Интервю на заместник министър-председателя по социална политика и министър на труда и социалната политика за в. „Преса“

Проф. Христосков, алармирахте, че не стигат парите за помощи и обезщетения. Каква е причината?

Актуализацията на бюджета е наложителна, тъй като се очаква неизпълнение на приходите от порядъка на 800-900 млн. лв. до 1 млрд. лв. Бюджетът така е бил съставен, че за да се покрият надутите разходи, са били увеличени необосновано приходите, а сега се вижда, че не може да се изпълнят. В социалните разходи се очертава дефицит от близо 50 млн. лв. Има нарастване броя на хората, които се нуждаят от подпомагане. Друга линия, по която се формира дефицит, е, че предишното правителство е започнало програми, които не са били финансово осигурени.

За пазара на труда ли?

Да. Например популярната „Сигурност". По нея са наети близо 5000 души, но е финансирана частично - до средата на октомври. За да продължи до края на годината, трябват още 5 млн. лв. Пропуск е, че не са предвидени средства за гаранцията за младежка заетост. По нея ще се ангажират 8000 младежи. Но трябва авансово да я финансираме с 5 млн. лв., които не са предвидени в бюджета на министерството. Трябват и 30 млн. лв. за авансово финансиране на още една европрограма - по фонда за подпомагане на най-нуждаещите се.

Има ли опасност майки и бедни да останат без помощи?

Няма никаква опасност, тъй като недостигът на средства ще бъде включен в актуализацията на бюджета. Най-хубавото е, че няма забавяне на социалните плащания, хората ги получават в срок.

Направи ли държавата достатъчно, за да помогне на пострадалите от наводненията?

Държавата присъстваше навсякъде в пострадалите райони. Това присъствие не се изразява само в това, че министрите бяха на всички места. Присъстваше и с отводняванията, с първоначалните възстановителни работи, които бяха направени с необходимите средства. Навсякъде кризисните щабове към областните управители заседаваха, присъстваха на място, всеки в рамките на своята компетентност вземаше решения - доставка на вода, обезопасителни мероприятия. Социалните работници на много места първи пристигаха. Навсякъде осигурихме толкова хора по програмите за заетост, колкото кметовете поискаха за отстраняване на последствията от наводненията.

 Колко души получиха еднократна помощ от 325 лв. и за какво стига тя, ако останеш без дом?

За първите пострадали области - Варна, Добрич, Велико Търново, Габрово, Стара Загора, София и Враца, са изплатени помощи на 2230 лица и семейства на стойност 716 090 лв. За област Враца са приети 1611 молби, а са изплатени 1309 еднократни помощи общо за 421 425 лв. В наводнени райони в областите Монтана, Хасково, Бургас и Стара Загора са приети общо 864 молби до момента, а прогнозата е да стигнат 1200. Очакваме, че ще има общо 4000 случая на нуждаещи се от такива помощи. Те не се изплащат само в бедстващи райони, а навсякъде, където има крайнонуждаещи се. Тези 325 лв. имат за цел да помогнат на хората в най-критичния момент да си купят найнеобходимото. Те не са компенсация за пострадалата покъщнина.

Има ли риск от бум на безработицата?

Няма риск от висока безработица. Прогнозите са средногодишното й равнище да бъде 11,3%. В момента е 10,4%. Обичайно през есента се увеличава заради освобождаване на сезонни работници. От програмите за заетост до края на септември ще бъдат освободени около 17 хиляди души, но правим всичко възможно да компенсираме загубата на работни места чрез различни мерки.

Ще се повиши ли минималната заплата от 1 януари и с колко?

Засега предложението е за 380 лв. Личното ми мнение е, че може да бъде и 400 лв. Според мен бизнесът може да го понесе, няма да се отрази нито на заетостта, нито на посивяване на икономиката. Приключи договарянето на минималните осигурителни доходи за 2015 г. Постигнати са споразумения за 41 от общо 85 икономически дейности, като средното увеличение на праговете спрямо 2014 г. е 4,2%. Стоя на позициите си, че трябва в дейностите без споразумение да се въведе административно увеличение със средния договорен процент.

Работодатели искат минималните доходи да са диференцирани според региона и предприятието.

Смятам това за нецелесъобразно. Държавата и ЕК харчат огромни пари за намаляване на разликата в жизнения стандарт между регионите. Не се потвърждава мнението, че в районите с висока безработица хората са готови да работят за по-малко пари. Това е дискриминация към тях. Там, където се предлага ниска заплата, работната сила бяга. Това го видях с очите си. Ако някой дава пример за това, че жени са съгласни да работят на минимална заплата в шивашки цехове, причината е, че те са немобилни, ангажирани са със семейството и позволяват да ги експлоатират. Ще има и опити за измами, ще се извършва регистрация на фирми в региони с по-ниски прагове и ще се води, че по-голямата част от работниците работят в тях, а на практика ще бъдат в региони с по-високи прагове. Предложението е несъстоятелно, не издържа от правна и морална гледна точка.

Сред задачите на служебния кабинет е подготовката на варианти за пенсионна реформа. Кой е най-неотложният въпрос?

Плащането на пенсиите на хората от първа и втора категория труд. В консултативния съвет се обсъждат няколко варианта. Единият е пенсионните дружества да започнат да плащат още от 1 януари 2015 г. на всички, които имат над 10 г. осигуряване в частен фонд за първа категория труд и 15 г. за втора. А на тези, които имат стаж преди 2000 г, както и смесен стаж, ще продължи да им плаща НОИ както досега. Има идея за създаване на солидарен фонд. Или може отново да се удължи срокът на действие на сегашния механизъм. При всички случаи няма да има хора без пенсии или ощетени.

 На каква възраст ще се пенсионират българите от догодина?

 Нека първо консултативният съвет направи ревизия на осигурителната система, тогава ще има предложени варианти. Те обаче няма да си противоречат взаимно. Досегашната политика беше насочена към това да намалим вноските, което означава намаляване на приходите, и да увеличим разходите, бяха вземани разнопосочни решения, което правеше задачата за постигане на финансова устойчивост изключително трудна. Насочваме усилията си първо как да подобрим приходите и по линия на повишаване на осигурителната вноска, макар и малко, плавно, и по линия на подобряване на събираемостта, и с увеличаване на административно-наказателните санкции и т.н. Искаме да намалим неправомерно получаваните плащания. Този път вече категорично плащания, които не са свързани със социалното осигуряване, ще бъдат изведени от осигурителната система. Ще направим цялостен пакет от промени, ще го внесем в тристранния съвет и ще го връчим на следващото правителство.

Осигуровките ли са ниски? „Преса" публикува предложение на консултативния съвет за увеличаване на вноската за пенсия с 1 на сто.

Изключително ниски са осигуровките. Идете и питайте онези, които обещаваха - икономистите и работодателите, как с парите, които спестяват от направеното през годините намаляване на вноските, ще разкриват работни места, ще изсветлее икономиката. Къде отидоха тези 23 млрд. лв., които НОИ пресметна, че са спестени от 2001 г. насам от работодателите именно от намалени осигуровки? Какви нови ниши са завладели, какви пробиви са направили родни фирми на световните пазари като по-конкурентоспособни?

Има ли опасност пенсионната система да фалира?

Няма опасност. Затова се нарича държавно обществено осигуряване. Да фалира системата, означава да фалира държавата. Ако ползваме понятието фалит от икономиката, би трябвало сега да е обявен фалит, след като повече от половината от парите за пенсии са от бюджета - идват под формата на субсидии и трансфери.