Министърът на здравеопазването в предаването „Денят започва“ на БНТ

Здравната реформа и парите за здраве, а сега накъде? Д-р Мирослав Ненков, министър на здравеопазването в служебния кабинет, е вече мой гост в студиото. Здравейте. Говорихме си допреди малко за пари. Предлагам да продължим тази линия на разговора, само че що се отнася до парите за здравето. Едно от последните решения на миналото Народно събрание беше да се актуализира бюджетът на Здравната каса. Докъде ще стигнат парите за здраве до края на годината и за какво ще стигнат?

Актуализацията на бюджета на Здравната каса беше чудесен акт на предишното Народно събрание. Парите за тази актуализация се отклониха от бюджетите на всички министерства. Тези 220 и няколко милиона със сигурност, чисто ако го гледам чисто лично, ще стигнат за тия два месеца.

За какво?

Но не е в това въпросът. Здравната каса разплаща всичко, което й се отчете. Тя не разплаща точно определена дейност и точно определени лекарства, за да има икономии. Тя разплаща всичко, което се отчете. А изчисленията, аз винаги съм си представял, че когато се говори за пари, това е просто математика. Числата са строги, там няма интерпретация.

И аз така съм си представяла, ама май не е съвсем така.

Явно. Явно така като слушам, наистина май не е съвсем така. Със сигурност ще стигнат след мандата на служебния кабинет, но въобще не е това въпросът. Служебният кабинет е част от общото управление в системата на здравеопазване. Докъде точно ще стигнат, д-р Тодорова със сигурност може да отговори абсолютно прецизно. Няма да са достатъчни до края на годината вероятно.

Важно е обаче да се отговори на въпроса какъв е изходът от тежката ситуация, в която се намираме. На няколко пъти вие повдигнахте въпроса дали не трябва примерно да се увеличат здравните вноски. Това ли е един от вариантите? Или пък да се работи в посока за втори, трети стълб на осигуряване?

Системата на здравеопазване в този вид очевидно има някакъв дефект и не е съвсем така както трябва, поне в системата на финансирането. На първо място системата има нужда от още пари.

Откъде да дойдат?

Ето това е въпросът, откъде да дойдат. Дали с увеличаване на здравната вноска, дали с издължаването на това, което държавата дължи на системата на здравеопазване. Като казах системата на здравеопазване, имам предвид преди всичко Здравната каса. Или да се прецизират разходите. Защото сега, то това са решенията, няма много решения в този момент.

Кое е най-работещото в този момент, успешното?

Всичко трябва да стане едновременно и нищо не може да стане в тези два месеца. Просто промените в която и да е от тези три посоки не може да се направят с решения на правителството. Трябва да има парламент.

Всъщност не е ли най-важното контролът.

Контролът безспорно е важен. Има го, но той е много хубаво, хубаво, казано в кавички, тези, които някога са съставяли правилата, по които работи нашата система. Контролът е много хубаво направен да контролира разходите само. Той не се занимава с качеството. Т.е. ние с вас, плащайки си здравните вноски, когато инвестираме в лечението на един пациент, никой не ни казва на нас този пациент излекуван ли е, излязъл ли е от болницата, прибрал ли се е при семейството си. И ако не е, защо

Споменахте болниците. Има ли болници, които връщат пациенти, защото нямат пари? Имам предвид планови прегледи.

Не ми е известно на този етап да има такива болници.

А има ли болници, на които предстои смяна на ръководства заради лошо управление?

Текат три проверки. Тези прословути три болници със сменени директори, където ако се намерят проблеми, естествено ще се вземат мерки. Важното е болниците, които са под държавно управление, да бъдат добре управлявани.

Кои са пред фалит, има ли такива?

Витиеват въпрос е това. Много болници имат много дългове, но те не са във фалит в чисто юридическия смисъл на думата. Няма болница, която е застрашена да бъде затворена заради липса на пари. Такава е спецификата на финансиране, че една болница, ако работи повече, тя трупа малко повече дългове.

Ние се усмихваме, но…

Не, не е никак смешно. Една болница, ако работи по-малко, с по-леки пациенти, е да кажем не изкарва като обем много пари, но пък й стигат да си крепи бюджета и да е стабилен.

Да, така е , но има и много болници като че ли?

Моля?

Много болници има, не мислите ли?

Да, има много болници. Твърде много болници има, но те изпълняват много важна социална функция тези мънички болници, които да кажем не са високо технологичните болници, за тях не говорим. Те изпълняват много важна социална функция и не можем да се лишим толкова лесно от тях. Даже никак лесно не можем да се лишим от тях. Ситуацията е като едно заплетено кълбо, от което стърчат разни краища и не се знае дали ние, ако дръпнем някой от тези краища, няма да падне кълбото. Затова към тази нашата система трябва да се подхожда внимателно. Има начини, има, разбира се, начини.

За това обаче с вас сме говорили преди няколко месеца, когато бяхте само в позицията на мнение и на човек отстрани. Защо влязохте тогава в цялата тази объркана ситуация и приехте поста служебен министър на здравеопазването?

Първо, защото не можех да си представя как, ако президентът ме попита дали ще се справя с тази работа, как ще му кажа не. Можех да му кажа не, разбира се, ама той по някаква причина се е спрял на мен. Второ, седейки отстрани и правейки мъдри коментари, е много по-лесно и много по-удобна позиция е това за всеки, когато не е обул бодливите ботуши примерно на министър на здравеопазването или каквото и да е друго. Имаме някаква такава, как да кажа, обща тенденция да седим отстрани, да коментираме с хубаво, с лошо, ама така някак си, ако може, да не се поема отговорността, някак си, ако може, само така хубаво да даваме едни прекрасни съвети и да изглеждаме много умни и като хора, които знаят какви са решенията. Когато седнеш в офиса, в стола на министър на здравеопазването, конкретно говоря за себе си, нещата изглеждат по съвсем различен начин.

Е как изглеждат сега, като ги виждате така в стола на министър, в Спешната помощ? Коментирахме я, когато не бяхте министър, а сега?

Много лесно изглеждат нещата. Министърът на здравеопазването с целия кабинет зад гърба си не може ей така да увеличи заплатите на колегите в Спешната помощ.

А как могат да бъдат увеличени?

Това може да стане с държавно решение. Да има парламент, да бъде изведен примерно за Центъра за спешна медицинска помощ София като особена структура в системата на Спешната помощ, защото той е най-натовареният в страната. Няма логика за една и съща работа, която вършат колегите тука, за една и съща позиция, чисто административно, на която са колегите в София и колегите в провинцията. Колегата в София прави 13-15 адреса на денонощие, колегата в провинцията прави 2. И двамата взимат еднакви заплати. Няма никаква логика. Аз сега нямам лост, нямам механизъм, с който да се оцени натовареността на колегите и да се отмести заплащането към тези, които работят малко повече.

Много експерименти се правиха в тази система.

Да. Аз затова се опитвам да не правя остри движения, за да не бъда от тези експериментатори и аз.

Но нещо трябва да оставите като препоръка, хайде така да го наречем към вашия бъдещ…

Направихме някои стъпки, които може би ще подобрят работата на колегите в Бърза помощ, няма да им вдигнем заплатите, но може би ще увеличим ефективността на екипите.

Как?

Надявам се да проработи тази система да не разнасят пациенти напред-назад. Има случаи, в които екипи часове наред возят пациенти в София. Имало е заповед, която вече е отменена, пациентите да се транспортират от болницата до вкъщи. Няма никаква причина Бърза помощ да се занимава с това. Имало е случаи в болници, които са задържали екипите на Бърза помощ да возят пациента вътре в болницата между отделните звена за изследване вместо дежурния екип в самата болница. Като се освободят екипи по този начин, те ще бъдат по-ефективни на улицата, там, където има нужда от тях. Като казвам на улицата, имам предвид за други повиквания. Един екип, ако е ангажиран три часа с един случай, значи този екип три часа не може да помогне на трима човека.

Говорим за повече екипи, но той май и лекари не останаха, които да желаят да работят в Спешната помощ.

Това е една от посоките, в която мисля аз и екипът ми в министерството. Имаше едно облекчение за кратко във възможността за специализация на млади колеги, които започват в Бърза помощ. Беше подадена жалба срещу промяната на тази наредба, съдът я отмени и постъпилите веднага колеги в Бърза помощ, млади, нахъсани, много бяха доволни по-възрастните колеги в Бърза помощ от младите, много бързо са навлезли, много бързо са започнали да работят с желание, с хъс. Падна в съда тази наредба, т.е. те няма да могат да специализират и всичките напуснаха веднага . Това е един път, по който може да се върви.

Спешната помощ, засега напрежението там малко като че ли е поутихнало, но има ли други звена в системата, където да тлее напрежение?

Как да кажа, някъде да избухне бомба, надявам се, че няма. Има тук-таме разни хора, дето ходят, ръчкат, някой стане някакъв малък началник, почва да вижда света в краката си, почва да си измисля разни неща, да съчинява, да опитва да маха хора, да слага, такива неща.

Какво имате предвид?

Имам конкретни неща предвид, но понеже сега е въпрос на проучване това нещо, позволете да не го споделя с вас, за да не бъда голословен. Трябва да си измислям. Такава е историята в РЗИ София, заради което бях обвинен, че смених политически шефа й. Аз не съм политик, нямам политически амбиции не съм нито членувал, нито имал общо с която и да е партия, за да може примерно конкретно д-р Иванов да го махна заради това, че той е член на някоя си партия. Има такъв модел хора, които заемайки някаква началническа длъжност, смятат, че това е завинаги и понякога се случва да си позволят неща, които не са много допустими дори в нормалните човешки отношения.

За съжаление не искате да говорите нещо по-конкретно.

Не искам наистина, защото ще бъда голословен. Не бива, бидейки на тази позиция, да бъда голословен.

Тъй като времето ни напредна, ми се иска обаче да направим нещо като блиц коментар на няколко теми, но наистина много кратки отговори. Тъй като си говорим в бъдеще време, кой очаквате да бъде следващият министър на здравеопазването? Например генерал Тонев?

Защо не?

Добър вариант ?

Няма как аз да го решавам това.

Какво обаче непременно искате да оставите след тези два месеца почти управление, в което сте вие? Нещо, което знаете, че трябва задължително да направите.

Чак такова генерално нещо и такава голяма следа за два месеца едва ли ще оставя. Ако успея да си тръгна, без да има сериозно разклащане на системата и с мъничка промяна в системата на специализация за колегите от Бърза помощ, аз ще бъда доволен.

Казвате, ако не помогнете, поне да не навредите.

Точно.

Какво обаче и от кого зависи българите да усетят по-добро здравеопазване и да сме малко по-добре, в смисъл да се чувстваме по-добре, когато говорим за здравеопазване?

Ние имаме много тежък комуникационен проблем в нашата система вътре и с пациентите. Нашата система не работи зле, нашите пациенти, ако бъдат честни със себе си и сложат ръката на сърцето си, независимо че са срещнали тук-там някой, който ги е нагрубил или обидил, те получават достатъчна по обем и като качество медицинска помощ, особено ако се сложи на другата везна парите, които хората инвестират в тази система.

И за финал бихте ли се включили в нетрадиционна кампания като тази със заливането с ледена вода с кофа?

Не.

Защо?

Това е демонстрация, която има за цел според мен лична реклама.

Да, но пък има и добри намерения, така да кажем.

Да, благотворителността се върши, без да се афишира. Това е истинската благотворителност.

А в друга кампания бихте ли се включили, защото имаше такъв спор, че политиците не трябва да участват в кампании, защото така си признават, че не вършат работата си и искат хората да даряват.

Това е друга гледна точка. Включвал съм се в кампании, помагал съм, имам мъничка, ей толкова мъничка моя си благотворителна програма.

Къде ще се върнете, след като приключат тези два месеца работа, отново там, където бяхте преди това?

Аз съм в неплатен отпуск от работа във Военномедицинска академия, дано генерал Петров да няма повод да ме изгони накрая на тия два месеца. Ще се върна във ВМА.

Между другото там ситуацията финансовата също не е добра.

Да, не е добра, но има много широки стъпки. Ръководството, новото ръководство на Военна болница с такава засилка тръгна по новия път, че толкова хубаво изглежда, стискам палци и пожелавам успех. Това трябва да се гледа от другите мениджъри на държавни болници как става.

А "Пирогов"?

Какво "Пирогов"?

Там положителни или по-скоро отрицателни са оценките ви за работата и за качеството на услугата?

Нямам лично наблюдение. Затова там има проверка, която, когато завърши, ще имам някаква яснота.

Ще я видим тази проверка, когато приключи. Благодаря ви за това интервю. Здравеопазването винаги е тема, която вълнува много и всички всъщност, защото сме зависими от тази система.