Васил Щонов министър на икономиката и енергетиката, в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

Служебният енергиен министър Васил Щонов вече е в нашето студио. Добро утро.

Добро утро.

Беше ли ви полезен предишният разговор? Сблъсък на експертни позиции чух те по темата „Актуализация“.

Да, наблюдавах го докато чаках в стаята. Да, беше полезен.

Направихте ли сметката, и всъщност, това, което ще предложите на народното събрание е наистина актуализация заради дефицитите, дупките в системата? Но както проф. Вучева каза, че не може така да се смята математически, има си икономически правила, които не може така на грубо да се събира 2 и 2 - 4.:

Да, нека да разграничим сега – аз отговарям за сектор „Енергетика“, и съответно можем да говорим за дупката в енергетиката, както и за икономика – там няма дупка засега. Относно бюджета – това е по-дълъг разговор, и съответно, наистина, това ще остане за следващото правителство. Както знаете, служебното правителство няма тези правомощия да взема държавен дълг. Относно дупката в енергетиката, проф. Вучева беше абсолютно парва, че това е търговско дружество – НЕК в ролята си на обществен доставчик, всъщност, отговаря за купуването и препродаването на електроенергия на контролирания пазар, и когато се появи тази дупка, тя е отговорност на НЕК. Но НЕК е също 100% собственост на държавата и примера, който тук е много подходящ е едно семейство – държавата, ако семейството и министерството, детето е НЕК. Ако детето направи много по-големи разходи, отколкото едно добро управление на системата позволява, тези разходи на даден етап, ако не се справи детето само да си върне задълженията, ще трябва да бъдат покрити от майката и бащата на детето, т.е. от държавата.

За големите милиони и големите разходи на държавата след малко. Да поговорим обаче, за семейния бюджет, понеже дадохте пример със семейство. Сега, увеличение на тока. Вече сме почти сигурни в тезата, че задължително трябва да има увеличение, въпросът е с колко – рязко ли ще скача или плавно? Вие предложихте да се случва плавно. Какъв, обаче, е вашият план? Каква е схемата, по която е най-добре да се вдигне цената на тока? Ясно е, че последната дума ДКЕВР трябва да каже, но вие сте /…/ министър.

Точно така. Имаме план, който включва работата на държавните дружества и баланси в енергийната система. Този план ще бъде предложен и обсъден с ДКЕВР, но съответно, решението за увеличаването на тока се взема от Държавния регулатор. Както знаем, дефицитът в системата е 1 млрд. лева на година. Но проблемът е, че това е 1 млрд. лева на година в момент. Миналата година е бил 700 млн. лева, в следващата година, в следващите 14 месеца ще бъде 1 млрд. лева. Ако не се вземат мерки, ще продължи нараства. За да се покрие този дефицит, не може да стане само с една мярка. Трябва да има баланс от мерки и това е, което ние обсъждаме в Енергийния борд. Не може също да има бездействие, както е имало досега, бездействие от страна да се покрива този дефицит с едни т.нар. „кухи мерки“, които всъщност, не са изпълнени или са атакувани в съда, за които не е постигнато съгласие между участниците.

Какво не трябва да се прави е ясно. Кажете, обаче, какво трябва да се прави? Каква е схемата, по която трябва да нараства цената?

Тези 5 мерки, които ние предвиждаме, основните 5 – те са повече, са разговор с всички участници на пазара, за които има задължително изкупуване на електроенергия – това са ВЕИ, това са ТЕЦ Марица-Изток 1 и Марица-Изток 3, някои от когенерации за евентуално намаляване на задълженията, които е поел НЕК за закупуване на електроенергия. Това ще покрие част от тази дупка от 1 млрд. лева. Част.

Каква част, можем ли да кажем?

Това зависи от преговорите. Това ще бъдат дълги и тежки преговори. Това ще бъде наша цел – да има равноправие между участниците. Т.е. не едни участници да правят прекомерни, баснословни печалби, а други участници да се зариват в дългове и да не могат да си платят капитала и получат една минимална възвращаемост. Така че това е нещо, което се разработва в Енергийния борд и ще продължи и след края на служебното правителство. Другите мерки, свързани с по-добро управление на държавните фирми, където има резерви и те трябва да се покрият и едва след това стигаме до цената на тока. Цената на тока трябва да се увеличава плавно, не защото тя не трябва да скочи повече, а защото едно скачане не върши услуга на никой. Ако цената се вдигне…

Шоково, рязко.

Шоково няма как да се вдигне, но да се вдигне с повече, отколкото едно плавно вдигане, тогава всъщност,

Казахте: „колкото едно плавно вдигане“. Дайте проценти, че съвсем ни омотахте.

Плавно, което да бъде приемливо в дългосрочен план.

7% примерно, може ли да е увеличението?

Не мога да се ангажирам с цифра.

Разочаровате ни, защото наистина е хубаво хората да започнат да си правят сметките за зимата.

Хората, мисля, че има достатъчно време да си направят сметките и да направим по начин, по който ще намерим начин да защитим енергийно бедните, тези хора, които голяма част от електроенергията, за които разход за електроенергия е голям процент от техния семеен бюджет. Но нека да ви кажа защо е много важно да бъде това плавно вдигане. Плавното вдигане има няколко предимства. Първо, дава време на цялата система да се подготви за по-високите цени на тока. Хората да си направят планове за следващите няколко години как ще отопляват, индустрията да се подготви за по-високите цени и т.н. Освен това, дава също възможност на нас да си завършим преговорите по другите мерки, за да може цялата система да се оправи. Защото ако се вдигне цената на тока шокова, тогава няма да има толкова нужда, няма да има натиск да се реформира системата, държавните предприятия и т.н.

Добре, кажете колко пъти е добре да се вдигне цената, като говорим да речем някакъв краен срок 1 или 2 години – за този кратък период колко пъти и по каква схема трябва да се вдигне тази цена. Примерно, 3 пъти по 7% или по 10%.

Мислете си за по-дълъг срок.

По-дълъг период от време?

Когато говорим за постоянство и последователна политика – не говорим за една или две години, ние говорим за срок от 5 години, цената на тока досега се е променяла веднъж на 6 месеца. Сега има възможност да се променя веднъж на 3 месеца.

Появи се една теза, че вариантът е следния: за 1 година да се вдигне шоково да речем с 50%, да се балансира системата, да се изчистят задълженията – поне тази, които са свързани с цената на тока. И по този начин да тръгнат по-леко нещата в енергетиката.

Това категорично няма да стане и точно това е проблема, че има много хора, които мислят, че могат да дават мнения по този въпрос. Тежестта на годините нехайно управление в енергетиката няма да го поеме народа, ще се поеме от цялата система поравно. Тези, които са създали тези проблеми ще имат достатъчно време да се справят с тях, да покажат, че имат отговорност. Т.е. не може да имаме дългосрочно изкупуване на електроенергия за 25 години от даден ВЕИ-та или за 15 години от даден вид топлоелектрически централи и да кажем, че в момента има свръхкапацитет и повече електроенергия, отколкото е нужно, обаче няма да пипаме вашите договори, а ще вдигнем цената на тока с 50%. Това няма как да стане.

Вчера се появи една идея – на Тристранния съвет ви предложиха ток за бедни и богати. Мисля, че от КНСБ, ако не греша. Тук се прави едно разграничение, че богатите, които имали басейни и отопляват басейни, те харчили повече ток, можели да си позволят да плащат по-скъп ток. Може ли да се направи ток за бедни и богати различна цена и да се плаща различно от всеки?

Да, има доста подходи и в чужбина и в индустрията, по които да има диференцирано заплащане на тока според доходите, дори и според вида електроенергия. Както знаете, в пресата има доста съобщения как в Германия можеш да си избереш дали да купиш скъп ток за 500 лева от фотоволтаик или евтин ток от атомна електроцентрала за 50 лева, примерно казано. Примера 50-500 лева просто дава добър баланс за това къде стоят цените в момента. Тези промени в ценообразуването ще бъдат обсъдени в борда и регулатора, ако прецени може да въведе част от тях в този период или в следващите периоди, когато има възможност да ги въведе.

Вие обсъждате, обаче няма много време. Първото заседание на Енергийния борд беше буквално преди няколко дни. Каква е надеждата, какви решения може да вземете до края на управлението на служебния кабинет, така че да оставите една по-спокойна и по-благоприятна обстановка, доколкото това е възможно в енергетиката?

Първата среща на Енергийния борд мина доста добре. Бих казал, доста над очакванията ни, защото това, което очаквах да среща аз е един сектор, който се изяжда от противоречия, интереси и лобита. Толкова е голяма дупката, че повечето играчи, бих казал от мнозинството от участниците на пазара са стигнали до заключението, че е нужно в консенсус да се направят следващи стъпки.

Да, то ако е имало консенсус, досега да са направени, ако питате мен.

В момента, мисля че е стигната точката на поврат, която оттук нататък участниците разбират, че няма как да продължат това нещо. Не може да се продължи още 1 година. И тогава ще говорим за годишна дупка от 1.5 до 2 млрд. лева. Така че тази година, в срока на служебното правителство ще направим още 2 срещи на Енергийния борд и постепенно ще започнем да стигаме до заключения, да приемаме хипотези, които ще ни помогнат да начертаем на пътя, който да следваме, за де излезем от тази дупка.

Да ги разпишете после тези заключенията за следващия енергиен министър. Понеже чухме от вас, че удължаването на експлоатацията на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ е приоритет, какво може да свършите като служебен енергиен министър в рамките на идните месеци? И може ли да се удължи този етап на експлоатацията, поне чисто документално и технически?

Удължаване на Пети и Шести блок е изключително важно. Почти всички в индустрията го мислят за неизбежно, че това нещо ще стане. Интересно, защо никой не предприема стъпки в този проект. Има план, работи се по този план и в АЕЦ „Козлодуй“, и в БЕХ. Но този план не бил приет от предишното правителство и не са били осигурени средствата за първоначалния анализ, който трябва да се направи на корпуса на реактора, за да може след 2 години – този анализ трае известен период от време. След това да се направи план какво трябва да се подмени и да заработят реакторите.

Докога могат да се ползват? Докога е експлоатацията в момента на Пети и Шести блок?

На Пети блок изтича в края на 2017 г. на Шести – в края на 2019 г. Тъй като за този период, в който се оценява какво трябва да се промени и какви разрешителни трябва да се поискат Агенция по ядрено регулиране, този период трае от 24 до 27 месеца. Нали разбирате, че ако не го започнем днес, в срока на действие на служебното правителство, после остават само 7-8 месеца, ако трябва евентуално да се правят някакви промени, укрепвания по …

Ще успеете ли да го приключите, обаче, като го започнете?

Още веднъж – това отнема 24 месеца. Ние трябва да го започнем, да подпишем договора за тези 24 месеца с руската фирма, която единствената фирма, която може да извърши този анализ, за да може да придвижи процесът напред. Ако се отлага сключването на този договор, един вид никога няма как да започне процесът.

Удължаваме експлоатацията на Пети и Шести блок. Казахте, обаче, вчера че сме презадоволени от енергия до 2020 г., ако не греша, преди да се мисли за нови мощности. Какво ще го правим пък следващия блок, по който е договора с „Уестингхаус“? Трябва ли да се мисли за нова такъв реактор?

По принцип, винаги трябва да се разглеждат опциите за нови мощности, и „Уестингхаус“ е един добър вариант за нова мощност. Отнема около 10 години проектирането и вземането на разрешителни строежът на един реактор. Така че тази мощност, ако тази мощност, ако бъде построена, ще бъде онлайн, както се казва, ще бъде включена в системата 2024-2025 г. Естествено, за да сме сигурни дали имаме нужда от тази мощност, дали България като страна е готова да поеме риска близо 10% от БВП да бъдат вложени в една мощност. Има нужда от един по-дълги анализи. Тези анализи сме ги започнали, активно ги дискутираме и в държавните предприятия, и с доставчика, но те ще бъдат извършени в следващото редовно правителство. Според мен, за 2 месеца не може да се очаква от служебното правителство да задължи България за един проект, който струва милиарди долари.

Понеже много се отдалечихме във времето като прогноза за напред, дайте да видим, обаче, до края на годината. Започнахме с цената на тока, какви са другите неща, които трябва да се направят, за да се избегне фалит в системата? Непрекъснато се говори за колапс в системата, за дупка, която постоянно се разширява. Започнахте да качвате активно документи на страницата ви в министерството, от които стават ясни различни детайли, които досега не бяха ясни за обществото, но да кажем каква е дупката? Може ли да се разшири до края на годината и може ли да се избегне колапса?

Вие споменахте няколко различни проекта, както поне ние си структурираме работата. Относно дупката в енергетиката – нещата са ясни. На този етап тя е 1 млрд. лева за следващите 12 месеца. За оставащите 4-5 месеца до края на годината, тя ще остане на половината от това нещо приблизително. Т.е. около 0.5 млрд. лева. Това, което ние правим, за да намалим тази дупка, едното ще бъде плавното увеличаване на цените на тока във времето, другото ще бъде – преговорите с ВЕИ централите и централите за дългосрочните договори за намаляване на техните разходи. Друго нещо, което е изключително важно и върху което сме си фокусирали вниманието, това е увеличаване на ефективността на държавните предприятия. Нещо, за което малко се говори.

Ще сменяте ли още шефове?

Там, където няма достатъчно добро мениджърско добро представяне, ще сменяме. Там, където се изпълняват бюджетите…

Кой е следващият, който ще бъде уволнен?

Когато се наложи да го направим, ще го направим. На този етап…

Не сет мислел за конкретни?

Мислили сме, естествено, просто преглеждаме резултатите, и там, където резултатите не покриват нашите очаквания, съответно ще правим промени.

Кажете едно такова място?

Когато има нужда, когато сме готови с решението, ще го споменем.

Понеже споменахме вашата страница, отворила съм я в момента, снощи качихте документи по проекта „Южен поток“. Прегледах част от тях. Предполагам, че нашите зрители също имат възможност да се запознаят. Справки по отношение на кореспонденциите по проекта, протоколни решения, писма, които са разменяни, включително и до Пламен Орешарски от предишното управление. Кажете, какво стаява ясно за хората от всички тези документи, които се събрали и качили на страницата си?

Няколко неща за „Южен поток“. Както виждате, тези документи, които качихме снощи, са по-скоро работни документи, и те дават яснота как е вървял процеса. Но основните параметри, които ние обявихме в началото на нашето встъпване в длъжност, си остава точно така, както са, защото ние сме го поели този ангажимент за прозрачност и никога не сме се отделяли от него. За „Южен поток“ са важни 3 или 4 ключови елемента и съответно документа. Това е: междуправителственото споразумение, което всички знаете, е подписано 2008 г. Второто нещо, това е иписи договор, което е договора за строеж, който не е влязъл в сила. Той е подписан договор, но да влезе в сила трябва да се изпълнят определени условия, които не са изпълнени. Ние няма да разрешим тези условия да бъдат изпълнени, докато не се уверим, че третият елемент на „Южен поток“, т.е. в съответствие с европейското законодателство, и паричните потоци, които ние очакваме от транзита на газ през наша територия, защото на всички зрители трябва да бъде ясно - „Южен поток“ е 63 млрд. куб. м газ, от които за България остава само 1. „Южен поток“ е транзитна тръба. Ние просто взимаме пари от транзита. За нас не е толкова важен като източник. Естествено, диверсифицира пътеката на газта, да може да минава през Черно море, а не през Украйна. Но като икономическа структура, от която ние ще печелим пари, печелим парите от транзитните такси, разходите са за строежа. И затова е много важно този документ, който гарантира тези разходи аз България да бъде подписан. В момента той не е подписан. И това са важните неща за „Южен поток“.

Със сигурност нашите зрители могат да видят тези документи. Кажете, обаче, за акостиралия кораб,който също прави впечатление. Вас като не ни изненада, вие сигурно сте имали информация. Той отговаря за морската час. Има ли отношение, при положение, че ние получим зелена светлина от Брюксел, има ли отношение към нашата част на проекта?

Българската част на проекта се строи от „Южен поток-България“. Това е дружество, което БЕХ има 50% държавно участие. „Южен поток-транспорт“ е фирмата, която строи морската част на газопровода. България няма нищо общо с тази фирма. Те могат да си наемат тръби, могат да си ги складират, могат да си плащат наем. Могат да си плащат скъпия наем на този кораб – това е решение, което е между Русия и Европа. Ако Русия реши да строи в Черно море, те винаги могат да си строят, при условие, че имат необходимите разрешителни.

И за финал, кажете, има ли опасност, знаем, че ситуацията в Украйна остава нестабилна, ние в каква готовност се намираме? Идва зима. Има ли достатъчно резерви от газ? В Чирен, доколкото разбирам, преди около месец, имаше такава заявка от ваша страна, да се подготви и да има достатъчно резерви там? Каква е ситуацията и в какво положение се намираме?

Много важен въпрос. В момента газта за зимата, по наши прогнози, имаме достатъчно резерв – между 60 и 90 дни. Естествено, при тежка зима, резервът може да спада, защото той зависи от температурите. Чирен го пълним тогава, когато е възможно, когато има излишък от пари в дружествата, веднага се използват за напълване на Чирен. То така или иначе Чирен не може да се напълни изведнъж, той се пълни постепенно.

Започнал ли е този процес вече?

Да, започнал е, и ще продължаваме да всички пари в газовите дружества, които могат да се освободят, се използват за това нещо. Едновременно с това сме поискали и допълнителна сума от Министерството на финансите, която е нужна, за да продължим пълненето на Чирен. Другият елемент, който ни помага за енергийната зависимост през зимата, това ще бъде реверсивната връзка, съществуваща между Гърция и България, която ще да заеме между 1.5 и 3 млрд. куб. м на ден от Гърция.

Благодаря ви за този разговор.