Министърът на здравеопазването в предаването "Тази събота" на бТВ

Добро утро на здравния министър в служебното правителство д-р Мирослав Ненков.

Добро утро.

И Вие бяхте горе и Вие видяхте близките на хората очи в очи, и Вие бяхте сред тези, които трябваше да кажат най-лошото на тези хора, че са останали без скъпите си същества, най-обичаните си същества. Как така нещо може да изпари, такъв глагол използвахте, аз не мога да си го представя това? Как така се изпарява човек, сграда?

Много е мощна енергията, която се освобождава светкавично. Това е смисълът на взривното вещество, то това работи. Когато е безконтрола, когато е в огромен обем става това. Всъщност човешкото тяло е меко и много лесно се наранява. В такава безмерна сила, каквато е била тази горе всъщност хората дори не са разбрали какво се е случило.

Вие ли бяхте един от хората, които казвахте очи в очи на хората, че са загубили близките си или психолозите също помагаха?

Всъщност, през нощта, през цялата нощ с тези хора са общували психолози от Червения кръст, като не е имало официални данни за това дали има оцелели, дали има ранени, затова те не са им казали на тези хора как стоят нещата точно. След като излезе специалната машина стана ясно какъв е обемът на пораженията и тогава с проф. Христосков се срещнахме с тези хора, близките на изчезналите и казахме официално, че горе нищо живо не е останало. Употребявам нищо живо умишлено, не са загинали само хората, изличен е животът в тази област.

Вие сте анестезиолог, има ли атестезия за такава болка, за такава мъка?

Не, само времето и всеки по свои начин си го възприема, си го преживява. Може да бъде помогнато много, колегите психолози това правят.

Като министър имате много повече информация от мен. Защо се случи това, каква е причината?

Аз съм министър, но не съм компетентен в тази област…

Но чисто човешки имате своето обяснение на базата на информацията, която сте получили.

Да. Многократно сме виждали Вие във Вашата работа, аз в моята поредица от мънички компромиси, които сякаш нямат значение, които, опитвам се да намеря по-хубава дума от „акумулират“ , акумулират голяма грешка…

Събират се, да, и се превръщат в огромна грешка.

Е, нещо не било наред, този е наш човек, няма да му затваряме фирмата, то и второто не е наред, но айде тези хора да не останат без работа, айде и четвъртото нещо – толкова хора да останат без работа или нашия човек да не го натискаме да му затваряме фирмата – и ето това става.

Сега обаче Вие сте в неизгодната позиция да представлявате държавата сега.

Защо в неизгодна?

Защото държавата държи много отговори защо е допуснала всичките тези малки компромиси, които са се превърнали в една огромна грешка, която отне живота на 15 души, господин министър.

Ако има такива компромиси направени, те предполагам, че много лесно могат да бъдат доказани, и ако са правени са такива компромиси зад тях стоят живи хора с имена и биографии.

Вие вярвате, че от тях ще бъде потърсена отговорност.

Ако и сега не излязат такива хора, такива компромиси, ако и сега нещата се потулят с времето, значи не ни е голям шансът да станем „бяла държава“, което вие казвате, а на мен не ми се иска да го повярвам това.

Едни от най-големите упреци, които понася държавата е следният: Защо при десетки нарушения, които са констатирани от различни институции, вече не искам да ги изброявам, този завод просто не е бил затворен, не му е ударен ключът, докато всичките тези нередности не бъдат изправени?

Не знам каква е логиката на разсъждения на проверяващите, на собствениците и на управителите на тази фирма, говорим за конкретния случай. Може би са били малко нередностите и не големи, това което казах в началото, мънички грешчици, мънички компромисчета се натрупват и става голямата беля. В моята работа съм го виждал това. Днес това го пропуснем, утре, други ден го пропуснем – стане нещо. Въпросът е сега да светне една голяма лампа и от тази гигантска трагедия да бъдат извлечени изводи. Не просто сега ние да обявим един ден на траур, да се занимаваме една седмица с тази трагедия и след това всичко да утихне и да няма изводи. То това е най-важното.

Познавам Ви, Вие не сте наивен човек. Няма да светне червената лампа. Няма как да светне при положение, че простичката статистика, сега покрай тази трагедия… За 15 години, последните 15 години девет трагични, сериозни инцидента са се случили с умрели хора, не просто ранени, пострадали, осакатени, умрели. Лампата къде е, червената, която свети?

Прекрасен въпрос ми задавате и не искам да отговарям на него.

Не, отговорете, защото не сте наивен човек, пак казва. Ако бяхте някои наивник щях да ви простя, но вие не сте такъв.

Това, ако и сега се случи, Жени, много, много жалко за нас. Много жалко за всички до последния даже дето няма да отиде да гласува утре, много жалко. Има хора, които си имат имена, хора, които са отишли и са проверили, видели са, че е нередно и са написали нещо. Те не са отишли ей така да се разходят, те са написали актове, някакви документи, актове или, както там се казва. Тези са хората, които трябва да отговорят на въпроса или техните началници: „Защо, примерно, при тези 4 намерени нарушения не е затворена фабриката?“ Може да не са били такива като тези за затваряне, не знаем. Има си конкретно отговорни хора.

Как ще помогне правителството в този сложен, много циничен казус – няма тела, няма смъртен акт, съответно хората, близките на загиналите не могат да получат социални „придобивки“, които по закон им се полагат. Например това детенце, което остана без родители 5-годишното не може да получи пенсия, просто, защото телата на родителите му не са намерени.

Дано Министерство на правосъдието и социалното министерство да измислят някакъв начин, защото законът пои този въпрос е ясен. Това е супер извънредна ситуация. Тези хора не са просто изчезнали в морето и ги няма и може да се върнат, те са буквално дематериализирани. Няма как да се върнат. Разследващите органи, ако намерят материал, от който може да се извлече ДНК и да се докаже кой човек точно липсва е едно, може и да не намерят нищо. Това е извънреден казус, който наистина тук е моментът и топката е в полето на служебното правителство да измили някакъв начин, ние да измислим някакъв начин.

Обещавате ли да измислите такъв начин?

Не съм юрист и не мога да обещая, но няма начин колегите да не мислят в тази посока, защото наистина е ужасно. Те нито могат да бъдат наследени тези хора, докато не се издаде документ. Въобще ситуацията е ужасяваща. Вярвам, че ще бъде намерен изход някакъв.