Ако опозицията искаше да построи „Хемус”, поне да я беше проектирала, казва министърът на регионалното развитие пред в. „Преса”

Какви мерки ще предприеме вашето министерство, г-жо Терзиева, след водния ад в Североизточна България? Изчислихте ли вече какви са щетите за пътната инфраструктура?

Още в събота ситуацията по републиканските пътища в бедстващите райони бе овладяна. Всички пътища са отворени с изключение на Прохода на републиката, чийто ремонт ще струва около 1,5 млн. лв. и ще завърши до края на юли. Дотогава трафикът е пренасочен към прохода Шипка. За отстраняване на щетите в област Велико Търново са необходими около 5 млн. лв., а за област Габрово -1,5 млн. лв. До края на седмицата ще имаме окончателна оценка и на щетите в областите Добрич и Варна. Общият бюджет за възстановяване състоянието на пътищата е между 12 и 15 млн. лв. Разпоредила съм екипи на Агенция „Пътна инфраструктура" да оказват максимално съдействие на кметовете и областните управители.

Скоро се върнахте от Брюксел, разбрахте ли се дали и кога ще ни бъдат отпушени замразените 90 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие”?

Надявам се плащанията по програмата да бъдат възстановени още през септември. Проблемът е, че все още не сме получили одитния доклад, на базата на който да направим конкретни възражения или да приемем констатациите на Европейската комисия (ЕК). Увериха ме, че скоро ще ни го пратят, но дотогава общо взето работим „на сляпо”. Нашите експерти смятат, че от общо седем констатации за нарушения на обществени поръчки шест не са верни. Трябва да установим в какво се състоят различията между техните одитиращи органи и нашите. Ако се открият нередности, естествено ще наложим съответните санкции. Но лично аз смятам, че системите за управление и контрол работят добре. Жизненоважно е плащанията да бъдат възстановени, докато времето е хубаво и още може да се строи.

Кои са рисковите проекти и на каква стойност са?

Набелязали сме като високорискови проекти на стойност 142 млн. лв. Искам да подчертая, че това не означава, че те няма да бъдат реализирани. Към тях прилагаме по-засилен контрол. Като среднорискови са отчетени 28 договора за 711 млн. лв. В този списък е включена и Северната скоростна тангента на София за 280 млн. лв.

Отдавна има сериозни съмнения, че тя ще бъде построена. Собствениците водят стотици дела срещу ниските обезщетения...

На този етап съм оптимист за изграждането на обекта. Изпълнителят в момента така или иначе работи, проектирането върви. Остава да се разберем със собствениците. Трябва да се намери справедливата цена - и за тях, и за държавата.

Склонни ли сте да им дадете повече пари? Имате ли откъде да ги вземете?

Имотите по трасето са оценени по утвърдена през 2011 г. методика. Няма как да върнем лентата назад и да определим нови обезщетения в наредбата. Ако съдът постанови по-висок таван, ще търсим ресурс. По апликационната форма има останали свободни средства, но колко от тях ще можем да защитим пред ЕК за обезщетения, още не мога да кажа.

Какъв е проблемът с втората фаза на Западната дъга на Околовръстния път на София, стана ясно, че и тя остава за новия програмен период?

Предстои Пътната агенция да обяви нова поръчка за избор на изпълнител за строителство, тъй като предишната се обжалваше. В зависимост от решението на Министерския съвет за прехвърляне на средства от пътища към жп проекти по ОП „Транспорт" има възможност обектът да започне през този програмен период. Впоследствие проектът може да бъде завършен с финансиране на новата програма „Транспорт и транспортна инфраструктура”.

Основните нападки на опозицията срещу Вас са свързани с магистрала „Хемус". Вие какви варианти виждате за изграждането й и в крайна сметка има ли инвеститорски интерес - катарски, китайски?

На този етап не сме получили никакво писмено заявление. Що се отнася до опозицията - ако някой досега наистина е искал да строи тази магистрала, може би като първа крачка щеше да е добре поне да възложи нейното проектиране. Вече е определено идейното трасе. Пътят от Ябланица до Велико Търново е разделен на три части и вече започнахме проектирането. Прави се екооценка на цялото трасе.

Местните власти във Велико Търново са категорични, че този проект ощетява региона, защото магистралата ги заобикаля. Мислите ли за ново трасе?

Би могло трасето да се промени, но трябва да има съответната финансово-икономическа обосновка. Всички анализи сочат, че това е оптималният вариант от гледна точка на трафика и екологичните изисквания. В Плевен например нямаха никакви възражения по трасето, въпреки че минава на 20 км от тях, а до Търново отстоянието ще е по-малко. Предвидили сме изграждането и на пътен възел.

Какво става с 50-те милиона за пътищата от публичната инвестиционна програма на правителството?

Над 100 километра републикански пътища вече са ремонтирани с тези средства от началото на строителния сезон. Това са 10 пътни обекта за около 17,6 млн. лв. Сред тях са участъци от пътищата Силистра - Добрич, Сливен - Ямбол, Плевен - Ловеч и др. Продължават ремонтите и на още 161 км второкласни и третокласни пътища. Някои от тях не са ремонтирани повече от 20 години, което е недопустимо. Затова критиката на някои политици за инвестициите в малките пътища приемам по-скоро като признание, че си вършим работата и сме на верния път за регионална политика в полза на хората. Осигурените 50 млн. лв. са първата стъпка за подобряване състоянието на малките пътища, но не е достатъчно. 35% от пътната ни мрежа е в лошо състояние. За да променим това, е необходимо ежегодно да се влагат между 70 и 150 млн. лв.

Как ще изглеждат плажовете ни след промяната на Закона за Черноморското крайбрежие?

Тази година за първи път през най-активните месеци на сезона ще обезопасим 15 плажа по Черноморието, които никога досега не са били охранявани. Ще предоставим на областните управи 10% от концесионните такси, за да се погрижат за спасителите. За тази година са предвидени около 350 000 лв. Другата политика, която захванахме и се надявам следващите да продължат, е свързана с концесионирането. Трябва да се създаде единен режим - не може едни плажове да се отдават под наем за 2-3 години, а други - за 10 години. Естествено, че във втория случай ивиците се стопанисват много по-добре. Оставихме наема като опция в закона, но при възможността големите плажове да се разделят на обособени части те ще станат по-атрактивни за концесионерите. Големите площи излизат скъпо и не представляват интерес. Дуранкулак например е 2 км, а на концесионерите им трябват 200-300 метра. Такива плажове има най-вече на север - Камчия, Карадере, Шкорпиловци.

Неведнъж сте подчертавали, че сте започнали реформата във водния сектор. Кога в България няма да има населени места на воден режим?

Първите резултати съвсем скоро ще се видят. Започнахме т. нар. малка водна програма за 20 млн. лв., с която ще спасим от режим 30 населени места с около 300 000 жители. Още тази година те ще имат вода. И трябва да ви кажа, че постигаме това с не кой знае какви инвестиции. В някои общини имаше нужда от 200 000 лв., за да се изгради свързваща част на тръбопровода. Омуртаг е един от градовете, чиито жители карат на режим от десетилетия. През септември водата там ще потече. Реформата си е реформа, но държавата трябва да предприема и такива стъпки.

По новата програма „Региони в растеж” имате принципни различия с ЕК. Вие настоявате да се финансират 67 града, а Брюксел държи на 8. Защо има такова драстично разминаване?

Според ЕК парите трябва да са концентрирани в големите градове, в противен случай ще се разпилеят. Ние сме на друго мнение - и по-малките градове трябва да бъдат включени, за да може съответният регион да се развива цялостно. Тези 67 града не са някаква самоцел. Следваме т.нар. умерен полицентричен модел, който е най-подходящ за държави като нашата, в която има голяма диспропорция между развитието на регионите. Не може да се инвестира само в големите градове, не всички живеят там. И в малките населени места хората имат нужда от болници и училища. А и това не противоречи на регламента - въпрос на вътрешна политика на всяка държава е какъв метод за развитие на регионите ще избере. Ако редуцираме броя на градовете, реално ще се освободят около 100 млн. евро за големите градове. А те имат начини да привличат и други инвестиции. Нямаме намерение да отстъпваме, твърдо ще отстояваме парите да се разпределят между всички 67 града. Смятам, че имаме необходимите мотиви, за да ги защитим.

Вие ще отстоявате твърдо, но е твърде възможно друг да защитава новата програма в Брюксел...

От момента, в който съм станала министър, винаги съм била готова да си събера багажа и да си тръгна. За всяко правителство е от изключителна важност да има парламентарна подкрепа. Когато в парламента не се разбират, не могат да направят кворум, да вземат решения и да приемат закони, кабинетът започва да буксува. Колкото и да е кадърно едно правителство, то не може да работи нормално. За да бъде ефективен един кабинет, трябва работещ парламент. Цяла година работихме в безпрецедентни условия на натиск. Не сме останали напук на исканията за оставка, просто искахме да продължим работата по извеждането на държавата на пътя на икономическото развитие. Но при този парламент вече е видно, че това няма как да се случи. Така както вървят нещата, най-вероятно изборите ще се проведат през октомври. Докато съм министър, най-важният приоритет за мен остават възстановяването на плащанията по ОП „Регионално развитие” и защитата на националната позиция по новата програма „Региони в растеж”. Искам да предам щафетата на следващия министър, който да продължи усилията в тази посока.