Интервю на министъра на външните работи пред Българската телеграфна агенция

Миналата седмица се проведе срещата на върха на НАТО, която беше определяна като една от най-важните в историята на Алианса. Постигна ли според Вас целите си тази среща и какви бяха най-важните послания, които бяха излъчени от нея?

Срещата наистина се проведе в изключително важен момент от нашата най-нова история, както заради ситуацията в Украйна, така и заради риска от политическа и хуманитарна катастрофа в Близкия Изток. Затова беше важно Алиансът да даде ясен отговор на тези две стратегически предизвикателства пред глобалната сигурност. Хубавото е, че в голяма степен изпълнихме тази задача и всички съюзници излязохме от срещата много по-единни и обединени.  Оттук нататък има много работа, която НАТО, а в това число и България, трябва да свърши. Нашата страна е пряко засегната и от двата конфликта - първият засяга икономическите ни интереси и сигурността на българската  общност в Украйна, а вторият ни заплашва с още по-силен бежански поток в резултат на дестабилизацията в Ирак, Сирия и целия Близък Изток. Тъй като беше ясно, че в тази ситуация няма как да се справим със заплахите сами, ние бяхме длъжни да реагираме адекватно и бързо в рамките и на НАТО и на ЕС. В този смисъл срещата на върха отправи няколко много конкретни и ясни послания: подкрепяме напълно териториалната цялост и суверенитет на Украйна, призоваваме Русия да предприеме реални стъпки за деескалация на конфликта, като използва своето влияние сред сепаратистите в източните области. Алиансът ще окаже съдействие на украинските власти в реформирането на техните структури за сигурност. Друг важен резултат от срещата на върха беше приемането на Плана за готовност за действие, който отразява необходимостта от недопускане на изпреварващи действия срещу държави членки на НАТО. Надяваме се, че постигнатото споразумение за примирие ще се спазва. ОССЕ трябва да получи възможност за мониторинг на процеса, както и за контрол и наблюдение на Руско-Украинската гранична зона.

На срещата беше отделено голямо внимание на заплахата, свързана с  "Ислямска държава". Каква е пряката опасност за България?

Вече отбелязах, че действията на организацията "Ислямска държава" в Сирия и Ирак са пряка заплаха за нашата национална сигурност. Погледнете картата на този регион - зоната на конфликта е до съседна Турция, след която е България. Нещо повече, застрашена е сигурността на Кипър и Гърция, които също са в по-широкия географски периметър около Ирак и Сирия. Сред първите негативни резултати от действията на джихадистите е увеличеният бежански поток, така беше миналото лято, когато се намирахме буквално в кризисна ситуация, така е и тази година. През последните месеци граничните власти отново отчитат нарастване на незаконно преминаващите българо-турската граница чужди граждани, основно от Сирия и Ирак. По тази причина ние смятаме, че ЕС трябва да окаже съществена помощ на Република Турция, която да задържи бежанската вълна. Ако ЕС окаже тази подкрепа, с това ще бъде намален натиска върху Съюза и най-вече върху България.

Каква може да бъде ролята на страната ни в усилията за противодействие?

България трябва да играе активна роля, както в сферата на дипломацията, така и на сигурността. Ние, заедно с повечето членове на ЕС решихме да дадем положителен отговор на молбата за военна подкрепа отправена ни от кюрдските регионални власти и правителството на Ирак. Това е един от начините конфликтът да бъде ограничен и да не се допусне неговото разрастване.

Ние обичаме да повтаряме, че имаме традиционно добри връзки с арабския свят, но съвременните предизвикателства изискват да адаптираме тези отношения спрямо новите реалности и преди всичко спрямо нашия национален интерес. Всяка страна член на ЕС и НАТО трябва да бъде наясно с рисковете в Близкия Изток и да прецени с какви ресурси може да участва в справянето със заплахата. Трябва да потърсим съюзници сред самите арабски държави и в самите арабски общества и тук е ролята на дипломацията. Защото именно тези общества страдат най-много от крайния ислямски фундаментализъм и тероризъм. По тази причина ние приветстваме обявения от Барак Обама план за действие в Ирак и Сирия, а също и силния ангажимент на Великобритания и Франция срещу джихадистката заплаха. Този план предлага адекватни мерки срещу организацията "Ислямска държава" и предвижда силен ангажимент от самите арабски нации срещу терористите.

ЕС одобри разширяването на санкциите срещу Русия. Има ли официални данни какви загуби търпи България досега от санкциите и в какви други области, освен  в селскостопанския сектор?

Според изчисленията на този етап не се констатират загуби в други сектори на нашата икономика. В резултат на наложената забрана срещу вноса на селскостопански стоки обаче, преките загуби за България до този момент се изчисляват на около 10 милиона евро. Разбира се, България и нашите европейски партньори фокусираме усилията си към минимизиране или неутрализиране на ефектите върху националната ни икономика. Смятаме за много важно да бъде запазено единството на ЕС, тъй като само в такъв случай можем да бъдем ефективни.

За каква част от парите може да се търси компенсация в рамките на механизмите за солидарност на ЕС?

В рамките на ЕС съществуват различни механизми за компенсация на производителите и износителите. Самият механизъм, по който това става, се определя от съответните работни формати на ЕС. В случая това е Съветът на министрите на земеделието, рибарството и горите. По предложение на ЕК бяха въведени временни извънредни мерки за подпомагане на производителите на някои зеленчуци и плодове. Тези мерки целят смекчаване на въздействието от внезапен спад в цените на тези продукти. Предвидените средства за прилагане на мерките са в размер на 125 млн. евро и ще бъдат осигурени от бюджета за обща организация на пазара на селскостопански продукти. От тях 82 млн. евро са предназначени за прилагане на посочените мерки по отношение на ябълките и крушите, а 43 млн. евро за подпомагане по отношение на останалите продукти. Финансовата помощ за всяка държава членка ще се определя на база количествата нереализирана продукция, регулярно докладвани от държавите на Комисията. България също ще прилага предвидените мерки, като със специална наредба (в сила от 2 септември), която определя условията и реда за прилагането им.

Можем ли да бъдем доволни от ресора, който получи българският кандидат за еврокомисар Кристалина Георгиева? Имаше ли тя реални шансове за още по-престижен ресор?

Кристалина Георгиева получи най-доброто възможно портфолио. Още миналата седмица, предвид резултатите от проведените срещи и разговори, си позволих публично да прогнозирам, че тя ще получи ако не по-важен, то поне съпоставим ресор с този на Върховен представител по външната политика. И днес това е факт. Бюджетът на Съюза и политиката по отношение на човешките ресурси, съчетани с функциите на заместник-председател на ЕК е изключителен успех и признание. Искам да отбележа, че най-голямата заслуга за този успех е на самата г-жа Георгиева и на свършеното от нея през последните 5 години като комисар за хуманитарната помощ и кризи. Аз се радвам, че нашето правителство също спомогна за този успех, тъй като показахме на цяла Европа, че като нация и държава можем да си поставяме амбициозни цели и да ги постигаме. Това беше и един от основните приоритети, които си поставихме като служебно правителство и той се изпълни.

МВнР организира изборите в чужбина. Очаквате ли по-висока избирателна активност зад граница, на базата на подадените заявления и колко са те?

МВнР изпълнява своите задължения съгласно Изборния кодекс и под ръководството на ЦИК организира изборите в чужбина. По подадените до момента над 25 хиляди заявления правим предположение, че е възможно да се постигне по-висока избирателна активност в сравнение с парламентарните избори в миналото. До момента е ясно, че ще има над 460 секции извън страната, което е наистина своеобразен рекорд. Законодателят ни е поставил в такова положение, че не можем да избегнем създаването на толкова много секции. Можем само да се постараем да осигурим предвидените в закона условия и да намалим до минимум потенциалните проблеми.

Достатъчни ли са средствата, предвидени за изборите в чужбина?

Няма да скрия, че МВнР и държавата като цяло сме изправени пред истинско предизвикателство при организацията на такова огромно количество секции в чужбина и това предизвикателство има и своето финансово измерение. По наши разчети при това голямо количество секции е напълно възможно предвидените средства да не бъдат достатъчни. Ние сме максимално пестеливи в разходите по изборите, защото си даваме сметка, че във време на криза и на природни бедствия е трудно за републиканския бюджет да отделя допълнителни средства за каквото и да било. Ето защо ще бъдем максимално разумни в искането си за допълнителни средства. Това е въпрос на баланс, който се надявам да намерим заедно с колегите от МВнР и останалите институции.