Интервю на министъра на икономиката и енергетиката за БТА

Министър Щонов, в края на юли беше оповестено,че за да не бъдат загубени средства по оперативна програма "Конкурентоспособност", само през 2014 г. трябва да бъдат сертифицирани средства в размер на 192 млн.евро. Тогава беше съобщено, че от началото на тази година до 30 юни са били

сертифицирани 77 млн.евро или 40 на сто от сумата. Какви са актуалните данни?

През 2014 г. трябва да бъдат сертифицирани малко над 192 млн. евро безвъзмездна финансова помощ. До моментаот тях са сертифицирани 118 млн. евро, а 16 млн. евро са в процес по сертифициране. Това означава, че почти 70 на сто от планираните за годината средства по оперативната програма са

сертифицирани. Сертифициращият орган имаше забележки по три процедури и по тях бе спряно сертифицирането. Управляващият орган на ОП"Конкурентоспособност" отстрани нередностите и още на 20 август получихме зелена светлина за сертифициране по една от процедурите. В оптимални срокове ще изпълним коментарите и по другите две, така че чакащите 25 млн. евро ще бъдат подадени към Сертифициращия орган. Оставащите 33 млн. евро ще бъдат разплатени към бизнеса и сертифицирани до края на 2014 г. Тази цел е напълно постижима и средствата няма да бъдат загубени.

Вашето мнение за това дали програмата е под риск?

В качеството си на министър, заедно с моя екип, ще направим всичко възможно да се отстранят нередностите по оперативната програма и да се минимизира рискът от загуба на средства. Ще създадем необходимата организация за успешно приключване изпълнението на настоящата програма. Изготвен е

списък с рисковите проекти, тяхното изпълнение се проследява стриктно - изискваме информация от бенефициентите и се правят проверки на място. Необходима е бърза реакция за подобряването на системите за управление и контрол на ОП "Конкурентоспособност" и връщането на доверието на бизнеса и на европейските ни партньори към програмата.

На какъв етап е проверката на инспектората на министерството по прекратена процедурата за технологична модернизация на малките и средни предприятия по оперативната програма "Конкурентоспособност". Има ли вече предварителни заключения?

Проверката на Инспектората на МИЕ е завършила в края на месец юли. Основните препоръки са свързани с преглед на документите по процедурата за технологична модернизация и ясно дефиниране на правата за достъп на

служителите до тях.

Какви са възможностите тази процедура да бъде обявена в рамките на новата оперативна програма още тази есен и има ли предварителни разчети на каква стойност ще е тя?

Подобряването на производствения капацитет на малките и средните предприятия в България е предвидено и в следващата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Последните коментари на Европейската

комисия от месец август т. г. се отразяват в момента. Предстоят още срещи на експертно ниво, след което програмата ще бъде изпратена в ЕК за одобрение. Работим и по ускорена подготовка нанеобходимите вътрешни документи и системи за управление и контрол, които да дадат необходимата увереност на партньорите, че новата програма ще се управлява в съответствие с правилата и

средствата ще се изразходват ефективно. Едва след това ще бъдат обявени първите процедури по ОПИК.

През следващия програмен период по новата

оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" ще остане

ли предложението безвъзмездната помощ за фирмите от Северозападния регион, които кандидатстват с проекти по програмата, да достигне до 75 на сто?

Одобреното преди две седмици Споразумение за партньорство за периода 2014-2020 г. предвижда целенасочена подкрепа за Северозападния регион на България по оперативните програми. По програма ОПИК ще бъдат насочени средства за

повишаване конкурентоспособността на малките и средните предприятия, насърчаване на предприемачеството и иновациите в този район на страната. Размерът на финансовата помощ ще бъде определян за всяка конкретна процедура.

Основният проблем на бенефициентите по програмата е намирането на средства за съфинансиране. Остава ли актуална идеята по новата програма да се създаде гаранционен фонд, управляван от банка, в подкрепа на съфинансирането?

Предвижда се за следващия програмен период 2014 - 2020 г. да бъде създаден Гаранционен фонд. По тозиначин ще се разреши един от основните проблеми пред бизнеса - липсата на достатъчно обезпечение при необходимост от

кредитиране. Европейската комисия ни насърчава да надградим добрия опит от този програмен период в прилагането на финансови инструменти в подкрепа на бизнеса. Макар че финансовите инструменти стартираха сравнително късно през този период, темпът на усвояване показва, че необходимостта е била безспорна.

Гаранционният фонд в рамките на инициативата Джереми, например, към края на юли е усвоен на 97 на сто. Търсенето е голямо и се надявам за следващия период 2014-2020 тези инструменти да могат да стартират по-бързо.

В тази посока са и част от коментарите, които получихме по ОПИК, и които отразяваме. Финансовите инструменти са особено подходящи за новостартиращи, иновативни проекти, които трудно могат да убедят банките, например, в потенциала си. Проектите за енергийна ефективност също са подходящи за финансиране чрез използването на финансови инструменти. Очакваме да получим и резултатите от анализ на пазарните нужди от

финансови инструменти, които ще използваме за целите на ОПИК. Ще

се възползваме и от възможностите за съчетаване на финансови инструменти с безвъзмездна помощ, които регламентите за този период позволяват.

На каква стойност се очаква последно да е новата програма?

В Споразумението за партньорство 2014 – 2020 от Европейския фонд за регионално развитие за страната ни е отделен ресурс в размер на 3.63 млрд. евро. От тази сума 1.18 млрд. евро са за оперативна програма "Иновации и

конкурентоспособност". Ще бъде добавено и 15 на сто национално съфинансиране, с което общият бюджет на програмата ще достигне 1.39 млрд. евро.

Ще има ли проверка през септември от ЕК на Изпълнителната агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" към Министерството на финансите. Тази проверка ще включва ли оперативните програми. Да се очаква ли и европейска проверка на процедурата за технологична модернизация на малките и средните предприятия?

Не разполагаме с такава информация към момента, но ние ще се вслушаме в препоръките и изводите от всяка проверка.

Вашият ресорен зам.-министър съобщи тези дни, че има притеснителни сигнали от бенефициенти и други партньори в управлението на евросредствата. Моля за повече подробности. Приключи ли проверката в тази връзка, готов ли е планът за действие и какво предвижда той?

Получихме резултати от няколко вътрешни проверки, продължаваме да получаваме сигнали за нередности. Имаме резултати и от външни проверки. Действията ни ще бъдат насочени в няколко области - подобряване на вътрешните процеси, така че отговорността да е ясна, а не "споделена" и размита, ясно дефиниране на правата на достъп на служители до документи,

за да не възникват съмнения за опорочаване на процедурите и нерегламентирани контакти. Доверието към системата е ключово за успешното управление на програмата, целта ни е да предприемем необходимите мерки, за да го укрепим. Важно е да използваме научените уроци и при подготовката на системите за управление и контрол за следващата програма.

Стана известно също, и че за новата програма "Иновации и конкурентоспособност" са получени коментариот ЕК. Какви промени се искат от България?

Да, в началото на този месец са получени официалните коментари на ЕК по проекта на новата програма. Основните коментари са свързани с конкретизиране на финансовите инструменти, отстраняване на припокриването, както и

осигуряването на допълняемост с останалите оперативни програми и подобряване на методологията и критериите за оценка на ефекта. Последното е много важно, тъй като през следващия програмен период страната ни ще трябва да показва резултатите и ефектите от инвестирането на средства по програмите, как те спомагат за постигането на националните цели. Затова и Споразумението за партньорство, и в частност ОПИК, ще бъдат насочени към подпомагане на реформи, които да подобрят представянето на страната. За ОПИК един от ключовите стратегически документи е Стратегията за интелигентна специализация, която обосновава необходимостта от целенасочена подкрепа в няколко приоритетни области. Съществен коментар по ОПИК е необходимостта да изясним връзката на инвестициите по ОПИК с тези приоритетни области и

ефектите, които очакваме да постигнем.

Остава ли предложението за иновационната дейност по новата програма да бъдат определени 21 на сто от бюджета й?

Да, към момента бюджетът за приоритетна ос 1 "Технологично развитие и иновации" на ОПИК са предвидени 21 на сто от бюджета на програмата.

Кои сектори в Иновационната стратегия за интелигентна специализация за новия програмен период са определени като "интелигентни" и остава ли правилото, че само описаните в стратегията ще бъдат подкрепяни по новата програма?

В проекта на Иновационна стратегия фокусът за развитие на иновациите е насочен към секторите чисти технологии, информационни и телекомуникационни технологии, индустрия за здравословен живот и биотехнологии, нови технологии в креативните индустрии.

Това са области, които имат висок потенциал да допринесат за ускорено икономическо развитие. Фокусираната подкрепа в тези области ще бъде ясно отразена в новата версия на ОПИК, която ще дискутираме с ЕК. ОПИК обаче ще продължи да подкрепя и компании извън тези области съобразно с целите, които

си поставяме с програмата. Енергийната ефективност, например, касае и компании извън тези области. Други схеми, както и финансовите инструменти, ще бъдат достъпни за по-широк кръг компании. Важно е обаче да имаме ясна връзка между подкрепата по ОПИК и постигането на заложените цели и ефект върху икономиката и потенциала й за ускорено развитие.

Бизнесът очаква спад от 12 на сто на приходите от международен и български туризъм за годината и тежко лятото 2015 г. Вашите очаквания и визия как да се преодолее евентуално подобна негативна тенденция?

Напротив, въпреки неблагоприятната в климатично отношение година, според данните на БНБ приходите от международен туризъм за периода януари-май 2014 г. са с 5.3 на сто повече от 2013 г. Българският туризъм вече има и следва

своята стабилна стратегия за устойчиво развитие, в която ключовата дума е диверсификация. Ние ще продължим работата в тази посока, затова и запазихме на поста заместник-министър Ботев, за да гарантираме стабилност и последователност на политиката в туристическия бранш.

Какви са възможностите служебното правителство да отговори на очаквания на бизнеса по отношение наискането да се създаде регистър на туристическите атракции - публична собственост, да се опишат туристически зони и места и точки?

Знаете, че служебното правителство няма законодателна инициатива, а и в момента парламентът не работи. Изпълнимата задача пред нас е да се отвори врата за широка дискусия за нуждата от създаване на такъв регистър. Нека всички заинтересовани страни дадат мнението си за необходимостта от

дефиниране на понятията туристически зони, места и точки, а по темата с управлението, формите на публично-частно партньорство, маркетинга на дестинациите. Тези неща трябва да се заложат адекватно в нашето законодателство. А иначе създаването на подобен регистър, който да отчита новите технологии и да инкорпорира в себе си иновативни решения и възможности за употреба, безспорно би бил изключително полезен за потребителите на туристически услуги, но и за дейността на туристическата

администрация.

Възможно ли е да се осигурят повече средства за национална туристическа реклама за 2015 г. и колко точно, с идеята да се предостави възможност за повече реклама за вътрешния туризъм, за да може да се компенсира 2015 г., която според бизнеса е застрашена от намаляване на туристи от основни

пазари за България - какъвто е руският пазар?

Крайната цел е 1 на сто от приходите от туризъм да бъдат насочени за национално промотиране на България, за изследване на целеви пазари, за маркетингови анализи. Ние като служебно правителство ще направим необходимия анализ и основата за следващия бюджет, тогава когато редовното

правителство и парламентът ще могат по конституция да го обсъдят и приемат под формата на закон.

Ще има ли смени в ръководствата на ресорни на министерството агенции и на кои?

В момента давам възможност на всеки мениджър на структурите към МИЕ да подобри работата си. Ако има кадрови промени, те ще са обосновани и ще са с цел повишаване ефективността на съответното дружество или агенция.