Интервю на министъра на образованието и науката за в. „24 часа“

„Шпигел“  нарече новосформирания служебен кабинет „проевропейски“, а у нас го определиха като „странна смес от комунисти и демократи" - притесняват ли ви коментарите в държавата, г-жо Коларова?

Това са две от многото определения, които се появиха в медиите. За мен не е приемливо още в първия ден от назначаването на едно правителство да му се слагат етикети и то да е обект на поляризирани, взаимоизключващи се оценки. Конкретно за двете цитирани от вас определения, за първото - България е член на ЕС и всички български правителства, които работят за това, са проевропейски, включително и служебното сега. България е и член на НАТО, което еднозначно задава евроатлантическа ориентация на външната ни политика. Що се отнася до второто, искам да подчертая, че доколкото комунизмът се свързва с режими, провеждали последователна човеконенавистна политика и довели своите държави и народи до икономическа разруха и социален разпад, не приемам тази квалификация за нито един от членовете на това правителство. Всички ние сме хора. Имаме своите достойнства и недостатъци, но съм убедена, че всеки от нас е демократ. Сигурно всеки от нас има и някои недотам демократични нагласи и представи за ролята на държавата. Но Министерският съвет е колективен орган и основата, на която кабинетът „Близнашки“ ще взима своите решения, е открито, прозрачно, отговорно, демократично управление. Това е не само заявен, но и доказан чрез биографиите на членовете му принцип.

Имате около 90 дни като министър на образованието. За какво ще ви стигнат?

Може и да са по-малко, а ако броим колко са работните дни - още по-малко. Има неща обаче, за които съм убедена, че времето ще стигне. Екипът на министерството е добре организиран и съвместно с общинските власти съм напълно убедена, че ще успеем да гарантираме старта на учебната година в училищата и университетите. Притеснявам се дали времето ще стигне за ефективна работата по няколко основни приоритета.

Кои са те?

На първо място, оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. За нея съм обнадеждена, защото буквално часове, след като беше подписано споразумението за партньорство, официално получихме бележките по тази програма. Надявам се успешно да завършим работата по нея. На второ място е стратегията за висше образование. Тя беше внесена в 42-ото НС, но не беше постигнат консенсус за приемането й. Ще работим по конкретен план за действие и ще актуализираме текста на стратегията. Имам и още няколко задачи, свързани с изработването на нормативни документи наредби, свързани с прилагане на ЗИД на Закона за професионалното образование и обучение, например. За да съм сигурна, че ще ми стигне времето, вече изработихме хронограми с краен срок 1 октомври.

Училища в наводнените Мизия, Бяла Слатина и други пострадали градове и села плачат за ремонт. Какви мерки ще вземете?

Още на първото заседание на Министерския съвет, на което беше обсъдена обстановката в Мизия, поставих въпроса за детайлна информация за училищата. Зам.-министърът с ресор училищно образование ще участва в междуведомствената комисия за справяне с последиците от наводненията. Директорът на дирекция „Организация и координация“ на Министерството на образованието Лазар Додев е в Мизия, за да се запознае и оцени ситуацията на място. Планирам също да посетя не само Мизия, но и всички училища в Северозападна България, пострадали при наводненията. Необходими са няколко дни, за да направим оценка и да обсъдим възможните решения. Знам, че има проблеми, които трябва и могат да бъдат разрешени само на място. Почти сигурно е, че няма да започне учебен процес в поне две училища в Мизия и ще се наложи транспортирането на ученици в съседни училища. Но кои да бъдат е много важно да се прецени, защото проблемът с броя на децата в паралелките трябва да се обсъди с директорите и РИО. Може да се окаже, че капацитетът на най- близкото съседно училище не позволява приемане на нови ученици за временно обучение.

Одобрявате ли идеята за единен учебник по всеки предмет?

Всеки учебник е сериозен ресурс, чрез който министерството стратегически инвестира и с който задава рамката на учебния процес. Важно е да се вземе предвид различното естество на преподаваните дисциплини. Например, когато става дума за история, искането за единен учебник е свързано с това, че различните интерпретации на историята стъпват върху различни вериги от събития. Често се оказва, че според различните учебници през един и същи времеви период са се случили различни значими събития.

По-страшното е, когато остават неописани цели ключови исторически периоди. Склонна съм да приема например, че липсата на текстове в учебниците по история за периода на комунистическия режим в България превръща тоталитаризма в „невидима заплаха“. Но ако това са съображения за учебника по история, други биха били те за единен учебник по физика. Отделно трябва да се обсъди финансовият проблем. От една страна, е хубаво вместо конюнктурно да се харчат пари за три учебника, те да се инвестират в един. Но едновременно се чуват и гласове, че единният учебник е най-сигурната стъпка към корупция, към гарантирането на монополно положение на една печатница. Затова по тази тема не бива да се играят дребни партизански игрички и трябва да бъде предложено устойчиво и консенсусно решение. Трябва да има ясни критерии и стандарти, по които да се извършва и създаването на учебници в рамките на всяка една дисциплина. Надявам се в края на мандата на служебното правителство, в образователното министерство да има публично изяснена и тествана позиция по темата за единния учебник.

Вашата предшественичка Анелия Клисарова Ви подари училищен звънец. Но с какъв бюджет ще откриете първия учебен ден, след като „отрязаха“ пари от всички министерства, включително и от образователното, за да решат проблема с парите за здраве?

Проблемът не е, че е взето от всички останали ресори, а че механично е взето от всички поравно. Не всяко министерство обаче има еднакви възможности за съкращаване на бюджета. Разбира се, че бюджет за откриване на учебната година ще има. Но според мен критични ще са последните два месеца от 2014 година. Смешно е да посрещнем с фанфари 15 септември, а през ноември да се окажем с продънени джобове.

Но, слава богу, у нас към образованието винаги е имало отговорно отношение и парите за самия процес на образование няма да бъдат съкратени. Проблемът е, че когато се правят съкращения на парите за администриране, това може да създаде сериозни проблеми и системата да аварира на най-неочаквани места. А дейностите, организирани от образователното министерство, засягат интересите на огромен брой хора.

Какво бихте променили в средното училище?

Начинът, по който кабинетът „Орешарски“ работеше по реформата на училищното образование от първи до 12-и клас, създаде изключително голямо напрежение. Бяха декларирани намерения, които се разминават с всичко, достигнато до момента. Например през две поредни правителства - на Борисов и на Станишев, тема за закриване на езиковите училища не беше поставяна. Защото в учителската общност има съгласие, че това е система, която работи ефективно, гарантира качество на образованието и се характеризира с устойчивост. Тази система с малко ресурс постига много добри резултати. Не мога да разбера по каква логика и под натиска на чии интереси отново беше поставен въпросът дали има смисъл да съществуват езиковите училища. Вероятно, за да се създаде ненужно напрежение и усещане за безсмисленост в реформата на средното образование. Това е една голяма тема и според мен съгласието по нея в 41-ото Народно събрание бе гарантирано чрез гласуване на почти целия Закон за средното образование. Знаете, че той не мина на косъм. Беше въпрос на минимално усилие, което не беше направено. Надявам се, че в следващия парламент ще има достатъчно политическа воля и разум, за да бъде доведена докрай реформата в средното образование.

Не по-маловажен е въпросът и за професионалното образование. Има елитни професионални училища и в този случай ще стъпим върху новоприетите от 42-ото НС промени в закона въвеждането на система от защитени професии, на обучение чрез работа, на система за валидизиране/признаване на професионални умения. Важно е, че браншовите организации на работодателите получават нови функции. От министерството зависи дали ще се приемат четирите наредби, чрез които новите промени в закона ще бъдат приложени. Но доколкото работодателите са гарантирали своята подкрепа, планирам да работим на основата на стандарти, изработени от успешен пилотен проект, като привлечем средства от швейцарската програма.

Какви са намеренията ви във висшето образование?

Борбата трябва да е в посока дипломата от всяко едно училище - средно или висше, да има собствена стойност. Да е марка. За да може пазарът на труда да бъде свързан с образователния процес. За съжаление, в момента тази връзка е скъсана, което обезсмисля всички разговори за качеството на образованието.

Какъв ще е вашият принос за подготовката на изборите?

Всички знаем, че изборният процес не е възможен без системата на училищата. Най-малкото, защото, когато решим да гласуваме, обикновено отиваме в някое училище - там са повечето избирателни секции. Не съм политик. Най-хубавото на това правителство е, че то не е съставено от партийни активисти. Което означава, че моята основна задача е да държа образованието далече от междупартийните борби и да не превърна нито една от темите за образованието в повод за предизборни спекулации и популистки акции. Доколкото е възможно, разбира се.

Участвате в изследователски проект с разработка за българските коалиции. Какво ще родят изборите на 5 октомври?

На този въпрос няма да отговарям като министър, а като политолог. В резултат на едногодишната правителствена криза, на която съм не само наблюдател, но и жертва, мога да направя следната оценка. Преди година и два месеца думата коалиция беше мръсна дума. Управляващите се опитаха да избягат от нея, връщайки се към една изключително порочна практика - да се прави коалиция без публично коалиционно споразумение, набързо, без да има видим процес на сближаване на позиции. Този опит катастрофира още на първата седмица

Но и трите партии, които участваха в гарантирането на краткия живот на кабинета „Орешарски“ платиха висока политическа цена.

Убедена съм, че ако следващият кабинет е коалиционен, той ще трябва да се създаде по правилата на нормалността, т.е. по правилата на европейските коалиционни правителства. Пределно ясно е, че в Европа коалициите стъпват върху публични и детайлно разписани споразумения. Това са документи, които се изработват на стъпки след провеждането на изборите, които са предмет на активна обратна връзка с избирателите и се приемат след публично обсъждане и одобрение.