Интервю на министъра на външните работи за предаването „Денят започва“ на БНТ

Добро утро казвам на Даниел Митов, който вече е в нашето студио. Да започнем с темите, които са свързани с изборите, а след това ще преминем и към външната политика по същество, но днес изтича срокът, в който българите, живеещи зад граница могат да подадат заявление, ако искат да гласуват. Кажете ни как върви организацията, защото външно министерство има сериозен ангажимент към това да организира секциите, за да могат хората да гласуват на 5 октомври.

Добро утро, първо, на всички зрители и на вас. Изборите, разбира се, са основният приоритет, с който се занимаваме в момента. Външно министерство, както знаете, има основен приоритет да организира изборите в чужбина. Естествено, както вече споменахте, днес изтича последния срок за подаване на заявления на българите в чужбина, които искат да упражнят своето право на глас. До момента има регистрирани 414 секции в чужбина, като очакваме, че след днешния ден те могат да станат и повече. Ще използвам ефира, разбира се, да призова всички хора, българи, живеещи в чужбина да подадат своите заявления днес, за да могат да имат възможност да участват в изборния процес, и да упражнят своето право на глас. Ние сме направили така и се опитваме да организираме нещата по начин, такъв, че да може всяка една от секциите в чужбина да бъде покрита от човек, изпратен представител на българската държавна администрация.

Кажете, 414 секции, къде са най-много, къде са най-малко? Можем ли да дадем вече някаква картина, защото доколкото разбираме, това в сравнение с минали избори е рекорден брой на секциите.

Така е, и това си е изложено в закона, ние просто изпълняваме това, което е написано в изборния закон. Тежка е организацията, има много сериозна подготовка покрай организацията на тези секции.

Къде ще отворят най-много и къде най-малко?

Както знаете, традиционно си се отварят много секции в Турция, това е ясно. Българите там…

Колко са там?

157. Останалите са на други места в чужбина. Както…

В сравнение с предишни избори – дали можем да направим такова сравнение – 157 са сега? Доста повече са като че ли…

Не мога да ви кажа точно колко са били на предишните избори, със сигурност са били доста по-малко. В случая обаче става въпрос за следното - където има подадени 40 заявления, ние сме длъжни да отворим секция, като минимум 40 заявления. Неи сме длъжни да отваряме секции и го правим. Като разбира се, се стараем и ще направим така, че изборният процес да бъде наблюдавам много пряко от представители на българската държавна администрация, така че да се избегнат всякакви нарушения, които са наблюдавани в миналото.

Къде ще отворят най-малко секции?

Не мога да ви кажа. Има държави, в които има по 1 секция, зависи от активността на българските граждани. Такова сравнение даже е трудно да бъде направено, защото има доста държави, в които има по 1 секция, и то само в българските посолства.

И за да си представим какво ще се случи на 5 октомври, казвате държави с по 1 секция – българите, които не са се регистрирали, не са подали такова заявление какво следва да направят в деня на 5 октомври, ако пък решат да си направят екскурзия и да пътуват до въпросната секция?

Те, разбира се, имат право да отидат на място, където вече има отворена секция и да гласуват там. Това никой не може да лиши всеки едни български гражданин от правото му да гласува. Където има отворена секция, спокойно могат да отидат и да упражнят правото си на глас, дори и да не са подали заявление там. Заявленията регулират само броя на секциите, които ще бъдат отворени.

Има ли опасност обаче населени места, въобще, държави, градове с голямо струпване на български емигранти да се окажат без секция, която да бъде дали в представителството, или някъде другаде, така че хората да могат да гласуват?

Ако не са подали заявление, може и това да се случи, но аз мисля, че в случая българските общности в чужбина се организираха много добре. Ние работим в тясно сътрудничество с тях и навсякъде, където има изявено желание, това нещо се случва. Даже ще кажа и още нещо. Понеже имаше и продължава да има, разбира се, желание от голям брой български граждани да се информират за начина на гласуване, за това къде се отварят секции, ние направихме следното – има един имейл адрес, на който българските граждани…

Кажете го, пък ще опитаме.

mfa@mfa.bg, ако може да бъде изписан, това ще е чудесно, както и планираме създаването на директна телефонна безплатна линия, на която български граждани могат да се обаждат и да задават своите въпроси относно изборния процес.

Надяваме се, че наистина с тази информация бяхме полезни, кажете обаче какви са трудностите, които вие срещате? Излизат различни информации за избирателните списъци, има ли мъртви души, няма ли? МВР вчера каза, че нямало да създаде това големи пречки, големи затруднения. Като зад „мъртви души“ са основно наистина хората, които живеят в чужбина, пък са с постоянен адрес тук. Какви затруднения ще създаде това за вас при оформянето на процеса?

Ние сме наясно с този проблем, но просто той трябва да бъде адресиран до ЦИК. Министерство на външните работи не е адресатът в случая. Това трябва да се зададе като въпрос на ЦИК и те да кажат какво правят, за да изчистят списъците от т.нар. „мъртви души“. Ние работим с това, което имаме, и което ни е подадено оттам.

Вие си работите с мъртвите души, както си е по списък?

Вижте, това е начинът, по който се работи. Има си закон в тази държава, и той определя отговорностите. А Външно министерство не може да тръгне да чисти мъртви души.

Със сигурност. Да продължим, обаче, с темите, които са актуални във външнополитически план. Мина срещата на НАТО в Уелс. Вчера се появи един пореден коментар на военния министър, затова, че има заплахи за териториалната цялост на европейски страни. Не може да се изключват преки заплахи и за България. Вашите изводи след тази среща относно концепцията на България оттук нататък?

Тази среща беше наричана от много медии не само в България, навсякъде по света „историческа за НАТО“. Тя беше историческа и за мен лично поради една много проста причина – аз за пръв път съм свидетел на такова единно говорене, и демонстрация на заедност, на единност в рамките на НАТО. Първо, трябва да си кажем, че НАТО изпрати много ясен сигнал затова, че остава единно, затова, че трансатлантическата връзка е силна и тя ще остане такава с т. нар. „план за готовност за действие“, който беше приет на самата среща на Върха. НАТО се ангажира да гарантира сигурността на Източните държави, специално Балтийските, дори на Финландия, която не е член на НАТО поиска гаранции за сигурността си с оглед създалата се обстановка в момента – кризата в Източна Украйна, но не само – също така кризата в Близкия Изток и заплахата от т. нар. „Ислямска държава“. Това от една страна. От друга – всички държави, без изключения, подкрепиха териториалната цялост и суверенитета на Украйна и осъдиха категорично незаконната анексия на Крим. Именно агресивните действия на Русия в последно време спрямо Украйна, създадоха тази обстановка, в която НАТО трябваше да даде този сигнал за единност и готовност да защити членовете си. И това, че член 5-ти от договора на НАТО, който гарантира намесата на всички държави при евентуална заплаха дори само една от тях, този текст, този член не са просто думи, а това може да се превърне в действие във всеки едни момент, когато която и от държавите да е заплашена.

Разчита ли се обаче в позицията на България тази заплаха, която примерно вижда министър Шаламанов, тя разчита ли се в сигнала, в позицията, който изпрати България на тази среща?

България настоява за следното: ние това, което сме искали, и това, което сме постигнали е следното: първо, заздравяване на защитата на нашата черноморска акватория. Черно море се превръща в момента в точно тази територия, която обединява двата конфликта чисто географски. Като погледнете Източна Украйна и конфликта, който има в Близкия Изток, Черно море е тази обединяваща зона, тази обединяваща територия. Тоест заздравяването на нашата защита…

В която вече има 7 кораба на НАТО.

Да, и трябва да има. Сигналът, който отправи президентът Обама за съвместни учения между военноморските учения на САЩ, България и Румъния, ние го разчитаме като много позитивен. Ние трябва да се защитаваме, трябва да си защитим територията. Трябва да сме сигурни за това, че България осигурена и сигурна територия. Оттам насетне вече, ние разбира се сме заявили други цели като защита на нашето въздушно пространство, като това наша механизирана бригада да се присъедини към международния корпус в Шчечин, и оттам нататък вече ще се включване по всякакъв начин във следващите инициативи на…

Освен Украйна, понеже споменахте „Ислямска държава“ – тема, която също беше дискутирана в рамките на формата, вие като външен министър какъв вид заплаха и каква степен на заплаха разчитате по тази линия за България. Има ли пряка заплаха за България от страна на тази организация?

Много е сериозна заплахата. Тя не само…

Има ли опасност от „внос на терористи“ – нещо, което вие използвате като фраза.

Тук трябва да се абсолютно откровени и честни. Първо, конфликтът в Сирия и Ирак е особено сериозен. За пръв път терористична организация от ранга на „Ислямска държава“ заема такива големи територии и разполага с толкова много ресурси. Те не просто са завзели територия – те произвеждат петрол и го продават. Имат и много други източници на финансиране, като тази „Държава на терора“ – трябва да стане ясно, че цялата международна общност ще трябва да се обедини и да направим така, че да бъде елиминирана тази заплаха. Първа стъпка, разбира се, овладяване положението в Ирак, изтласкването на „Ислямска държава“ от територията на Ирак. много е важна политическата стабилност на Ирак. Бъдещото правителство трябва да гарантира включването на всички общности и тяхното представителство вътре, и да може да стабилизира политическата обстановка. Държавите от региона трябва да си дадат сметка също така, че до голяма степен носят отговорност за случващото се в Ирак, и да направят така, че да се включат в усилията на международната общност за елиминирането на тази заплаха. Аз бях много доволен от срещата на Върха в НАТО да чуя йорданския крал, който категорично застана и призова държавите от региона, както и всички останали съюзници да направят всичко възможно, и да се присъединят към т.нар. коалицията на желаещите, за да може заплахата от „Ислямска държава“ да бъде елиминирана както на територията на Ирак, така и след това на територията на Сирия. Това е пряка заплаха за България. И трябва да си дадем сметка, че този конфликт не е далеч от нас, има заплаха от „внос на терористи“. Много от бойците на „Ислямска държава“ са с европейски паспорти. Тези хора ще преминават през територията на Европа, включително и на България, и тук трябва много тясно сътрудничество на службите на отделните държави съюзници. Трябва ясна идентификация на тези хора, трябва да има план какво се прави с тях, трябва да има превенция в самите държави-членки да се прекрати този поток от хора, които отиват там.

Кажете само за финал с няколко думи - да кажем за ЕК и за санкциите, които в момента ЕС …поредната доза санкции , и разбира се ответния удар от страна на Русия. Какво ще се случи с България, икономически как ще ни се отрази една такава поредна порция от санкции?

Първо трябва да кажем, че това не е точно поредна доза от санкции, а е разширяване на вече съществуващите санкции – достъпи до капиталов пазар, ограничаване на достъпа до стоки с двойна употреба, и т.н. Разширяването на тези санкции е ясен сигнал към Русия, че трябва да спре агресивните си действия в Източна Украйна и доставката на оръжие, хора…

Въпросът е на нас как ще ни се отрази това нещо?

Това за България означава следното – ние до момента от реципрочно наложените санкции на Русия спряно всички държави-членки на ЕС, Канада, САЩ, Австралия и т.н. носим определени загуби, които са изчислени. Те са предимно в селскостопанския сектор. Изчисленията са някъде около 10 и половина милиона лева, което е 0,002 от общия аграрен износ на България. Но тези загуби ще трябва да бъдат компенсирани от механизмите за солидарност на ЕС. На 5 септември беше проведена среща на Съвета на министрите на земеделието на ЕС, на която беше заявено, че са отделени 125 милиона евро за компенсации, и България има право да се възползва от тях. Разбира се, това става по процедура. Министерството на земеделието вече работи по самите процедури и начина, по който трябва да се компенсират нашите земеделски производители.

Благодаря ви за този разговор.