Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Денят започва“ на БНТ

Започваме да си говорим за транспорт. Николина Ангелкова – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в служебния кабинет е вече наш гост. Да кажем на нашите зрители, че във „Фейсбук“ на страницата ни ви питаме дали пътувате с влак, какво искате да се промени в БДЖ, така че може да се включите в нашия разговор? Ние започваме от вчерашната информация. Вчера бяхте на пътя Любеново-Гълъбово, където знаем, че част от инфраструктурата пострада. Имате ли вече обобщена информация за това, 3 милиона чух, 3 милиона и 200 хиляди, че са които трябва да се отделят за ремонт след наводненията?

3 милиона и 200 хиляди лева – да, са парите, които са за покриване на щетите от наводненията. Като наистина все още в междугарието Любеново-Гълъбово се извършват ремонтни дейности, но до понеделник там също ще бъде възстановено движението. И към момента с това възстановяване до понеделник навсякъде ще се движат влаковете. Предстои също така другият участък,засегнат от щетите, който ние посетихме – това е гърловината на гара Михайлово. Там е възстановено движението по Път 1 Стара Загора-Пловдив, но предстои да се възстанови движението по Път-2 Пловдив-Стара Загора, който също е в много тревожно състояние, много тежко.

Какви са щетите там?

Конкретно ние сме ги обобщили 3 милиона и 200 хиляди за всички засегнати участъци, които са по трасето Димитровград-Нова Загора и Стара Загора-Пловдив. Като цялата железопътна инфраструктура, съоръженията включително и сградният фонд са застраховани, така че ние вече сме предявили веднага след настъпване на застрахователното събитие сме предявили, завели щетите към застрахователя и очакваме към момента застрахователят да ни обяви какво е точно застрахователното обезщетение, което ще получим и колко от щетите ще бъдат покрити чрез него. Останалата част, която евентуално няма да бъде покрита от застрахователното обезщетение, ние ще предявим по линия на Комисията за бедствия и аварии.

Има ли вариант сега първо, да се отремонтират засегнатите части?

Това правим в момента, ние ги отремонтираме, вече са отремонтирани засегнатите участъци…

С пари, които са си от агенцията?

…с пари, които имаме в Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). След това вече ние получаваме парите от застрахователя. Не можем да чакаме, за нас е много важно да се възстанови цялото движение на влаковете.

Къде ще отнеме най-много време да се възстановят?

В момента цялото движение е възстановено. Единствено в участъка междугарието Любеново-Гълъбово се възстановява и предстои да се възстанови движението до понеделник, до 15 септември, така че към тази дата вече няма да има прекъснати участъци, където да не се движат влаковете.

Надяваме се, че прогнозата за времето не е много оптимистична за следващата седмица, надяваме се, че няма да има нови щети по различни трасета. Да поговорим обаче за БДЖ, наистина най-горещата тема. Става въпрос за това, че държавна помощ за преструктуриране на БДЖ е допустима, това каза Европейската комисия тази седмица с едно писмо до Вас. Какво означава това на човешки, разбираем език?

Първо, аз бих искала изключително много да благодаря в тази връзка на съдействието, което получихме от ЕК и на тяхното разбиране по време на срещата ни на 4 септември в Брюксел, в която обявиха след това, и официално в писмо до нас, в писмо за подкрепа, в което ни казват, че държавната помощ за БДЖ в рамките на 172 милиона лева за стари задължения до присъединяването е допустима. Това означава, че ние съвсем спокойно можем в момента да водим преговорите с кредиторите, защото нямаме вече съмнения около това дали ЕК ще нотифицира тази държавна помощ, която ние следва да предвидим.

Тя колко е?

172 милиона лева, която ние от 2015 г. нататък следва да предвидим в държавния бюджет. Дали ще бъде за 3, за 5 или за 6 години – това зависи от възможностите на Държавния бюджет. Но тя е целева и ще служи само и единствено за покриване на стари задължения към кредиторите – в случая немският кредитор KFW.

Т.е. ако можем да синтезираме – държавата трябва да си направи сметката в началото на следващата година на няколко равни вноски или пък неравни да плати на БДЖ дълговете?

Това ще зависи изцяло, точно така, но това отварям една скоба, от развитието на преговорите с кредиторите. Защото в зависимост от това какви договорки ние постигнем с тях за разсрочване на задълженията, това ще се явява един вид допълнителна гаранция за тях, че тези пари те са допълнително перо в бюджета, т.е. няма да са част от капиталови трансфери и т.н. Те ще си бъдат целеви само за отпускането на държавната помощ. Искам тук още веднъж да подчертая, че с това писмо за подкрепа на нас ни се отварят вратите за преговорите и се казва, че тази помощ е допустима и кредиторите няма да имат съмнения по това, което до момента съществува. Предстои тепърва да се формализира самата процедура в ЕК, която отнема време, и която предвид и смяната, новият състав на Комисията, която ще встъпи до края на годината, самата формализация ще отнеме малко повече време. И поради това по време на срещата с тях ние се разбрахме, че едно такова писмо за подкрепа ще ни свърши работа във връзка с преговорите с кредиторите.

А следващото правителство, защото сега бюджетът знаем октомври месец, който трябва да се състави за 2015 г., откъде ще се извадят и ще се планират тези пари? Защото 172 милиона лева не са никак малко.

Не са малко, затова те ще се прехвърлят в годините. Така че ще се направят разчети, водим разговори с Министерство на финансите. Защото изключително е важно да оптимизираме, да преструктурираме БДЖ. Значи железопътният оператор и неговото стабилизиране е много важно, за да можем ние да имаме една функционираща, европейска, конкурентоспособна железопътна система. Включително тук не следва да говорим отделно за БДЖ и НКЖИ. Ние БДЖ и НКЖИ, която поддържа железопътната инфраструктура ги третираме абсолютно като равноправни партньори и двете дружества принципал към Министерството на транспорта.

Дайте да кажем сега как вървят преговорите с кредиторите, защото както казахте и вие зависи дали ще се разберете за разсрочване на тези задължения, те са в средата на следващия месец, ако не бъркам?

Преговорите с кредиторите предстоят.

Предстоят. Кажете какво очаквате от тях, дали ще получим зелена светлина, БДЖ дали ще получи зелена светлина за такова разсрочване? Какви са шансовете?

Самите преговори, сами по себе си, и нашата стратегия по преговорите ще запазя, тъй като все пак това са търговски преговори, има търговска тайна и би било след срещата с кредиторите тогава вече да разкажем как са протекли самите преговори. Но като цяло, това което е изключително важно, както за кредиторите, така и за всеки един ползвател на БДЖ-услугата, а това са много хора, това са всички хора, които пътуват с влакове, е важно да се разбере, че ние сме стартирали и сме предприели определени стъпки за оптимизиране на работата в железниците. Една от тях е осигуряването на редовно плащане от 3 милиона лева до 4 милиона лева към облигационерите на дружеството всеки един месец до края на годината, което да показва едно постоянство в изпълнение на финансовите задължения към тях. Друга мярка…

Т.е. да кажем БДЖ в момента си плаща задълженията?

БДЖ в момента плаща една малка част от своите задължения, но постоянно. Всеки месец сме стартирали плащане по 3 милиона лева от август до края на годината, ние ще плащаме по 3 милиона лева месечно, за да можем да покажем, че на БДЖ може да се разчита в това отношение да плаща редовно.

Нищо, че е по малко?

Точно така, но е редовно. Няма липса на плащане. Другата мярка, която също е обвързана с преговорите, но ние планираме – това е закупуването на нов подвижен състав. Влаковете и мотрисите са изключително стари, а за нас безопасността на пътниците и безопасността на движението са на първо място. Така че тук са двете мерки, които ние предвиждаме. Първата от тях, това са ремонтите на съществуващите мотриси. Тъй като всяка една мотриса има достатъчно дълъг живот и покрай един правилно планиран ремонт, тя може да служи още доста дълго време. И също така закупуването първоначално на 10 плюс 10 допълнителни мотриси. Като разбира се това ще стане отново с пари, които ние следва да предвидим в Държавния бюджет поетапно в рамките на тригодишната бюджетна прогноза.

Можем ли да разчитаме на европейски средства за закупуване на мотриси?

На европейски средства за закупуване на мотриси на този етап не можем да разчитаме, тъй като едно от най-важните и необходими условия е финансовата стабилност на дружеството. Ние такава финансова стабилност не можем да покажем. И следва да бъдем откровени, а и то се вижда – в крайна сметка дружеството има 600 милиона лева дългове. Няма как със 600 милиона лева дългове ние да докажем финансова стабилност. Така че виждате, че преговорите с кредиторите и въобще стабилизирането на дружеството са изходната точка за всяка една допълнителна мярка, която ние предвиждаме и следва да предприемем във връзка със стабилизирането на БДЖ.

Трябва ли да се съкращава администрация, за да си стъпи железницата на крака?

Това е следващата мярка. Със сигурност централната администрация – да. Експлоатационният персонал – не. Експлоатационният персонал това е сърцевината на дружеството и там ние сме се фокусирали в квалификация и преквалификация на всички служители с европейски средства.

Колко души трябва да бъдат съкратени?

Към момента чакам точните разчети. В момента в централната администрация работят 1100 души, повечето от които юристи, счетоводители, всякакви експерти, които според мен, това е абсолютно ненужно за една централна администрация. Говорим, пак подчертавам, само и единствено централната администрация. Експлоатационният персонал е съвсем друго нещо и там ние работим в посока подобряване условията на труд.

Тази централна администрация вие ли ще я съкращавате, следващ министър ли, откъде ще дойде инициативата?

Инициативата ще дойде от нас. Стартирали сме процеса, точно след като тръгна оттук в 9.30 ч съм свикала ръководството на БДЖ да ми представят точните разчети за поетапно съкращаване в централната администрация.

Аз поглеждам и към компютъра, за да включим и нашите зрители в разговора, ако не възразявате. Господин Деянов ни е написал ще трябва ли да се чака нов министър на транспорта и съществува ли притеснение за предприемане на промени в ръководството, което разхищава средства като за последно? Трябва ли ново ръководство в БДЖ, за да може да тръгнат нещата, нов мениджмънт, ново управление?

Ние към момента сме сменили Борда. Имаме нов председател на БДЖ, включително и нов член на Борда Филип Алексиев, който е финансов директор на дружеството и смятам, че по този начин допълнително ще се засили работата на екипа. Разбира се наблюдаваме много отблизо техните действия, включително сме забранили всякакви обществени поръчки извън тези, които касаят основната дейност на дружеството. Все пак трябва да гласуваме някакво доверие на това ново ръководство, разбира се със стария изпълнителен директор, но той е професионалист от системата. И ако ние непрекъснато сменяме изпълнителните директори на всяко едно дружество при всеки един нов кабинет, това ще доведе до още по-голям негатив в работата на дружеството.

Но пък е стара традиция във всички сфери, така че със сигурност няма да е нещо ново. Има различни стратегии, правителства се сменят – едни казват трябва да се приватизира НКЖИ, да се сливат с БДЖ. Кой е правилният вариант, посоката която и ще заложите на следващия редовен министър, след като изтече мандатът на служебното правителство?

Това, което ние правим го виждаме в две направления. Първото, до края на годината за неотложни текущи задачи, които са спешни за разрешаване – преговорите с кредиторите – най-важната. И след това в дългосрочен план. Но реформата в дългосрочен план за преструктуриране на дружеството, тя следва да бъде обмислена много добре, включително с всички партньори, включително с ЕК, включително с някои от международните финансови институции, Европейската инвестиционна банка. Разговарях вчера и с JASPERS да получим и техническа помощ от тях в посока разработване на цялостната стратегия за стабилизиране и преструктуриране на дружеството. Това със сигурност няма да стане за един-два месеца и ще отнеме време. Важно е обаче да има последователност и визия в решаването на този проблем и аз се надявам, че всяко едно следващо правителство, следвайки логиката, която бъде подкрепена и от ЕК, и от финансовите партньори на дружеството, ще продължи тази зададена посока, за да може да има един видим резултат. Знаете, че всяка една промяна на стратегията във всяка една година води до никъде и накрая сме в изходна позиция.

И за да завършим темата с БДЖ и продължим към другите видове транспорт, още няколко коментара ще прочета, казват наши зрители – в момента пътувам с влак, искам да има нови вагони, искам да има нови релси, други казват да се движат по-бързо влаковете, ако можем да обобщим всички въпроси – кога Българските железници ще приличат на тези в Западна Европа? Вие като министър, който вече се е ориентирал в обстановката, имате ли някаква светла прогноза за бъдещето в дългосрочен план?

Светла прогноза за една част от железниците, особено железопътният път, особено тези, които се финансират по линия на ОП „Транспорт“ трябва да бъдат готови до края на 2020 г.-2022 г. по най-основните направления, централните транспортни коридори. До тогава трябва да има осигурен допълнително и нов подвижен състав, който да отговаря на всички европейски изисквания за комфорт, сигурност и качество на пътуването по ж.п. линиите.

И понеже отворихте дума за ОП „Транспорт“, кажете ще загубим ли пари? 24 милиона беше сумата, която назовахте в средата на август, каква е опасността на този етап да загубим тези средства?

До края на тази година, повтарям, няма риск от загуба на средства по ОП „Транспорт“. По отношение на тези 24 милиона, това е предложението за евентуална финансова корекция от страна на Изпълнителната агенция за одит на средствата от ЕС. Ние до понеделник, такъв ни е срокът, за който сме се разбрали с тях, следва да представим нашите отговори по направените от тях констатации. Но тези пари, те няма да бъдат загубени в никакъв случай. В този случай се активира така, ако ние не успеем да покрием изцяло с отговори по направените от тях констатации, тези пари се пренасочват към други проекти в самата Оперативна програма, те не се губят. Всъщност правят се финансови корекции от един проект и самите пари вътре се пренасочват към друг проект, по който няма финансови корекции.

Така. Знам обаче, че една част от тях са разплатени. Каква част не са разплатени и има ли опасност (не се разбира…) и хората, които изпълняват проекта да не получат средства?

Не, няма такава опасност. До края на годината ние трябва да платим още около 80 милиона евро, до края на годината, за да си спазим правилото n+2, n+3 съгласно регламента. Към момента вече имаме подготвен сертификат за 150 милиона лева. Предстои да подготвим още един, който ние трябва да изпратим в Национален фонд, но успоредно с това, защото това са два успоредни процеса, ние сме си платили вече на бенефициентите – на НКЖИ и на АПИ, основните ни бенефициенти по проектите, които са се разплатили на строителите. Ние нямаме дължими пари към тях.

За кои проекти обаче и има ли такива…

С висок риск?

…да, които се изпълняват по ОП „Транспорт“ и има риск за тях?

ЛОТ 4 на АМ „Струма“ , ЛОТ 1 от АМ „Марица“ от пътните. От железопътните проекти това е участък 2 по линията Септември-Пловдив, т.е. Пазарджик-Стамболийски, участък 2. Другият е Церковски-Карнобат-Бургас, това е участък 3 от проекта Пловдив-Бургас и съответно Първомай-Свиленград, тъй като този проект железопътен е с една много дълга история от ИСПА още от 2007 г., даже може би и по-рано са стартирали предпроектните проучвания, така че той ни е под особен надзор, тъй като там на всяка цена следва да го довършим до края на 2015 г.

Какви са рисковете, т.е. да се спре работата по тези проекти, да не може да се финансират? Как изглежда ситуацията?

По отношение на финансирането няма риск. По отношение на работата, ние правим ежедневен контрол и мониторинг, включително сме предупредили строителите, вече са ни изпратили, тук да отворя една скоба – актуализирана строително-технологична програма по всички участъци, които сме поискали, т.е. по всички рискови проекти, но риск от прекратяване на договора това е ЛОТ 4 на АМ „Струма“. Там предстои да направим следващата седмица проверка на място, за да видим дали са изпълнение съответно предписанията на управляващия орган. По Участък 2 от линията Септември-Пловдив, пак казвам Пазарджик-Стамболийски, също проучваме възможността за прекратяване на договора, включително ЛОТ 3 Церковски-Карнобат-Бургас, активизиране на клаузите за неустойки и като последен вариант прекратяване на договора. Към момента, тъй като до края на годината тази мярка не е рискова, има достатъчно време да се търгува отново обекта и да се изпълни в рамките на 2015 г., тъй като няма абсолютно никакъв проблем по нито един от тези участъци със съответно строителни документи и всякакви други…

Да се завърши работата.

…точно така. Единствено следва да се засили желанието на строителя да работи, тъй като му се плаща. Смятам, че прекратяването на договора с някои от тях е една съвсем реалистична и навременна мярка, за да избегнем всяка година след това, следващата, анексиране.

Само за финал кажете, натъкнахте ли се на пробойни по отношение на ОП „Транспорт“? Знаем какво се случва по другите оперативни програми. Има ли някакви злоупотреби, които Вие засякохте като служебен министър?

По отношение на оперативната програма единствените пробойни това са (не се разбира…) високо-рискови проекти, по които следва да се третират с особено внимание, за да не се загубят пари до края на програмата. Защото за 2015 г. ние трябва да усвоим 1 милиард и половина лева, което е страшно много, ако ние не си направим достатъчно добре сметката от сега. И отварям една скоба, тъй като е изключително важно за следващия програмен период пътят Видин-София ще се строи и ще се прави. Агенция „Пътна инфраструктура“…

Кога казахте, още веднъж?

2014-2020 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е стартирала преговорите с Европейската инвестиционна банка и ще се финансира по линия на транзитни пътища 6. Много е важно този обект да бъде завършен независимо от къде ще дойде финансовият ресурс. Смятам, че това за гражданите там е от огромно значение и то е приоритизирано от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Благодаря Ви много.

Транспортният министър от служебния кабинет Николина Анкелкова с информация за състоянието на БДЖ и на пътната инфраструктура.