Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif09.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Мирослав Ненков: НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВИКА ЛИНЕЙКА ЗАРАДИ СТРАХ ОТ КУЧЕТА
15 Август 2014

Още носим дефекта от комунизма, че здравеопазването е безплатно. А в системата няма нищо безплатно, казва министърът на здравеопазването пред в. „Труд”

Г-н министър, оповестихте, че болници няма да имат право да връщат пациенти от линейки. Възможно ли е това наистина да се случи и българи с опасност за живота да не се прехвърлят от едно лечебно заведение към друго?

 

Идеята ми е, ако успеем да я „облечем” законово и ако болниците се съгласят, да няма териториално разпределение на приемащите звена. Става дума за общата медицинска помощ, а не за специализираната, като инвазивна кардиология и неврохирургия, при която районирането остава. В идеалния вариант всяка болница приема всеки дошъл, но в практиката това не е възможно. Според мен премахването на районирането, по-добрата комуникация между лечебните заведения и координационният център на Бърза помощ ще намалят върнатите болни. А досегашната практика е ужасна - и за пациентите, и за екипите, и за всички нас, които бихме се оказали в нужда от линейка, но в този момент тя превозва тежко болен от една болница на друга, докато най-сетне някъде го настанят.

 

Кога ще влезе в сила новият ред за работа на столичната Спешната помощ, според който българинът с опасност за живота ще се транспортира в най-близката болница с възможност да го обслужи според заболяването му?

 

Няма да стане тази седмица. Първо експертите от Министерството на здравеопазването (МЗ) трябва да проучат законовата страна на въпроса, трябва да се обсъди и с директорите на болниците, защото аз искам да облекча Бърза помощ, но не и да затрудня лечебните заведения. Има начин за действие, със сигурност ще направя и среща с личните лекари, за да видим как доболничната помощ също да участва в разрешаването на проблема.

 

Какво искате да постигнете с джипитата?

 

Ако общопрактикуващите лекари направят така, както е сторил моят семеен лекар, тогава случаите, наричани от колегите от Бърза помощ „визитации по домовете” и които те извършват, ще намалеят. А моето джипи просто е осигурило 24-часов контакт с пациентите си! Нещо, което принципно и от години е разписано в правилата за работа на личните доктори. Ето какво обясниха колегите от линейките: обажда се пациент с висока температура, диспечерът го съветва да потърси личния си лекар, а болният отвръща, че той не му вдига телефона. Така линейката отива да сваля температура, което е недопустимо. Друг е въпросът дали джипито наистина не е отговорило, дали пациентът не търси само Спешна помощ, защото му е лесно... Знаете ли, че колегите пазят записи, при които човек се обажда и казва: „Елате да ми дадете нещо срещу болка, че ще ми се пръсне главата, защото навън е пълно с кучета и ме е страх да изляза”. Представяте ли си?! Въпросът е как законово да решим проблема, така че хората да не злоупотребяват с повикванията, а джипитата да си вдигат телефона? И как да действаме, когато диспечерът пита пациента как е името на джипито му, а болният отвръща: „Няма да ви го кажа, защото не искам да си развалям отношенията с него”... Т.е. възможно е също личният лекар въобще да не знае, че този човек е болен, или той въобще да не го е търсил, тъй като наистина е по-лесно да се обадиш на 112. В Западния свят, към който се стремим, изходът отдавна е намерен.

 

Как?

 

Който се обади на Бърза помощ, той се качва в линейката, ако ще да му тече само кръв от носа, и се закарва в спешния портал на първата болница. Като влезе там, прережда всички, които чакат в приемното. А ако медицинският екип види, че докараният няма нужда от нищо друго освен от погалване по челото, написват му глоба от 200 паунда. Така е във Великобритания. После го пускат да си отиде вкъщи. За разлика от нашето общество - те имат средствата, за да го направят, второ – има как и да си съберат тези 200 паунда.

 

Това е много добър спирачен механизъм срещу неоснователните повиквания. Възможно ли е да го въведем?

 

Не, защото мярката ще се приеме за антисоциална, тъй като по неясни за мен причини все още хората носят в главите си дефекта от времето на комунизма, че здравеопазването е безплатно. А в системата няма нищо безплатно! Второ, трудно ще въведем мярката и защото нямаме капацитета всеки взет от дома пациент да се откара в болница. Да не говорим, че нашият стандарт казва: спешен е този болен, който се чувства спешен. Вие добре знаете, че ако някой си навехне пръста, за него това е най-голямото страдание на света и въобще не се интересува, че в този момент друг може да умира от инфаркт.

 

И пак стигаме до обсъжданото ешелонизиране на пациентите, което трябва да посочи - например с кодове като в Италия - бяло, зелено, жълто, червено, кой е най-спешният случай и кой може да изчака. Скоро то ще стане ли факт?

 

Няма как подобно разделение да се направи 100% по телефона. Операторите, с които аз се видях онзи ден, разказаха, че хората са се научили, като се обаждат, да заявяват: „Аз кашлям кръв. Кихам кръв”. При това положение разговорът се изчерпва, линейката тръгва към него. Задължително. А дали му е текла кръв сега или преди две седмици, ние не знаем.

 

Какво е адекватното решение за България?

 

Според мен глоба за пациента, който извика Бърза помощ заради висока температура примерно! Макар че част от българите, които звънят на 112, са с такъв социален статус, че на тях няма какво да им се вземе. Просто не притежават нищо. Те са неосигурени, а Бърза помощ гарантира медицинско обслужване и на тях. Да, няма лошо да се помага на крайно бедните. Но тези, които не искат и мразят да дават пари за здравни вноски, да си плащат. Само че как да се направи тази разлика? Уви, никак не е лесно. Ако обаче има повече екипи, работата им би била по-продуктивна. Тогава дори „визитациите по домовете”, които правят екипите от реанимобилите, няма толкова да натоварват системата. Но при настоящото положение, когато са малко, в същия този момент, докато колегите казват мили думи на неоснователно повикалия ги, някой някъде може да издъхва. Като случая с 40-годишната фотографка, от чийто сигнал е била отклонена линейка.

 

Как от 10 бихте увеличили екипите в София поне на 30, колкото е „санитарният минимум” за двумилионния град?

 

С промяна в наредбата за специализация са били привлечени млади лекари, тъй като са искали да се възползват от възможността да я получат по облекчен режим. Но се намерила една организация, която обжалвала поправката пред ВАС с мотива, че е дискриминационна, и съдът я отхвърля. Веднага след това дошлите млади лекари напуснали Бърза помощ. Ще търсим начин да върнем тези хора. Този път ефективно и необоримо.

 

В крайна сметка в колко бордове на болници Таня Андреева е направила промени в последните си дни като министър?

 

В десетина. Но директорските смени са най-атрактивни. Да, бордът е управителен орган, също с много важни функции, но самата смяна на членовете не е толкова фатална. Тя може да е такава, доколкото някои от тях смятат борда за нещо важно в личен план.

 

Но все пак членовете са в състояние да оказват влияние върху екипа.

 

Да. Ще коригираме смените след 1 юли. Но нека подчертая, че принципалът на болниците - здравният министър, има право да извършва кадрови промени по негово усмотрение. Ето, в борда на онкологията е поставен много компетентен човек – икономист. Той работи добре и аз няма да го сменя! Но има хора от политическия кабинет на д-р Андреева, като началника на кабинета й и парламентарния й секретар, които в момента не са никакви в МЗ. Техните места трябва да се заемат от хора от ведомството. А в трите болници, чиито директори бе махнала Андреева - „Пирогов”, плевенската и столичната онкология, вървят проверки. Искаме да установим дали тя е имал основание, или го е сторила просто ей така.

 

Кое най-много ви втрещи от обществените поръчки, които прегледахте?

 

В края на мандата са пускани доста.

 

Пак ли ще дадем 10 млн. лв. за елекронно здравеопазване и пак да го няма?

 

Точно тази поръчка се проверява, не искам в момента да я обсъждам. Но определено от електронно здравеопазване има нужда, защото например в момента, в XXI век, в нашата Бърза помощ колегите от 112 и 150 си контактуват с листчета! Така си обменят информация. Затова, когато се изработи цялостен софтуер, върху него ще легне цялата отчетност на страната. Тогава и статистиката по отношение на всякакви данни ще бъде по-лесна. Ако в следващите два месеца не успея да задвижа търг точно за такова електронизиране (а аз успях да намеря високоспециализиран експерт, който се нае да изработи проекта срещу скромната заплата в МЗ) или това стане в края на мандата, за да не каже някой - ето, и той го обявява в последния момент, готов съм да оставя проекта на бюрото на следващия министър.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения