Интервю на вицепремиера по социална политика и министър на труда и социалната политика за в. „Труд“

Министър Христосков, какво предприехте за подпомагане на пострадалите от наводненията?

До момента са приети 1353 молби за еднократна помощ от 325 лв. за покриване на неотложни нужди. На 1100 човека помощите вече са изплатени. За останалите това ще бъде направено в най-кратки срокове. Вторият начин, по който министерството на труда помага на пострадалите, е с осигуряване на работна сила за почистване на калта и тинята. През програмите по заетост, финансирани от националния бюджет или от европейските програми, са наети 745 души. С почистването са ангажирани и 1198 души, които получават месечни социални помощи.

Според Световната банка България може да противодейства на негативното влияние на демографската криза върху пенсионната система с повишаване на осигуровките, намаляване на пенсиите или на периода за получаването им. Кой вариант е за предпочитане?

Сигурно и трите заедно. Като служебно правителство си поставихме за цел да подновим работата на Консултативния съвет за оптимизация на осигурителната система в България. В него няма да участват политици, тъй като навлизаме в предизборен период и не бих желал тази експертна дейност да получи политическа окраска. Поставили сме си за цел да разработим различни варианти за реформа в пенсионната система. Пред скоби ще изведем въпроса с пенсиите на работещите в първа и втора категория труд.

Какви други въпроси ще решавате?

Ще дискутираме по всички ключови въпроси: размера на осигурителните вноски за първия и втория стълб на пенсионната система; варианта държавните служители и работещите в специалните ведомства да плащат лични осигурителни вноски; условията за пенсиониране; възможностите за подобряване на събираемостта. Общият принцип, който ще предложа, е да въвеждаме в максимална степен автоматични механизми. Те имат две предимства.

На първо място отдалечават осигурителната система от вземането на конюнктурни политически решения. Второ, носят предсказуемост - на базата на обективни показатели хората ще знаят какво и как ще се случи и ще могат да определят осигурителното си поведение. Ще обсъдим обвързването на възрастта за пенсиониране с очакваната продължителност на живота. Трябва да се въведе автоматизъм и за начина, по който ще нараства максималният осигурителен доход. Ще предложим решения и за тавана върху пенсиите. По всички въпроси ще бъдат подготвени варианти с разчети колко ще струват в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

Кои са най-добрите варианти според вас?

Не бих се ангажирал с отговор на този въпрос. При работата на консултативния съвет няма да проявявам пристрастия към който и да било от тези варианти. Задачата на моя екип е да обобщим предложенията, заедно с НОИ да направим финансови разчети и да подготвим законови текстове. Следващото правителство ще може да поеме политическата отговорност по едно или друго решение и ще го внесе за гласуване в парламента.

Неизбежно ли е повишаването на пенсионната възраст?

След като има обективно нарастване на продължителността на живота, е необходимо да има удължаване и на трудовия живот. Прието е, че човек трябва да се осигурява два пъти по-дълго, отколкото получава пенсия. Начинът, по който тази пропорция ще бъде постигната, ще бъде предмет на разискване.

Записаното увеличаване на възрастта и стажа за пенсия с по 4 месеца от 2015 г. ще остане ли като вариант?

Ако бъде предложено в рамките на консултативния съвет, ще остане. Ще събираме всякакви варианти, по които ще направим разчети.

Ще предложите ли промени в условията за пенсиониране на военни и полицаи?

Сигурно ще се предложи въвеждането на възраст, тъй като това са категориите, за които сега се изисква само прослужено време. Но като министър няма да бъда водещата страна в дискусията. Очаквам участниците в съвета да направят аргументирани предложения.

Ще се върви ли към изравняване на пенсионната възраст между мъжете и жените?

Ако въведем автоматичен механизъм за повишаване на възрастта за пенсиониране, поради по-бързото нарастване на очакваната продължителност на живота на жените, постепенно ще се стигне до изравняване. Личното ми мнение е, че не бива това да се случва веднага поради много особености, свързани с ролята на жената в българското семейство.

Какви мерки могат да се вземат за повишаване на приходите от осигуровки?

Ако се върне доверието в осигурителната система, хората сами ще започнат да разбират необходимостта да се осигуряват върху действителните доходи и ще отказват да работят в сивата икономика. Ревизиите на контролните органи трябва да са целенасочени в рисковите отрасли, в които има най-голям дял неформална заетост. Смятам, че тук има много голям резерв.

Как би могло да се повиши доверието? Младите казват: за нас няма да има пари за пенсии.

Младите обикновено казват, че няма да доживеят до пенсия. Преподавам на студенти и чувам подобни изказвания.

Какво им отговаряте?

Да отворят прозореца и да видят колко възрастни хора има по улиците и в градините. Казвам на студентите, че за тях има и осигуряване в капиталови фондове, от което ще получат допълнителна пенсия. Това е инструмент, с който се стимулира осигуряването върху истинския доход, защото така нарастват парите в индивидуалната партида. А от тях зависи размерът на допълнителната пенсия.

Според доста критици хората няма да видят пенсии от тези фондове.

Причината за тези критики е, че Комисията за финансов надзор изнася средни числа за натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените. Само че тази стойност се определя както от средствата на един млад човек, който може да има само една вноска от 25 лв., така и от натрупванията по сметката на работник, който се осигурява от 2002 г. в универсален фонд и е натрупал солидна сума. Когато стойностите се усреднят, се получава сума, която изглежда ниска. Целта на пенсионната реформа от 2000 г. е кумулативно от трите стълба да достигнем пенсия, която да е 70-80% от дохода, който човек е получавал през трудовия си живот. Само че такава цел е като саденето на орех. Плодът не идва веднага, а доста по-късно. Спестяванията в пенсионни фондове са най-защитените от гледна точка на регулации.

Професионалните фондове ще започнат ли да плащат ранни пенсии на категорийните работници от 1 януари 2015 г.?

Има няколко причини, които водят до впечатлението, че пенсиите не могат да бъдат плащани само от професионалните фондове. Едната е, че много хора придобиват право на ранно пенсиониране, без да са се осигурявали за категориен труд след 2000 г., тъй като са работили тежък труд преди това. Естествено е, че те нямат вноски в професионален фонд. Парите им са отивали в бюджета на общественото осигуряване и е нормално оттам да получат пенсия. Други имат смесено осигуряване - преди и след 2000 г. В техните индивидуални партиди също няма достатъчно пари. Те би следвало да получават пенсията си от двата източника.

Има трета група, които са се осигурявали 10-12 години в професионален фонд, но парите не са достатъчни заради лоша събираемост. Средствата не са постъпвали навреме, за да могат да се капитализират. Има например случаи, в които през 2013 г. са преведени вноски за 2004 г. Има и причина от политически характер. След 2000 г. възрастта за пенсиониране в първа и втора категория остана на едно и също ниво, а за трета категория нарастваше. Така вместо професионалните фондове да плащат ранна пенсия 8 години на работещите първа категория труд, трябва да я плащат 13 години. Естествено е, че като разпределите средствата от партидата не за 8 години, колкото е предвидено през 2000 г., а за 13 години, парите няма да са достатъчни.

Ще се стигне ли до поредно отлагане на плащането на пенсиите от професионалните фондове?

Вероятно ще има и такова предложение в консултативния съвет. За мен този вариант не е най-добрият. За определен преходен период от време, докато расте орехът, вероятно ще извършваме плащания от двата източника.

Ще предложите ли увеличение на минималната заплата през 2015 г.?

Да, ще има увеличение. Но аз съм привърженик на автоматичния механизъм за нарастване на гарантираните от държавата минимални доходи. Би трябвало като критерии да се използват макроикономически индикатори като нарастването на производителността на труда.

Ще предложите ли мерки за повишаване на разполагаемия доход на работещите като семейно подоходно облагане например?

Хоризонтът на служебния кабинет е прекалено кратък, за да се предлагат такива решения. Все още не сме разговаряли на тази тема, но вероятно проектобюджетът ще се прави по действащото законодателство.