Д-р Мирослав Ненков – служебен министър на здравеопазването, в интервю за предаването „Лице в лице“ по БТВ

 „Лице в лице“ продължава със здравния министър д-р Мирослав Ненков. Здравейте.

Здравейте.

Много се радвам, че с вас ще закрием този сезон на „Лице в лице“. Миналият петък, когато гостувахте, няколко пъти повтарях, как може би ще станете заместник- министър. Вие станахте министър. И се чудех дали ще имате сили за усмивка сега. Защото знам къде сте били днес. Бяхте в Мизия при най-бедстващите хора. Какво видяхте там?

Това, което се е случило на хората в Мизия, никой от нас не може да си го представи дори горе-долу. Направо нямам думи. Много им е трудно на хората. Днес като се върнах от Мизия ме питаха колегите как е, какво е- аз им представих този кабинет, сега който населявам, който е хубав кабинет, как е пълен до над вратата с вода. И когато се дръпне тази вода, какво ще остане от него. Това се е случило на хората там. Предстои още, много труд се хвърли от страна на спасителните служби, слава богу, вече не да спасяват хора, а да източват водата. Особена е структурата на града. Няма наклон, по който водата да се източва сама, с помпи се изпомпва. Много труд хвърлят наистина, върви напред. Една по една къщите се освобождават за влизане. Какво ще намерят хората вътре, не знам. Поискаха помощ спасителните екипи и кмета – психологическа помощ за хората. Генерал Петров ще помогне в тази връзка. Има голям отдел, голяма структура във Военна болница, военни психолози, вече трябва да са пристигнали там колегите.

В Мизия. Защото друга група пък е отишла в Костенец. Преди малко вашият колега Шаламанов каза, че и там трябва да помагат на хората. Има ли толкова психолози? Но има ли наистина опасност от епидемия, за каквато говорят непрестанно и колегите, които са там от БТВ новините? Как да се предпазят хората? Имам предвид сериозна опасност, то е ясно, че живеят в изключително нехигиенични условия в момента?

Не мога да кажа, че има наистина сериозна опасност от епидемии. Спазването на съвсем елементарни хигиенни изисквания ще предотврати всякакъв такъв проблем. Надявам се, че няма да се стигне дотам. Има екипи там непрекъснато медицински. Създадена е организация, освен общопрактикуващите лекари, има хора от Спешна помощ, които са непрекъснато там с готовност да извозват хора, които извършват амбулаторни прегледи, прегледи в линейката вътре. Помагат на хората. Предвидени са, има достатъчно медикаменти. Директорката на районния център по здравеопазване е предвидила и поръчала меки седативи за хората. Върви работата, напредва.

Да поговорим за това, което успяхте да видите. Успяхте ли да осъзнаете какво ви очаква в следващите два месеца? Защото миналата седмица, когато говорихме, много от въпросите, които обсъждахме вие нямахте отговор. Като например ще стигнат ли 225 милиона лева на касата за важни неща? Какво се случва с болниците? Успяхте ли да си построите план какви са първите неща, които ще направите?

Изскачат непрекъснато някакви такива спешни задачи. Като тази с уволнените директори. Те непрекъснато излизат, изскачат, появяват се по-големи, по-малки неща. Имам план, разбира се, как да действам. Пълните отчети, които съм поръчал, и които текат в момента, които съвестно се изработват от служителите на министерството не са готови. Т.е. на този етап аз не мога да съм точен да ви кажа толкова пари има в министерството, толкова са похарчени, толкова са останали. С тази обществена поръчка това се е случило, онова се е случило. Нямам готовност за такова нещо все още да кажа.

Да обясните тогава какво, според вас, се случи с тези уволнени в последната секунда директори?

Нямам обяснение. На този етап нямам обяснение. Както имах възможност да спомена, може би е имала някакъв повод д-р Андреева, затова помолих органите в министерството да извършат проверки в трите болници. Да видим какво ще излезе от тези проверки. Защото има два варианта – или проверките да намерят толкова сериозни проблеми, че да трябва да се уволнят директорите, или да не намерят толкова сериозни проблеми. Ще видим.

Защото се появиха дори и намеци, освен така, нали политическите коментари, че е трябвало да бъдат свършени определени неща, да бъдат сключени договори. Някаква такава информация имате ли?

 Няма как да го знам това. Много лошо звучи това, много.

Не, това са спекулации, разбира се. Но просто ви питам, вие с каква информаця разполагате?

Не разполагам с такава информация. Звучи много лошо. Това, дори да не е истина, това е много лош сигнал от нашата система към гражданите, към хората. Това, ако някой го прави като интрига, Господ да му прости. Ако е направено наистина, то трудно, много трудно може да се докаже такова нещо. И на него Господ да му прости, на който го е правил.

Спешната помощ – вие идвате в министерството, за кратко там се потуши така напрежението, но в последните месеци всички сме свидетели там какво стана. Непрестанно се обещава на тези хора нещо. Обещаваха им се лекари, обещаваха им се по-високи заплати. Сега са сключени договори за линейки, за оборудване за доста големи суми.

Не е сключен договор. Пусната е обществена поръчка. Разликата е голяма.

Обществена поръчка, да. Извинявам се.

 Много би ми било лесно на мен, аз два месеца мога да поддържам огъня и да казвам сега вижте как ще оправим Спешната помощ. Само вижте, ще, ще, ще. Няма да направя така. Вече се срещнах с д-р Златанов. Това е временно изпълняващият длъжността директор на Спешната помощ. Той очерта една не чак толкова песимистична картина. Предстои да се срещна с работещите в Спешната помощ. Това ще стане следващата седмица, за да мога аз и моите колеги, експертите, да си изградят една картина на ситуацията в Спешна помощ от първа ръка. Погледът на ръководството, погледът на тези, които са в окопа, колегите които са по линейките, дето ги вали дъждът, дето ги бият и псуват хората. И тогава ще мислим някакви решения. Не е толкова лесно да се каже окей от днес увеличаваме на всички хора от днес с 20% заплатите, но не е невъзможно.

Обаждат ли ви се вече от места, от болниците, лечебни заведения или въобще някой от вашата сфера, които казват помощ, тук не можем да се оправим, помагайте?

Днес бях в Оряхово. Използвах възможността, че съм наблизо и видях спешния център в Оряхово. Там колегите работят при много тежки условия, не такова голямо натоварване като в София като адреси през деня и през нощта, но в много, много по-трудни условия, отколкото софийските екипи. С изненада научих от колегите там, че общопрактикуващите лекари в региона, които са няколко, приключвали своите задължения на обяд. Това е нещо, което ще го проверя. Защото, ако това е истина и местните общопрактикуващи лекари завършват на обяд своя работен ден, значи от обяд на единия ден до сутринта спешният център в Оряхово покрива една немалка група от хора. Може да се окаже така, че пациент да трябва да бъде транспортиран до Козлодуй или до Враца, което са примерно 50 км, през това време спешният център остава без възможност за транспорт. Т.е. ако някой му се случи нещо остро в самото Оряхово, което вероятно въобще не е голям град, няма как да бъде докаран до спешния център, ако не е с частна кола или да дойде пеша. Мисля, че би могло да се измисли някаква схема общопрактикуващите лекари да работят до вечерта, да не е 24 часа. Така биха подпомогнали колегите си.

Добре, но ето сега тук от друго място, не Оряхово, от някой друг малък град може да кажат ето сега да дойде тук да види. Т.е. вие няма как да обикаляте два месеца, за да видите на място какви са проблемите?

Разбира се. Вероятно по подобен начин работят тези малки центрове на спешната помощ. Лоша работа. И такава малко безизходна. Може би в правилата, които следват общопрактикуващите лекари са такива, че те абсолютно легално работят до обед, т.е. те едва ли правят нарушение, съмнявам се.

Тогава какъв е изходът?

Ще мислим. Ще ги помолим да работят до вечерта. Да поемат част от това напрежение. Неголяма част от хората, които търсят помощ в спешния център са наистина медицински спешни хора. И те биха могли да им бъде оказана медицинска помощ от неспешен медик.

Ще стигнат ли 225 милиона лева актуализиран бюджет на касата за спасяване на болниците, на лекарствата?

Ако трябва да ви отговоря сега като политик, защото съм на политически пост, без да съм политик, ще ви кажа – спокойно, за двата месеца ще има. Дали ще стигнат до края на годината, ще видим. Може би ще трябват още.

Аз искам да ми отговорите като лекар, който винаги е говорил откровено. Т.е. ще се наложи още една актуализация?

Не, не казвам, че ще се наложи още една актуализация, първо, защото финансите не са ми така съвсем присърце. И второ, защото аз наистина не разполагам с информация. Аз имам среща в понеделник се разбрахме с госпожа Тодорова да пием кафе и може би след разговора с нея ще имам яснота по този въпрос дали тези 225 милиона ще стигнат и докъде.

Миналият път с вас говорихме по принцип за нереформираната система на здравеопазването. Говорихме за болницата в Девин, която е много добър пример за това какво трябва да се случва. Вие можете ли да направите нещо в тази посока в краткия мандат, който имате?

Не.

Т.е., за да се случи тази реформа , трябва да има един пълен мандат и много силна политическа воля за това?

Много силна, надхвърляща политическата воля на една примерно дори и парламентарна група с мнозинство. Това е въпрос, който касае абсолютно цялото ни общество. Без никакво значение кой на каква партия симпатизира, е член, кой от какъв етнос е, кой от каква религия е. Защото, когато дойде инфарктът, той абсолютно не се интересува ти какъв си, кого харесваш, кого не харесваш. И когато няма кой да ти помогне какво става?

Избрахте ли си с кого да работите? Разбрах името на един от вашите заместници, вече сформирахте ли си екипа?

Да. Имам двама заместници. Госпожа Лидия Нейчева, с която работихме по време на предишното правителство. Тя е фармацевт, много компетентен, страшен професионалист. Днес тя направи една уникална организация. Успя в рамките на под един час да изпрати бус към Мизия с ръкавици, дезинфектанти и маски. От това имаха нужда хората, споделиха, че им е спешно. Тя това го организира за под един час. Получих есемес от кмета, може би някъде към един и половина, че са пристигнали. Уникална жена. Другият заместник-министър, който ще отговаря за болничната помощ е един млад, амбициозен мъж от Трета градска – Националната кардиологична болница. Той се казва д-р Любомир Иванов. Той няма опит, както аз предишния път бях, не че сега съм натрупал някакъв страшен опит. Но това е и недостатък, но и голямо предимство. Чист, честен човек, умен много, анестезиолог – не на последно място. Анестезиолозите, ние сме дялани камъни, може навсякъде да бъдем поставени и стоим тежко.

Аз се чудя направо на фона на проблемите в българското здравеопазване дали да ви питам за днешната информация за глобалната опасност от ебола, този вирус, който, даже днес броихме колко души са дошли от държави, в които има епидемия. Да се притесняваме ли наистина за това?

 Д-р Кунчев, който е изключително компетентен човек в тази област, това е държавният здравен експерт, е на мнение, че няма чак такава опасност. Ние обаче сме на кръстопът, така или иначе. Нямаме директни полети до там, но пък имаме полети с прекачване. Искрено се надявам да ни се размине. Не е толкова страшно.

Не, защото изглежда страшно, но изглежда далеч.

Изглежда наистина така. Слава Богу, начинът за предаване на вируса, не е толкова лесен, вирусът не е устойчив в околна среда. Т.е. ако бъдем внимателни, ако бъдем внимателни звучи плашещо. Не, не е толкова страшно.

Няма ви я усмивката, защото аз не подходих в този разговор с усмивка, или защото се сблъскахте с толкова тежки проблеми, че не е уместно?

Говорим за много сериозни неща. Чувството за хумор е нещо прекрасно. Искрено се надявам след втория месец, ако ме поканите пак, да не е така сериозно.

И да тръгнете с усмивка от министерството, както казахте, че сте го направил предишния път от по-ниското ниво.

Ще видим. Нека да минат тези два месеца, живот и здраве. Ще видим.

Искрено ви желая успех. Давам си сметка колко е трудно, след като толкова много хора се зарадваха, че вие станахте министър. Така че кураж.

 Аз предлагам да проверим колко хора ще се зарадват, когато си тръгна след два месеца.

Ще ги преброим. Желая ви успех и кураж. Д-р Мирослав Ненков беше последният гост в това последно издание на „Лице в лице“ в този сезон.

Много ви благодаря.