Разликата в цената на заменките трябва да се върне в бюджета до септември 2015 г., казва министърът на земеделието и храните пред в. „24 часа”

Г-н министър, има ли риск за над 1,6 млрд. лв. за земеделие от Европа, след като се провали и третият опит за избор на сертифициращ орган на фонд „Земеделие”?

Още от встъпването ми в длъжност определях липсата на сертифициращ орган като една от големите заплахи, които стоят пред развитието на сектор земеделие. По регламент такъв орган е абсолютно задължителен през цялата финансова година. Ситуацията при нас е, че от 16 октомври 2013 г. фонд „Земеделие” като разплащателна агенция е без действащ сертифициращ орган, а той на практика заверява годишните сметки и отчети на сумите по трите земеделски фонда – за директните плащания. Програмата за развитие на селските райони и фонд „Рибарство”. От 16 октомври м.г. досега са платени около 1,7 млрд. лв. Това е сумата, която трябва да се завери от сертифициращия орган. Заварих в министерството две провалени процедури, а третата беше стартирала от юни. Когато се запознах с нея, беше сериозна изненада за мен защо е пусната по същия начин като предните. Затова и решението на КЗК не ме изненада. Аз няма да го обжалвам пред ВАС и да губя месеци. Още в деня на излизане на решението на КЗК съм прекратил процедурата. Сега тече 10-дневният срок, в който може да се обжалва. След това ще използвам абсолютно всички процедури в Закона за обществените поръчки да изберем бързо сертифициращ орган. В сегашната форсмажорна ситуация не мога да си позволя да поставя под въпрос 1,7 млрд. лв. да останат за сметка на българския бюджет

Имате ли вече яснота до колко може да стигне глобата от Брюксел, ако не бъде възстановена неправомерната държавна помощ за горските заменки?

Все още сме твърде далеч от точни изчисления. Официално получихме решението на ЕК преди два дни. Имаме 2 месеца да стартираме оценка на тази недопустима държавна помощ. Тя ще се извърши от независими оценители и случай по случай. Недопустимата държавна помощ се отнася само за юридическите лица, а не за физическите.

Все пак колко от тези 132 случая на замени са на фирми?

По-голяма част - над 90%. Ако разликата е под 200 000 евро, влизаме в хипотезата на „де минимис” и не се смята за недопустима държавна помощ. Всичко като оценка ще стане ясно в следващите 2 месеца, а после имаме още 10 месеца, в които трябва да се възстанови нерегламентираната помощ в държавния бюджет. Тоест те трябва да върнат парите до септември 2015 г. Едва след това може да говорим за санкциониране на държавата.

Колко средства са под риск от загуба в края на годината заради забавените 2000 проекта на „диванчето” във фонд „Земеделие”?

Нетната цел за усвояване на средства по правилото n+2 за тази година е 397 млн. евро. Когато встъпих в длъжност, пред ЕК бяха декларирани плащания за 50 млн. евро. Виждате, че сумата е доста нищожна спрямо бюджета, който ние трябва да изразходваме. Това са цифрите.

Екшън планът, който сме направили с фонд „Земеделие” и който аз съм представил пред ЕК, ще сведе до минимум възможността за загуба. Но тръгвайки от тази база, неусвояване на пари към края на годината ще има. В момента аз оценявам загубата от порядъка на между 53 и 97 млн. евро към края на годината. Целта е да отидем към долната граница, но когато в рамките на 1 г. във фонд „Земеделие" не са обработвани проекти, не са сключвани анекси и не са подписвани договори, няма как да очакваме до края на годината, че ще имаме изпълнени проекти, за да дойдат заявки за плащания.

Имаше приказки за подписване на договорите със задна дата по стария регламент...

Абсурд. Дори не искам да го коментирам. Мога само да кажа, че колегите от ЕК бяха шокирани и потресени от нивото на дискусия, която се води публично, че може да се подпише нещо със задна дата.

Заради това, че тези проекти не бяха подписани, ние трябва да ги преразгледаме по новия регламент. Това е огромна загуба на време. Най-лошото е, че тези проекти трябва да бъдат изпълнени с окончателни заявки за плащания към средата на следващата година. Ще използвам възможностите за удължаване на този срок, но той няма как да отиде отвъд септември-октомври 2015 г. А това са проекти и за строителство, не виждам как ще бъдат изпълнени. Но сме длъжни и за 10% от тях, ако могат да се случат, да задействаме цялата машина.

Нищо че наливаме вода в една пробита кофа. Не можем да зачеркнем проекти, които хората са чакали година и нещо, а те не са одобрени по незнайни причини от администрацията.

От всичко това губят фермерите и общините. Няма ли да се потърси отговорност?

Това е случай, в който отговорността лесно може да бъде персонифицирана. По тази тема може да си говорим след известно време. Очаквам да се стигне до търсене на отговорност, включително наказателна.

Ще има ли корекции по изпратения от предишното правителство вариант на новата Програма за развитие на селските райони?

Неминуемо. Имаме постоянни дискусии с ЕК. Коментирах с комисаря Дачиян Чолош и имам неговото уверение, че ще направим така, че към края на октомври програмата да има окончателни форми. Стартираме и вътрешната нормативна база, която трябва да е готова. Ние ще я направим достатъчно прозрачна и публична. Не искам да изненадвам бизнеса с наредби, които сами си пишат чиновниците. Но нямаме време. 2014 г. вече я загубихме, а основният риск пред старата програма беше, че стартира с 1,5 г. закъснение.

Тази също се очертава да е така.

Да, още една ситуация, в която явно не сме си научили урока.

Как България ще се справи със синия език и ще остане ли животновъдство у нас след него?

Със сигурност ще остане. Но това, че не сме предприели най-адекватните мерки за справяне със синия език, също е факт. Като стъпих в министерството, 20 области бяха засегнати. Създадох кризисен щаб. Стартирахме масово третиране на фермите, но пожарът вече гореше. Последния месец чистите зони останаха такива. Но това изисква доста допълнителни средства. Знаете, че бяха отпуснати от МС още 1,9 млн. лв. Това са пари, които можеше да ги разходваме доста по-удачно, ако борбата със заболяването беше започната в самото начало.

Вече спряхте някои „странни” обществени поръчки. Продължават ли да излизат нови, за които има съмнения в тяхната целесъобразност?

Спрях всички поръчки, които смятам, че не отговарят на приоритетите на министерството в настоящата ситуация на финансова криза. Дефицитът в бюджета ни е около 60 млн. лв. На този фон трябваше да предприема стъпки за ограничаване на разходите. И съм спрял обществени поръчки за 12,5 млн. лв.

Дайте пример за ненужна поръчка?

Например изготвяне на социологическо проучване за нагласи сред населението за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Ние нямаме още такава програма, току-що сме изпратили вариант в Брюксел и да правим оценка за нагласите за кандидатстване, ми се струва несериозно.