Електронното гласуване и активната регистрация могат да изчистят „мъртвите” души от изборните списъци, казва вицепремиерът, министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране пред в. „Труд”

Госпожо Захариева, като служебен министър на регионалното развитие Вие отговаряте и за Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО). Какви са най-важните задачи пред нея, за да се гарантира безпроблемното провеждане на изборите?

ГРАО трябва да отпечата финалния вариант на избирателните списъци, които се подготвят, актуализират и подават от общините.

Ще изчистите ли „мъртвите души” от избирателните списъци?

„Мъртви души” е термин, който се наложи заради голямото разминаване на броя хора в избирателните списъци и резултатите от националното преброяване. Голяма част от тези хора не живеят в България, но са наши сънародници и имат избирателни права. Просто част от тях не ги използват, защото ако избирателната секция е на 1000 км, няма как да отидат дотам за един ден. Затова съжалявам, че парламентът не подкрепи провеждането на национален референдум по изборните въпроси. Един от тях беше за електронното дистанционно гласуване. Така бихме извадили много хора от графата „мъртви души” и бихме ги причислили към гласуващите активни граждани. Друг вариант за изчистване на избирателните списъци беше активната регистрация. Тя също не беше приета.

Има ли други възможности пред служебния кабинет, за да бъдат намалени „мъртвите души” в списъците?

Преди избори с писма от ГРАО активно се подканят кметовете и нашите консулски представителства в чужбина да изпращат актовете за гражданско състояние. Става въпрос за актове за смърт, за да може починалите лица да бъдат заличени от избирателните списъци. Проблемът е, че на някои места в чужбина законодателството не изисква актовете за смърт да бъдат представяни пред съответните власти. Това затруднява изчистването на списъците. Но искам да подчертая, че служебното правителство ще изпълни закона такъв, какъвто е, за да гарантира провеждането на честни избори.

Кои са най-сериозните проблеми в икономическата политика, на които ще трябва да се търси решение още в мандата на служебното правителство?

Липсата на стабилност и предвидимост. Това отблъсква бизнеса. Служебният кабинет трябва да покаже, че държавата работи с пълни обороти. Много сериозен проблем е блокирането на средствата по две оперативни програми („Околна среда” е изцяло спряна, а „Регионално развитие” - частично - б.р.). Приоритет за мен е да намерим резерви в държавния бюджет и да осигурим разплащането по тези програми. Ще бъде престъпление, ако не се случи. От една страна, ще провалим строителния сезон. От друга - ще загубим средствата от европейските програми.

Какви бюджетни средства ще са необходими?

Има оптимистичен и песимистичен вариант. Оптимистичният е в случай че цялата програма „Околна среда” или поне част от заявените плащания по нея бъдат възстановени до края на годината. При него от бюджета ще са нужни около 300 млн. лв. Ако не бъдат възстановени плащанията, ще са необходими 925 млн. лв.

От кои пера в бюджета могат да се осигурят средствата?

В момента анализираме. Част от средствата от инвестиционната програма на правителството няма да бъдат усвоени до края на годината. По някои проекти дори не са започнали търговете. Всички резерви оттам пак ще бъдат дадени на общините, но по линия на оперативните програми. Това е един от възможните източници, но той не е достатъчен. Другият е свързан с обществените поръчки. Трябва да се прегледат процедурите по министерства. Там, където няма спешна необходимост, поръчките може временно да бъдат отложени. Освен това предишните управляващи често повтаряха колко е голям фискалният резерв. Той също може да е един от източниците.

Какви са причините за спирането на „Регионално развитие”?

От Брюксел са спрени само 2 оси. След одитния доклад на ЕК нашият сертифициращ орган е изпратил писмо до ръководителя на оперативната програма, с което спира и останалите. Правим всичко и се надявам това да е временно.

Какво констатира одитът на ЕК?

Констатациите са предимно за системите за контрол. Комисията настоява за подобряването им.

Какъв е размерът на средствата, които са под риск?

Рисковете са в зависимост от това дали ще се осигурят средства от бюджета или не. Под риск са около 100-150 млн. лв. Най-застрашен през следващата година е проектът за Северната скоростна тангента на София. Другият рисков проект е жилищната програма за саниране. Преди една година успяхме да увеличим безвъзмездната помощ по нея от 50 на 75%. Осигурихме възможността социално слабите семейства да получат 100% безвъзмездна помощ. Но една година по-късно няма напредък и тепърва се правят търгове за строителство. Случаят с КТБ допълнително ще затрудни ситуацията. Там са блокирани 13 млн. лв. за нисколихвени кредити. Трябва да се има предвид, че това не са парите по програмата. Лошото е, че има блокирани и около 500 хил. лв. на самите етажни собственици в доверителни сметки в банката. Тези дни имам среща с квесторите на КТБ, за да видим какво може да се направи.

От БНБ вече обясниха, че не може да се правят изключения и да бъдат отблокирани средства по сметки.

За доверителните сметки наистина няма какво да се направи. Но сумите по тях са гарантирани, защото попадат в лимита до 196 хил. лв. Проблемът е по-скоро с 13-те милиона - дали има механизъм да бъдат разблокирани.

Какви действия ще предприеме служебният кабинет по проекта „Южен поток”?

„Южен поток” е много важен проект за България, защото той диверсифицира пътя на доставки. Освен това чрез него ще се създадат работни места. Той обаче категорично трябва да се случва по европейските правила. Служебният кабинет ще окаже пълно съдействие на ЕК и ще представи всички документи, които се изискват, за да може Брюксел да излезе със становище дали сключеният договор за строителство противоречи на общностното законодателство, или не.

Защо съобщихте, че не може да се отмени издаденото строително разрешително за части от проекта?

Това гласи Законът за устройство на територията и Административно-процесуалният кодекс. След като един орган е издал заповедта, той не може да си я отмени сам. Това може да направи съдът при внесена жалба. Европейската комисия няма да санкционира България за издаденото разрешение. Проблемът с него е, че не се прави публично и че експремиерът Орешарски каза, че е спряна всякаква работа, а всъщност тя продължава.