В Европарламента дават за пример новия закон за обществените поръчки. Съжалявам, че не довършихме реформата за държавните фирми, казва вицепремиерът по икономическото развитие пред в. „Стандарт”

Едно от първите неща, с което се заехтe, бе Законът за обществените поръчки. Доволна ли сте от окончателния вариант?

От 103 параграфа, които предложихме, и 10 да бяха приели в парламента, пак е крачка напред срещу лошите практики в обществените поръчки. Всички предложения са направени от бизнеса. Един гражданин от Шумен ми написа на пишеща машина и изпрати най-хубавите предложения. Искрено съжалявам за две разпоредби, които бяхме предложили и не намериха подкрепа от депутатите. Едната беше, че докато не си се разплатил по една обществена поръчка, не можеш да участваш в следваща. Второто беше да се заделят най-малко 30% от всяка поръчка за подизпълнители. Тези две мерки бяха насочени, както и целия закон, в подкрепа на малките и средните предприятия, за повече конкуренция и по-малко корупция. Законът беше оценен и от нашите партньори в ЕС, а в комисиите на Европарламента е даван за пример като силен антикорупционен закон. Законът вече работи, въпреки че накърнява много интереси. На 30 юни бяха направени огромно количество обществени поръчки, за да минат по старите текстове (по-голямата част от поправките са в сила от 1 юли 2014 г.). Направиха го от страх от прозрачността на новия закон.

Какви са промените, които окончателно влизат в сила и какво е мнението на бизнеса за тях?

Този закон влиза на три етапа. Първият бе веднага при обнародването му през май т. г. Тогава отпаднаха високите такси за обжалването на резултата от обществената поръчка. Този текст беше предложен в парламента. Обвързват се таксите за обжалването с прогнозния размер на поръчката. Защото се оказа, че имало голям бизнес с обжалванията - недобросъвестни фирми изнудвали спечелилите поръчката и органите по възлагане. За обжалване пред ВАС таксата е била 50 лв. Текат непрекъснати процеси на обжалване, поръчката се бави и се губят пари, в т. ч. и от европейските фондове. Според статистиката в последните години е нараствал броят на обжалванията - от 1178 през 2010 до 1800 през 2013-а. В същото време намалява броят на уважените жалби. През 2013-а 21,17% от жалбите са приети за основателни. Този проблем има два аспекта - от една страна, недобросъвестни обжалвания с цел изгода. От друга обаче - това масово обжалване може и да е резултат от недобре проведени обществени поръчки и аз съм сигурна, че в голяма степен е така. Затова трябва да се постигне баланс и това до известна степен може да стане чрез таксите. В новата тарифа, която влезе в сила преди две седмици, се запазиха минималните прагове на таксите - 850 лв., докато при максималните имахме спорове. Съгласие бе постигнато при 15 хил. лв. максимална такса за обжалване.

На втория етап - от 1 юли, влезе по-важната част от разпоредбите - целият пакет за облекчаване на кандидатстването за обществена поръчка и най-вече премахването на доказването на оборот като условие за участие. Досега съществуваше изискване за доказване на оборот 3 г. назад и това отказваше от участие новосъздадените малки и средни фирми, както и тези с по-слаби резултати. Друга важна промяна е премахването на купуването на документация за участие в поръчка и анонимното й изтегляне от интернет. С това се пресичат възможности за корупция, защото до последно не се знае кои са потенциалните кандидати. Вече е задължително и отварянето на предложенията в присъствието на лицата, които са ги подали. Досега предложенията се отваряха при закрити врата само от трите длъжностни лица и имаше масово съмнения за подмяна. Най-интересното е, че именно гражданските организации - "Форум гражданска инициатива" например, бяха категорично против да се отварят предложенията пред участниците. Облекчихме и участието на подизпълнителите в изпълнението на обществените поръчки. Сега съществуват възможности за повече гъвкавост на изпълнителите, но в същото време се въвеждат и някои защитни механизми за подизпълнителите. Когато възложителят прави последното плащане към изпълнителя, той изисква потвърждения, че последният се е разплатил с подизпълнителите си. Има още един пакет, който ще влезе в сила от 1 октомври.

Ако на 30 юни някой е обявил обществена поръчка, офертите ще се отварят ли по новите текстове в закона?

Публичните покани ще бъдат обявени по новите текстове, но главните процедури ще се извършват по старите текстове.

Как се движат като количество обществените поръчки тази година, след като започнаха ремонтите в закона?

От 1 юли, когато влизат в сила съществените поправки, вече са въведени 350 обществени поръчки с прогнозна стойност 142 млн. лв. За тях ще се прилага новият ред, включително тези разпоредби, които обяснихме сега. Прогнозите са, че многократно ще се увеличи кандидатстването за обществени поръчки, особено в строителството. Това научих от агенциите, които са най-активни в подготвянето на документи. От 1 октомври ще влезе в сила изискването за представянето на само един документ, а не сто примерно, както е сега, и останалите органи ще си ги обменят по електронен път. Протоколите от заседанията пък ще се публикуват в интернет, както и информацията за плащанията впоследствие. Това е важно за прозрачността, както и за репутацията на органите и техните ръководители.

Какви са санкциите, ако някой не спази тези разпоредби?

Определени са в съответната административно-наказателна разпоредба. Но в България имаме проблем с прозрачността - и когато резултатите са лоши, и когато са добри, страхуваме се да ги обявим. В нормалните държави фирмите се чудят как да станат по-прозрачни, да имат повече доверие, за да могат да вземат ресурс от пазарите. А при нас явно средата не е дружелюбна към тези, които са по-прозрачни. Знам за фирма, която единствена от цял отрасъл си е сложила отчета на сайта и реакцията на останалите е доста негативна. Но преодоляването на този страх не става със закон отгоре.

Какво остана недовършено през тази година, за което най-много съжалявате?

Съжалявам за реформата в държавните предприятия. Политиката ни беше да ги оздравяваме и подкрепяме, не да ги закриваме и да прилагаме драконовски мерки към тях. Накрая вече бяхме почти готови с обещания закон за управление на държавните предприятия, въпреки че 22 г. доказвахме, че не можем да ръководим държавната собственост. В нормалните страни държавните фирми не са изоставащ сектор, а мощен инструмент за икономически растеж.

Докъде стигна законът?

Законът беше на публично обсъждане, получихме доста подкрепящи становища. Основните критики бяха защо толкова късно. Работната група за 6 месеца написа съвсем нов закон. Основната пречка е, че не работи парламентът.

Оптимист ли сте, че тези, които ще ви наследят, ще го придвижат?

Сигурна съм, че няма как вече да пренебрегваме държавната собственост и е крайно време да започнем да я управляваме добре. Има обаче няколко проблема и един от тях е как се избират мениджърите. Масово това става без човекът да има бизнес план и визия как ще развива фирмата, само иска пари. В развитите държави има списъци с хора, които са експерти и могат да управляват държавна собственост. Честите смени също са голям проблем, при всяко ново правителство почти задължително е да се уволняват директори и да се слагат нови. Вторият проблем е заплащането - вопиющ популизъм. Не можело член на борда да получава възнаграждение, въпреки че носи имуществена отговорност. Третият - дивидентната политика - абсолютно сбъркана работа! Колкото повече работиш и печелиш, толкова повече пари ти вземат. Така не може предприятието да се обновява технически, да се модернизира, да бъде конкурентно.

Какво стана с реиндустриализацията?

На компютъра ми е, готова е, получили сме над 200 предложения от бизнес организации, академични среди, граждани. Имаше страхотен интерес, но как и къде да я покажа в тази среда, въпреки че много труд и пари са вложени в нея. Всичко се обругава, изобщо не се вниква в съдържанието. Не може да не насърчаваме индустрията, да не работи икономиката без сектори с висока добавена стойност. Не може да продължаваме да изнасяме суровини. Опонентите ни не са видели изобщо какво сме направили, но са против. Но реиндустриализацията няма алтернатива. Не ти трябва изсипване на пари някъде си, а мерки, които да създадат по-добри условия за индустрията и повече добавена стойност. Каква добавена стойност сега, като по-голямата част от икономиката е на ишлеме, а другата са чужди марки.

Правителството получи доста критики, че не обяснява какво прави, дори и добрите неща.

Да, справедливи са тези обвинения. Липсата на чуваемост отказа голяма част от членовете на кабинета да представят това, което правят. Ние като експерти не бяхме подготвени за тази атмосфера на враждебност. Не мисля, че има нормален човек, който е подготвен за това групичка хора в продължение на една година да са под прозорците ти и да те освиркват. Всичко хубаво се представяше за негативно. Трябва да има диалог. Но диалог няма в такава политическа среда, където в името на властта може да се посегне на абсолютно всички стълбове на стабилността на държавата.

Какво е мнението на бизнеса за едногодишното ви управление?

Бизнесът разбра, че държавата може да е коректен партньор, да си връща навреме ДДС. По-важно от това да показваш изкуствено добър дефицит е да си лоялен към бизнеса и да им плащаш, когато трябва. Никога не е било фирмите да знаят точно на коя дата ще си получат данъчния кредит. Затова не трябва да толерират политици, които ги лъжат.

За какво съжалявате?

Че не осъществихме приватизацията на фондовата борса и депозитара, но агенцията за приватизация се оплете в избора на оценител - четири месеца сага, при положение, че имаше оценка от 2012 г.