Велизар Шаламанов – министър на отбраната, в интервю за предаването БНР, „12+3“ на БНР

Велизар Шаламанов - служебен министър на отбраната, е първият ни събеседник. С вас ще говорим за резултатите от срещата на НАТО в Уелс. Преди това обаче, повече от половината ни новини бяха пълни с информация за наводнените райони. В Бургас днес е ден на траур, знаете. Българската армия помага ли? Къде успявате да се включите?

Първо, наистина искам да изкажа съболезнования на близките на загиналите трима българи. Българската армия всекидневно се включва в помощ на гражданските власти с хеликоптери за търсене, спасяване и евакуация, с модули за действие при наводнения и други бедствия, включително с осигуряване на топла храна, с медицински екипи. В рамките на тези способности, които са създадени, имаме над 20 специализирани модула по територията на цялата страна, но работим все по-тясно с Министерство на вътрешните работи (МВР), така че да бъде прехвърлена в „Гражданска защита“ техника с дружеството ТЕРЕМ да помогнем за създаване на техника със способности, която „Гражданска защита“ да може да използва, защото защитата е основна функция на МВР, на областните управители, на кметовете. Армията ще помага всеки път, когато се обърнат към нас, в рамките на нашия ресурс.

Това как натоварва бюджета ви и търсите ли вина за повтарящите се бедствия, макар и непряко отговорен за това, което се случва?

Не става въпрос за търсене на вина. Ние считаме, че така, както в армията има системи за наблюдения и ранно предупреждение, свързани с въздушна и морска сигурност, така и МВР трябва да изгради, във взаимодействие с всички други ведомства, необходимите системи за наблюдение и ранно предупреждение при всички видове бедствие и аварии. Ние от Министерство на отбраната можем да помогнем в тази сфера с опита, който има през отбраната, включително при организиране на учения, но това все пак е една функция, която държавата е възложила на Министерство на вътрешните работи и на редица други ведомства.

Трябва да поискат помощ, за да им я дадете. Добре, какви изводи си направихме за нашата отбрана, какви са изводите въобще от участието ви в Срещата на върха на НАТО в Уелс?

Изводите са много конкретни и аз работя в момента с външния министър да имаме много скоро събиране на Междуведомствения съвет за интеграция в НАТО и европейската отбрана, така че тези изводи да бъдат превърнати в едни действен план, защото ползите за България могат да бъдат постигнати само чрез практически стъпки, предприети от наша страна и по отношение на НАТО, и по отношение на Европейския съюз (ЕС), както и с основните ни съюзници и със страните от региона. Тези стъпки са насочени към развитие на нашите способности, повече учения и на наша територия, и със съюзниците, повече сътрудничество в рамките на Черно море и не на последно място – ангажиране на нашата индустрия и подкрепа за нашата индустрия и изследователски сектор, да бъде коопериран, да бъде интегриран със страните от НАТО с цел да намалил зависимостта от страни извън НАТО и ЕС и да работим за технологично обновление не само на армията, но и на индустриалната база на Република България.

При какви условия обаче България ще се включи в този план за бързо реагиране, който като че ли получи най-голям отзвук в България през последните два дни, или въобще не се обсъжда подобно нещо?

Планът за действия за повишаване на готовността на Алианса естествено е пряк отговор на агресивните действия на Русия с анексирането на Крим и инвазията в Източна Украйна, но той отчита и предизвикателства на „Ислямска държава“, както и други рискове, по които има споделена оценка в страните от НАТО. Планът е в няколко части. Краткосрочно това са мерките за гарантиране на сигурността на страните от НАТО в тази усложнена среда, в която България ще предложи конкретни стъпки. По-дългосрочно е процес на адаптиране на НАТО и това ще включва действително проектите за подобрени способности, подобрена оперативна съвместимост, подобрена подготовка в дългосрочен план. Мерките, които България ще предприеме, са след афилирането на нашата 6-ва бригада към корпуса в Солун и втората ни бригада - Тунджанската бригада, да бъде афилирана в корпуса в /…/, да разширим използването на полигона в Ново село за учения на НАТО и страните от НАТО, като го свържем и с други учебни центрове в страни от НАТО; да задълбочим сътрудничеството в Черно море; да направим всичко необходимо, така че в небето на България да могат да бъдат извършвани съвместни операции между нашата авиация и авиацията на съюзниците по гарантиране на въздушния суверенитет; да се включим в инициативата на Германия като рамкова нация за разработка на съвременни способности, което всъщност се свежда до индустриално сътрудничество, не само до военно сътрудничество. Това са само част от мерките, които обаче, за да се случат, трябва наистина да имаме съгласие по една национална програма, която да гарантира и необходимите средства – средства, заделени от българския бюджет, за да може към тях да бъдат добавени средствата от НАТО, от Европейския съюз и от съюзниците, които проявяват солидарност към нас.

Ще успеем ли да стигнем до нивото 2% от БВП за10 години?

Мисля, че това е обща задача на всички българи, на политическите партии, които се стремят към управлението. Това, което служебното правителство може да направи е да посочи механизмите, по които да се стигне до тези 2%. Още повече вътрешното преструктуриране на бюджета за достигане на поне 15-20 процента за инвестиции в отбраната, като това бъде допълнено с едни много по-ефективни, прозрачни методи за управление на тези инвестиции. Така че за разлика от миналите десетина години да виждаме реални способности, които удовлетворяват военните командири. Към момента, за съжаление, оценката е такава, че са похарчени над 1,8-2 милиарда лева, откакто сме член на НАТО, но истинските видими бойни способности не са дошли от тези пари, а са дошли от помощта, която сме получили от САЩ и Програмата за инвестиции в отбраната на НАТО, както и споразуменията с правителствата на някои страни-членки на Алианса. Ние искаме да обърнем тази тенденция. И увеличените разходи за отбрана от българска страна да водят до много по-видимо увеличение на бойните способности, да привлекат повече средства от съюзниците.

Как ще отговорите, обаче, на хората, които казват няма пари за здраве, за образование, няма как да има повече пари за отбрана? Без да споменаваме имена вече лидери на политически партии, тъй като сме в предизборна кампания и законът ни налага по-внимателно обсъждане на предизборната кампания, вече казаха, че няма да има повече пари за отбрана?

Отговорът ми е много прост, като експерт, който работи вече 5 години в НАТО , без да се включвам в предизборната кампания, парите за отбрана ще дойдат от по-добро управление на бюджета. Ние виждаме, че трудно се събират данъци и такси. Има все още в България по данни на страните, с които сме съюзници, високи нива на корупция, високи нива на контрабанда, лошо управление в много сектори, включително проблеми, свързани със съдебната система. Така че мисля, че това е предизвикателство на политическите партии да спечелят доверието на българските граждани и да въведат едно добро управление в България, което да не ни слага на позицията да сме най-бедната нация в Европа. България има традиции, България има много активни граждани, просто ни трябва едно добро управление. При добро управление, една част от това добро управление да се заделя 2% за отбрана, защото ние сме страна от Евроатлантическата общност и всички лидери постигнаха консенсус, че в рамките на 10 години страните от НАТО ще достигнат тези 2%.

Но това остана препоръчително, не задължително, доколкото успявам да се ориентирам?

Вижте, има много просто правило – когато си в една общност на споделени ценности, интегритетът е ценност № 1, т.е. това което се казва, това се прави. Другото е андрешковщина, аз лично считам, че България е достоен член на НАТО и на ЕС. Трябва да забравим за номерата на Андрешко, който се чуди как да се скрие от бирника. НАТО и ЕС не са бирници. Това са съюзи, базирани на ценности, към които България се присъедини с много усилия и с ясно съзнание за това какво очаква и какво е готова да допринесе, за да защити своята свобода и принадлежност към тези съюзи.

Защо ни е необходим план за защита на Румъния и България? И какво се предвижда в тази посока?

Защото Вашингтонският договор има 14 члена, един от които е член 5 и той изисква да има планове за защита на територията на всяка една страна от Алианса, по-скоро въпросът е защо досега България не искала такъв план?

Има ли конкретна заплаха толкова голяма за България? Конкретна заплаха толкова голяма, че да се изготвя сега спешно такъв план, разбирам до месец и т.н. виждате ли?

Да, пак повтарям. Член 5 изисква по принцип постоянно действащи планове за защита на територията за всяка страна от НАТО при оценените рискове и заплахи. Това, че е забавен този план се дължи на две причини. Първо, че Алиансът беше силно ангажиран в Афганистан. И второ, че от страна на българските правителства и началници на отбраната не е отстоявано това право на България да бъде включена в това планиране. И това планиране да бъде отработено, както казват военните чрез съответно учения. А това, че има заплаха за териториалната цялост на европейски страни сега в 21-ви век е факт. Имаше териториална заплаха за Грузия, сега има за Украйна. Има замразен конфликт в Молдова. Има замразен конфликт в Нагорни Карабах. Така че ние не можем да изключим преки заплахи и за България. А заплахата от хибридна война за съжаление изглежда не толкова разбираема, защото не е свързана с пряка териториална заплаха, но води до дестабилизация, отслабване и води към това ние да бъдем бедна страна, ако бъдем подложени на въздействие в концепцията „хибридна война“.

Грешка ли бяха констатациите в първия вариант на стратегията „Визия 2020“, където се посочваше Русия като заплаха?

Определено не. Както виждате тези констатации се повтарят в официални документи на НАТО и ЕС. Съвсем друг е въпросът, че този първи вариант беше експертен документ, който с мое съгласие беше пуснат за обществено обсъждане, защото аз считам, че важните неща, макар и несподеляни първоначално от граждани, трябва да бъдат обсъждани. Вариантът, който беше приет от Съвета по сигурност като работен документ вече отчита политическото съгласие на ниво кабинет, но между двата документа няма противоречие. Става въпрос за изказ, става въпрос за един по-дипломатичен език, който беше предложен от Министерство на външните работи и това е правилният път.

Благодаря ви. Велизар Шаламанов – служебен министър на отбраната, след срещата на НАТО в Уелс.