Информационната война от страна на Русия е елемент от хибридната война – концепция, която се развива в пакта, казва министърът на отбраната пред в. „24 часа”

Г-н Шаламанов, кой е авторът на визията „България в НАТО 2020”, която готвите за срещата на върха на пакта в Уелс, и която предизвика бурни реакции?

Това е експертен документ. Над него работиха хора не само от Министерството на отбраната. За оценката на средата за сигурност са взети становищата на всички специални служби и МВнР. Решихме да го направим публичен, защото в него има ангажимент за по-голямо усилие на обществото към финансирането на отбраната.

Като такъв той трябва да мине обсъждане на различни нива Първият етап беше с експерти от неправителствените организации. След него приехме някои от предложените редакции и направихме нов проект. Следващият етап, естествено, е този документ да получи доверието на цялото правителство и президента. Затова ще има и следваща редакция.

Във визията се говори за информационна война, която ни е обявила Москва и която се води с участието и на български медии? Каква е гази война?

Информационната война е елемент на хибридната война – това е концепция, която се развива в момента в алианса. Този тип война съчетава конвенционалните методи с похвати на партизанска, кибернетична и информационна война, както и действия, противоречащи на международното право.

Терминът устойчиво се появи в лексиката на НАТО, за да опише новата ситуация, в която се намираме. В този смисъл оценката ни отдавна се споделя публично от алианса

Много е важно да изясним проявленията на тази хибридна война, за да подготвим както страната, така и съответните механизми за противодействие на ниво НАТО и ЕС. Защото най-опасното в хибридната война е, че тя в голяма степен започва и протича под прага на границите, в които трябва да се вземат решения за ответни мерки.

Опасявате ли се от други реакции - примерно на русофили?

Тук не става дума за фили и фоби. Става дума за българския национален интерес. А той е да се държим като достоен съюзник. Усилията ни са съсредоточени към това България да има какво да каже на срещата на върха на НАТО. Затова предлагаме документ, в който елементът за Русия съвсем не е централен. В него има много по-важни неща, от които зависи бъдещето на българските въоръжени сили и опазването на нашия въздушен, сухопътен и морски суверенитет.

Оценка на средата за сигурност обаче трябва да има.

В публичното обсъждане на визията пролича известен песимизъм доколко е постижимо до 2020 г. за отбрана да се заделят 2% от БВП. Изпълнимо ли е това?

Първо, нека не забравяме, че през 2000-2001 г. нашите разходи за отбрана бяха дори над 3%. До 2008 г. те бяха в рамките на 2%, че и отгоре. Именно кризата в Европа и в света, която повлия и на България, доведе до намаляване на тези разходи. Но днес Европа и България излизат от кризата.

Ние сме реален консуматор на фондове от европейските програми и е крайно време да бъде възстановен този санитарен минимум от 2% в сферата на отбраната и сигурността. В абсолютно изражение средствата са много по-малко от страни като Гърция, Холандия и Дания, които са съизмерими по население и територия с България.

Но пари няма и властта винаги казва, че е по-важно да има за здравеопазване и образование, отколкото за армия.

Чудесен коментар. Но вчера бях на представяне на плана за оздравяване на ВМА. Оказва се, че само за 2 месеца екипът на ген. Николай Петров е успял да намали разходите по всички външни договори от 20 до 80%. Което означава, че пари в България има, но трябва да ги използваме много по-рационално. Ще ви дам и друг пример: за последните 10 г. ние сме изразходвали 1,8 млрд. лв. за модернизация на армията. От тях 1,4 млрд. са отишли за BBC, 150-200 млн. за комуникационно-информационни системи, а за сухопътните войски и флота - останалите 200 млн. лв.

Но по целия свят военната авиация е най-скъпият вид въоръжени сили. Един изтребител струва стотици пъти повече от един БТР.

Така е. Но независимо от похарчените 1,4 млрд. лв. придобитите способности от BBC са минимални. Те се заключават в няколко транспортни хеликоптера без реални бойни възможности, няколко транспортни и тренировъчни самолети и редица други средства, свързани с ремонти на радиолокатори и комуникационни системи.

В същото време визията „България в НАТО 2020” при същите 1,8 млрд. лв. до 2020 г. дефинира ясни параметри за комплексно решаване на въпроса с придобиването на бойни самолети, бойни кораби и бойни машини.

А какво правим, ако заради кризата следващият кабинет бъде изправен пред дилемата да реже или от здравеопазването, или от армията? Естествено, че ще отреже от парите за отбрана.

За новата визия имаме пълната подкрепа на президента, на началника на отбраната и командирите на видовете въоръжени сили. Оттам нататък разчитаме на народните представители да подкрепят нашите проекти. Както и визията да се възприеме и от следващия редовен кабинет.

А каква е ситуацията но източната граница? Летят ли руски разузнавателни самолети?

За съжаление Черно море стана място за съсредоточаване на много военни кораби. Русия дори въведе свои плавателни съдове от Балтийския и от Северния флот. Това засили и присъствието на кораби от страни членки на НАТО. В резултат на тази военна активност 3-4 пъти са нараснали случаите на полети на руски самолети в близост до нашата граница.

Не е ли крайно време заради усложнената среда за сигурност и финансовата криза НАТО да ни помогне с военната техника?

НАТО разполага само с бюджет за инвестиции в отбраната и там всички заявки от България - за авиобазите Граф Игнатиево и Безмер, са изпълнени. В летищата са инвестирани над 100 млн. лв.

За да получим военнотехническа помощ примерно от изтребители, трябва да имаме дефиниран проект за развитието на бойната авиация и той да е внесен в Министерския съвет. След това на негова основа да се проведат консултации между правителствата.

Но ние отдавна имаме такъв проект?

Да, но той в МС не е влизал. Последният проект на ексминистър Найденов стигна само до Министерството на финансите. Но там сумата е много по-голяма от 800 млн. лв. и не води до цялостно решаване на проблема. Освен това България никога досега не е поставяла въпроса за военнотехническа помощ от нашите съюзници. И служебното правителство счита за свой дълг да постави този въпрос.

Има ли опасност в тази криза други да пазят българското небе?

Това е неприемливо. България има не само традиции и капацитет да пази сама своите въздушни граници. Основният риск в случая е бавенето на решението. Докато получим нов тип самолет, може да се наложи да търсим сътрудничество с наши съюзници под формата на ротации и учения. Но никога не е стоял въпросът българският въздушен сувернитет да бъде преотстъпен на някой друг.