предизвикателствата не са нито за ден, нито за месец. Политиките по околна среда и води са дългосрочни. Работя както би работил министър, независимо как се казва, на колко години е и колко дълго ще е на поста.

Все пак за няколко седмици едва ли ще свършите чудеса - кое е най-важното за вършене в краткото време?

Работата не е ограничена от срокове, ние изпълняваме много политики, обвързани с директиви на ЕС. Говорим за мандата на политическия кабинет, а за мен е по-важно как работи администрацията, има ли достатъчен капацитет, къде е необходимо да бъде повишен и най-вече да имаме адекватни политически документи, които да предопределят посоката на работа. Те са много по-дългосрочни от мандата на един министър, без значение колко е дълъг той.

Спешните неща са плановете за управление при риск от наводнение - по тях вече се работи, има изготвена предварителна оценка. Наистина трябва да ускорим работата по националната програма за управление на отпадъците. А като млад човек, отговарящ за екологията, съм си поставил за цел повишаване на съзнанието на гражданите за техните всекидневни дейности и вредните ефекти им за околната среда - възпитание на консуматорско поведение, което намалява ефектите върху околната среда.

Подготвен ли сте за екоминистър - щом обявиха името, реакцията бе - твърде млад, партиен кадър на ДПС, тотална липса на опит в екологията?

Чувствам сферата като близка по една проста причина - аз съм либерал. Политиките за околната среда не са запазена територия за никого, те много трудно подлежат на идеологизиране, партизиране. Но смея да твърдя, че либералната идея най-добре разбира икономическите аспекти на зелената политика и потенциала, който тя крие за развитието, особено на страни като България. Пример - над 34% от територията на България попада в екологичната мрежа Натура 2000. За сравнение средният процент за ЕС е 18, в Словение е 37% много близък до нашия. Това са естествени дадености, които трябва да използваме за развитие на зелена икономика и зелени работни места, философията трябва да е „заедност в развитието" - как да запазим околната среда така, че да осигурим поминък за местните хора и развитие на самия регион.

Приоритет са плановете за риск от наводнение - имахте лошия късмет ден след избора ви да се случи трагедията във Варна и бедствията в Добрич и Велико Търново. Какво трябва да се свърши, за да се избегнат трагедии? Къде плановете „куцат", за какво отговаря МОСВ?

Плановете не куцат. Още в нощта на четвъртък срещу петък бяхме в „Басейнова дирекция", която работеше нонстоп, разгледахме плановете за Варна. Не беше учудващо - единственият риск за наводнение е от Черно море - няма други големи водоеми там. Трябва да се прави много ясно разграничение с трагичните събития от с. Бисер. В случая няма техногенно наводнение, няма техническо съоръжение, което да е предизвикало бедствието в „Аспарухово". Има стечение на много обстоятелства, които тепърва ще бъдат обследвани. След наводнението имаме констатации за незаконни сметища, за запушени канализационни шахти. Трудно е на експертите от РИОСВ да преценят дали това е било налице и преди бедствието. Затова се правят проверки назад какви предписания са издавани по места и дали са били изпълнявани. Нещо много важно, което правим, а досега не е оценявано като риск - възложил съм на басейновите дирекции да направят картотека на сухите реки в страната. Има много сухи речни корита, които при обилни валежи много бързо стават опасни, както стана в случая с Ботево.

МОСВ във вторник преди потопа е предупредило за опасност от преливане на реки, например Янтра, взети ли са адекватни мерки от общинските и областните власти? Велико Търново се наводни.

Във Велико Търново имаше прекрасен синхрон между местна и централна власт. Макар и там кметът да е от ГЕРБ, по никакъв начин ситуацията не се политизира, опитахме възможно най-бързо да решим проблема, но в случая единственото решение бе да се евакуират хората навреме в застрашените части. Кметът на Велико Търново и всички останали служби си свършиха работата в синхрон. Материалните щети, за съжаление, няма как да се избегнат - може да се управлява рискът от наводнение, но не и самото наводнение. Ролята на МОСВ е да следи за повишено ниво на водните басейни и да издава предписания на собствениците на съоръжения.

Какво е състоянието на хидротехническите съоръжения и кои са най-неподдържани -общинските, държавните, отдадените на концесия на частници?

Голяма част от собствениците на хидросъоръженията не изпълняват предписанията на МОСВ, това е факт. В най-честия случай става дума за общинска собственост. Предписанията не целят да се вкарват общините в разходи, а за да спестят по-големи разходи - за справяне с щети от бедствие, например. В случая с Ботево става дума за поддръжка на преливника на язовира, който всъщност дефектира, и на 500 метра от речното русло, за което всеки ден пращаме предписания до местните власти и областната управа. Със сигурност ремонтът щеше да излезе много по-евтино, отколкото акцията по евакуация на хората от селото.

Какво става със замразените плащания от еврокомисията по оперативна програма „Околна среда"? Предшественикът ви Искра Михайлова очакваше размразяване до края на март - не се случи. Защо се стигна дотук и ще загубим ли окончателно европари?

Взели сме всички мерки за подобряване на контролните механизми - това, което ЕК ни е предписала. Имали сме проблем в периода 2010-2013 г. с механизмите за контрол и управление на проекти. Имали сме проблем с обществените поръчки, направили сме оценка, направили сме финансова корекция на базата на грешките, няма субективизъм. Това са проекти, които са одитирани и от комисията и очакваме до края на юли да представим първия сертификат, с предвидените корекции, който да бъде одобрен от ЕК. Самите корекции са индивидуални за всеки проект, но са до 25%.

Предшественичката ви поиска 200 млн. лв. допълнително от бюджета, за да се дадат пари на изпълнителите на проекти по ОП „Околна среда", националните плащания спряха през март, кметове заплашват да спрат проектите. Имате ли отговор от Министерството на финансите?

С Мф разговорът е тази седмица, нямаме окончателен отговор. Важно е да се отбележи, че работата по проектите не е спирана. Ще имаме нарочна среща и с националното сдружение на общините - нормално е кметовете да са притеснени. Правим всичко възможно проектите да не спират, но да не забравяме, че грешките в тях, заради които бяха замразени плащанията, са на местните власти. Взети са мерки - и със смени в управляващия орган на програмата, и в правилата за обществените поръчки. ЕК видя, че имаме сериозен напредък. И това е отразено. Не ми се иска да политизираме проблема, както прави опозицията изпълнители на проектите са кметове от всички партии, а крайните бенефициенти са гражданите. А те също гласуват за всякакви партии.

Приоритет е и политиката за управление на отпадъците, но там също сме в наказателна процедура от ЕК.

Проблемът е в старите незакрити депа, които не отговарят на европейските изисквания. В момента правим усилия да решим този проблем, който от началото на годината е в съдебна фаза на замразяване. А причината е, че вече веднъж сме обещали на ЕК, че до 3 години ще построим нови депа и ще ликвидираме старите с национални средства. За това има и правителствено постановление от 2009 г., но през 2011-а и 2012 г. то не е изпълнено. ЕК все пак проявява разбиране, когато види, че другата страна все пак схваща къде е проблемът, макар и по-бавно.

От 1 януари 2015 г. по закон такса смет трябва да се изчислява според количеството боклук. Методиката обаче още не е ясна - какъв е изходът?

МОСВ е заинтересовано таксата за битови отпадъци да се изчислява според количеството генерирани отпадъци и техния вид - това е универсалният принцип - „замърсителят плаща". Той ще доведе и до по-разумно поведение на „замърсителя". Не съм сигурен обаче доколко общините са подготвени за прилагането на новата методика.

Кметовете искат отсрочка с поне 1 година.

Имаме комуникация с местните власти, но е важно да се разбере, че и такса битови отпадъци е икономически инструмент. Той не просто ще създаде нови системи за управление на потоците от отпадъци, но трябва да стимулира и намаляването на количеството отпадъци, генерирано от домакинствата. Аз дори в офиса помолих за контейнер за разделно събиране, но не винаги съм сигурен какво се случва, когато боклукът стигне до общината. Дали ще има отсрочка, зависи от комуникацията с общините. Но ревизия на тази политика няма да има. Без значение дали ще вървим към нея с по-малки или с по-големи крачки.

Трябва ли да има и ще има ли национален парк „Българско Черноморие" и защо тази идея се забави?

Въпросът, който е поставен на МОСВ от Народното събрание през юли м.г., е да проучи възможността може ли да се направи парк „Българско Черноморие". В средата на юли докладът ни ще е готов. Ще го представим на парламента, а той ще реши дали да има парк. Докато не излезе окончателната версия на документа обаче не бих си позволил да коментирам съдържанието - това би значело да политизирам работата на експертите.