За жп проектите отделяме 1,030 млрд. евро, за пътните – 1,100 млрд., казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Труд”

Г-жо Ангелкова, вече се чуват критики, че давате приоритет на магистралите пред железопътните линии в новата оперативна програма „Транспорт“.

Не знам защо останахте с това впечатление. Общият размер на всички жп и пътни проекти, които са важни за България, е около 4 млрд. евро. Бюджетът на новата програма обаче е едва 1,9 млрд. евро с националното съфинансиране, което е 15%. Виждате, че парите са недостатъчно, за да се реализират всички проекти и затова се налага да се направи допълнителна приоритизация. Логиката, която сме следвали, изхожда от принципите на европейската регионална политика за сближаване на силно развитите със слабо развитите региони, каквито у нас са Южна и Северна България. И не на последно място - от проектната готовност и сложността на проектите. А и жп проектите имат почти същата стойност, както и пътните проекти. 1,030 млрд. евро е индикативната стойност на жп проектите, а на пътните е 1,100 млрд.

А защо вкарахте в програмата алтернатива на големия тунел на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле?

Нека не се спекулира, че няма да се изгражда тунелът. Работи се по проектирането му и до края на тази година трябва да имаме готов проект. Но този вариант е одобрен от ЕК на много начална фаза на подготовката. Според изискванията е нужно да се направи и втора Оценка за въздействието върху околната среда за същинското изграждане на съоръжението и едва след това ще се пристъпи към строителство. Ето защо предложихме да се разработи алтернативен вариант, който да се оцени екологично в същата процедура по ОВОС и ако той се окаже екологосъобразен, икономически по-изгоден и удовлетворява всички страни, ще го предложим на Брюксел.

Но ОВОС-ът ще трае поне една година.

Да, но ние не можем да започнем строителство, без да изчакаме резултатите от него. Затова включването на алтернативния вариант няма да забави, нито ще спре работата по варианта с тунел.

Защо сменихте шефа на държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (РВД), без да е изтекъл 5-годишният му мандат?

Според закона имам това право. Това е мое лично решение и е свързано с подобряване на работата на дружеството. В основата са неизпълнени условия, свързани с изискванията на Европейската комисия за Единното европейско небе и в частност въздушното пространство (DANUBE FAB) между България и Румъния. Заради това Брюксел е стартирал процедурата по EU Pilot, в която българската страна съвместно с румънската трябва да отговори на зададените въпроси. И при незадоволителни отговори от наша страна би могло да стартира наказателна процедура. Аналогична процедура е започната и срещу Румъния.

В системата на транспорта има 31 държавни предприятия, търговски дружества и второстепенни разпоредители на бюджета. Общият брой на техните ръководители, които се назначават от министъра, е 68. Аз съм направила 9 промени, като 3 от тях са на изпълнителни директори, с основна цел оптимизиране дейността на дружествата. За пример ще ви кажа, че в РВД за последната година са извършени 86 смени на ръководния състав, а за всички търговски дружества в системата на транспорта за същия период са назначени 3907 души.

Разгоря се спор между Вас и синдикатите в БДЖ покрай поредните разговори за съкращения. Те опонират, че чиновниците в централната администрация на компанията не може да са 1100 души, както ги изкарвате. 1100 били чиновниците в цялата жп система.

Това са чиновниците в централната администрация на трите фирми - Холдинг БДЖ, БДЖ Пътнически превози и БДЖ Товарни превози. Това са икономисти, юристи и други експерти, чийто брой е ненужно голям. Експлоатационният персонал, който е гръбнакът на дружеството, ще бъде запазен, като за него се мислят програми за квалификация и преквалификация.

Със сигурност трябва да се оптимизира персоналът в централните администрации. Това обсъждаме със синдикатите в момента, защото процесът трябва да се съгласува със социалните партньори.

Темата „БДЖ“ не я разглеждаме на парче. Търсим решение за дългосрочна визия за реформирането на железниците. Вече обсъждахме с Генерална дирекция „Конкурентоспособност“ на Европейската комисия да използваме инициативата „Джаспърс“ за разработването на програма за съживяване на компанията. Целта е документът да е готов до края на 2015 г. И това не трябва да се превръща в поредната стратегия за БДЖ, която да отлежи в нечий шкаф, а да е работеща визия за бъдещето на компанията.

Изготвянето на такава програма е далече отвъд хоризонта на служебното правителство. Ще успеете ли да оставите на наследниците си нещо?

Ще успеем да начертаем план за действие, който да се следва. Скоро ще имаме стъпките, които трябва да предприемем, за да се подготви документът. И ще ги представим на социалните партньори, на бизнеса и на всички заинтересувани страни.