Велизар Шаламанов - министър на отбраната в интервю за предаването „Преди всички“ на БНР

Министърът на отбраната Велизар Шаламанов. След официалното му представяне като служебен министър той веднага влезе в медиите в спешен порядък заради взривовете във военния завод в началото на август. Сега го търсим вече на етап, на който се натрупва информация, свързана с отговорностите на Министерството на отбраната. Г-н Шаламанов, в програмните ви намерения като служебен министър не обявихте сериозни кадрови промени. Доколко сериозни са публикациите вчера в „Преса“, днес в „Дума“ за смяна на шефа на Военното разузнаване?

Не бих си позволил да коментирам кадрови въпроси, свързани със специалните служби. Това, което е факт, е, че г-н Иванов в момента е в домашен отпуск. Но много по-важно за мен е службата да работи ефективно заедно с партньорските служби, поради усложнената среда за сигурност около Украйна и целия Черноморски район, както и в Ирак, Сирия, Северна Африка. Да не забравяме и Афганистан, където все още има наши военнослужещи и където тече един процес на преход към гарантиране на сигурността от афганистанските сили. Така че службите трябва да работят добре по всички въпроси, които очертах, включително и по това да намерим външни фактори, които пряко са повлияли и на кризата с КТБ. В този контекст няма да има никакви сътресения в службите.

Премиерът даде едномесечен срок за изчистване на казуса с ангажименти на служебните министри към неправителствени организации. Сред имената на експерти, идващи от този сектор, беше и вашето. Докъде стигнахте по този въпрос?

Както всички мои колеги, подали сме декларации – те са ясни на обществото. Аз съм предприел стъпки за излизане от управителните съвети на двете сдружения, в които участвам. Но истината е, че ние сме едно служебно и непартийно правителство, което трябва да бъде и експертно, а експертизата е наистина в научните среди, в средите на неправителствените организации. Затова много колеги идват от такива организации.

Какво от дългосрочната стратегия, по която работите, трябва да се направи в краткосрочен порядък? Казвате, че ситуацията е усложнена и заради Украйна, и заради Ирак.

Да, това е един от фокусите, който всъщност е и в центъра на Срещата на върха на НАТО в Уелс. Така че краткосрочно ние готвим позициите на България, готвим една визия – „България в НАТО 2020“, която трябва да бъде фокусирана върху способности, върху ясна финансова рамка за постигане на тези способности, но специално в българския случай е важно как ще се управляват тези средства; как трябва да се ограничи подкрепата от НАТО, Европейския съюз и солидарността на съюзниците, за да постигнем тези способности; как модернизацията ще се реализира чрез едно ефективно портфолио от многогодишни програми с агенциите на НАТО и Европейския съюз, със съюзниците; как да се освободим от несвойствените дейности в отбраната, които консумират голям ресурс от военния бюджет, и как да засилим партньорството с индустрията. Това са все практически стъпки, за които има много ясен план, и след първите две седмици съм уверен, че ще постигнем напредък с решение на правителството, с ясни планове за работа с всички партньори, за които споменах.

 „България в НАТО 2020“. Чакайте обаче да изясним вноса с плащането на членския внос в НАТО. Вас ви свързват с повея на натовски дух в армията. Не е ли странно България публично да говори за невъзможност да плаща членския си внос в Северноатлантическата организация, и то точно в такъв момент? Възможно ли е разсрочено плащане? Вие сте човекът, който казва, че има проблем с плащането на членския внос в НАТО – преди няколко дена.

Да, и проблемът произтича от практически 100 милиона намаление в бюджета – така, както е бил планиран миналата година, при положение, че той е далеч под изискуемите 2% за ефективно членство в този Алианс. Но що се отнася до плащането на членския внос, който е в рамките на 15 милиона, моделът в НАТО е изключително гъвкав. Там страните се поканват да внесат част от членския си внос, когато възникнат конкретни разходи, и ако някоя от страните от Алианса, които са поканени, няма възможност в този момент да внесе парите, естествено други страни внасят част от своя членски внос и нашата вноска може да бъде разсрочена, но в рамките на годината. Ние направихме необходимите разчети, така че няма да има затруднения до края на годината да изплатим членския си внос във взаимодействие с органите на НАТО.

Добре, казвате възможно е разсрочено плащане към НАТО. Възможно ли е такова към Москва? Знаем, че България дължи милиони на Русия за поддръжка на самолети. Преди седмица на брифинг в министерството стана ясно, че ще пренареждате приоритетите по плащанията. Ясно ли е обаче дали Москва ще се съгласи на разсрочено плащане?

Това, което ние правим, тъй като има лимити за плащанията по месеци, е така да разпределим плащанията, че да влезем в тези лимити. Ако това налага разсрочено плащане по вече изпълнени договори, ще бъдат направени всички стъпки и се надявам, че в контекстна на добрите търговски отношения – България плаща доста средства на Русия за поддръжка на военна техника и за резервни части, ще постигнем съгласие. Това, което може да бъде отложено докато се случи втората актуализация на бюджета и докато имаме един стабилен бюджет за следващата година в рамките на 1,5% от Брутния вътрешен продукт, ще се опитаме да отложим за периода, в който ще има финансово осигуряване.

Кажете основните параметри на военновъздушното учение с международно участие, което се провежда в момента на територията на България?

Учението „Тракийски орел 2014“ е изключително важно за нашите Военновъздушни сили, тъй като включва работа със съюзници, повишаване на подготовката на българските пилоти, на цялата система за противовъздушна отбрана. При намалени разходи от наша страна, участват 15 самолета F-15 от САЩ. И в допълнение на чисто тренировъчните задачи, има възможност, в рамките на Интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО, да се изпълняват и съвместно задачи по българския въздушен суверенитет, което реално показва солидарността на Алианса за гарантиране на нашата сигурност, с намалени разходи от наша страна.

Министър Шаламанов, кажете кога е планирано това учение или то идва в спешен порядък заради Украйна? Сигурно това е въпрос, който много хора си задават.

Това е учение, което се провежда всяка година в последните няколко години. То е част както от споразумението със САЩ по използване на съвместни съоръжения, включващи „Граф Игнатиево“, „Безмер“ и „Ново село“, но в случая, както посочих, то е част и от усилията на НАТО да окаже съдействие на страните от източния фланг при гарантиране на въздушната сигурност, морската сигурност. Всички учения, които се проведоха и в Черно море тази година, допринасят и за укрепване на морската сигурност на България.

 „Украйна е истински новата разделителна линия“ – цитирам Дмитрий Тренин, директор на „Карнеги“ център, един от най-известните анализатори. Той говори не просто за нова „студена война“, но за нещо повече. Казва, че военните аспекти в кризата с Украйна са твърде значителни в момента. Затова искам да ви попитам осигурено ли е горивото за това учение и изобщо за армията, ако има усложняване на ситуацията с бойните действия в Украйна, Близкия изток също?

Ние сме насочили всички ресурси точно по осигуряване на необходимото за въздушната и морска сигурност на България. Хубавото е, че знаете, че съществуват резерви, които може да деблокираме, ако това е необходимо, и след това да ги възстановим, когато бюджета се коригира. Така че в момента, с различните инструменти, с които разполагаме, и в рамките на евроатлантическата солидарност, аз не виждам предизвикателства в тази област.

Поделението във Враца – вчера изчистихте ли напълно този въпрос? Недоразумение ли е станало наистина? Появи се такава интерпретация на случилото се във Враца - намерението ви да закриете поделението, след това срещата и съответно посланието, че ще бъде запазено то. Какво всъщност става?

Единственият проблем с батальона във Враца е неговото /…/, и то точно в навечерието на предизборната кампания. Надявам се, че това ще бъде преодоляно, тъй като това, което е замразено, е разходването на 360 000 лева за проектиране и заложените 2 милиона лева за мащабна модернизация на сградите. Това естествено няма да се случи. Аз съм провел консултации с командира на Сухопътни войски, който участваше вчера на срещата с кмета г-н Иванов. Ген. Боцев действа в рамките на 150 000 лева да бъдат извършени неотложните ремонти, тъй като в нито един момент не е прекратявана работата по подписаните заповеди за набиране на личен състав и преместване на техника. Това е ангажимент на Сухопътни войски. Но ние няма да разходваме средства в този критичен момент за мащабни ремонти и това е важното, което исках да съобщя в началото. Надявам се, че сега въпросът е изцяло изчистен, след срещата, която имахме в Министерство на отбраната.