Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif03.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Васил Щонов: Реформирането на енергийния сектор ще гарантира неговата стабилност в дългосрочен план
27 Август 2014

Васил Щонов – министър на икономиката и енергетиката в интервю за предаването „Тази сутрин“ на бТВ

Служебният министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов, добро утро.

 

 Добро утро.

 

Първо участие, за първи път в медия и в телевизионен ефир в най-големия телевизионен ефир.

 

Точно така.

 

Ще има ли повишаваме цената на тока, най-важният въпрос? – защото и вчера вицепремиерът Екатерина Захариева каза, че Националната електрическа компания (НЕК), буквално, отново е пред фалит, губи по 50 милиона на месец именно заради дисбаланса в купуване на цената на тока и продаване на крайния потребител.

 

Нека да се опитам да ви дам малко по-точна и ясна представа за реалното състояние в сектора и тогава ще бъде по-лесно да се правят прогнози, дали ще се вдига цената на тока и всъщност, колко е тежка ситуацията в сектора.

 

Можем ли, обаче, да кажем, че секторът е в колапс, преди да ни дадете тази оценка?

 

Можем да кажем, че секторът е в много тежко финансово състояние с много голяма задлъжнялост, която се е натрупала в един доста дълъг период от време, благодарение на редица непоследователни решения вземани за последните пет до десет години. Ситуацията се е влошила значително последната година и половина. Така че, да, секторът е в сложна ситуация, но не може да се каже, че секторът е навлязъл в тази ситуация днес, или преди един месец или преди шест месеца. Просто, секторът е бил нехайно управлявам в продължение на много дълъг период от време.

 

Вие за краткото време, на което сте на този пост успяхте ли да сложите една черта и под нея какво показва? Колко са задълженията на НЕК към този момент?

 

НЕК е основният оператор на регулирания пазар в България. За да имате представа, горе-долу, за какво говорим – България има регулиран и нерегулиран пазар. Регулираният пазар е пазарът, в който токът, който се произвежда от електрическите централи се изкупува, голяма част от тях са на задължителни цени и дори на задължителен обем, защото, примерно, ние сме задължени да изкупуваме тока произведен от ВЕИ, тока произведен от централите с дългосрочни договори. Тази задължителна част е много голяма част от регулирания пазар и тя е на фиксирани цени, който са много по-високи в момента. Средната миксирана цена е много по-висока от цената, на която се продава тока на пазара и на гражданите.

 

Този дисбаланс, с който аз започнах. Хората са запознати с това. Знаят и за драмите със зелената енергия, с кафявата енергия, с мариците и с прословутия скъп ток, който получавам от там. Въпросът е следният – колко е реалният дисбаланс между това – НЕК купува енергията, НЕК продава енергията.

 

Реалният дисбаланс в момента, при очаквания обем на пазара от 17 /…/ часа следващата една година, говорим за периода от юли 2014 година до юни 2015 година, се очаква да бъде близко до 1 милиард лева.

 

1 милиард лева загуби?

 

1милиард загуби.

Само в следващата една година?

 

Това са допълнителни. Към това трябва да се прибави съществуващите задължения на НЕК, които са близо 3 милиарда – 2,9 милиарда лева. Ще ви кажа после от къде идват тези 2,9 милиарда. Те, всъщност, идват от предишните непоследователни решения.

 

Което прави близо 4 милиарда лева дългове на НЕК.

 

Точно така, което прави близо 4 милиарда дългове на НЕК и това, което е най-интересно, че 1 милиарда се натрупва в продължение на една година. Разбирате ли? – една година. Следващата година къде отива? НЕК общи приходи на компанията са около 3 милиарда. Когато имаш една компания със заеми, т.е. дългове, които надвишават приходите, не говорим някаква печалба, тя е на загуба компанията. Тя няма как да ги върне тези пари в този момент, имам предвид, при ситуацията, която в момента оперира пазара. Говорим за една много тежка финансова ситуация, от която няма лесно решение. За да се излезе от това нещо, от тази спирала надолу, трябва да се вземат няколко доста тежки и последователни мерки. Това, което е липсвало до сега в сектора е последователност.

 

Айде обаче да кажем, защото казвате всичко и тези дългове са натрупани с годините, както и за хората от Мизия, които търсят виновник. Ние можем ли да намерим виновник за това, че НЕК е в, пак ще кажа, състояние на колапс?

 

Много лесно е да се търси виновен и…

 

 Трудно е да се търси виновен. В България е много трудно и накрая винаги няма виновен, накрая винаги НЕК, както в повечето случаи казват: е натрупала, ама, кой ги е натрупал? НЕК не е нещо, което витае във въздуха.

 

Вижте от къде идва това нещо. Идва от…

 

това е от решение на хора, които…

 

Точно така. Това, което става е, че когато се говори за големи проекти, било то за отпускането на ВЕИ, било то за одобряване на тези договори за дългосрочно изкупуване на централите, които датират от много години назад, хората, които са на власт в момента им харесва да сключват договори за големи суми, да одобряват разходите и си представят някакви приходи, които може да ги има, може да ги няма и не се прави добра оценка на риска, дали тези приходи ще ги има, дали тези проходи няма да ги има. Това се наблюдава също и сега, в последващите дискусии относно „Уестингхаус“, относно някои от другите големи проекти. Рискът се подценява, взема се решението да се инвестира в даден голям проект и след пет или десет години изведнъж се оказва, че този проект се обръща срещу нас, защото когато, примерно, е взето решението за дългосрочното изкупуване на централите тези инвестиции са били нужни, нали, стават централите по-зелени и т.н. след десет години, когато е било взето решението и сега, т.е. като са минали тези десет години, ако цената на тока се беше вдигала плавно за последните десет години с разумен процент така, че да стигнем европейски нива, всичко щеше да бъде в баланс. Но това, което се е получило е, че вместо да има някаква прогнозируемост в движението на тази цена – цената ту се е качвала нагоре, ту е слизала надолу. Просто, непоследователност.

 

И това, обаче, непоследователност ли е или са политически решения, за да се…

 

Мисля, че има голяма доза популизъм в тези решения, да. Не може, когато имаме най-ниската цена на тока в Европа ту да я вдигаме една година, следващата година да я сваляме както е било в периода, може да се види, 2011-214 година.

 

Обвиняваха предишното правителство, че умишлено сваля цената на тока било то и със стотинки. Задържа ли се умишлено цената на тока в България?

 

Вие непрекъснато питате за тези умишлено, нарочно.

 

Защото не може да ни убедите и не може да убедите зрителя, че някой от управляващите просто е решил да сключи един договор и не е предвидил рисковете от него. Защото в повечето случаи тук става въпрос за корупционни схеми. Има ли такива корупционни схеми в българската енергетика.

 

Аз не мога да кажа дали има или няма такива схеми. Това е работа на правоохранителните органи и на прокуратурата. това, което мога да потвърдя, като експерт анализирайки сектора, е че има редица непоследователни и озадачаващи решения взети от хората, които са управлявали този сектор в миналото. Това, което ние искаме да направим, като служебното правителство, е след като сме постигнали реалната представа за сектора от къде идват тези задължения и как в бъдеще ще се развиват тези задължения, искаме да изготвим програма от редица мерки в този Енергиен борд, за който говорихме където да има, първо – съгласие между участниците в пазара, какви да бъдат тези мерки, а не да се вземат отделни решения: сега ще вдигнем, сега ще свалим или сега ще платим на тези повече, на тези по-малко и след като се постигне това съгласие ролята на борда ще бъде да се постигне тази последователност. Решението оттук нататък е само едно – последователност и прилагане на тези стъпки, които набелязваме и ще бъдат оповестени скоро време.

 

Някак си, обаче, говорим за разплащане, говорим за милиарди, отново се връщам по цитат на Екатерина Захариева вицепремиерът, която казва, че: НЕК плаща с предимството на фирми свързани с партии. Какви са тези плащания? Аз, сега, съм отворим една справка, която сте качили вчера късно в сайта на Министерство на икономиката и енергетиката. Справка за разплащанията на НЕК и тук, на първо място излизат, че най-много като процент се плаща на ТЕЦ „Марица Изток-2“, ТЕЦ „Бобовдол“, „Брикел“, ТЕЦ /…/, Топлофикация-Сливен и т.н. надолу по редицата като се стигне до под 50% плащания, почти 23% на дъното на таблицата. Какви са тези фирми и с кого са обвързани, г-н Щонов?

 

Сега, отново, нека да започнем по от рано. Когато дойдохме на власт, това служебно правителство, когато бяхме поканени от президента Плевнелиев основен мотив беше тази прозрачност. Публикуваната справка е, всъщност, нашето изпълнение на ангажимента за прозрачност. Това е информация, която доста малко фирми биха публикували, НЕК може да я публикува като държавна фирма, която, всъщност, се показва, че няколко неща са важни там. Първото е, че НЕК има пари само да си разплаща 50% от задължението, което е в резултат на този 1 милиард непрекъснати годишни загуби и т.н. Другото нещо е, че дори да се разплаща на 50% от задълженията – на някои фирми се плаща повече, на други фирми се плаща по-малко.

 

Това от какво зависи.

 

В правото на всяка фирма е да решава, всъщност, в зависимост от това какви са нуждите на енергийния баланс на страната, стабилността на системата, има падежи на различни заеми, които трябва да се покриват и т.н., в някакви граници може да се манипулира този процент, но това, което интересното е, че като видите фирмите, които, наистина, са с много висок процент, нали, които имат 90% изплащаемост, т.е., на които им се покриват почти всички разходи, колкото и да са малки те, имат една такава зависимост, която е притеснителна.

 

Кое е притеснителното, защото, наистина, притеснително беше от думите вчера на вицепремиера, че НЕК плаща на фирми, отново казвам, свързани с партии. Кои са тези фирми свързани с партии? Можем ли да кажем ТЕЦ „Бобовдол“, „Брикел“.

 

ТЕЦ „Марица Изток-2“ е държавна фирма в структурите на БЕХ.

 

Така, „Бобовдол“?

 

Мисля, че ние затова сме ги публикували тези фирми, за да дадем възможност на обществото да се запознае с тях и съответно оттук нататък, може би, е работа на журналистите, а не работа на нас, всъщност, да гледаме обвързаността на тези фирми.

 

Обвързаността на тези фирми: ТЕЦ „Бобовдол“, „Брикел“ са на г-н Ковачки, доколкото аз съм запознат, по-надолу няма да слизам, защото стават фирми, които не са познати и аз мен, освен топлофикациите, които са изредени в този списък. Възможно ли е тези фирми да са сключили допълнителни договори, които да обуславят това плащане и държавата да е задължена да им плаща висок процент от задълженията си?

 

Аз отново не бих коментирал индивидуални фирми в списъка, но относно вашия въпрос: дали има, тук няма отделни договори. Тук си има договори за покупка и разплащане на електроенергия.

 

Да, но потвърждават, че има нещо съмнително в случая.

 

Има корелация с някои фирми, които излизат извън това, което, бих казал, са нормите на един оператор на електроенергия, който купува електроенергия да решава на кого да плаща според нуждите на системата.

 

Вашата проверка показа ли дали има фирми, които са свързани с хора, например, от БЕХ или хора, които работят в НЕК? Обвързаности – дали откривате обвързаности в този /…/?

 

Аз не знам как да отговоря на вашия въпрос. Не сме правили такава проверка.

 

Бихте ли направили такава?

 

Това, което сме показали е този списък от плащанията и голяма част от експертите в индустрията могат сами да си направят изводите какво означава това.

 

Те и зрителите сами си правят изводите, според мен. това, което, обаче, искам да ви питам е, като министър, сега, от опозицията, по някакъв начин можем да наречем бившето управление опозиция, обвиняват ви, че кадрувате и че текат уволнения на различни позиции в министерствата. Вие колко хора уволнихте или сменихте откакто сте на власт?

 

отново, нека видим в какво състояние е индустрията. Индустрията е в отчайващо състояние поради тази голяма задлъжнялост. Освен тази задлъжнялост, за която говорихме, исках да ви спомена за няколко неща – има проблем и в работата на регулатора по начина, по който регулаторът обосновава своите решения и определя цените им, има проблеми и в самата работа на фирмите, ефективността на тези фирми, било тези плащания, било начинът, по който се правят търговете, било начинът, по който се правят обществените поръчки. Там, където видим, че една фирма не се управлява ефективна, дали е държавна, т.е. при нас са само фирмите, с които ние имаме държавно участие, естествено, че трябва да се направи смяна на персонала. Първият опит, който правим е да поговорим с мениджърите да видим какво можем да подобрим. Вторият опит, ако се види, всъщност, че имаме различни визии за развитието на този сектор, естествено, че предстоят и смени.

 

Вие откривате ли зависимост, казахте първо за регулатора. Хайде, да кажем – откривате ли зависимост между регулатора и различните управления, които преминаха през последните години?

 

Не съм гледам в детайл, не мога да кажа. Това, което е очевидно, като гледаме работата назад е, че работата на регулатора е непоследователна. Дали има зависимост между управлението и регулатора е въпрос, който…

 

Тази непоследователност се обуславя от нещо, не е просто, защото някои се е събудил в добро настроение.

 

Непоследователна политика, защото правителствата се сменят четири пъти през последните четири години. Да, от тази гледна точка.

 

Така и ето казваме: НЕК е задлъжняла, в БЕХ направихте смени. Ще се вдига ли цената на тока? – това ми беше първият въпрос, за да обясним и на зрителите, в крайна сметка, тежкото състояние на икономиката на енергетиката, в случая, и стигаме отново до цената на тока.

 

Точно така и сега какво, всъщност, очакваме да се случи? Цената на тока се определя от регулатора. Така че регулаторът взема решението дали да се вдигне цената на тока или не. От гледна точка на анализите, които ние правим, за да вкараме системата в баланс е нужно плавно повишаване на тока в дългосрочен период. Защо е много важно плавно? Разбира се, ако се вдигне цената рязко системата ще влезе в баланс и всичко това ще може да се изчисти за една година, но това означава хората да плащат 50% или повече за ток, което е безсмислено. Освен това дори да се изчисти за една година, помислете си теоретически, че хората са готови една година да плащат 50% повече за ток, след това системата пак ще си мине в баланс, пак ще има голям резерв със задлъжняване и дори и да слезе цената на тока след 1 година на тази, която е в момента пак ще задлъжнее НЕК. Защото ако не е реформиран секторът и не се управляват добре тези фирми, едни такива еднократни решения да се вдигне цената, не помага, това, което помага е тежката, трудната работа – реформиране на дружествата, последователна политика на регулатора и предоговаряне на дългосрочни споразумения с ТЕЦ-овете.

 

Само че никой не иска да направи тези реформи, господин Щонов, и за тези реформи се говори също от години, всяко едно правителство говори, че има необходимост от реформи в енергетиката и това не се случва и не се случва с продължение на години. Значи някой има полза от това, за да не се случи.

 

Според мен просто липса на инициативност и едно такова желание. Нека да говорим за големите проекти…

 

Каква липса на инициативност, при условия, че изтичат пари в едни големи проекти и неведнъж са споменавани колко пари са изтекли в „Белене“, колко пари най-вероятно ще изтекат в „Уестингхаус“ или в „Южен поток“.

 

Аз на всичките тези проекти гледам по сходен начин, от гледна точка на това, че първо се правят разходите, а после се мисли какви ще бъдат ползите за държавите или какви ще бъдат приходите. За „Белене“ или за „Цанков камък“ теми са дискутирани много, просто задълженията си седят…

 

Да, но в това междинно звено, съгласете се, някой нещо печели между тези дадени разходи преди началото и преди стартирането на проектите.

 

Нека да го гледаме по друг начин, /…/ да го гледаме като експертна основа, примерно, ако вземем „Южен поток“: Това е проект, който…

 

Само да ви питам: Ние ще разберем ли в крайна сметка какво се случва с „Южен поток“?

 

Да, аз мога да ви кажа напълно какво се случва с „Южен поток“.

 

Спрян ли е този проект?

 

Проектът е спрян в частта, в която не могат да се сключват нови договори и не може да продължава строежът, тоест той не е започнал, не може да започне строежът на този газопровод, докато не се изчистят правните въпроси с Европейската комисия (ЕК). Когато се взема решение да се строи този газопровод, ползите за България са много лесни. Има диверсификация на преноса, и освен това ние може да печелим от транзитни такси. Ние и в момента печелим от транзитни такси, защото минава газ през нас за Турция. Това, което много простичко се изисква от този проект е да се види колко печелим в момента, след като ще пренасяме толкова много газ ще преминава през нашата територия за Европа, колко можем да печелим от тези такси. Това е последният път, когато ще говоря за предишното правителство, защото съм обещал да не бъда реваншист: Това, което те правят е те подписват този договор за голямото харчене, който е договор за строителство, който, за щастие, все още не е влязъл в сила, който има една много голяма сума, многомилиардна сума готова за харчене, за да започне да се строи това нещо. Не си довършват работата с ЕК, относно изчистването на правните въпроси и най-важното е – неправят прогрес по другото споразумение, което е за транзитните такси, което всъщност още не е готово. Няма подписан вариант за това нещо. Това е един вид да решиш колко искаш да харчиш без да си осигуриш прихода. Във всеки проект, във всеки голям проект първо се осигурява приходът, след това решаваш колко можеш да харчиш.

 

Сигурно, това обаче се случва в нормалните държава, а в нашата държава в повечето случаи, когато сме коментирали „Южен поток“ се коментира именно фирмите, които ще строят и тези фирми, на които ще се дадат въпросните пари. Ето, Бойко Борисов беше публикувал във фейсбука си, показваше писмото на Орешарски за „Южен поток“, за това, че той го спира една седмица, след като вече е подал оставка. Как се случва всичко това?

 

Цялото спиране на проекта беше нереално един вид, преди да дойде служебното правителство в офиса. Имало е многократни запитвания от ЕК, през цялото това време е текъл процесът за сключване на споразуменията, за сключване на договори, които позволяват увеличението на капитала. Всичко това си е продължавало без никаква спирачка.

 

Добре, проектът е спрян, но което е подписано до този момент си остава в сила, нали така?

 

Да сме много точни и ясни: Това, което може да се прави по проектите е подготвителни работи. Подготвителни работи значи ПУП-ове, разрешителни и така нататък. Това, което не може да се прави по проекта е същинското строителство, защото когато започне строителството вече всъщност ние започваме да поемаме финансови ангажименти, като 50% /…/, частично започваме да поемаме финансови ангажименти. Преди да сме решили въпроса относно правния статус на проекта, относно дали Европа ще направи компромис за третия либерализационен пакет и всъщност какви са ползите за България от това нещо, това е нашата позиция на правителството – ние не мислим, че трябва да започваме да харчим пари, без да знаем каква ще бъде възвращаемостта на тези пари. Почти сме там. Голяма част от тези неща са ясни и аз мисля, че и в Европа, и в Русия, както преди съм казвал, има голяма подкрепа за този проект, /…/ ще бъде добре, но първо трябва да се направи това нещо и тогава да се стои. Всъщност те са направили обратното. Те първо са искали да похарчат парите и после…

 

И колко пари са искали да похарчат?

 

То веднъж като се подпише договор и този договор влезе в сила…

 

И колко са?

 

Цената за строежа на „Южен поток“ е конфиденциална, но, да, има договор на тези тема, който е обвързващ договор, да, който е подписа.

 

Милиард или повече от милиард?

 

Нека да кажем, че е многомилиарден проект.

 

Многомилиарден проект и тези пари трябва да отидат във фирми, които са български или свързани с български инвеститори или…

 

Не, многомилиарден проект, който ще се изплаща от транзитните такси. Идеята е, че той така или иначе ще се изплати на 100%. Така че в този проект има много по-малко риск, отколкото примерно в някой от другите проекти, който дискутираме.

 

Дано, при условие, че точно с това започнахме разговора, че се сключват договори за неизгодни проекти, които по някакъв начин няма да имат възвръщаемост в годините. Сменихте един от ръководителите на БЕХ, нали така?

 

Да, господин Христозов и всъщност Илко Желязков, който е също в БЕХ е освободен и на негово място има друг човек. Промяната ще бъде оповестена, вписана в регистъра в следващите няколко дни.

 

А защо е освободен Илко Желязков и на каква позиция е бил?

 

В Борда на директорите на БЕХ са трима души. Това е вторият човек от Борда на директорите, които освобождаваме. Както ви казах, това са държавни фирми, които трябва да бъдат управлявани по-добре.

 

Вие смятате, че не са си вършили добре работата?

 

Абсолютно.

 

Знам, че няма да кажете със сигурност, но идва новото управление, идва новото правителство, с колко ще му се наложи да вдигне цената на тока, кажете реално, пък било то и постепенно?

 

Както ви казах, много по-важно е реформирането на сектора и приемането…

 

С колко ще скочи цената на тока?

 

Това е моето мнение и мнението на министерството, а ДКЕВР си е независим орган, те ще си решат с колко да се вдигне цената на тока: ще бъде плавно и постепенно.

 

С колко процента плавно трябва да е първата стъпка?

 

Плавно и постепенно. Съжалявам, на този етап не са приключили анализите, а дори, когато приключат анализите, това ще бъде само нашият съвет към ДКЕВР, а какво ще реши ДКЕВР, той си е независим орган.

 

Вашият съвет е плавно и постепенно, но ДКЕВР може да реши да е рязко и бързо.

 

Това е точно, което се опитваме да избегнем.

 

Казвам го в кръга на шегата, но комисията сама ще реши и сама ще прецени.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения