Още носим дефекта от комунизма, че здравеопазването е безплатно. А в системата няма нищо безплатно, казва министърът на здравеопазването пред в. „Труд”

Г-н министър, оповестихте, че болници няма да имат право да връщат пациенти от линейки. Възможно ли е това наистина да се случи и българи с опасност за живота да не се прехвърлят от едно лечебно заведение към друго?

Идеята ми е, ако успеем да я „облечем” законово и ако болниците се съгласят, да няма териториално разпределение на приемащите звена. Става дума за общата медицинска помощ, а не за специализираната, като инвазивна кардиология и неврохирургия, при която районирането остава. В идеалния вариант всяка болница приема всеки дошъл, но в практиката това не е възможно. Според мен премахването на районирането, по-добрата комуникация между лечебните заведения и координационният център на Бърза помощ ще намалят върнатите болни. А досегашната практика е ужасна - и за пациентите, и за екипите, и за всички нас, които бихме се оказали в нужда от линейка, но в този момент тя превозва тежко болен от една болница на друга, докато най-сетне някъде го настанят.

Кога ще влезе в сила новият ред за работа на столичната Спешната помощ, според който българинът с опасност за живота ще се транспортира в най-близката болница с възможност да го обслужи според заболяването му?

Няма да стане тази седмица. Първо експертите от Министерството на здравеопазването (МЗ) трябва да проучат законовата страна на въпроса, трябва да се обсъди и с директорите на болниците, защото аз искам да облекча Бърза помощ, но не и да затрудня лечебните заведения. Има начин за действие, със сигурност ще направя и среща с личните лекари, за да видим как доболничната помощ също да участва в разрешаването на проблема.

Какво искате да постигнете с джипитата?

Ако общопрактикуващите лекари направят така, както е сторил моят семеен лекар, тогава случаите, наричани от колегите от Бърза помощ „визитации по домовете” и които те извършват, ще намалеят. А моето джипи просто е осигурило 24-часов контакт с пациентите си! Нещо, което принципно и от години е разписано в правилата за работа на личните доктори. Ето какво обясниха колегите от линейките: обажда се пациент с висока температура, диспечерът го съветва да потърси личния си лекар, а болният отвръща, че той не му вдига телефона. Така линейката отива да сваля температура, което е недопустимо. Друг е въпросът дали джипито наистина не е отговорило, дали пациентът не търси само Спешна помощ, защото му е лесно... Знаете ли, че колегите пазят записи, при които човек се обажда и казва: „Елате да ми дадете нещо срещу болка, че ще ми се пръсне главата, защото навън е пълно с кучета и ме е страх да изляза”. Представяте ли си?! Въпросът е как законово да решим проблема, така че хората да не злоупотребяват с повикванията, а джипитата да си вдигат телефона? И как да действаме, когато диспечерът пита пациента как е името на джипито му, а болният отвръща: „Няма да ви го кажа, защото не искам да си развалям отношенията с него”... Т.е. възможно е също личният лекар въобще да не знае, че този човек е болен, или той въобще да не го е търсил, тъй като наистина е по-лесно да се обадиш на 112. В Западния свят, към който се стремим, изходът отдавна е намерен.

Как?

Който се обади на Бърза помощ, той се качва в линейката, ако ще да му тече само кръв от носа, и се закарва в спешния портал на първата болница. Като влезе там, прережда всички, които чакат в приемното. А ако медицинският екип види, че докараният няма нужда от нищо друго освен от погалване по челото, написват му глоба от 200 паунда. Така е във Великобритания. После го пускат да си отиде вкъщи. За разлика от нашето общество - те имат средствата, за да го направят, второ – има как и да си съберат тези 200 паунда.

Това е много добър спирачен механизъм срещу неоснователните повиквания. Възможно ли е да го въведем?

Не, защото мярката ще се приеме за антисоциална, тъй като по неясни за мен причини все още хората носят в главите си дефекта от времето на комунизма, че здравеопазването е безплатно. А в системата няма нищо безплатно! Второ, трудно ще въведем мярката и защото нямаме капацитета всеки взет от дома пациент да се откара в болница. Да не говорим, че нашият стандарт казва: спешен е този болен, който се чувства спешен. Вие добре знаете, че ако някой си навехне пръста, за него това е най-голямото страдание на света и въобще не се интересува, че в този момент друг може да умира от инфаркт.

И пак стигаме до обсъжданото ешелонизиране на пациентите, което трябва да посочи - например с кодове като в Италия - бяло, зелено, жълто, червено, кой е най-спешният случай и кой може да изчака. Скоро то ще стане ли факт?

Няма как подобно разделение да се направи 100% по телефона. Операторите, с които аз се видях онзи ден, разказаха, че хората са се научили, като се обаждат, да заявяват: „Аз кашлям кръв. Кихам кръв”. При това положение разговорът се изчерпва, линейката тръгва към него. Задължително. А дали му е текла кръв сега или преди две седмици, ние не знаем.

Какво е адекватното решение за България?

Според мен глоба за пациента, който извика Бърза помощ заради висока температура примерно! Макар че част от българите, които звънят на 112, са с такъв социален статус, че на тях няма какво да им се вземе. Просто не притежават нищо. Те са неосигурени, а Бърза помощ гарантира медицинско обслужване и на тях. Да, няма лошо да се помага на крайно бедните. Но тези, които не искат и мразят да дават пари за здравни вноски, да си плащат. Само че как да се направи тази разлика? Уви, никак не е лесно. Ако обаче има повече екипи, работата им би била по-продуктивна. Тогава дори „визитациите по домовете”, които правят екипите от реанимобилите, няма толкова да натоварват системата. Но при настоящото положение, когато са малко, в същия този момент, докато колегите казват мили думи на неоснователно повикалия ги, някой някъде може да издъхва. Като случая с 40-годишната фотографка, от чийто сигнал е била отклонена линейка.

Как от 10 бихте увеличили екипите в София поне на 30, колкото е „санитарният минимум” за двумилионния град?

С промяна в наредбата за специализация са били привлечени млади лекари, тъй като са искали да се възползват от възможността да я получат по облекчен режим. Но се намерила една организация, която обжалвала поправката пред ВАС с мотива, че е дискриминационна, и съдът я отхвърля. Веднага след това дошлите млади лекари напуснали Бърза помощ. Ще търсим начин да върнем тези хора. Този път ефективно и необоримо.

В крайна сметка в колко бордове на болници Таня Андреева е направила промени в последните си дни като министър?

В десетина. Но директорските смени са най-атрактивни. Да, бордът е управителен орган, също с много важни функции, но самата смяна на членовете не е толкова фатална. Тя може да е такава, доколкото някои от тях смятат борда за нещо важно в личен план.

Но все пак членовете са в състояние да оказват влияние върху екипа.

Да. Ще коригираме смените след 1 юли. Но нека подчертая, че принципалът на болниците - здравният министър, има право да извършва кадрови промени по негово усмотрение. Ето, в борда на онкологията е поставен много компетентен човек – икономист. Той работи добре и аз няма да го сменя! Но има хора от политическия кабинет на д-р Андреева, като началника на кабинета й и парламентарния й секретар, които в момента не са никакви в МЗ. Техните места трябва да се заемат от хора от ведомството. А в трите болници, чиито директори бе махнала Андреева - „Пирогов”, плевенската и столичната онкология, вървят проверки. Искаме да установим дали тя е имал основание, или го е сторила просто ей така.

Кое най-много ви втрещи от обществените поръчки, които прегледахте?

В края на мандата са пускани доста.

Пак ли ще дадем 10 млн. лв. за елекронно здравеопазване и пак да го няма?

Точно тази поръчка се проверява, не искам в момента да я обсъждам. Но определено от електронно здравеопазване има нужда, защото например в момента, в XXI век, в нашата Бърза помощ колегите от 112 и 150 си контактуват с листчета! Така си обменят информация. Затова, когато се изработи цялостен софтуер, върху него ще легне цялата отчетност на страната. Тогава и статистиката по отношение на всякакви данни ще бъде по-лесна. Ако в следващите два месеца не успея да задвижа търг точно за такова електронизиране (а аз успях да намеря високоспециализиран експерт, който се нае да изработи проекта срещу скромната заплата в МЗ) или това стане в края на мандата, за да не каже някой - ето, и той го обявява в последния момент, готов съм да оставя проекта на бюрото на следващия министър.