Велизар Шаламанов, министър на обраната, в интервю за предаването „Събота 150“ по БНР

Министърът на отбраната в служебното правителство Велизар Шаламанов е следващия ни гост в предаването. Здравейте.

Добро утро.

Г-н Шаламанов, преди да ви попитам за аргументите ви защо трябва да дадем повече пари за въоръжаване, да ви помоля за коментар какви са вашите данни по повод примирието в Украйна? Знаем, снощи се подписа и един меморандум, конкретно регламентиращ как това примирие ще се спазва. Но рискът остава ли още или сте оптимист?

За всички е ясно, че решението на кризата в Украйна може да бъде само политическо или дипломатическо, и да се случи това трябва да има работещо споразумение за примирие, трябва да има най-вече подкрепа от страна на Русия, която в голяма степен оказва подкрепа за сепаратистите, но в същото време отговорност и от украинска страна, защото се задействат механизмите за излизане от кризата, за възстановяване и развитие на Украйна. Трябва да спре огънят, трябва да има възможност за преговори, и то преговори без никоя страна да подлага на съмнения териториалната цялост, независимостта, суверенитета на Украйна.

НАТО на срещата си в Уелс не се договори за единно решение за въоръжаването на украинската армия в действията й срещу сепаратистите. Оставено бе на отделни страни-членки да преценят дали да правят това. Тези дни се оказа, че САЩ нежелаят да пращат тежко въоръжение, значителна военна помощ на украинската армия. Именно може би поради тези аргументи, които вие казахте, че е политически въпрос, трябва да се даде път на дипломацията. Според вас, вашето лично мнение – трябва ли да се въоръжава Украйна?

Всяка една страна, която иска да отстоява своята независимост, трябва да има силни въоръжени сили и трябва да търси съюзници. Що се отнася за НАТО, знаете, че там всички решения се вземат с консенсус, и ако няма консенсус, просто не се взима решение. Но Вашингтонският договор фокусира вниманието на страните върху защита на териториалната цялост, на суверенитета на страните-членки. Всичко друго е на втори план и всичко друго зависи от международния диалог, от конкретната ситуация. В случая, НАТО парви максимално възможното, да гарантира сигурността на страните-членки и да бъде активен участник в разрешаване на кризите около границите на Алианса.

 Това активно участие не предполага ли подкрепа за украинските партньори, които дълго време работят с НАТО, имат и мисии в Афганистан. Защо, например, България не въоръжава украинските военни, а праща оръжие в Ирак?

Отново казвам, всичко това е въпрос на суверенно решение. В случая, програмите за сътрудничество с Украйна са отворени и активно между НАТО и Украйна, затова се провеждат и учения, затова има и офис на НАТО в Киев, който се усилва, затова се отвориха 4 доверителни фонда. За един от тях водеща нация е Румъния, примерно по кибер-сигурност. България се е ангажирала с приносът й към този фонд и към долекуване, рехабилитация и адаптация на украински военнослужещи. Считаме, че това в момента е необходимата помощ, която България, която НАТО може да предостави. Но Европейската комисия също обмисля мисия по реформа на сектора за сигурност. Всяка организация, всяка страна предлага това, което счита за най-добро, но основната отговорност за развитието на Украйна е на украинското правителство и президент. Считам, че основната отговорност на Русия като важен фактор в международните отношения е, не да дестабилизира района, а допринася за развитието му и за сигурността.

Да, обаче, както каза украинският президент Порошенко: „Война не се печели с одеяла“. И в крайна сметка, няма ли разминаване между дума и дела? Заявихме твърда подкрепа за Украйна в този конфликт, обаче не й помагаме с необходите й средства, които тя иска?

Тъй като считаме, че няма военен изход от тази криза, изходът е в укрепване на институции, укрепване на военните сили на Украйна са отговорност на украинското правителство. Също така всички мерки и санкции, които се взимат в посока отношенията Европейски съюз-Русия, Канада-Русия, Австралия-Русия да се даде сигнал към Русия, че също трябва да търси решение извън военната интервенция.

 Опасявате ли се, че подобен развой, спомняме си Грузия, която имаше доста добро военно сътрудничество със САЩ и доста добро превъоръжаване, практически това беше използвано като аргумент от Русия тогава, когато тя окупира Абхазия и Южна Осетия, да не би това да е опасението, че могат сега да се провокират руснаците още повече, ако тръгнем да въоръжаваме украинците?

Със сигурност, Алиансът и страните-членки са извлекли своите поуки от събитията от Грузия, пред вид това кибератаките в Естония, сега кризата в Украйна, и ответните мерки се адаптират. Но най-важната ответна мярка, която беше в центъра на плана на действие в Уелс, беше планът за действие за повишаване на готовността на НАТО, особено в Източна Европа. Именно затова развитието на въоръжените сили на страните от Източна Европа, пълната им интеграция в структурата на силите на НАТО, постигане на високооперативна съвместимост са най-важните задачи от днес и занапред. Това изисква съответно и повишаване плавно на разходите за отбрана, но заедно с много добри мерки за ефективно управление на тези разходи, ориентиране към резултати, към прозрачност, отчетности и постигане на позитивни ефекти в рамките на икономическото развитие.

 Преди да ви попитам точно за тези средства, които трябва отделят, освен заплахата от Русия, заради която трябва да се въоръжаваме или превъоръжаваме, коя е следващата по важност заплаха, според вас, конкретно за националната сигурност на България в краткосрочен план?

Аз не бих подреждал по важност, тъй като средата е много динамична.

 Споменете две дестинации.

Определено, случващото се в Северен Ирак, Сирия, случващото се в близост до нашите граници е много сериозен риск, и то не само по линия на бежанци, но по линия на проникване на ислямизъм на територията на Балканите, на територията на нашата страна. Ситуацията в Черно море, в Източна Украйна, замразените конфликти в Молдова, в Грузия, в Кавказ като цяло, са източници на нестабилност, които ограничават възможностите за развитие. И както не веднъж е споменавано, забавянето на някои реформи в България, които забавят чуждите инвестиции, слагат пречки пред предприемачеството и доброто управление в България, също са един сериозен риск за сигурността ни в дългосрочен план.

 Всъщност, на какво базирате твърдението си, че действията на „Ислямска държава“ – т.нар. групировка в Северен Ирак, пряко заплашва българската територия. Това разузнавателни данни ли са, просто, ваша политическа оценка? Какви са доказателствата, че ние трябва ние директно, толкова бързо решихме да изпращаме оръжие там, на богатия на петрол Иракски Кюрдистан?

Доказателства са в самите медии. Една не малка част от радикализиращите се участници в този процес идват от Европа, ние не изключваме и от България. Те рано или късно ще се завърнат и ще създадат около себе си зона на нестабилност и повишен риск. А в същото време, пълната дестабилизация на този регион, който е много близко до България, е сам по себе си заплаха. Да не говорим, че както казахте, ограничава се достъпът до тези ресурси, от които европейската икономика има нужда.

Да, това е полезно, което казахте, но все пак този процес на радикализация тече от 2011 г. поне, и досега никой не пращал оръжия на сирийската опозиция срещу Башар Асад, например, от страна на България. А сега изведнъж, така рязко реагира вашето правителство. Освен това, без да бъда циничен, има доста такива въоръжени групи, не само на тази места, които правят доста неприятни неща, но ние не сме се намесвали.

Вие много добре разбирате, че решенията са въпрос на оценка на степента на риска, на неговото влияние върху нас, на вероятността му на ескалация. В случая, ние считаме, че това развитие в Северен Ирак и Сирия е един нарастващ риск, който заплашва нашите интереси. Разбира се, това не е оценка на България, това е оценка, която се споделя в рамките на НАТО и Европейския съюз, и оттам произтича нашата сила. Ние не действаме самостоятелно, ние действаме като един съюз на страни, които са поддържат, които споделят ценности, между които има силна солидарност.

Да, аз разбирам, отделните държави, примерно Турция, която се въздържа, защото имаше до вчера заложници – 40 души, турски представители заложници при екстремистите, разбирам защо тя се въздържа. Разбирам Франция, която изпрати изтребители да бомбардират „Ислямската държава“, защото там има една голяма компания „Тотал“ с нейни служители. Но не разбирам България – губи ми се някъде нашия интерес да пратим въоръжение. Няма ли риск да дадем повод на радикалните елементи да ни атакуват с терористични актове, защото въоръжаваме враговете им?

Аз мисля, че България, бидейки част от свободния свят, споделяйки ценностите на човешкото достойнство, на развитието, има враг в лицето на всички, които посягат на човешкия живот, които не зачитат човешкото достойнство, които не зачитат ценностите на демокрацията и на свободата. Така че не това, че изпращаме като дарение определено количество въоръжение, което е в излишък в българската армия, и въоръжение, от което имат нужда и са се обърнали за помощ, просто защото е същото като въоръжението, с което те разполагат, не считам, че това може да бъде основната причина за противоречията, които има между нас – страните на свободния свят и между това ислямистко радикално движение, което е насочено срещу свободата, срещу демокрацията, срещу развитието на хората в света, в който ние живеем.

 В този контекст на несигурност предлагате една програма за членството ни в НАТО за следващите години, което, доколкото разбрах, идната седмица ще бъде прието официално от правителството. Но искате близо 1.8 млрд. лева в следващите 6 години да бъдат похарчени от българския данъкоплатец за отбрана и инвестиции за бойни самолети, бойни кораби, за модернизация на българската армия. Това ли е единствената алтернатива, според вас, пред държавата ни в момента?

Първо, искам да спомена, че в същия този период до 2020 г. България от редица оперативни програми ще получи около над 30 млрд. лева от Европейския съюз. Няма оперативна програма, свързана с отбраната, тъй като отбраната е национален приоритет, национална задача. Така че ние, всъщност, допълваме пакета от оперативна програми с една национална програма на доста скромна сума от, както казахте вие, 1.8 млрд. лева, които считаме, че могат да бъдат допълнени със съфинансиране от програмите за инвестиции от програмите за развитие на сигурността на НАТО, част от програмите на Европейския съюз, от двустранно сътрудничество със страни като САЩ, като Германия и други съюзници, както и чрез по-ефективно използване на инициативите за интелигентна отбрана, както и споделяне на разходите в рамките на Европейския съюз. Тази програма е жизнено необходима, тъй като за изтеклите 10 години са похарчени същото количество пари, но при лошо управление, при недобро планиране…

Това не е ли аргумент точно в противната посока, че какви са гаранциите, че в следващите 1.6 млрд. лева няма да бъдат…?

Точно това искам да ви кажа. Гаранциите са, че ще има ясна национална програма, ще бъде създаден орган за управление на тази национална програма, както има органи за управление на оперативните програми. И това ще бъде проектно управление, базирано на най-добрите практики, прилагани от страните от НАТО и Европейския съюз, което ще доведе до привличане на допълнителни средства, и което ще доведе до връщане на дивиденти към българската икономика за високо-технологичен растеж. Това е основната промяна.

Казахте: 1.8 милиарда – скромна сума от вашата гледна точка, но тази сума, например, ще бъде необходима от българския бюджет за спасяването на една банка в момента, която някой нарича „системна банка“. Казвам го само като сравнение.

предпочитам българската армия да бъде превъоръжена, тъй като последните 25 години не са правени планирани и целенасочени инвестиции. Основната бойна техника от времето на Варшавския договор, все по-трудно се поддържа, и все по-голяма степен на зависимост на държави извън Европейския съюз. А що се отнася до банката, ако ние не въведем добро управление във всички области, включително и в отбраната, всяка година ще се случва една такава криза като КТБ, от която ще губим по милиард-два, така че предпочитам да се фокусираме върху използването на милиард-два за укрепване на българската армия, основа на нашата независимост и суверенитет.

Някои ваши критици казват, че това е спонсориране на военно-промишления комплекс на съюзниците в НАТО, защото в момента разчитаме на руските военни доставки. Как ще коментирате?

Както посочих това е целта на Индустриалния форум на 9-ти и 10-ти октомври. Тези 1.8 млрд. ще бъдат управлявани по нов, ефективен начин, базирани на най-добри практик, което да позволи не само придобиване възможно най-добрите възможности за българската армия във възможно най-кратко време, и оперативно съвместими със съюзниците, но ще позволи и развитие на високотехнологична отбранителна, а и не само отбранителна индустрия в България в тясна кооперация с индустрията в страните от Европейския съюз и в НАТО в по-широк план.

А защо точно от тези страни трябва да купуваме военна техника? Не може ли да купуваме от трети държави?

Тъй като в страните, които са членове на НАТО създават най-добрата среда за постигане на оперативна съвместимост, необходима за съвместно използване на силите, и бидейки в един съюз с над 900 млн. граждани и данъкоплатци в същото време, е развило възможно най-добрата и най-ефективна отбранителна индустрия, която е пряко свързана с общоикономически растеж. Нека не забравяме, че това са най-развитите и най-богатите страни не от ресурси, а от индустрия с висока добавена стойност. И България има остра необходимост да бъде напълно интегрирана и в индустриален план с тези страни чрез индустрия с висока добавена стойност, за да има работни места и младите хора да бъдат удовлетворени, работейки в България.

 Благодаря ви.