Васил Щонов - служебен министър на икономиката и енергетиката, в интервю за предаването „12+3“ на БНР

Започваме веднага с първата тема. Новият министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов е първият ни събеседник. Добър ден, министър Щонов. С какво самочувствие поемате поста министър на икономиката и енергетиката? Какви са ви амбициите в тези тежки ресори? Чувствате ли се достатъчно подготвени?

Разбира се, чувствам се доста уверен в това, което трябва да се направи в следващите няколко месеца, а и за по-наред. Определено предизвикателствата са големи и има доста елементи, които трябва да се подобрят в работата и в икономическия сектор, и в енергийния сектор. За мен най-важното е да се покаже по-голяма прозрачност в това как се вземат решенията в тези сектори, да се стабилизира, най-вече във финансов планq работата на енергийния сектор. Където, както знаете, първо има големи натрупани дългове и поради редица неефективности в сектора, непрекъснато се увеличава задлъжнялостта на БЕХ, който всъщност комбинира всички държавни предприятия.

Има ли смисъл от тази структура БЕХ?

Да, от структурата БЕХ има огромен смисъл. България, както знаете, все пак е малка държава и в цяла свят се беляза тенденция да се окрупняват големите предприятия, за да могат да имат по-голяма финансова стабилност и по-голяма сила на пазара. Знаете колко са големи енергийните гиганти навсякъде в Европа, така че БЕХ, бих казал, че е прекалено малък за мащабите на Европа, а България иска да бъде ефективен участник на енергийния пазар и на регионалния, и на европейския.

Понеже споменахте БЕХ, какво трябва да се промени в тази структура? Работи ли тя ефективно към момента? Какво е вашето мнение?

Най-важните неща са следните: първо – това, което имаме в енергийния пазар е дисбаланс на търсенето и на предлагането. Цената на електроенергията в България е по-ниска в абсолютно стойност от цената в Европа и в региона. Но в сравнение с доходите на българското население е що горе-долу сходна, спрямо процент от доходите, които хората имат. Така че това, което е важно е да се повиши ефективността на работата на предприятието. Знаете, че всяко държавно предприятие име доста възможности за повишаване на ефективността. Това е едно от нещата, върху които ще работим. Но в същото време трябва да се разгледа енергийния микс, трябва да се разгледа как става това ценообразуване, което, разбира се, отговорният орган за това нещо е ДКЕВР и нашата цел е да се погледнат всички елементи в тази структура и да се направят стъпки, така че всеки елемент да си подобри работата с цел, рано или късно, да се излезе на плюс, а да не се трупат непрекъснати загуби в БЕХ.

Този анализ не го ли правим вече много години? Защо не ни се получава? НЕК е пред фалит. Знаете състоянието на останалите предприятия.

Просто нямаме консистентна и последователна политика в тази област. Както знаете, и миналата година по време на служебното правителство, бяхме поканили Европейската комисия и Световната банка. Те дадоха своите констатации, много смислени, целенасочени доклади, които между другото са качени на български език на сайта на министерството от днес, така че всеки може да се запознае с тях. Те дават ясна представа къде са проблемите и какво може да се направи, за да се решат тези проблеми. Това, което липсва е последователност. Често се сменят правителствата и политиката просто се сменя прекалено често. Например в последната година задълженията на БЕХ и сектора като цяло са се увеличили, вместо да се подобряват. За да се оправи това положение е нужда последователна политика, и всички участници да направят отстъпки. Всичко участници – това е много важно, няма една стъпка, която изведнъж да реши всичките проблеми. Какво има преди всички участници – ДКЕВР – искаме да бъде още по-независим орган, отколкото…

Той независим ли е в момента?

Да, ДКЕВР е независим дотолкова, доколкото независи от Министерство на енергетиката и икономиката, но ДКЕВР се избира от министерския съвет, което по принцип дава възможност за всяко правителство да прави промени в групата на ДКЕВР. Това, което ние искаме е, да работим върху закон, който да се приеме за следващото Народно събрание, за да може да се вдигне тази функция на надпартийно ниво. Но в същото време, за да се изпълнява този орган правилно, да си изпълнява задълженията в начин, който подпомага енергетиката, той трябва да има необходимите умения, необходимите начини и способи, за да може да прави това ценообразуване по възможно най-ефективния начин. Така че ние ще работим за…

То проблемът може би е в политиците, които често се намесват в работата на Комисията, като че ли, поне така изглежда отвън.

Ами значи тук…Вижте, тук идваме в тази идея за енергийния борд, където идеята е не да се използват външни експерти, или да се налагат някакви решения. Не, много е важно да има тази независимост на институциите, но също е важно да се постигне един консенсус, едно съгласие какво трябва да се направи, което донякъде беше постигнато от миналото служебно правителство, но после не беше приложено. Така че идеята на енергийният борд е след като се постигне този консенсус в тези стъпки, които всички участници трябва да предприемат, ще ви кажа след малко кои са те, да се постигне съгласие на надпартийно ниво, че тези стъпки трябва да се следват, и независимо какво ще стане след 2 месеца, най-вероятно това правителство ще бъде заменено от политическо правителство, да се изпълват тези стъпки дотогава, докогато не се оздрави секторът. Както ви казах това значи повече умения и способности в ДКЕВР, и когато се определя ценовата политика да се вземат предвид всички разходи на всички дружества по веригата. А не например да кажем, ако стане нещо, тогава цените няма нужда да се променят и ще се постигне балансът.

Дали няма да се обезсмислят решенията или консенсусът, до който стигнат членовете на този енергиен борд, при положение, че само след три месеца идва нов министър, който може би ще има своята нова визия? Няма ли да работят напразно?

Точно това…Приемственост и последователност.

Нямате гаранция, че ще я имате.

Да, но на всички участници пазарът е ясно, че това не може да продължава така. Не може непрекъснато да се увеличават дълговете в енергийния сектор. Всички участващи на пазара, аз вярвам, че се готови на този консенсус. Просто той трябва де се постигне, да се документира и да се следва занапред. Аз искрено се надявам, че след като постигнем този консенсус, /…/ на енергийния борд, това нещо ще определи нашата стратегия за следващите години и участниците на пазара ще се придържат към тази стратегия.

Кога точно ще заработи този енергиен борд и кои са хората, които ще влязат в него, защото това също е изключително важно?

В рамките на служебното правителство се надявам да заработи. И ще участват всички структуроопределящи единици на енергийния пазар – както споменах, ДКЕВР, представители на производителните мощности, на електроразпределителните предприятия, експерти от Световната банка, Европейската комисия и Европейската банка за възстановяване и развитие, както и представители на всички други общности в страната, които имат ефект върху този сектор.

И противоположни интереси.

Абсолютно. Значи, отново ви казвам, трябва да се постигне този консенсус. Няма друг изход. Разбирате ли, няма друг изход и затова ще се наложи да работим всички заедно.

Моля ви, коментирайте – от няколко дни се разпространява информацията, че е възможно да има режим на тока.

Режим на тока е много малко вероятно да се случи. В момента в България има излишък на производствени мощности за електроенергия; разпределителната мрежа е в добро състояние поради усилията на дружествата на БЕХ, така че малко вероятно от гледна точка на физическото доставяне на електроенергия, е да се наложи това нещо. Гражданите трябва да са спокойни, че няма да има режим на тока. Но във финансов аспект задлъжнялостта е висока и ако не се постигне това изясняване на откъде да се намерят тези пари, за да може да се постигне този баланс, това ще създаде напрежение във финансирането на този сектор.

Вие имате ли свой отговор откъде да се намерят парите?

Да, имаме план, който ще го изпълним чрез този енергиен борд. И, както казах, елементите на този план са, че всички участници на пазара ще трябва да направят отстъпки и компромис. Няма да бъде една група. Например много често се говори: на пазара един от проблемите е това, че ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3 с тези дългосрочни договори за покупка на електроенергия напрягат системата и увеличават всъщност разходите повече, отколкото е средната цена на електроенергия. Да, това е един от елементите, но има още пет или шест елемента.

Кои са другите елементи?

Другите елементи са ценообразуването, ефективността на държавните предприятия, тоест за единица електроенергия се произвежда на по-малка цена. Тези търгове, когато производствените им мощности, тоест електроцентралите произвеждат ток, има, както знаете, регулиран и нерегулиран пазар. Трябва да сме сигурни, че в търговете на електроенергия има голяма прозрачност. Колкото повече прозрачност има, толкова по-ефективни са тези търгове и толкова повече пари се спестяват в системата. Има и други мерки, да, които ще съобщя.

По темата за ТЕЦ „Марица Изток“ 1 реалистични ли са прогнозите за намаляване на цените? От няколко месеца се правят такива прогнози, но като че ли… Направени ли са някакви постъпки в тази посока? Питам ви, защото от месеци се говори, че ще се водят разговори и т.н.

На мен ми предстои да се запозная с всичките детайли. Да, имам постъпки. Както знаете, има постъпки и от ДКЕВР, има проведени разговори от предишния енергиен министър. Ние ще ги продължим тези разговори. Но не е справедливо да се фокусираме върху един елемент. Всеки ще трябва да направи отстъпки.

Успяхте ли да се запознаете с проблемите около 7 блок на АЕЦ "Козлодуй", "Южен поток"?

Вижте, много интересно е да се говори за тези големи проекти. Ще ви разкажа и за тях, но най-важното е – за мен основен приоритет е постигането на този баланс в енергийния сектор, който всъщност ще позволи да се намали задлъжнялостта на БЕХ и да се работи по това да не се увеличава тази задлъжнялост, а да се работи към намаляване на тази задлъжнялост. Относно големите проекти, "Южен поток" е много важен проект. Той е важен и за България, той е важен и за Русия, важен е и за европейската общност. Така че ние сме за този проект и се надяваме да стане. Но това, което също е важно да се разбере от всички страни, е, че няма как този проект да стане не по европейските правила. Ние сме член на европейската общност, нашето бъдеще е свързано с Европа. Това, което искаме, е да работим по структуриране на този проект, така че да се отговори на забележката на Европейската комисия за тази наказателна процедура, която е образувана срещу нас. Имаме план как да се изпълни тя. И дотогава, докато не получим това съгласие и не структурираме проекта по начин, по който да може да отговори на изискванията на Европейската комисия, проектът ще остане замразен. Аз се надявам да направим прогрес в тази насока в следващите два месеца. Убеден съм, че ще успеем.

Какво включва вашият план и всъщност какви обяснения ще дадем на Брюксел за неясната процедура за избор на строител? Кога трябва да ги дадем всъщност също можете да кажете.

В момента е образувана работна група, която отговаря на тези въпроси. Надявам се до края на месеца да бъдат изпратени първите отговори към Европейската комисия.

Трябва ли на всяка цена да го строим и подписът на бившия министър Терзиева какви неудобства създава?

Аз обещах, когато встъпвах в длъжност, да съм по-малко реваншист към миналото правителство и това въобще не е моята идея. За мен едни такива подписи в последния миг, нали, един ден, три дни преди смяната на правителството, просто това не е начинът, по който се правят тези неща. Ние работим за интересите на България, трябва да има приемственост. Жалко, че стигнахме до този етап. На този етап проектът е замразен, според условията на Европейската комисия. И вместо да си играем такива игрички кога кой да изпрати това разрешително за строеж, много по-важно е да седнем на масата и да работим заедно с руската страна и с Европейската комисия, и да решим проблемите. Те не са чак толкова много.

Европейската комисия и Русия не са на една страна.

Естествено, че те са на една страна, защото всички имат интерес от изграждането на "Южен поток" – и Русия, и Европейската комисия. Но, както всички знаете, дяволът е в детайлите. Има детайли. И ще ви кажа само това нещо – едно от важните условия е по тази тръба освен руски газ, да тече и газ от трети страни, в частност България. Както знаете, текат проучвателни дейности в Черно море, които евентуално на даден етап могат да позволят България също да добива газ в по-големи количества, отколкото се добива сега. Важно е както за нас, така и за Европа, ние да имаме достъп до тази тръба за тези количества. И това е нещо, което е просто въпрос на преговори, което може да се реши за определен период от време.

А договорите с „Уестингхаус“? Тях успяхте ли да ги прочетете, има ли от какво да се притесняваме в непубликуваната информация?

Договорът за „Уестингхаус“ – запознах се с него, продължава правният анализ на договора. На този етап мога да потвърдя, че няма опасност за България или съответно за БЕХ и АЕЦ "Козлодуй" да се направят разходи, които после трябва да бъдат връщани. Но самият договор, важното нещо на този договор е да се види какво всъщност се цели с построяването на 7 блок и в частност с това този 7 блок да бъде на „Уестингхаус“. Много по-правилно според мен е да се погледне какви са мощностите в България в момента, как се очаква тези мощности да бъдат изваждани от употреба в следващите 20 години и с какви мощности те да бъдат заменени. И след като се направи този анализ, ще може да се вземе правилното решение колко бързо да се движи този проект.

Вие към момента можете ли да отговорите имаме ли нужда от такива допълнителни мощности?

Не. И би било нереалистично да очаквате от мен след по-малко от една седмица на тази позиция да ви дам отговор на този въпрос. Аз мисля, че това всъщност е работа на следващото правителство. Не може едно правителство за два месеца да анализира и да вземе решение за проект, който струва милиарди евро. Това определено е работа на следващото правителство. Нашата задача е да сме сигурни, че този договор не е в ущърб на България и да създадем необходимите стратегически документи за това какви анализи трябва да се направят, за да може да се вземе правилното решение след време.

Да кажем няколко думи и за икономиката. Какви са приоритетите ви в този ресор?

Аз много вярвам, че всъщност икономиката е там, където ние можем да създадем най-много добавена стойност. Основните неща, върху които смятам да се фокусирам, това са да предприемем мерки за подобряване на средата за развитие на малките и средни предприятия в България.

Как може да стане това?

В момента най-важното нещо е стартирането на следващата оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Както знаете, миналата седмица беше подписано споразумението за партньорство с Европейския съюз, което ни дава възможност, ако организираме работата по стартирането на тази програма в рамките на служебното правителство, да сме готови за стартирането на тази програма. Оттам ще дойдат парите, които ще отидат директно в малкия и средния бизнес, които ще движат иновациите, ще създават работни места. Потенциалът за увеличаване на производителността на труда и на богатството на българите е в малките и средни предприятия. И при условие, че Европа ни дава тези пари, или поне 80% от парите, почти безвъзвратно, това е ресурс, който е много важно да бъде оползотворен по най-бързия начин.

Можете ли обаче да помогнете на производителите, на фирмите, които изнасят за Русия хранителни продукти, в ситуацията, в която се оказаха в момента след наложените санкции от страна на Русия.

Днес имах разговор с нашия посланик в Русия, точно обсъждахме този въпрос. Както знаете, това са санкции между Русия и европейската общност, които ние няма как да избегнем. Но тези санкции засягат определени групи продукти. А пък други продукти, както беше споменато – консервната промишленост например, те не са засегнати от тези санкции. Ние трябва да направим точно това – да видим къде можем да действаме. И там, където можем да действаме, да ускорим по най-бърз начин процедурата за увеличаване на износа към Русия в този сектор. И това е нещо, върху което ще работим активно, за да можем да компенсираме очакваните загуби, които за нас не са толкова големи, на фона на всички други държави, които са близко до Русия и имат по-голям стокооборот с Русия. Така че те ще загубят повече от нас. На сравнителна база ние сме по-малко засегнати от тези санкции, отколкото…

Добре, ние увеличаваме вноса на консерви например за Русия, но какво правим с млякото, което не можем да изнасяме, или със сиренето, или с кашкавала? Можем ли да намерим нови пазари в толкова кратко време? Защото, знаете, притесненията в цяла Европа са, че тази продукция, която остава в Европейския съюз, може да подбие цената и много предприятия да фалират.

Аз мисля, че нашите предприятия, особено в селскостопанската продукция, са доста ефективни. Така че всъщност това нещо трябва да се остави на пазара – пазарът да прецени кои са най-ефективните предприятия и кои ще бъдат най-успешни, що се отнася до износа. Както знаете, голяма част от бюджета на Европейската комисия всъщност субсидира селскостопанското производство и съответно ние ще работим с Европейската комисия да получим и нашия дял от евентуални помощи от европейската общност във връзка с тези санкции, които ще ни позволят да останем конкурентоспособни. Аз не предвиждам да се отрази това нещо в значителен аспект или да има фалирали предприятия. Не очаквам това нещо.

Благодаря ви за този разговор. Чухте новия министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов.