Велизар Шаламанов – служебен министър на отбраната, в интервю за предаването „Лице в лице“ по БТВ

В ден, в който се събудихме с новината за взривовете във военния завод в Костенец, за щастие завършил инцидент без жертви – това ще е част от разговора с първия ми гост днес. Това е министърът на отбраната Велизар Шаламанов. Здравейте, добре дошли.

Добър вечер на вас и на зрителите на БТВ.

Труден старт на вашия кратък мандат. Днес още по обед в БТВ новините бяхте много категоричен за това, че няма опасност за хората в района, за нови взривове. Така ли е и в момента? Днес ми направи впечатление, че някой определи инцидента като случайност. Може ли да има случайности в този бранш?

За съжаление това е сектор, в който има риск, борави се с взривни материали, с боеприпаси и то тяхното унищожаване. Но вие казахте труден старт. Трудно е наистина за хората, които са в Костенец, които са в завода, клон на „Терем“, в нашата логистична база на Министерство на отбраната. За щастие наистина става въпрос за единичен взрив и то на не голямо количество, което се намира в складове, това което е приготвено за ежедневно унищожаване по наистина случайни фактори, които са свързани с прескачане на искра от съседна технологична площадка. Това, което е важно е, че действително за хората, които са пострадали почти всички въпроси са решени, взети са мерки и те са по домовете си. С изключение на трима човека, които са в болницата. Очакваме двама от тях до два дни да бъдат изписани…

А третият, който е в по-тежко състояние?

…третият, който е в по-тежко състояние просто има нужда от наблюдение, независимо, че е гледан и на скенер. Аз съм възложил и на ген. Петров, началникът на ВМА, да се свърже и да предложи помощ, ако е необходимо. Но засега Окръжна болница се справят с тези пациенти. На място това, което е важно, че и лабораторията на Министерство на околната среда и водите, и нашата военна лаборатория са направили измервания, както в района на завода и поделението, така и в Костенец и не са регистрирани никакви отклонения от нормите. Няма замърсяване, радиационно, химическо. Всички измервания, които са направени от служба КОС от МВР, показват че няма опасност, няма риск от нови взривове. Проверени са и складовете на логистичната база лично от ген. Кръстев. Така че имаме увереност за това, че това е било единичен, случаен инцидент. Прокуратурата вече разпореди следствие, което ще бъде проведено от МВР, абсолютно независимо. Министерство на отбраната ще окаже пълно съдействие. Аз съм възложил и вътрешна проверка, естествено. Всички пострадали ще получат това, което е предвидено като застраховка и от завод „Терем“ директорът господин Илов, на холдинга, обеща допълнително подкрепа. Също така „Терем“ ще поеме разходите за възстановяване на всички материални щети, както в Костенец, така и в поделението на Българската армия, което се намира в района. Но пак казвам, най-важно е хората да бъдат спокойни, че това е единичен инцидент, няма последствия. Но въпреки всичко ние ще продължим да правим измервания и да оказваме пълно съдействие.

Ще спре ли тази дейност по унищожаване на стари боеприпаси?

Въпросът е важен. Тази дейност не може да спре по принцип, докато тече следствието естествено в този завод няма да има такива дейности. Унищожаваните боеприпаси, взривни вещества са били от складовете на завода. Не е свързано с конкретен договор. Това са просто натрупани запаси, прехвърлени в завода, които планово са били унищожавани, за да се поддържа технологичната работа в завода. Така че не е свързано с нарушаване на договори или закъснения, които могат да имат други последствия.

Някакви по-мащабни проверки предвиждате ли? Можем ли да говорим за тенденция за някакъв занижен контрол върху подобен род дейност? Аз не знам дали всъщност става дума за чести инциденти, но така или иначе днес и в новините припомняме, че в последните години е имало няколко такива инциденти, за жалост някои от тях с човешки жертви. В този смисъл някакви по-мащабни проверки предвиждате ли да има?

Упражняваме системен контрол, който естествено ще бъде засилен. Аз вече съм разпоредил и в рамките на „Терем“, и в рамките на логистичните складове, където съхраняват боеприпаси, но искам да подчертая, че не може да се прави паралел между инцидентът, който се случи днес в Костенец и предни взривове в Челопечене, на „Петолъчката“ – този район, който е известен. И в този смисъл искам да подчертая, че така както говорихме и в кметството в Костенец, кадри, снимки, които в интернет са се появили, свързани с този инцидент, но всъщност с информация от предните инциденти, водят до заблуждаване на хората. Става въпрос за единичен взрив, ограничен, който е бил достатъчно силен, за да причини материални щети. Има, както всички знаем, пострадали 10 човека, но това е несравнимо с типа взривове, които са се случвали по-рано. И ние считаме, че рискът за бъдеще остава, но всеки случай ни дава възможност да се усъвършенстват процедурите, изискванията. Имаме много добро взаимодействие с Министерство на вътрешните работи, с областният управител господин Иванов, на място бяха хора от служба КОС , които ми докладваха, че всички предишни проверки, които се провеждат редовно, не са констатирали нарушения, свързани с този инцидент, а и други нарушения в работата в този завод. Изключително добра подкрепа от комисар Николов, който независимо, че има много други кризисни ситуации, беше и там, за да окаже съдействие. Най-вече бързо да бъдат описани, оценени и да започне възстановяване на щетите за гражданите. Аз разпоредих и на ген. Петров да изпрати група от психолози, които да работят, както със служителите в завода, така и във взаимодействие със секретаря на общината.

Кога отиват те там?

Те ще трябва да са там, въпреки че общото мнение на експертите е, че истинската работа е по-добре да започне в понеделник. Ние решихме те да бъдат там, да са на разположение, да се ориентират в обстановката, тъй като естествено за гражданите това е голям шок. Те знаят, че живеят в близост до завод и с този взрив каквито и обяснения да се дават, винаги има една тревога, която трябва да бъде преодоляна. Ние не искаме да създаваме проблеми на хората в Костенец.

Още повече, че хората, особено това лято са твърде чувствителни, с оглед и на всички останали бедствия, които се струпаха на главите им.

Да, вие точно го казахте. Понижен е прагът на чувствителност, когато става въпрос за уплаха, за очакване на лош сценарий. В случая наистина казвам, това е инцидент, не могат да бъдат изключени такива инциденти. Всичко възможно ще бъде направено да бъде намален рискът, но за щастие последствията са ограничени. И надявам се, че хората бързо ще се възстановят и те ще получат подкрепа от „Терем“.

Добре. Да използвам възможността, че това ви е първото интервю тук като министър на отбраната. Да поговорим за вашите намерения, вие сте специалист в тази област, били сте в изпълнителната власт. Всичко опира май до пари в България, включително и във вашия ресор. Това беше едно от нещата, които ви каза вашият предшественик – Ангел Найденов ви предупреди за това, че ви предстои съкращаване на бюджета, заради актуализацията на парите на Здравната каса. Да започнем с тези пари, може би това е нещо, с което веднага ще трябва да се справите. Откъде може да се вземе от бюджета на министерството, за да се дадат тези пари?

Под ръководството на Министерство на финансите ние правим пълен преглед на изпълнението на бюджета, на сключените договори, на правените плащания, на планираните обществени поръчки, така че да оптимизираме всички текущи плащания, всички бъдещи ангажименти и средствата, с които разполагаме в бюджета да бъдат насочени по основните задачи на министерството. А това наистина е гарантиране на въздушна сигурност, на морска сигурност, подпомагане на гражданските власти при тези бедствия, при инциденти. Въпросът е свързан и с участието на наши военнослужещи в операции, в учение в рамките на НАТО, както и с усилия за постоянно усъвършенстване на способностите на въоръжените сили, поддържане на техниката. Но сами разбирате, че в рамките на два-три месеца големи промени не могат да се случат. Нашата задача, поставена от президента, е да използваме срещата на върха в Уелс и да подготвим една визия България в НАТО 2020, която след представянето й и след поемане на ангажименти от наша страна така, както се очаква от всички членки на НАТО да бъде основа за разработване на национална програма Българя в НАТО 2020. И тази програма да покаже начините, по които България може да постигне военни разходи до 2 процента от БВП и от тях поне 15-20 процента за инвестиции в нови способности и то способности, които са ключови в сферата на Военновъздушни сили, Военноморски сили, Сухопътни войски, Специални сили, реагиране в извънредни ситуации, кибер сигурност. Мислим, че с един такъв комплексен подход, ориентиран към проектно управление, ориентиран към съчетаване на национално финансиране с многонационално финансиране, общностно финансиране от НАТО, където средствата за нашия регион ще бъдат увеличени. Конкретни инициативи като тази на президента Обама за засилване на присъствието и на развитието на способности в Източна Европа, всичко това поставено заедно, поставено в контекста на не само приноса към военните способности, но приносът към технологично обновление на страната, създаване на работни места, гаранциите за сигурността, които всъщност създават условия за по-добри инфраструктурни проекти, за по-добра търговия. Това са неща, които макар и за два месеца, могат да бъдат разписани, консултирани вътре в правителството с обществото и да бъде една добра основна за следващо редовно правителство, което няма да има много време да започне да работи по реализацията.

Добре, но кажете какво е вашето виждане. Аз ще се опитам малко да опростя нещата, понеже говорим за модернизация, за равнища на нашата армия, натовско равнище, пак се връщаме до средствата. Дали модернизацията на армията, според вас, е свързана с нови съкращения? Кои сектори могат да бъдат модернизирани и как? Защото знаем, че нашата армия постоянно търпи критики за състоянието, в което се намира, затова че хроничния недостиг на пари води до ниско качество.

 Да, вие споменахте, че имаме известен опит в изпълнителната власт. Тогава в периода 1998 г. – 2001 г. всъщност още не бяхме членове на НАТО, икономическата ситуация не беше по-лека и единственото решение беше да бъдат направени структурни промени с цел да се освободят средства. Опитът показва, че дори когато се освободят средства, изтеклите 10-15 години след тази реформа по план 2004, не по-малко от 2 милиарда лева са похарчени за превъоръжаване. Ефектът не е много голям, затова подходът, който предлагаме сега е различен – да имаме ясен разчет за средствата, с които може да се разполага в рамките на тази програма до 2020 година, да фокусираме вниманието върху модернизационните проекти и само когато те дадат резултат и изискват по-малко личен състав в определени области. Личният състав да бъде преподготвен, да бъде насочен в други области и само в краен случай да се намалява личен състав, но при гарантирано, измеримо увеличаване на способностите при гарантирано компенсиране на определени празноти с механизмите на евроатлантическата солидарност. Така че аз считам, че става въпрос за един нов подход и нека не забравяме, че сега вече сме член на Европейския съюз, където огромен ресурс, както беше обявено – 9,8 милиарда евро, ще бъдат налични за инвестиции в други, невоенни области. Аз считам, че е време във военната сфера, правителството, нацията да инвестира малко повече средства. Просто, защото самоотбраната гарантира сигурност, стабилност, гарантира развитието на Европейския съюз и по този начин да можем да се възползваме и от оперативните програми от другите фондове, осигурявани от Европейския съюз.

Два много важни въпроса останаха. Ще ви помоля за кратки отговори, понеже не ни остава много време. Първо – понеже това е продължение на темата, някакви спешни мерки, според вас, трябва ли да се вземат в момент и могат ли, с оглед на кризата в Украйна, която за съжаление се разраства и буди все по-голяма тревога?

Определено. Първо – тази криза е нетрадиционна. Ние трябва да засилим способността си за кибер отбрана, за да гарантираме устойчивост на нашите системи за управление и за управление на инфраструктурите. Второ – трябва да търсим под формата на учение и други форми на сътрудничество, на солидарност, засилване на капацитета за въздушна сигурност, тъй като разполагаме единствено с руски самолети, зависими от Русия. Това създава риск. Същото важи и за морската сигурност, където съществуващи фрегати трябва да бъдат ускорено усъвършенствани, за да могат да изпълняват по-ефективно операции по морски суверенитет. И със сигурност виждаме тези бедствени инциденти, капацитетът на армията да подкрепя гражданските власти трябва да бъде разширяван и развиван, тъй като хората разчитат на своята армия. Досега мисля, че армията е доказала, че винаги е готово и има с какво да подпомогне гражданите в критични ситуации. Това създава доверие, това успокоява хората и е много важно.

Накрая да ви попитам – ще правите ли ревизия на сключваните договори, на обществени поръчки? Защото помним, че съвсем наскоро стана ясно, че например летците ще получат нови униформи. Обществена поръчка беше за близо половин милион лева, а пък те дори не могат да си изпълнят летателните часове, ако правилно успях да навляза в темата. Специално такъв тип поръчки за големи суми, ще проверявате ли и каква ще е тяхната съдба?

Вече тече този процес по указание, както казах на министър Порожанов. Ние събираме информацията. До 10 дни тя ще бъде готово с предложение да се приотизират всички разходи, както в краткосрочен, така и в по-дългосрочен план. Именно сферата на отбраната, която е стратегическа, изисква дългосрочни инвестиции. Тази национална програма ще зададе приоритетност, която няма да позволява неефективно използване на тези оскъдни ресурси.

Каква обаче ще е съдбата на такива договори, които са дългосрочни, за които се открие, че не са достатъчно ефективни?

Ще търсим механизми, ще се търси съгласие. Няма да има едностранни действия, но тази ситуация изисква нестандартен подход и искам да подчертая, че за разлика от предни периоди, когато страната е била в криза, сега сме в НАТО и Европейския съюз – ще търсим всички възможности за използване на солидарността на нашите съюзници за сътрудничество, което позволява с по-малко средства да бъдат постигани повече резултати и по-устойчиви резултати.

Благодаря ви за това първо интервю пред бТВ. Министърът на отбраната Велизар Шаламанов.