Ако не искаме достойна войска, младите хора ще отидат да работят в Западна Европа и САЩ, за да превъоръжават други въоръжени сили, каза министърът на отбраната пред в. „Сега“

Г-н министър, защо правителството отложи приемането на плана за модернизация? Първо беше предвидено да е готов до 15 септември, след това бе отложен за 22 септември.

Няма отлагане. Планът беше изготвен до 15 септември и обсъден на разширено заседание на Съвета по отбрана. Сега тече отчитане на всички бележки, финансова обосновка, така че когато е готов първият пакет, ще бъде внесен. По-важното е, че много от мерките, които са в рамките на МО, ние по същество ги прилагаме.

Колко проекта има вътре?

Основните проекти са девет и са подмножество на проектите от инвестиционната план-програма от 2011 г. Това, което добавя новата програма, е цялостната рамка за реализация на тези проекти. Не става дума само за финансова рамка, а и за източници за финансиране, и за проектно управление, за управление на риска и по-активно включване на отбранителните дружества. Това е целта и на индустриалния форум, който ще се проведе на 9-10 октомври.

Не смятате ли, че работите на вятъра, тъй като нямате гаранция, че тази програма ще бъде приета от следващото правителство? Нещо подобно на стратегическия преглед на Ангел Найденов, който вие не приехте. Поправете ме, ако греша.

Срокът за прегледа е 30 септември и аз чакам доклада от началника на отбраната за него. Тъй като планът за развитие на въоръжените сили изтича в края на 2014 г. и трябва да има решение на основата на прегледа на силите как да изглежда планът през следващите години. Най-сериозният проблем в развитието на въоръжените сили е модернизацията, затова докато излезе резултатът от прегледа, ние сме се фокусирали върху успешна реализация на превъоръжаването. Защото анализът, който направихме, дава негативна оценка на досегашната модернизация, когато са изразходвани над 2 млрд. лв.

Но така излиза, че планът за модернизация ще е готов преди прегледа на силите, а трябва да е обратното.

Няма такава последователност, защото сме наясно, че този преглед няма да доведе до сериозни промени в структурата на въоръжените сили. Основният проблем не е в постоянното преструктуриране или намаляване на състава на силите, а че все още основното въоръжение е от времето на Варшавския договор.

Но кое гарантира, че този план, който е за 1.8 млрд. лв., ще бъде приет от следващото правителство и парламент?

Ние правим възможно най-доброто, като се консултираме с всички държавни органи, индустрията и агенциите в НАТО и ЕС. Така че ще предложим нещо, което е добро за България, и не смятам, че има парламент или правителство, които да го отхвърлят. Имам един позитивен опит с План 2004, който беше приет през 1999 г. Той беше изключително полезен план за преструктуриране на въоръжените сили. След 10 години в НАТО смятам, че вече имаме достатъчно опит да подготвя план, който ще се изпълнява и от следващите правителства.

Как ще отговорите на критиките, че бързате с плана, тъй като работите в агенция на НАТО, с която искате да сключите споразумение, и през нея ще се изпълняват тези проекти? След края на служебното правителство вие ще се върнете там на работа.

Най-хубавото в този въпрос е, че той поставя на дневен ред участието на агенциите от НАТО и ЕС в модернизацията на армията. Смисълът на тези агенции е да създадат най-добрите условия за модернизация на въоръжените сили на страните от тези два съюза. Става въпрос за минимални срокове, минимални цени и максимална оперативна съвместимост. С тях не се сключват договори, а споразумения, а те, ако е нужно, сключват договори с индустрията. България вече няколко пъти се е възползвала както от агенцията за комуникационно информационни системи, така и от поддръжка на НАТО.

Ако искаме да купим изтребители, например, как това ще стане с тези агенции?

Тези агенции нямат отношение към придобиване на основни платформи. Това си е национална отговорност на правителството. Те могат да помогнат при решаване на проблеми, свързани с логистичната поддръжка на платформи, които са налични в няколко държави. Тогава се правят т.нар. партньорства за поддръжка.

Вие сте в неплатен отпуск. Не сте ли в конфликт на интереси в случая?

След като съм получил потвърждение от юридическия съветник на НАТО и зам.- генералния секретар, който отговаря за това, и от юристите в българските институции, не смятам, че има конфликт на интереси. В личен план смятам, че има синергия на интереси, защото моят интерес като българин е да имаме най-модерни и най-способни въоръжени сили. Това е интересът и на НАТО.

Лансирахте идеята за създаване на програма "Отбрана"...

 В своето развитие България се е фокусирала върху оперативните програми на ЕС. Съюзът няма да има скоро оперативна програма "Отбрана". Ако искаме да бъдем свободна и независима страна, трябва да имаме национална програма "Отбрана", която да се фокусира върху модернизацията на армията. Тя трябва да бъде пряко свързана с развитието на българската наука, образование и индустрия. Ако дори с малко помогнем за това, всички, които са работили, ще бъдат удовлетворени. Както и с План 2004, много от критиците му след това ще бъдат горди, че са били част от неговото изпълнение.

Но ефектът не е такъв, какъвто очаквахте тогава, когато го приехте. Трябваше отдавна да сме с по-модерна и боеспособна армия.

Не, План 2004 имаше много ясен времеви график - основните стъпки да бъдат изпълнени 2002 г. и две години по-късно да влезем в НАТО. След това трябваше да започне процес на модернизация. Планът беше изпълнен. Армията се преструктурира и намали. Така се освободи ресурс в рамките на 2 млрд. лв, но той беше прахосан по изключително неефективен начин и с огромни съмнения за злоупотреби от няколко последователни министри на отбраната. Резултатът е, че сега имаме по-лоша структура на бюджета, отколкото през 1999 г. Имаме по-малко пари за инвестиции, при положение че армията е намаляла почти три пъти. Затова казваме много ясно: "Стоп на всякакви стъпки на преструктуриране на армията. Фокусът единствено е модернизацията". Нашият анализ е, че между 2001 г. и 2014 г. модернизацията не се състоя поради изключително лошото управление на наличните ресурси. И този проблем искаме да го решим. Ако българите, парламентът, правителството желаят да бъде решен, ще имаме достойна армия. Ако не искаме, още няколко комисионери ще бъдат по-богати и ще имат клубове, които да ръководят, а армията ще остане без необходимото въоръжение и техника. Младите хора пък ще отидат да работят в Западна Европа и САЩ, за да превъоръжават други армии, а нашата ще продължи да има 3-4% от бюджета си за модернизация, които ще отиват за капиталови ремонти на остаряла техника.

Оставихте впечатление, че се страхувате от критики. Няколко решения, които взехте, веднага бяха ревизирани?

Смятам, че не ме е страх от критики. Пожелавам на повече хора да имат смелостта да поемат отговорност за такава позиция, която аз съм поел, след като пет години не съм бил в България. Много по-важно е какво е постигнато или какво ще остане след тези 2-3 месеца. Никога не е имало решение да се спре развитието на батальона във Враца. Решението беше да не се използват тези 2.3 млн. лв. за проекта. След консултация с командира на Сухопътни войски се оказа, че това не е крайно нужно в този момент. По-късно стана ясно, че тези пари са били похарчени за нещо друго. Смятам, че "Визия 2020" беше изключително полезен документ за провокиране на смислен дебат в българското обществото и показа, че сме зряла страна. По въпроса за директора на военното разузнаване моето мнение е, че той трябва да бъде военнослужещ и генерал-майор, но консултациите продължават.

Имаме ли интереси като държава да се включим в коалицията срещу "Ислямска държава"? Вие отрекохте за преговори за участие в сухопътна операция, може би, защото не е планира още на такъв етап, за да се знае какви войски са нужни.

Не съм участвал в такива разговори. Този въпрос не е поставян в мое присъствие. Не смятам, че за такива чувствителни теми следва да говорим, преди да са започнали каквито и да е консултации.