Радвам се, че изведох ведомството си от клишето „министерство на магистралите”, казва министърът на регионалното развитие пред в. „Преса”

Г жо Терзиева, последните Ви дни в стола на регионален министър отминават, в какви дела оползотворявате оставащото Ви време?

Продължавам да работя. Така или иначе остават много процедури, които трябва да се довършат. Няма как да захвърля всичко и да кажа „следващият да се оправя”, нали така.

Бяхте част от правителство, подложено на безпрецедентен натиск отвън и отвътре. Как това се отрази пряко на Вашата работа? Имаше ли например неотложни законови промени, инициирани от Вас, които се провалиха заради цирковете в парламента?

Факт е, че опозицията рядко влизаше в Народното събрание, играеше си с кворума и непрекъснато ни бламираше. А в крайна сметка едно правителство може да реализира ключови реформи чрез законодателни инициативи. Нашата основна цел беше да върнем държавата по пътя на икономическия растеж и да създадем повече работни места. Очаквахме нормален като продължителност мандат, в който да постигнем това, но той не ни беше отреден. Лично аз от първия ден бях наясно, че участвам в правителство на малцинството. При трудно работещ парламент това беше голямо предизвикателство.

И на въпроса ви - да, имаше доста забавени нормативни актове. В моя ресор това беше Законът за устройство на Черноморското крайбрежие. А с него се прокараха много важни промени - обезопасяване на неохраняемите плажове, разделяне на ивиците на по-малки части, за да бъдат атрактивни за концесионерите, създаването на баланс между техните интереси и тези на държавата и т.н. Ще ви дам пример и с две споразумения със Световната банка, свързани с реформата във водния сектор. Едното мина ратификация в парламента, за другото не съм сигурна, че ще успее. А това категорично не е добър знак към Европейската комисия и нашите партньори.

Кой бойкотира работата на това правителство и го обрече на преждевременна смърт?

Рефренът на опозицията беше, че в кабинета няма експертиза, че всички ние не знаем какво правим... Някой ден резултатите ще се видят и при една обективна оценка, ако някой въобще пожелае да я направи, ще се види, че правителството наистина успя да върне държавата по пътя на икономическия растеж. На всички е ясно, че в България има политическа, а не икономическа криза. Страната е финансово стабилна. Всички показатели го потвърждават въпреки шумните демонстрации на опозицията. Работила съм за много правителства като експерт и никога досега не съм виждала толкова екипен колектив. Министрите се разбирахме отлично, дори в персонален план. Бяхме експерти в своята област, синхронизирахме се добре и можехме да се разбираме с две думи. Всъщност може би министър-председателят е бил двигател на тези отношения...

Финалната Ви оценка за грешките и постиженията на кабинета „Орешарски”?

Не мога да дам оценка на цялото правителство и да пиша оценки, каквато практика имат някои политици. Радвам се, че изведох Министерството на регионалното развитие от клишето „министерство на магистралите”. Не съм чувала някой от предходните министри да говори за намаляване на различията между регионите. Сега дори опозицията обръща внимание на тази политика и на значението й за  развитие на държавата. Работата на министъра на регионалното развитие е непрекъснато да напомня на всички, че има и други населени места освен София и те се нуждаят не по-малко от инвестиции. Тази година дадохме 50 млн. лв. за пътища втори и трети клас, които са важна връзка между по-малките населени места, и за икономическото развитие на съответния регион. Това се случва за пръв път в новата ни история. Сред постиженията ни не мога да не откроя старта на реформата във водния сектор.

По времето на ГЕРБ също се говореше, че е започнала...

Може да се е говорило, но реално това не беше така. Ние приехме стратегията, а без нея Оперативна програма „Околна среда" няма как да премине одобряване в Европейската комисия. Второ, променихме закона за водите - нещо, което не беше направено от предишното правителство. Започнахме забравената от 20 години политика за доизграждане на язовири. Прокарахме програмата за борба с безводието за 20 млн. лв., с която ще спасим от режим близо 30 населени места с около 300 000 жители. Още тази година там ще потече вода. И трябва да ви кажа, че постигаме това с не кой знае какви инвестиции. В някои общини имаше нужда от 200 000 лв., за да се изгради свързваща част на тръбопровода. Омуртаг е един от градовете, чиито жители карат на режим от десети летия. През септември водата там ще потече. Реформата си е реформа, но държавата трябва да предприема и такива стъпки.

След няколко месеца наследникът Ви в редовния кабинет ще заговори за наследството. Кажете отсега какви нерешени проблеми оставихте?

Аз не завещавам проблеми, създадени по мое време. Процедурите при нас са дълги, обхващат период, който надхвърля един или два 'мандата на управление. Положихме неимоверни усилия да продължим доизграждането на започнатите магистрални проекти, а там постоянно изникват проблеми - археология, недостиг на средства, „изненадваща” подземна инфраструктура. Това са неща, които излизат на дневен ред пред всеки министър. Както когато аз дойдох, трябваше да спасяваме 250 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие", както и да възстановим работата по АМ „Марица" Успяхме, тези пари ще отидат за изграждането на Северната скоростна тангента. По същия начин сега следващият министър трябва да продължи действията, свързани с отпушването на временно спрените плащания по програма „Регионално развитие" за туризъм и градско развитие.

Ще отблокира ли Брюксел тези плащания?

Оптимист съм, че това може да се случи още до края на септември. Не искам да се бием в гърдите, но ако се замислите, за една програма е постижение, ако плащанията бъдат възстановени само за четири месеца. Вече сме предприели необходимите стъпки. Провела съм срещи на различни нива в ЕК. В момента експертите работят по констатациите и препоръките от предварителния одитен доклад. За съжаление в България продължава да се допускат грешки при провеждане на обществените поръчки.

Недомислица ли беше създаването на Министерство на инвестиционното проектиране, което пое част от дейността ви?

Действително нямаше нужда от това, но министерството бе създадено с решение на парламента. Тези функции спокойно можеха да останат в рамките на МРР, но не забравяйте, че към новото ведомство бяха прибавени и други дейности. В крайна сметка то успя да се сформира в нормални срокове, понабра скорост и започна реално да работи.

Промените, които искахте да направите, а не ви достигна време или ви попречиха?

В интерес на истината искаше ми се да започнат процедурите по концесиониране на морските плажове преди сезона. Но това не се случи именно заради забавянето на закона, за което говорехме в началото. Създали сме необходимата нормативна база и ако наследникът ми има желание, може да продължи тази политика. Като всеки| нормален министър съм си мислела, че имам не една година, а поне две. От собствен опит вече знам, че са необходими поне 5-6 месеца, за да се обхване цялото министерство, да ей направи една работеща машина. В първата година министърът решава най-наболелите проблеми и чак след това може да заработи активно по реализиране на новите политики. Това е, което не ми достигна. А и не знам кое правителство би издържало този натиск.

Специално на Вас кога Ви стана ясно, че кабинетът „Орешарски” е изчерпан и оставката е неизбежна?

Не мога да кажа, че след евроизборите на 25 май съм имала усещането, че мандатът ще бъде прекратен след месец-два. Мислех, че ще продължим още, даже се бяхме подготвили и бяхме разписали никои допълнителни приоритети към програмата. Никой предварително не е заявявал нищо, за оставката се разбра в процеса на полемиката, която се поведе между БСП и ДПС. В интерес на истината малко се изненадах, когато се взе такова решение. Но когато политическите партии вече не ни подкрепят, логично е да се оттеглим. Иначе е пълна загуба на време. Мандатоносителят трябваше да реши какво да прави, това са правилата на играта. Аз като министър и моят. екип продължихме да работим и нищо не ни е спирало. Вървяхме си по пътя и гонихме нашите задачи.

Оттук нататък накъде?

Искам две седмици да си почина малко, пък след това ще видя Пожелавам на следващия министър, който ще е в служебния кабинет, така да поддържа огъня, та по-следващият вече да може да направи най-доброто за развитието на регионите. Аз имам идеи и за други нови политики в областта на регионалното развитие. Живот и здраве!