Подцених медиите и реакцията в БСП, но не съжалявам, казва министърът на външните работи пред в. „24 часа”

Г-н Вигенин, за тази година като министър кои са най-големите Ви успехи и кое определяте като грешка?

Грешките най-добре вие ще ги кажете. Но аз си признавам, че подцених медийната страна на визитата в Украйна през март. Не очаквах негативни реакции, честно казано. Бях убеден, че върша нещо важно и полезно и то ще бъде разбрано от всички. В края на краищата като министър направих това, което е добро за държавата, и няма за какво да съжалявам.

А очаквахте ли толкова голяма критика от средите на БСП?

Не. Смятах, че тази визита ще се възприеме положително, защото защитата на българите бе наш приоритет. А и по ред други причини, като например факта, че мои коментари и позиции по темата преди това станаха част от позиция на Вишеградската четворка, а след това влязоха в заключенията на Съвета на външните министри на ЕС. Но акцентът падна другаде и си признавам, че подцених реакцията вътре в партията. За съжаление, в такава конфронтационна среда, особено и при наближаващи избори, нашата балансирана и принципна позиция се оказа в един момент атакувана и от двете страни. Но позицията беше правилна и ние играхме много конструктивна роля в целия този процес в ЕС.

Какво трябваше да се чуе, ако имахте добро медийно отразяване?

Първо, че България в мое лице постави много ясно и твърдо въпроса за правата на българите в Украйна и получихме необходимите гаранции и от външния министър, и от изпълняващия длъжността президент. Второто послание, което беше важно да се даде още в първите дни, бе свързано с това, че трябва да се търси единство, че трябва да се ангажират всички малцинствени общности в политическия процес в Украйна. И трето - оттеглянето на решението за отмяна на закона за регионална употреба на малцинствените езици. Така и за Украйна, и за ЕС стана ясно, че България ще отстоява интересите на българската общност там и ще следи за отношението към нея. Мисля, че това изигра определена роля, така че в Одеска област да не възникнат проблеми, както това се случи в други региони на Украйна. Ще добавя също, че аз бях първият, ако не и единствен министър, който постави открито въпроса за необходимостта от разграничаване на новата власт от крайната десница.

Ако знаехте как ще протекат събитията, бихте ли предприели отново тази визита?

Да, бих го направил, но бих се опитал да комуникирам по-добре фокуса и резултатите от тази успешна визита. И вероятно бих ангажирал повече медии. Честно казано, аз тогава бях съсредоточен много повече върху това какво ще постигна.

Най-често медиите Ви критикуваха, че назначавате хора с досиета в Държавна сигурност.

По отношение на Държавна сигурност още в началото заявих, че като министър трябва да спазвам законите на страната, включително решенията на Конституционния съд в тази връзка. След крайностите на предишното ръководство аз подходих балансирано към проблема, но възстановяването на справедливото законово отношение към тези хора създаде впечатление за едва ли не целенасочено фаворизиране на дипломати с досиета. Само по себе си това е абсурдно. Имахме ясно разбиране по този въпрос с президента и не са изпращани, нито са предлагани посланици с досиета, което пък ми донесе критика от другата страна. В момента има само двама посланици от тази категория, при това изпратени от правителството на ГЕРБ. Трябва да спомена, че в политическия ми кабинет нямаше служители с досиета в ДС.

Посланици с досиета не сте изпращали, но не се ли опитвахте да заобиколите президента с назначения на временноуправляващи и генерални консули с досиета в ДС?

Не, тези случаи са единични и никога не съм имал за цел да заобикалям президента. Тези хора бяха изпратени в специфични региони, където се изискват и специфични познания. На първо място са били качествата на тези хора и принадлежността към бившите служби никога не е била сред критериите за оценка. Коментарите по този въпрос са пресилени и нека всеки да прецени обективно дали това по някакъв начин се е отразило негативно на позицията на България, или пък на решенията, които са вземани.

Имахте ли проблем в комуникацията с президента? Колко посланици назначихте заедно?

Не сме имали спорове и заедно назначихме петнадесет посланици. Ще припомня, че преди това служебният кабинет на последното си заседание миналата година взе решение за осем посланици, и то на ключови места като Рим, Париж, Ватикана, Отава, НАТО. Въпреки че изразих мнение, че такова решение не е редно да се взема от служебен кабинет, заявих, че няма да ревизираме тези назначения в името на доброто сътрудничество с президента. Той от своя страна не е имал амбиции и искания за конкретни назначения на посланици, защото неговото разбиране е, че ролята на президента не е да се меси в такива въпроси, а по-скоро политическа. От тази гледна точка имахме много добър диалог.

Имаше обаче една пукнатина в тази комуникация и тя се получи по въпроса с номинацията на еврокомисар. Доколкото разбирам, вие сте разочарован от това телевизионно участие на президента, в което той е обявил името на Кристалнна Георгиева?

Разочарован не бих казал. По-скоро учуден, защото именно президентът на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност настояваше политическите сили да направят обсъждане за българската кандидатура, и смятам, че това беше правилният подход. Защото добре помним неудачите, които създаде ГЕРБ за България при формирането на предишната Европейска комисия. Всъщност точно президентът предреши въпроса, като обяви кандидатурата в телевизионно предаване, при все че това е изцяло в правомощията на правителството. Но това така или иначе е отминал вече етап и смятам, че след като бъде обявена официално кандидатурата, всички според възможностите си трябва да положим усилия да подкрепим тази кандидатура и да съдействаме за добър ресор в Европейската комисия. Ресор, който може и да не изглежда престижно, но ще даде реални възможности и резултати за България.

Какъв ресор би бил от полза за нас?

Това е нещо, което си струваше да бъде обсъдено наред с кандидатурата. Как точно ще бъдат структурирани отговорностите, зависи от новия председател на комисията, но смятам, че има няколко теми, които могат да бъдат важни за нас. Например разширяването и политиката на съседство, защото засяга ключови за България политики и е свързано с нашия регион или близки райони, в които ние имаме специфични интереси.

Други полезни ресори биха могли да бъдат регионалната политика и земеделието Обмисля се възможността за създаване на нов ресор по имиграцията и това също е важна тема както за ЕС, така и за България.

А защо всички изведнъж се фиксираха в това как България ще вземе поста върховен комисар по външните работи на ЕС?

Защото това бе представено като добра и престижна позиция.

Реална ли е?

Това е един от постовете, който ще бъде част от споразумение между европейските политически партии. Той очевидно ще бъде даден на европейските социалисти, което изключва възможността Кристалина Георгиева да го заеме. Но ако случайно се постигне друго разпределение, тогава тя би имала шансове. Очертават се обаче и други силни десни кандидатури с много сериозен опит във външната политика. С други думи, дори постът да отиде в Европейската народна партия, шансовете далеч не са стопроцентови, затова ще е необходимо сериозно съдействие и подкрепа за българската кандидатура.

Напоследък сякаш ГЕРБ има Кристалина Георгиева, а социалистите имат Ирина Бокова и всяка от тези групи хора върви напред със своята „икона”, надпреварвайки се да убеди обществото коя е по-важна.

Аз мисля, че между двете неща няма връзка, макар че се създава такова впечатление. Все пак да подчертая разликата. Българската кандидатура за еврокомисар е един кандидат за едно място, докато в случая с Ирина Бокова има реален избор между кандидати на глобално равнище.

Много по-трудно е да бъде избран генерален директор на ЮНЕСКО или генерален секретар на ООН, отколкото кандидат за еврокомисар да стане еврокомисар. Иначе и Ирина Бокова, и Кристалина Георгиева са хора, които в общественото съзнание се свързват с определени политически сили, но и двете имат по-скоро надпартиен профил. - Но се създаде впечатлението, че всички трябва да се радваме и да подкрепим Бокова, а по отношение на другата кандидатура не се генерират толкова обществени усилия и патос.

Вече казах - не беше направен опит за консолидиране на национална подкрепа за кандидата за еврокомисар. Решението бе съобщено еднолично.

А тези противоречия не биха ли се отразили зле на кандидатурата на Бокова за ООН, защото Бойко Борисов направи изявление, от което не лъхаше идея за консенсус?

Това беше лошо послание в началото, но този проблем към днешна дата е решен. Ирина Бокова се ползва от подкрепата на всички партии и на президента и има всички гаранции, че държавата ще застане зад нейната кандидатура. Това е голям шанс за страната и не бива да се пропуска.

Може би трябваше Бокова да бъде номинирана за еврокомисар...

...а Кристалина Георгиева - за ООН.

Вероятно така светът щеше да изглежда по-безпроблемен. Шегата настрана, нека Ви попитам за нещо сериозно. Русия. Вашите партийни другари, като ви нападнаха, задето сте отишли да легитимирате хунтата в Украйна, не оцениха ли, че поканихте Лавров в България?

Не съм търсил специфичен ефект от тази покана, но посещението бе още едно потвърждение за това. че правителството има ясна. принципна и балансирана позиция и тя очевидно бе разбрана от руския външен министър. Успяхме да запазим комуникацията с Руската федерация, което смятам, че е важно. А по време на посещението успяхме да обсъдим редица сериозни въпроси. Тази визита бе организирана не с пропагандна цел или за личен пиар, а защото бе полезна за България.

Посетихте всички столици на държавите по пътя на „Южен поток”. В какви времеви рамки сте оптимист за този проект?

Тези страни оценяват, че проектът е важен за тяхната енергийна сигурност. Заради кризата в Украйна има силен политически привкус дискусията около „Южен поток", но аз винаги съм давал примера на колегите си в ЕС с 2009 г., когато поради неразбирателството между Русия и Украйна бе спрян транзитът към България. Ние сме страна, която изцяло зависи от един източник, една тръба и една транзитна страна, която към момента, но и в обозримо бъдеще ще изпитва сериозни финансови, политически, икономически затруднения. Ние подкрепяме стремежа на Украйна да върви към стабилизация и сближаване с ЕС, но трябва да мислим за нашата енергийна сигурност. Подкрепата за „Южен поток" е силна не само от страна на правителството, но и от опозицията и президента. Въпросът е да гарантираме, че ще се реализира по европейските правила. А те предвиждат и изключения, но това са въпроси, които не са част само от нашия двустранен диалог, а са на равнище Европейска комисия. И ЕК, но и Русия трябва да проявят повече гъвкавост, за да може да бъде реализиран, надявам се, скоро.

Оставяте недовършена работата по Македония.

С Република Македония направихме немалко за подобряване на общия климат в отношенията. Вече сме далеч от времето, когато ежедневно в македонските медии течеше антибългарска пропаганда. Дойдоха много положителни сигнали и от двете страни, подсилени и от съвместната работа на двете академии на науките, на неправителствени организации. Този процес течеше паралелно с усилията да придвижим напред Договора за добросъседство и сътрудничество. Мисля, че с последната среща на преговорните екипи през юли бе финализирана рамката, за да може новоизбраното правителство да подпише този договор. Подготвям папка с най-важните въпроси, по които ще трябва да работи служебният министър на външните работи извън основната му задача - организирането на вота в чужбина.